Longing for the Woods

Let me roam in these green, green lands
And never shall I grow old

Ознаменувах края на отпуската с 20-километров трек през гори и поля без децата, които останаха в България. Накрая ме заболя кракът и времето ми стана 5 часа, а не четири, както го бях планирала. Беше ясно и слънчево и много зелено. Снимки - тук.

Изкарах 3 седмици на педал, в буквалния и преносния смисъл. Осъществихме лелеяното посещение на Дисниленд, но скоростният влак Люксембург-Париж ме разочарова - беше овехтял и не вървеше достатъчно бързо. И не го сравнявам само с атракциите (най-много ни хареса Aerosmith, който дори повторихме), а с представата си за влак-стрела. Догодина, ако ходим пак, ще е с колата. Децата много се радваха, въпреки че за началото на юли беше студено и дъждовно, и дори не мрънкаха за дългите опашки. Аз умрях от страх, де. Отдавна съм прекалено стара за Big Thrills.

България е чудно красива, но пътищата ни са отвратителни. Екопътеката "Бяла река" близо до Калофер сама по себе си е хубава, но пътят дотам беше по-страшен от всеки атракцион - вместо по път нещастното Пежо 106 подскачаше по камъни и бабуни цели 6 км в едната посока. Не ходете там, българи и чужденци. Интересно как е стигнала г-жа вицепрезидентката, за да открие ремонтираната екопътека, може би с джип или хеликоптер. Пътят на юг от Царево е все така ужасен, както преди 3 години, но отсечката между Ахтопол и Синеморец я преасфалтират, така че догодина вече може и да става. А пък Синеморец си е все така вълшебен. Не успях да карам по новата отсечка на магистралата между Стара и Нова Загора, защото просто не я видях:) Качих си се на Стара Загора, както и преди. Дано до другото лято да има някакъв напредък. 

Най-приятният спомен обаче ще ни остане от Жеравна, или Жеруна, както казва Милен Русков във "Възвишение" – най-хубавият български роман, който някога съм чела. Препоръчвам го - разкошен език, къдри се и ромоли като поток. Има смях и сълзи, както си му е редът. Бих прочела и останалите книги на този автор.

Беше много горещо, но в Мароко сигурно е по-горещо. Който иска да кара лято на 14 градуса и почти ежедневен дъжд, да заповяда на гости.

Seize the Day

keep the one that is passed on

and leave the others behind

Забравихме  фотоапарата, отивайки на екскурзия днес. Това дали означава, че вече нямам желание да запечатвам спомени от "новото" място, защото съм му свикнала? (Рада: "Запиши в карта памет на мозъка!") Разбира се, може да означава просто, че съм разсеяна и преуморена след 4000 страници Мартин и страшно много работа в работата. За трети път отиваме на Marche Populaire, ежеседмичните походи от 5, 10 или 20 км, организирани от местната федерация по спортно ходене, или както му се казва там, но за пръв път не ни валя дъжд. Да живее местният климат, нямам търпение да се върна в България на 35 градуса, пък каквото ще да става.

Новините накратко: Рада завърши със средна оценка 8,6, голям успех за новодошъл, който беше убеден, че ще повтаря класа. Тук не си поплюват с повтарянето, догодина ще имат четирима нови ученици, повтарящи 7 клас (втори гимназиален по тукашному). Тя обаче, редом с другите трима българи, е в челните 20% от класа и аз наистина много се гордея с нея и с обучението в кварталното училище в Младост. 12-годишните европейци смятат българите за много умни, да се знае. It is known, както казват дотраките:)

Мишо има още една седмица учене, тук малките завършват по-късно от гимназистите, които освобождават училището за провеждане на матурите на абитуриентите. Вярно, че и те го дават малко на уволнение, тази седмица имаха един ден с екскурзия, където го ухапал кърлеж, но медсестрата в училището го извади (ние не го видяхме), а според педиатъра нямало проблеми. Онзи ден имаха Ancient Greece party, което беше просто прекрасно, разиграваха езоповата басня за заека и костенурката, представиха гръцките богове, пяха бодри олимпийски песни, консултираха се с делфийския оракул кой ще стане европейски шампион по футбол  (милите испанци, нека имат някаква светлина в тунела и те), пуснаха филмче от часа по физическо, където демонстрираха 4 спорта, организираха Who wants to be a Greek millionaire за родителите с въпроси за Древна Гърция, като през цялото това време бяха облечени съответно.

Въпреки неособено добре закрепената тога, Мишо беше един от тримата водещи на партито и четеше невероятно добре. Умря циганката, ама наистина ме изненада, дори не ми беше казал, че ще е водещ. За съжаление на партито изпращахме и класната им, която се връща да вземе 1 клас и догодина ще имат друга учителка. После в 4 и 5 клас, живот и здраве, трета, да ги подготвя за гимназията. Извадихме голям късмет с г-жа Пен - изключително мила и ентусиазирана преподавателка, която много помогна за интеграцията и самочувствието на Мишо, макар понякога да критикуваше дисциплината му, но ние си знаем, че нашето гардже има таралеж в гащите. Другата седмица ще дойде доклада за годината, но, след звездния доклад за първия срок, не очаквам нещо по-слабо. Та той от 1 ниво книжки за четене стигна до 10-о, като има деца, които почнаха годината с 8 и стигнаха до 10.

Станах клиент на една белгийска фирма, която предлага нещо като Netflix - доставка на двд-та по пощата и онлайн видео. Вече сме гледали трите матрици, "Фантомът на операта" (пак), "Карибски пирати" и "Хлапето" на Чаплин. Всички много им харесаха, но "Карибските пирати" май са фаворит, защото не искаха да чакат да им идват по пощата, ами Рада взе 2, 3 и 4 от съученик. Тя харесва Орландо Блум, което всъщност не е лош вкус за мъже...

Като казах вкус за мъже, аз нали гледах Game of Thrones, където най-после харесах актьор от правилната възрастова група - Ser Jorah Mormont. Далеч по-хубав от книжния си прототип и поне знаем, че скоро няма да умре.

И да, Rains of Castamere звучеше в главата ми, докато четях онази сцена в третия том и абсолютно се идентифицирах с това: