The Echo Game

Преместиха ме в нов офис - нова година, нов късмет. В тази връзка ще работя в него два дни и по празниците - крайни срокове, такива работи. Мен обаче с работа не могат да ме уплашат, но ш-шт, нека това да си остане между нас:)

Днес безобразно се успахме и се събудихме 10 минути след началото на първия час на децата. На всичко отгоре сутринта трябваше да режа баница и късмети, защото днес беше общото парти на второкласниците и бяхме помолени да носим national finger food, а какво по-добро от баницата? Сръбският магазин отново влезе в употреба, да са живи и здрави сърбите (за които подочух, че всъщност са босненци), ще ги пробвам дали пък нямат и лозови листа за сърми.

Вчера беше коледното тържество на класа на Мишо, имам чудни снимки, които не предават цялата емоция на събитието, пък и на тях има дечица, които не съм сигурна дали е редно да изтипосам тук. Бяха подготвили телевизионно предаване с двама водещи, момче и момиче, които представяха изпълненията от всички националности в класа, които всъщност никак не са малко. Имат рускиня и македонец дори - запознах се с родителите на македончето и не си говорихме на английски;) Повечето са от смесени бракове - едно много симпатично момиченце пя "Тиха нощ" първо на немски, после на португалски. Изредиха се всички деца да я пеят на своя език, а госпожата им акомпанираше на китара. Страхотна е тази жена! Беше научила "Добър ден" и "Весела Коледа" на 10 езика... Преди това пък всички деца излязоха да прочетат домашните си по Discovering our World за празнуването на Коледа в техните семейства. Ето разказа на Мишо:

We celebrate Christmas Eve on the 24th of December. We eat nine vegetarian dishes. We bake a round bread with a coin inside. On the next morning we find presents from Santa Claus under the Christmas tree.

Лесно и просто, но на него английският все още му е минимален, макар да е понаучил и 1-2 мръсни думи, които обаче не смее да казва пред мен, а само пред Рада, която му се кара. 

Като казах Рада, тя може би ще се похвали и в блога си, но завърши срока със средна оценка 8, което за нов ученик е просто изключително постижение. Щеше да е и по-висока, ако не беше шестицата по физическо (равна на 3), но там учителката писала двойки почти на всички момичета заради лоша дисциплина. Абе има някаква драма там, Рада може разкаже по-подробно. Важното е, че въпреки ученето на всички предмети освен българския на чужд език, тя се справя отлично. В допълнение към оценката има и по едно-две изречения от всеки учител и всички са писали хубави работи за нея! Моят принос е съвсем минимален - помагам й понякога с чисто езиковите неща, но иначе тя се справя сама. Виждам, че не е споменала, че е прочела повече от 100 страници от тийнейджърската си книга по гръцка и римска митология. Браво, Рада:) Много се гордея с теб и май се налага да препрочета "Твоите деца не са твои деца, те са рожба на копнежа на живота по самия себе си. Те идват чрез теб, но те от теб и макар че са при теб, не ти принадлежат..."

Халил Джубран

The Shadow Hunter

В България ядяхме кисело мляко всеки ден. Знаехме, че тук ще е различно, но от първото пазаруване се оглеждам за заместители на киселото мляко. 

Отначало вземах едно с бифидус, има Би в името, 98 цента от "Алима", но децата нещо не му се зарадваха. В замяна на това бойкотирания в България "Данон" тук го купуваме много често - най-вече в картон с 8 малки опаковки по 125 грама. Каква е тази разфасовка 125 грама, кажете ми! Половината време купувам плодови, другата половина - натурални. С натуралните правих баница, но не посмях да застроя пилешката супа. Обикновено им слагам по едно млекце в кутията за училище плюс някакъв плод и/или бисквитки.

По препоръка на приятели закупих Fromage Blanc (1 kg, там е истината), което има вкус на изцедено кисело мляко и на мен доста ми харесва. Оттогава обаче нещо не мога да го открия в супермаркетите, явно не търся на правилните места. (Ако това беше старото ми аз, сега щях да се впусна във философстване на тема консуматорското общество, но сега просто ме мързи. Може след коледното пазаруване да се вдъхновя.) Сега само исках да кажа, че купих био кисело мляко, при това в стъклено бурканче, което те пак не харесаха. Обаче взех едно натурално "Про-диге" на местния производител Luxlait, което предизвика прилив на носталгия у Рада.

