Smoke on the Water

It seemed that
we would lose the race

Не пуша вече една година - не е кой знае какво геройство, въпреки подкрепата на много приятели, но оттогава животът ми се смали непредвидено. Случиха се неща, които не можах да понеса без цигари и се пречупих вътрешно - смея да твърдя, че можеше да се избегне с една-две дози никотин. Така сме ние, пристрастените, захапваме живота с разклатени зъби и после плюем. И се усмихваме. А без дрогата животът изгубва вкуса си, изгубва на моменти дори фокуса си, движенията ни стават вяли и апатични и минусите далеч, далеч надхвърлят плюсовете. Поне спестих доста пари, това не може да се отрече...

Долината на смъртната сянка преля от катаклизми и вече не усещам сянката на смъртта. В Стария завет пише, че любовта е силна като смъртта, а аз открих, че се влюбвам през юни още преди 20 години и оттогава внимателно регулирам емоционалния си цикъл. Естествено, далеч не винаги успявам, но си прощавам, защото юни, а не април, е най-жестокият месец. Тогава мога да се отпусна и да ме боли, защото и аз съм човек. Тогава усещам тежестта на шестте години, откакто съм сама (с изключение на три разхубавяващи месеца, които бяха, хм, разхубавяващи). Усещам, че пословичната ми самодостатъчност не е достатъчна и че искам да има с кого да ида за три дни на Ропотамо. Тогава пиша стихове и разкъсвам спомени. Тогава спирам и цигарите.

От утре почвам да тичам сутрин из квартала. Call me wierd.

Stranger Things Have Happened

This feeling that I get
This one last cigarette
As I lay awake and wait for you to come through that door
Oh maybe, maybe, maybe I can share it with you

Правилно хвалят последния албум на Foo Fighters. И аз го хваля. Казва се Echoes, Silence, Patience & Grace, все хубави неща.

You are not alone dear loneliness
You forgot but I remember this
So stranger, stranger, stranger things have happened I know

Напоследък много ми се пуши, даже онзи ден, когато ми откраднаха капачката на резервоара на колата, бях на косъм да ида да си купя цигари. Може ли, моля, това да не се коментира, че ще се отприщят едни... дето никой не иска да ги чете.

Виж, новата ми рубрика след петъчното видео може да коментирате на воля. Казва се Sunday Bible и мисля всяка неделя да поствам як цитат от Библията.

И така, първият цитат е от Стария Завет, или Ветхия, както се нарича в православната Библия (не е печатна грешка), Книга Притчи Соломонови (една от най-любимите ми), глава 31.

Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
11. сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
12. тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
13. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
14. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
15. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
16. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
17. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
18. Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
19. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
20. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
21. Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
22. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
23. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
24. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
25. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
28. Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
29. "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
30. Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
31. Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!

То бива оправност, то може, но това вече е прекалено:)

In Quote

“To love at all is to be vulnerable. Love anything, and your heart will certainly be wrung and possibly broken. If you want to make sure of keeping it intact, you must give your heart to no one, not even to an animal. Wrap it carefully round with hobbies and little luxuries; avoid all entanglements; lock it up safe in the casket or coffin of your selfishness. But in that casket- safe, dark, motionless, airless--it will change. It will not be broken; it will become unbreakable, impenetrable, irredeemable.”

True.

"No one ever told me that grief felt so like fear. I am not afraid, but the sensation is like being afraid. The same fluttering in the stomach, the same restlessness, the yawning."

True again.

C.S.Lewis - a major influence in my life and thought. More quotes:

You don't have a soul. You are a Soul. You have a body.

Much of the modern resistance to chastity comes from men's belief that they "own" their bodies - those vast and perilous estates, pulsating with the energy that made the worlds, in which they find themselves without their consent and from which they are ejected at the pleasure of Another!

A man can no more diminish God's glory by refusing to worship Him than a lunatic can put out the sun by scribbling the word, 'darkness' on the walls of his cell.

Christianity, if false, is of no importance, and if true, of infinite importance. The only thing it cannot be is moderately important.

Eros will have naked bodies; Friendship naked personalities.

Friendship is unnecessary, like philosophy, like art... It has no survival value; rather it is one of those things that give value to survival.

All that we call human history--money, poverty, ambition, war, prostitution, classes, empires, slavery--[is] the long terrible story of man trying to find something other than God which will make him happy.

Literature adds to reality, it does not simply describe it. It enriches the necessary competencies that daily life requires and provides; and in this respect, it irrigates the deserts that our lives have already become.

If you look for truth, you may find comfort in the end; if you look for comfort you will not get either comfort or truth only soft soap and wishful thinking to begin, and in the end, despair.

It is hard to have patience with people who say "There is no death" or "Death doesn't matter." There is death. And whatever is matters. And whatever happens has consequences, and it and they are irrevocable and irreversible. You might as well say that birth doesn't matter.

What saves a man is to take a step. Then another step.

Get High

Here I stand looking at the mountains
They have never been so tall before

Когато преди много години за пръв път ме заведоха на Лакатник, ме питаха дали не ми е скучно да гледам катерачите. "Много по-забавно е от Формула 1", отвърнах аз и все още мисля така. Катеренето е спорт, който освен добра физическа подготовка и постоянство (които нямам), изисква и внимание към детайла и перфекционизъм (които също нямам). Като се замисля, общото с парашутизма е, че и при двата спорта 'good enough' не е достатъчно, ако искаш да си жив след упражнението. Пък аз съм жива, значи може би ИМАМ внимание към детайла и перфекционизъм, просто са много дълбоко скрити:D

Какво ми остана от катеренето? Катерих се общо около година, с доста редки ходения и само на скали, почти без изкуствена стена, което значи, че не мога да се катеря:) Имам еспадрили за начинаещи (български с подлепени с гума подметки), седалка куча марка, осмица с карабинер за осигуряване - която не можах да намеря в килера - и торбичка за магнезий. Мога да връзвам един-два възела, да осигурявам (уж), да катеря ниска категория турове на установка и да съм втора в свръзка. Като бонус съм ходила в Темната дупка на Лакатник и в Елата, като последното беше едно от най-екстремните преживявания в живота ми, редом с отварянето на запасен навремето и шофирането сама от Пловдив до Бургас в пика на наводнението през лятото на 2005.

Все още разпознавам катераческата терминология, но не се пробвах на Комините в събота, за да не губя времето на хората и да не си развалям маникюра;) Вместо това поспах, забавлявах сина на френдката, правих снимки и за пореден път се убедих, че страшно харесвам София отгоре. Напечените от слънцето скали ухаят невероятно, пропастите мамят, жълтозелените листа контрастират със сивия гранит... прекрасно място. Който не е ходил, да отиде - от Бай Кръстю дотам е 30 минути пеша. Има табелка, че пътеката е затворена, но свлачището може да се заобиколи. Между другото, хората, с които ходих, са жива илюстрация на принципа, че трябва да правиш нещо много често, за да стоиш на същото ниво.^_^

И ядохме вкусни малини!:) Ето.

Consider Us Dead

$4475.00The Cadaver Calculator - Find out how much your body is worth

Видяно тук. Навява ми едни фински асоциации;)

Както е казал народът, ще умра здрава:Р Писала съм в теста, че пуша рядко, което е неосъществима мечта. За протокола, не пуша вече месец (June, not April, is the cruellest month). Други грижи за бъдещия кадавер: от половин година не пия нескафе - правя си го в кафеварка на котлона и пия само Спетема и Лаваца; храня се здравословно - пресни зеленчуци, ежедневно плодове, прясно месо и риба 1-2 пъти седмично, мляко и млечни произведения и пълнозърнест хляб, плюс готвени яденета възможно най-често. Нали трябва да давам светъл пример на децата (разбира се, ям сандвичи, чипс и шоколад, когато ги няма, ама шшт). Обичам да ходя пеша и гледам да не ползвам колата, когато има начин - вчера ходихме на разходка в Борисовата, а оня ден - из нашите поляни. Ето снимки оттам, преди да са ги застроили (първата е от Рада).

Da Grim Reaper

take me to the forest

Казвала съм, че обичам гори и полегати поляни, осеяни с рехави дървета, нали? Защото точно такива има около къщата на прадядо ми, където прекарвах няколко дни всяко лято като дете. Къщата е в планината на около 4 км над реката (приток на Искър); до нея водят стръмни тревисти пътеки и тесен асфалтов път, който обаче в момента е напукан и обрасъл и моята кола трудно ще мине, освен ако не ме сполети невероятен късмет;) Не бях стъпвала там от две години, а по-преди това - от седем. Нещо не успях да намеря снимка, но къщата е строена в началото на миналия век и има електричество, но не и течаща вода, а тоалетната е външна. Имам някакъв наследствен дял в горите и ливадите наоколо, но мисля да не си го търся, освен под формата на ходене един път в годината за два дена, което зарежда с положителна енергия за седмици напред.

Този уикенд в "Нива"-та на вуйчо ми бяхме четирима възрастни и три дребни деца (правилното съотношение възрастни - деца;). Показах им мястото, където моят дядо ми е правил колибка от клони и дърветата, по които съм се катерила. (Всъщност, това бяха други дървета зад къщата, защото онези са измрели, малко като джуджешката пита:) Плевнята е порутена, едва си личи къде са били кошарите за овцете някога, курникът липсва, няма го казанът (хаха, преместен е на по-безопасно място), бурените са превзели всичко - най-вече копривата, чието опарване май помагало срещу ревматизъм. Навсякъде цари невероятен покой и в допълнение на огромните звезди по черното небе видях в мрака и светулки.

Борбата ми с ентропията се изрази в косене, ама не с коса като вуйчо ми и Смърт, а с електрическа косачка. Искам да кажа, че полегатите поляни в случая не са екстра, ами пречка, освен това има камъни, пънове (а.к.а. кютуци?) и къртичини, които затрудняват коситбата. Беше страхотно преживяване обаче, безплатен фитнес и ароматерапия, прясно окосената трева ухае омайващо, особено ако има маточина и див джоджен. После походихме боси по често косения двор и полежахме върху одеало под сянката на сливово дърво.

Братовчедка ми:
- Направо ти се чудя как ти се коси.
Аз:
- Ами като не пуша, трябва да правя нещо.

:)

Не можахме да идем до реката - трябва да се проправя път с коса, а има и змии. Не можах да ида и до дола, където е едно от първите места, на които съм се чувствала в единение с природата. Дол - рекичка с огромни мъхести камъни, която тече стръмно надолу, но точно до къщата имаше миниатюрно вирче, откъдето с котле носех вода за миене, сигурно съм била колкото Рада сега. Имаше жаби и попови лъжички, а на другия бряг - колко трудно ми се струваше преминаването - беше моята тайна полянка, заобиколена с храсталаци и габър - не познавам много видове дървета, но вероятно съм над средното като за урбанизирано чедо;) Може би някой път ще заведа децата на първия ми катерачески маршрут надолу по дола... не може всичко сега и веднага... Поне ходихме до извора по вълшебната пътека под тунел от зеленина, а водата гали небцето като никоя друга вода на света.

Днес се прибрахме, гледам полянката пред отсрещния блок и викам на Рада:
- Познай какво ми се прави като гледам тази трева.
Тя позна:)

Edit: Там, разбира се, няма обхват за мобилни телефони, освен на мтел между една круша и една липа на баира!:) Тествах го и връзката се губи само при крачка встрани.

Optimist Or Pessimist

as I paint this picture gray...
I'll play the optimist

Пресен пример по въпроса за променянето на вселената със слово. Вчера си говорих с Алвин за пералня и днес осъмнах с развалена пералня - след поредното пране вътрешният капак не рачи да се отвори. Така нивото на ентропията у дома нарасна с единица и на мен ми се припуши със страшна сила и дива ярост, както става всеки път, когато нещо не е наред. Но все пак Nevermore са си оферта, а хич не ми харесаха като пушех:)

Животът продължава, отивам на фризьор с Рада, а после да се виждам с най-новия си male friend на възраст пет дни. С някои хора просто ЗНАЕШ, че ще се харесате - така е устроен светът. И като споменах света - пък и ентропията - ето какво написах във финския блог след едномесечно прекъсване:

"Трябва да положиш усилия, за да останеш на същото ниво."

За усъвършенстване изобщо не говоря, или по-точно говоря другаде. Да не си помисли някой, че горното изречение е на фински?:)

The Doors Tribute

You think you've come so far?
You think you learnt along the way?

I rummaged through and old drawer, and found this. An ancient tribute to The Doors - Lament. I don't listen to them anymore, honest:)

JUST WAIT AND SEE
(a newer stranger)

My heart - sore and crucified -
Will never know you.
Praying, swaying (a throbbing organ?)
Seeking empty spots
To place divinity, disorder,
Faith, falsehood, and fatigue.

But wait and see - it will surrender
When love flows down from above.
I wet my lips - get wet all over.
Screaming, streaming, brimming,
I splayed my thighs - life sneered.
Just wait and see - crocuses bloom,
Reach an unfathomable kingdom,
Smell eternity...

Born to suffer, gone crazy in the head
(Where's the altar? dying on a vine?)
Should I speak of love or rather
Sacrifice myself in the name of wisdom,
difference, romance?
My brother is not easily angered,
nor self-seeking,
never keeping records of wrongs.

Just wait and see:
I'll keep my tongue from evil.

Jim Morrison said 'words got me the wound and would get me well... if you believe it'. Smart!

The world right now is divided into two kinds of people - air conditioned and the rest of us:D The rest of us still don't smoke and browse the net for construction and repair companies. I can't think of any other excuse to post this:)

30 Seconds to Mars - From Yesterday

on his face is a map of the world

Повторението е майка на разни неща:)

Fuck it, dude. Отивам на китайско с IQ и ако и тогава не пропуша вбесено, значи има шанс за мен. После ще гледам Chung King Express. Пълна тематична уикенд програма:)

Събота започва в понеделник

Choose ... wondering who the fuck you are on Sunday night.

Онзи ден ми напомниха за депресията, която те обхваща в неделя следобед и е знак, че трябва да си смениш работата. Мен точно тази депресия никога няма да ме хване, предвид гъвкавото ми работно време и способността ми да работя под напрежение;) Пратих си огромния превод тази сутрин, но вместо обичайната еуфория на облекчение от свършената работа, нещата клонят повече към отчаяние.

Толкова по-просто е, когато си пристрастен. Вземаш си дозата, животът се успокоява и влиза в ритъм. Центровете на удоволствието ръкопляскат, ендорфините струят из тленната ти обвивка и за малко всичко във вселената е наред. Няма нужда от отговори, нито от взаимност и музи, няма нужда от по-голям свят, няма нужда от минало и бъдеще - раят е тук и сега. Добре, че не пробвах хероин. И двата пъти, когато бях на косъм от първата си доза, се оказвах бременна и това ме спираше.

Днес трябва да си купя още никотинови заместители, които нищо не заместват, понеже отделят 14 мг за 24 часа, wtf? Всъщност не искам да си купувам. Искам да се обвия кротко в пашкула на обезболяването и да не се чудя who the fuck I am on a Sunday night. Не искам да сънувам кошмари. (В упътването на лепенките си пише, че при някои хора е налице промяна в съня или сънищата. Аз проблеми със съня никога не съм имала - освен с прекъсването му сутрин, де - но сънищата стават все по-реалистични. Това важи и за хубавите сънища - снощи сънувах такъв... От тези, които сутрин те разплакват, защото не са истина.)

Всъщност отказването изобщо не опира до воля. Опира до това колко болка можеш да издържиш и колко вяра имаш, че болката ще премине в един момент и ще се почувстваш по-добре. Но това се отнася за всяко човешко страдание - не само за абстинентния гърч. Всички ни боли понякога и искаме да свърши. Някои дебелокожи темерути може би ги боли по-малко, знам ли. Едни жени раждат за пет минути, други за 10 часа. Няма справедливост. И ако в неделя вечер получиш прозрение, че си проклет наркоман, това стъпка нагоре ли е, или надолу? Нима 12-те стъпки наистина помагат, дори на асоциални копелета като мен?

Съвсем предвидимо, на мен ми помага музика, особено скоростен метъл с много крясъци. Вчера дори минах на Металика и набързо изслушах десетината парчета, които навремето не ме кефеха - от типа на Blackened. Не съм забравила и Master of Puppets, съвсем по темата;) После гледах Мейдън на фестивала в Донингтън - концертът беше също толкова хубав, колкото и нашия, да не говорим за невероятното усещане, че си в 21 век и гледаш концерт на живо по интернет. Ангра, Адажио и Брулените хълмове продължават да вършат чудесна работа, заедно със Стратовариус. Ще пробвам и In Flames. Като ще е падение, да е падение:)

А, и си спомних една книга, чийто автор спрял цигарите за една година, за което време не успял да напише абсолютно никакъв свързан текст. Та след това пак пропушил, защото, нали, с писане си изкарва хляба. Добре, че аз не съм така:D

Кнехт

Горното е превод на заглавието на тази песен, една от най-любимите ми, без да знам защо. Означава нещо като прът, на който се връзва лодка на кея.

Wuthering Heights - The Bollard

A strong wind blew across the bay
A word for happiness on that day
The workers board their trains for home
Their shirts were dirty and damp

And I stood there just like before
A nod from a stud or a smile from a whore
It all seemed so impermanent though
I think that it never will change

I went down the old narrow road
That leads to the shore and to Sally's old boat
I went aboard and I rowed away
To get to the other side

And they all lit a fire on the beach that night
And all their troubles were out of sight
I just walked in and I tied the boat
To a tree in the edge of the wood

And they all sang a song called the bottle of smoke
They blew their whistles... Their drums they stroke
And the fair young ladies thеy danced in the night
To the sound of the band in the flickering light

Снощи моят френд в крайна сметка донесе бира у нас, за да сведем до минимум времето ми за откъсване от работа. Обсъдихме живота, вселената и всичко останало, наблягайки на коли, пари и жени. Последните три са изключително интересна тема, когато си абстинентен. Въпреки че ми се налагаше да мисля, докато си говоря с един от най-умните хора, които познавам, не запалих нито веднъж, а той си пуши. Bottle... Smoke...

Weekend Warrior

What if I wanted to fight
Beg for the rest of my life
What would you do?

I took an impossible project to do over the weekend (that is, impossible for anyone but me), sent the kids to Dad's place, and started working. First I cleaned the kitchen, of course;) I'm one third through, so I might as well go out for a beer with a friend. A smoker friend, so wish me luck.

Withdrawal is still gnawing at me on the inside, so after a short afternoon nap with nightmares I went to the store and bought some junk food - ice cream, pretzels, chocolate. Easy, I ate that while kids were not home even when I smoked:D

Despite the heavy amount of work, I don't mind deadlines on Monday. They don't make me feel normal in the regular sort of way (my time off is Monday and Tuesday when everybody else works) but they remind me of the time when I was very happy. I'm reasonably happy even now, but I can't say with all honesty I've got everything I need, like I did before. This quote from Wikipedia sounds daunting.

Major depression may influence smoking cessation in women. Quitting smoking is especially difficult during certain phases of the reproductive cycle, phases that have also been associated with greater levels of dysphoria, and subgroups of women who have a high risk of continuing to smoke also have a high risk of developing depression.

The hateful phase of the moon is coming soon, cower:D

Anyway, I'm determined to reach untold heights of self-management, mainly by listening to music. Yep, another addiction. Wuthering Heights is a good band for reducing the risk of depression (listen). I'm afraid they'll top even Maiden this week in my charts. Also, 30stm did not show up on Download live webcast. I missed their time, but apparently they didn't want a webcast, so I went and watched some videos on youtube.

Ladies and gentlemen, I give you the hottest male born in 1971. A fantastic live act, too.



The same song with more entertainment value and Jared with his regular makeup^_^

Here's another one where a young Chinese emperor has a very unusual request for a birthday present. Amazing full version - allegedly the first American music video, shot in China.

I know I'm an idiot, but I just realized I once knew Jared Leto's double.

Addiction Quotes

"Every form of addiction is bad, no matter whether the narcotic be alcohol or morphine or idealism."
Carl Gustav Jung

"A moderate addiction to money may not always be hurtful; but when taken in excess it is nearly always bad for the health."
Clarence Day

"Why is it drug addicts and computer aficionados are both called users?"
Clifford Stoll

From one of my favorite movies:

Beginning:

"Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on Sunday night. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourselves. Choose your future. Choose life... But why would I want to do a thing like that? I chose not to choose life. I chose somethin' else. And the reasons? There are no reasons. Who needs reasons when you've got heroin?"

End

"So why did I do it? I could offer a million answers - all false. The truth is that I'm a bad person. But, that's gonna change - I'm going to change. This is the last of that sort of thing. Now I'm cleaning up and I'm moving on, going straight and choosing life. I'm looking forward to it already. I'm gonna be just like you. The job, the family, the fucking big television. The washing machine, the car, the compact disc and electric tin opener, good health, low cholesterol, dental insurance, mortgage, starter home, leisure wear, luggage, three piece suite, DIY, game shows, junk food, children, walks in the park, nine to five, good at golf, washing the car, choice of sweaters, family Christmas, indexed pension, tax exemption, clearing gutters, getting by, looking ahead, the day you die."

Mark Renton

Creative Quietude

gramofonin neula kiertää
samaa ympyrää

What does it take to stop loving? I had this cerebral-logical-abstract discussion with a friend the other night, and we came up with some creative solutions. Thanks, W:)

1. Position your loved one as inferior to you, and therefore not worth bothering. For this purpose, you will obviously need to find some imperfections in him/her. Which takes a tremendous effort sometimes, when you're in love.
2. Increase your own value, by working to improve yourself, which will again lead to depreciation of the other person.
3. Order your life in a manner which excludes the lover. His/her presence will seem like an intrusion which upsets the balance.
4. Just wait and time will heal it. Don't do anything to make it happen though. Wu wei, I would say:}.

Nightmares...Calling Me

all my life's blood is slowly draining away

Сънувах най-страшния сън в живота си. Сега е избледнял, но продължава да бъде кошмарен. Сигурно се дължи на абстиненцията (никой да не се смее).

В съня постъпвах в могъща компания, разположена в красива сграда с вътрешен двор, лъскави коридори и невъобразим лукс, която, сега си мисля, напомняше на английски университет. Всъщност като че ли компанията беше за медицински услуги. Ръководител беше една жена, която контролираше служителите си като марионетки и те правеха всичко, каквото им нареди, с дума или мисъл. Спомням си лично на мен как ми заповяда да ям някаква суха зърнена закуска и аз това ядох. Хора сновяха навсякъде и изпълняваха нарежданията й безпрекословно и видимо с голямо удоволствие.

По стаите се провеждаха експерименти с хора и се лееше много кръв. Имаше натрупана купчина ребра, които очевидно бяха човешки (точно вчера четох нещо за реброто на Адам и мислех да го линквам, може да е оттам). Усещах мириса на твърда убеденост в собствената правота. Отношенията между колегите бяха съвсем приятелски и културни. Всички обожаваха шефката и бяха добре възнаградени за това, забравила съм конкретните подаръци, които им правеше, но бяха много, много скъпи. Аз обаче реших, че няма да остана да работя там и почнах да й мънкам нещо (не съм герой дори насън), че си гледам сама децата и не мога да работя толкова много часове. Не че помня какво трябваше да работя, сигурно да съм преводач на някой д-р Менгеле, аз друго не умея:D Тогава тя ми предложи 10 000 лв (не заплата - тя беше много по-висока с всички бонуси - а нещо като входна такса, ама обърната) и безплатна детегледачка и аз помня, че се поколебах. Ако нещо не може да се купи с пари, се купува с много пари. Тогава сънят изведнъж стана lucid и се събудих по желание. По-страшно от реките от кръв беше неописуемият ужас, че си в робство на велик манипулатор.

На сутринта не ми се пушеше, усещах мозъка си като измит с маркуч. Някъде другаде съм писала, че кошмарите пречистват подсъзнанието. Но ЧАК пък толкова да има нужда от почистване?

Angra - Painkiller

God is a concept
by which we measure
our pain

Предния път ползвах никотинови дъвки и беше по-лесно наистина. Ще видим след седмица като свършат лепенките, може да пробвам пак. Положението е... зле. Не мога да се съсредоточа, утре имам да предавам филм и съм на 48/226, двете деца дигат врява (Миш има конюнктивит и не е на градина), трябва да готвя 4 яденета на ден by default, нали сме в лятна ваканция, вали дъжд и не можем да идем на разходка.

Понякога си мисля:
Ако измия още една чиния...
Ако раздигам още една играчка...
Ако почистя още веднъж хранителни отпадъци от пода...
Ако чуя още веднъж "мамо, ела"...
Ако сгъна още една дреха....
...ще пищя така, че ще ме наемат в хорър филм.

Абстиненцията от никотин е страшна работа, хора. Нещо като да нямаш нет, ама плюс physical damage;) Аз хубаво казвам, че номерът е да се пристрастя към друго, но не съм. Нищо, че е юни... Разбира се, има помощни средства. Слушам Ангра и Адажио и показателите са стабилни. Засега.

Отвреме навреме ще поствам разни причини, поради които не пуша. Те ще бъдат енигматични, несвързани и тъпи, но не ми забелязвайте.

Не пуша, за да изкопая различен извор на болка, а не този, който си имам. Така от другото боли по-малко. Миналата година по това време си ресетнах статс в last.fm. Call me wierd:)

Hey_Zyl Mode On

I shall not want
Psalm 23

Горното се превежда "нищо няма да ми липсва" и е мотото на кампанията, започваща днес. Над лакътя имам кръгла лепенка, струваща много пари, и ми е черно пред очите (дали ще се подобри зрението ми, образно казано?), защото от сутринта не съм пушила.

Всичко започна снощи, когато запалих цигара по време на загадката "ген-възпитание" Лорън Харис и си помислих, че докато пеят Мейдън, няма да пуша. И не пуших. И не ми се пушеше, защото мислех за друго. После запалих по пътя към колата. (Караше един пич от Варна, с когото привидно се бях запознала точно преди концерта, приятел на Боби. След концерта като ме попита накъде съм, той получи прозрение: "Ама аз съм бил на гости у вас!" Прозрението споходи и мен, щото през цялото време се чудех откъде ми е познат. Iron Maiden - Revelations:) В колата седяхме 45 минути, докато излезем на булеварда и през това време на мен пак ми се припуши. Не че не можеше, все пак се движехме на интервали от един метър, но не го направих и казах на Боби, че отказвам цигарите, за да мога да разказвам на внуците си, че не пуша от концерта на Мейдън насам и той умря да се хили. Сега става ли ясно колко беше яко?:)

Сутринта обаче запалих цигара и Михаил каза знаменателната реплика:
"Ти пушиш сутрин, също като дядо."

