Христос воскресе!

И така на още много езици. 

Снощи ходих на среднощна великденска служба в руската църква. Доста беше сюрреалистично, но това е отчасти защото много отдавна не бях ходила на великденска служба. За пръв път оставих децата да спят сами вкъщи, отидох към 11 ч. и се прибрах към 1. Църквата е съвсем мъничка, съответно препълнена, но в сравнение със спомените ми от България, нямаше никакви хора:) Руснаците пеят великденския тропар по различен начин и в хора им са само жени. Освен това свещеникът извика "Христос воскресе" на 6 езика преди полунощ, което накара компанията, в която бях, да се зачуди дали не го посрещаме по московско време. Ама не, беше към 12 без 20. Руснаци, какво да ги правиш, не ги разбирам. А, и бях забрадена с шал. Споменах ли, че не ги разбирам?

Същия ден прекарахме общо 14 часа на път - летяхме през Брюксел, но заради мъгла самолетът кацна в Остенде, където чакахме времето да се оправи, за да се върнем в Брюксел. Оттам още 3 часа с влак до Люксембург. Мъчително, особено за котарака Рафи в клетката му, но и за нас с децата също. Важното е, че се прибрахме живи и здрави у дома и Рафи веднага се скри под дивана, където престоя няколко часа и нито яде, нито пи. Днес обаче вече си научи тоалетната, храната и леглото ми. Когато живеехме заедно, не му позволявах да спи при мен или при децата, но след като толкова време го бяхме оставили сам, мисля, че му дължим малко повече глезотии. Особено ако си точи ноктите на специалното място на "котешкото дърво", а не по мебелите... С децата сме много щастливи, че Рафи е отново с нас, а честно казано мисля, че и той също. 

В България много ми хареса, но ми беше студено. Накупих си български книги, засега съм прочела "18% сиво" от Захари Карабашлиев, "Физика на тъгата" от Георги Господинов и сборника с разкази "На изток от запада" от Мирослав Пенков. Последната ме впечатли най-много (непременно ще я прочета и на оригиналния английски), но и другите две са много добри. Не разбирам нищо от фотография, че да оценя както подобава първата, но пътуването през Америка е описано чудесно въпреки това, а втората е малко прекалено митологично-философски наситена, но пък аз се радвам на такива неща. Едва на финала става леко претенциозна, но това е простимо. Сега ми предстои "Възвишение" от Милен Русков.

През цялото време в София обикалях по административни задачи и се срещах с хора. Естествено, нито свърших всичко, което ми трябваше, нито се срещнах с всички, с които исках, но такъв е животът на емигранта, не е оттук и е за малко.

The Shadow Hunter

В България ядяхме кисело мляко всеки ден. Знаехме, че тук ще е различно, но от първото пазаруване се оглеждам за заместители на киселото мляко. 

Отначало вземах едно с бифидус, има Би в името, 98 цента от "Алима", но децата нещо не му се зарадваха. В замяна на това бойкотирания в България "Данон" тук го купуваме много често - най-вече в картон с 8 малки опаковки по 125 грама. Каква е тази разфасовка 125 грама, кажете ми! Половината време купувам плодови, другата половина - натурални. С натуралните правих баница, но не посмях да застроя пилешката супа. Обикновено им слагам по едно млекце в кутията за училище плюс някакъв плод и/или бисквитки.

По препоръка на приятели закупих Fromage Blanc (1 kg, там е истината), което има вкус на изцедено кисело мляко и на мен доста ми харесва. Оттогава обаче нещо не мога да го открия в супермаркетите, явно не търся на правилните места. (Ако това беше старото ми аз, сега щях да се впусна във философстване на тема консуматорското общество, но сега просто ме мързи. Може след коледното пазаруване да се вдъхновя.) Сега само исках да кажа, че купих био кисело мляко, при това в стъклено бурканче, което те пак не харесаха. Обаче взех едно натурално "Про-диге" на местния производител Luxlait, което предизвика прилив на носталгия у Рада.

Отвори го, отпочна го направо от кутийката с лъжица и възкликна: "О, Пършевица! Родопея! Бор-чвор! Герма! Верея!". Аз се разкикотих, но после ми стана мъчно. Още малко ще помнят вкуса на онези млека и после тукашните ще станат "нашите"...