Отвори го, отпочна го направо от кутийката с лъжица и възкликна: "О, Пършевица! Родопея! Бор-чвор! Герма! Верея!". Аз се разкикотих, но после ми стана мъчно. Още малко ще помнят вкуса на онези млека и после тукашните ще станат "нашите"...

Misty Mountains

Преди няколко уикенда ходихме в Клерво - малко селце в северната част на Великото херцогство, разположено в клисура в невисоките Ардени, разделящи Люксембург от Белгия.

Батерията на фотоапарата ми падна, щом изгря слънцето, та затова имам само мъгливи снимки. И не можах да снимам много прекрасното абатство насред планината.

Клерво е на 50 минути от града с влак (ЛДЖ, ехо, железниците са държавни), возихме се на втория етаж и сбъднахме поредната мечта на Михаил. Уикенд билетът за четирима беше 6 евро отиване и връщане. Разгледахме музей с макети (пак макети, но нали да им е интересно на малките) на всичките замъци в страната. Много са, голямо обикаляне на замъци ще пада.

В тази връзка от занималнята децата ходиха на френски замък на 35 минути оттук, та синът вече ме води с една държава:) И мисля, че не съм отбелязала, че и него се скъсаха да го хвалят по родителските срещи. Май няма да повтарят класа, пу, пу, пу.

Duel of the Fates

Най-после обзаведени!

От ИКЕА казаха, че ако отида на място, ще ми върнат парите за монтажа. Казах им по телефона, че се отказвам, защото фирмата подизпълнител ми предлага много неудобен срок. Междувременно открих един българин, който днес работи от 9 до 4 и сглоби всичките ни мебели, без няколкото, които ни сглобиха гостите от Франция:)

Гостите от Франция! Те бяха планирани доста отдавна, когато още се мислеше, че два месеца след пристигането ни вече ще сме се "устроили". Бяхме планирали и ходене до най-голямата забележителност в Люксембург - Вианден. Да, но се завърнахме от средата на пътя, защото от ИКЕА се обадиха, че камионът с липсващата част е пред нас.

24 часа по-рано (какъв съм постмодернист).

Понеже стана ясно, че няма време да минавам по каналния ред през общината и да искам да ми сложат знаци, измислих как да го направя по лесния начин. Може да изглежда като "побългаряване", но всъщност не е - взех идеята от хазяйката на една моя колежка, която беше паркирала не една, а две коли на уличката пред кооперацията, за да запази място за камиона от ИКЕА, като беше сложила и извинителни бележки на стъклата. Аз не ги прочетох, а трябваше!:) Та, помолих една колежка, която живее близо до нас и е с кола, да си остави колата в петък вечер след работа пред нас, за да може в събота като дойде камионът с дивана, да й звънна да си я вземе, а камионът да паркира на нейното място. Тя, понеже е много печена, се съгласи без проблем.

В събота предиобед вече имах гости от Франция, едната половинка от които се обаждаше по телефона на френски вместо мен. А то голямо говорене падна... Първо се обадихме да питаме в колко часа ще дойде, камионът дойде в 11,30, в график и ПАРКИРА на мястото за инвалиди пред нас! Аз им посочих съседното място, където беше колата на колежката, но те казаха, нищо, нищо. Качиха ми дивана на три пакета, дадоха ми да подпиша нещо и изчезнаха. Аз очаквах да ми го сглобят, все пак отдавна беше, когато го поръчвах (преди 6-7 седмици), но явно съм платила само доставка. 

Това изобщо не смути другата половинка от гостите ми от Франция. Тя беше сглобила вече донесената ми от френската ИКЕА мебел за Рада (дълга история, не беше налична в арлонската, пък Рада много я хареса в каталога), но с дивана наистина се развихри. С помощ от личния състав стигнахме до петата стъпка някъде и изведнъж стана ясно, че около една четвърт от частите липсват. Аз междувременно прилежно съм отнесла хартията в приземието да не пречи, та се наложи да се върна и да ги извадя, за да видим кой от четирите кашона всъщност липсва.