Това преля чашата и аз оставих децата сами, което правя много рядко, и хукнах към аптеката за лепенки. Лепенките, искам да ви кажа, изобщо не ми помагат. Взех си от средносилните, за пушачи до 20 цигари на ден (аз пуша по около половин до една кутия на ден напоследък), но не усещам никакво шибано действие. Пуши ми се като на кон и К. първи изпита бича на моята абстиненция:

chrome: ahahahahaha
16:07:51 chrome: may lepenkata e defektna

Освен това съм разсеяна (да, може и още повече от нормалното), адски раздразнителна (горките ми деца) и горе-долу всичко, за което се сетя, ме разплаква. При това положение, цигарите винаги съм ги считала за по-малкото зло, защото като пуша ставам По-Добър Човек (tm). Само че сега известно време няма да съм по-добър човек. Ще съм hey_mnogo_zyl, какъвто ми беше никът едно време, ще поствам по 2 пъти на ден и ще лея сарказъм с кофи. Това беше официално предупреждение.

Защо спирам ли? Защото някъде миналата година първата точка на Онзи Списък се модифицира на "непушач, който да НЕ ме понася като пуша, за да ме мотивира да спра". Да, знам, че това упражнение вече съм го правила (да живее Марк Твен), рекордът ми е две години. Сега не искам да обещавам нищо, искам само да живея one day at a time, с вяра, че "Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа". Искам да бъда umoved and unmoving, да съм независима от билка, която сама по себе си е хубава (най-мразя антиникотиновия устрем на бившите пушачи), искам нивото на ендорфините ми да се поддържа от по-малко вредни неща и да повярвам отново в чудеса.

Откривам новия label antidroga, в чест на някогашния фън канал в irc. Ще съм досадна, злобна и провокативна повечето време, но понякога ще съм вдъхновена, забавна и проницателна. Покълващото семенце може да се обърка с развалено, ако не знаеш какво да гледаш. This is the first day of the rest of my life.

Serenity Prayer (extended version)

The origins of Serenity Prayer seem to be unclear.

It became famous as theologian Reinhold Niebuhr used it in a meeting of Alcoholics Anonymous.

God grant me the serenity to accept the things I cannot change,

The courage to change the things I can,

And the wisdom to know the difference.

Living one day at a time,

Enjoying one moment at a time,

Accepting hardship as the pathway to peace.

Taking, as He did, this sinful world as it is, not as I would have it.

Trusting that He will make all things right if I surrender to His will.

That I may be reasonably happy in this life,

And supremely happy with Him forever in the next.

Amen.

And mentioning AA, I guess I should list the 12 steps, used also by other recovery programs, for example NA.

Twelve Steps

1. We admitted we were powerless over alcohol; that our lives had become unmanageable.
2. Came to believe that a power greater than ourselves could restore us to sanity.
3. Made a decision to turn our will and our lives over to the care of God as we understood Him.
4. Made a searching and fearless moral inventory of ourselves.
5. Admitted to God, to ourselves, and to another human being the exact nature of our wrongs.
6. Were entirely ready to have God remove all these defects of character.
7. Humbly asked Him to remove our shortcomings.
8. Made a list of all persons we had harmed, and became willing to make amends to them all.
9. Made direct amends to such people wherever possible, except when to do so would injure them or others.
10. Continued to take personal inventory and when we were wrong promptly admitted it.
11. Sought through prayer and meditation to improve our conscious contact with God, as we understood Him, praying only for knowledge of His will for us and the power to carry that out.
12. Having had a spiritual awakening as the result of these steps, we tried to carry this message to alcoholics, and to practice these principles in all our affairs.

The text of the 12 steps has often been modified to suit the needs of non-religious people^^.