С много добрия френски стана ясно, че ще проверят в склада за четвъртия кашон, но ако не го намерят, ще трябва да дойдат да вземат този диван и да донесат друг. Не се знаело колко време ще отнеме. Затова ние се отправихме първо към коледния пазар в града (за който ще разкажа през декември, като ми стане по-коледно, ноември НЕ Е коледен месец, не вярвайте на пропагандата), а после към Вианден. Тогава се обадиха, че камионът ни чакал. Ами да чака, ние имаме да седим в задръстване - първото ми истинско задръстване в Люксембург. Камионът ни чакаше, къде ще ходи, качиха ми и последната част и промърмориха нещо за "късмет". Не разбрах дали е добър или лош. Последният кашон просто останал в камиона, защото бил с грешна номерация...

Вечерта сглобихме дивана и Мишо даже спа на него, толкова му се радва. Днес пък си сипа кисело мляко и сложи паничката на перваза, защото забравил, че имаме маса. Ще видим колко време ще мине, докато свикнем с тази напълно нова къща:)

The Great Pandemonium

Безпристрастно описвам процедурата за получаване на услугата "доставка и монтаж" от ИКЕА Арлон. Може да препоръчам на Welcome Office да я включи в обучението за новодошли.

В договора с ИКЕА има един дребен шрифт, с който се съобщава, че:

а. Ще осигуриш място за паркиране на камиона до 15 метра пред дома, ако доставката е нормална и до 25 метра, ако ще се вкарват мебелите през прозореца с външен асансьор.

б. ИКЕА няма да се свърже с общината ти.

И ако последното те кара да се замислиш, се замисляш много правилно. И аз се замислих, но дотам спрях, а трябваше и да действам. Това, което трябваше да направя, но не направих, бе да попълня един формуляр към отдел "Транспорт" в общината.

Първо ходих до общината в центъра, дадоха ми телефона на отдела, днес се обадих, после им писах мейл, изпратиха ми формуляра, който трябваше да попълня и да им занеса лично, но не в общината в центъра, а някъде другаде и всичко това трябва да стане пет работни дни преди Деня с главно Д. С формуляра молиш (или заявяваш, че искаш) общината да постави забранителни знаци пред дома ти, минимум 24 часа преди нужния ден и час, за да можеш да извършиш необходимите ти дейности, които ще затрудняват движението. Със същия формуляр се съгласяваш после да платиш фактурата за тази услуга. В моя случай тези panneaux са за осигуряване на паркомясто, където камионът от ИКЕА да разтовари и после да чака, докато се извърши монтажът.

На формуляра обаче не намерих опцията "камион за разтоварване" - имаше бетоновоз, скелета и прочие.

И така, всичко това не го бях направила преди миналата събота. Камионът от Икеа дойде, скараха ми се много на френски, защото нямаше къде да паркират - свободните места бяха заети, другите бяха или за инвалиди, или пред гаражи. По милост ми качиха кашоните с мебелите и казаха, че най-рано след 4 дни ще дойдат и за монтажа. Да не забравяме, че това се случва повече от месец след поръчката, което пък е защото ми бяха записали грешно телефона, а може би просто монтажните им екипи са малко. Преглътнах и се приготвих да си искам почивен ден, на който впрочем нямам право първите три месеца.

И това не беше краят на съботните терзания. Същият ден по съвпадение трябваше да пристигне и диванът, който се поръчва отделно. Утеших децата, че може да нямаме маса, легла, гардероб и бюра, но поне ще имаме диван. Понеже не ми бяха казали час, аз се обадих след като си заминаха монтажниците и получих отговор, че ще дойдат между 8 и 11, а вече беше 9. Към 10,30 ч. ние съзряхме свободно място за паркиране и се втурнахме да го пазим:) После намерихме един знак на близкото скеле и го пльокнахме на свободното място. По някое време някой възмутен съсед го премести, де. Към 2,30 ч. ми се обадиха от с новината, че камионът е аварирал и няма да пристигне, съответно останахме на същото бездиванно и безмебелно положение като преди:) Добре, че не бях запазила знаци!!!

Тази седмица се обадих на монтажниците, които не са ИКЕА, а подизпълнители, които ме зарадваха, че следващата дата за монтаж била 13 декември. За да получа координатите им, звънях дълго и напоително и натисках числа ето така. От самата ИКЕА пък ми казаха да осигуря знаци за следващата събота, когато вече диванът щял да пристигне. Затова ми се наложи да прибегна до гореописаната процедура с отдел "Транспорт", през която, между другото, нито един познат не е минавал.  Така или иначе нямам пет работни дни до събота, нито пък искам да чакам до 13 декември, затова намерих друго решение тези два паралелни проблема. Но сега няма да ги описвам, а когато (ако) проработят. 

Stay tuned.

The Safest Way into Tomorrow

Родителската среща с учителите на Рада мина, меко казано, доста добре. Първо имахме половин час с класната, която говори общи неща за класа и работата по математика, а след това започна една процедура, която много наподобяваше speed dating. Още преди три седмици бяхме заявили петима учители, с които искаме да разговаряме по пет минутки и те ни бяха определили час на срещата между 20 и 22 часа. Слава богу, аз приключих до 21, защото учителят по "Човек и природа" aka Integrated Science беше изцяло резервиран и ще трябва да се виждам с него отделно. 

Оставаха четирима учители - в моя случай избраните бяха по математика, по английски, по български и по SWALS (допълнителният час за деца, чийто роден език не е английският). Всички се скъсаха да хвалят Рада, колко била лъчезарна и комуникативна, а също трудолюбива и умна.  Обективно оценките й също над средното за всеки предмет, което за новодошъл, учил английски единствено в училище, направо си е постижение. На последния тест по математика има 9,2, което е май една от трите най-високи оценки в класа. На мама гарджето:)

Научих тези светли новини в промеждутъците на тичането от кабинет в кабинет, което много ме умори. Като си представя, че детето го прави всеки ден, ми се доревава. Училището е огромно - на четири етажа, но осем-девет блока. Английският им се провежда в началното училище (понякога се виждат и с Мишо), а дотам се стига, пресичайки един огромен двор. Впрочем учителката на Рада по английски може да е от Лондон, но прилича на индийка. Да живее глобализацията, казах го вече, нали?

В четвъртък имам уговорка и с класната на Мишо. Тя обаче е в работно време и пак трябва да излизам в core time. Ние сме на flexitime система - няма значение в кои часове си изработваш работното време, но между 3 и 4,30, както и от 9,30 до 12, всички трябва да са на линия. Не знам дали г-жа Пен е наясно с плюсовете и минусите на тази система. Името й не се пише като химикалка, нито това учителката на Мишо по SWALS се пише като стол, но ние понякога им викаме г-жа Химикалка и г-жа Стол. Дано и Мишо бъде похвален, засега го хвали само възпитателката в занималнята, с която се виждам всяка седмица по два пъти. Нали споменах, че е чернокожа и много готина? Казва се Сали, нищо чудно и тя да е от Лондон;)

В заключение да кажа, че децата вече пътуват сами с автобуса, което е предизвикало възхищението на едно съучениче на Рада. Той е тук от четири години, но едва тази година почнал да се прибира сам. Добре, че не дойдох през 2007 г.:)

П.П. Още четири нощи до мебелите!

At Sixes and Sevens

Днес в обедната почивка ходих на обеден концерт, Concert de Midi. Изпуснахме френската цигуларка, но слушахме един люксембургски тромпетист и един норвежки бас-баритон. На следващия сигурно ще съм затънала до гуша в работа и вместо да пътувам четири спирки до центъра, ще тичам до кафето за 10 минути.

От днес съм собственик на titre de legitimation, тоест съм нещо като гражданин на Люксембург. Имам и сини торби за рециклиране, в които обаче приемат много малко неща - пластмасови бутилки от вода, от препарати, метални кенчета, кутии от мляко и сок и това е май. Хартията се изхвърля отделно, в сини контейнери, които в нашата махала се събират във вторник. На площада до нас има и контейнер за стъкло, останалото е общ боклук. Общият боклук се събира само в сряда, през останалото време още не съм открила къде се държат черните контейнери. Аз си държа найлоновите торби в мазето, докато дойде заветната сряда. Знам, знам, не съм истински гражданин...

Снощи ходих да напазарувам от Лидл. Никога повече, поне докато не си купя кола. Първо се пътува 15 спирки до някъде, после се ходи половин час пеша, част от времето извън града:) Голямо приключение беше, още повече, че това става по тъмно след работа, нали. Децата си бяха вкъщи и гледали Star Wars the Phantom Menace. Нали взех дълго лелеяния Lego Star Wars (компютърна игра, на която бяха играли само демото) и сега сме на вълна джедаи. То ние не сме спирали де, нали си носим "Хилядолетния сокол", но забравихме светещия джедайски меч в Бургас. Така е по-добре, всяка пръчка се превръща в светлинен меч. Като го съчетаем с костюма на Спайдърмен (с мускули!), еклектиката е пълна.

Запознах се с една англичанка, която е тук от половин година с мъжа си и трите си деца. Превежда от френски и италиански, но учи и български.  Оказа се, че големият й син е в класа на Рада по религия и се познават. Почна се синдромът "малко градче":) Ще видим кого ще срещнем утре на научния панаир в културния център "Ноймюнстер", или както се чете там на люксембургско-немски. Ние вече сме били един път там, на откриването на фестивала на източноевропейското кино. Всъщност това е едно бивше абатство в стария град. Дотам се ходи с асансьор и е наистина красиво. Ето едноминутно видео от официалния сайт на абатството.

Мислех този пост да е философски за равновесието между духовни и материални потребности, понеже днес получих първата си истинска заплата. Но, както се вижда от заглавието, засега равновесие няма.

Edit: Страхотна илюстрация на същото това равновесие намерих в тази лекция от ТЕД.

See Tomorrow Shine

И така, в колонката Connect the Dots вдясно застава и блогът на Рада. Тя ще пише на български, за да си го упражнява. Както се вижда от заглавието, скромността се предава по генетичен път:)

Новините са, че съм регистрирана най-после в люксембургския КАТ и имам право да карам. Мисля да си закупя едно Пежо 3008, но ще видим, нека събера пари. Ще го ползвам само за извънградско, защото в нашето градче колите са излишни, градският транспорт е идеален. Това всъщност важи и за извънградския транспорт. Запознах се с една българска майка на две деца, която всеки ден ги води с два автобуса от селцето близо до Икеа-Арлон (тоест точно до границата с Белгия). Те имат кола, но от Арлон до Люксембург било едно непрекъснато задръстване. А ние така хем сме еко, хем сме в бус лентата и често изпреварваме колите. Но за пазаруване колата е почти задължителна, за да можем да се натоварваме един път седмично с покупки. Засега съм си взела една торба на колелца и пак на автобуса. Последно пазарувах в Кора, което е почти в Бертранж - селце, до което има градски транспорт, тоест аз му викам квартал. Търсихме тамошния Лидл, но не го открихме. Ще пробваме пак в четвъртък...

Миш вече знае на френски pierre, papier, ciseaux. Много полезно нещо е това занималнята, а хем уж е в английска група. В петък може би ще ходят да скачат на трамплин (батут?) в някакво немско градче. Но дори и да не ходи, в занималнята пак е забавно - отвън имат катерушки, вътре всякакви игри. Днес беше с написана домашна по математика - цялата таблица за умножение до 12! Гледам да го вземам между 5,30 и 6 ч., но все е последен, милият. Нали трябва мама да работи усърдно. Предпоследно е едно друго българче, второто от трите деца на една моя "колега", малкото е на ясла, а най-голямото е в гимназията, една година по-голямо от Рада. 

Не знам колко често ще пише дъщерята, трябва повече да учи, а тя основно релаксира, препрочитайки старите си книги на български.

Но днес съм много горда с нея, защото се прибра за пръв път сама с автобуса, отключи си и ни чака 2 часа, докато се приберем. Вече наистина имам тийнейджърка. *подсмърча с умиление*

Fix the Sky a Little

Оказа се, че мебелите от Икеа не се сглобяват чак толкова трудно. Ходихме пак дотам за килими, малка етажерка, холна масичка и шкафчета и чекмеджета за бъдещите секции, плюс разни кутии и дреболии. Естествено, аз забравих да си нося касовите бележки, така че все още нямам фактури, а те ми трябват, за да ми върнат ДДС-то, на което имам право първата една година върху базови покупки като мебели и техника. Е, другия път. Нека и аз да имам пръст в бавното ставане на всичко тук.

Масичката всъщност е доста голяма и ни отне 3 часа, като един път разглобихме две дъски, понеже ги бяхме сложили обратно. Аз че съм с две леви ръце е факт, известен на целия интернет;), но указанията са наистина като за осемгодишни - Мишо съвсем сам сглоби едното шкафче с вратичка, аз му помогнах съвсем малко с пантите. На места наистина е нужна физическа сила. Сега броим дните до дивана. И масата!

Водих Рада на гости на нейна съученичка, която е половин датчанка, половин англичанка. Детето имало приятелка българка, обаче това лято тя си заминала, та Рада един вид се явява заместник-приятелка от България. Даже са ходили семейно в София, дори на Рилския манастир. Свири на пиано и тренира таекуондо, един вид, от нашата кръвна група са. Майката датчанка живее тук от 20 години, двете й деца са родени в Люксембург. Наистина много ми харесва интернационалната среда на децата, макар че още се борят с английския като прасенца с тиква. Мишо на занималнята учи и разни френски думи и изрази, например Ça compte pas! Четенето на английски пак започна от днес (първи ден след ваканцията) и ще трябва да напредва, знам ли. 

Като си говорим за чужди езици, аз мога да докладвам, че успях да сключа договор с местното енерго LEO без да кажа и една дума на английски. Обикновено започвам на френски, на третото изречение се фрустрирам, но този път издържах докрай. Човекът срещу мен твърдеше, че трябва да са ми спряли тока още на 10 октомври... Но какво да направя - чаках си Declaration of Arrival, която временно играе ролята на Titre de Legitimation, което на свой ред ще ми даде статут на пълноправно физическо лице с matriculaire, нещо като местното EГН. Тя пристигна точно месец след първия ден, когато си бях подала всички нужни документи. Вярно, в един момент ми я връщаха, за да попълня и _мястото_ на развода ми, освен датата, но като цяло разтакаването е голямо. Пък търпението е добродетел. Ох, този абзац трябваше да е за чужди езици... днес за пръв път отидох в библиотеката в обедната почивка, пих кафе и четох the Economist, а за вкъщи си взех списания на фински. Бързичко трябва да изуча много граматика, но и лексиката си иска своето.

Näkemiin:)

Carved In Stone

Salut!

Днес най-после ми се обадиха от Икеа. Мебелите ще бъдат донесени и сглобени едва на 19 ноември, тоест пет седмици след поръчката. Тогава трябва да дойде и диванът, но аз него не го чаках кой знае колко - все пак в София живях 7 години без диван. Затова и смятах да си нося софийския насам, но се разколебах в последния момент. Икейският ми харесва по-малко, но пък според мен диваните са силно надценени като важност. За хора като мен са много по-необходими хубави компютърни столове. Такъв поръчахме на Рада с уговорката, че ще го ползвам и аз, докато тя спи. 

Кхъм, Мишо има много малко домашни, засега остава без стол и ще дели компютърното бюро с мама. Поръчали сме само две бюра, защото мама няма да работи повече у дома. За чудесното ми софийско бюро също не остана място в камиончето, та сега ще трябва да се задоволя с икейско. Мислех да си купя поне холна не-икейска масичка, но мебелите в Люксембург са много скъпи. Една за 750 евро много ми хареса, де, но хайде сега - и без това би се използвала основно за слагане на неща в безпорядък.

Живеенето без гардероби, шкафове и прочие съпътстващи аксесоари на вещоманията има и плюсове - например откриваш, че можеш да караш с 2 поли, 3 панталона и пет блузи. (Да, невиждали ме с пола хора, правилно прочетохте. Преди да дойда си купих две поли с дължина малко под коляното като за офис.) Другите дрехи седят по кашоните, а като дойде гардеробът, ще седят в гардероба. Тъжна история. Между другото, новозакупените ми дрехи не ми стават, защото, откакто съм тук, свалих поне 5-6 кг.  Тичането и стресът, освен до побеляване на косата, водят и до  вталяване. (За невиждали ме отдавна хора, аз бях станала мноооого дебела последната година и нищо от старите дрехи не ми ставаше.)

Вчера ходихме до Белгия да оставим Рада на гости за 3 дни до края на ваканцията. Посетихме парка с миниатюрни сгради "Мини Европа", който е страшно хубав всъщност и се качихме на Атомиума, който е само хубав. Забележете Рилския манастир сред макетите - и така е впечатляващ, макар че замъците го водят с едни гърди. Трябва да идем да видим някой замък в околността, за предпочитане с влак, защото те са безплатни за деца до 11 години, а Рада става на 12 след 2 месеца. Мишо не хареса особено Брюксел, трамваят бил по-скапан от софийските, метрото да не говорим, изобщо, изкарахме късмет с нашия малък и спокоен градец...

А, забележителността в "Мини Европа" от Люксембург е мостът Pont Adolphe, който е точно до нас. На снимката в Уикипедия се вижда и кулата на банката-дворец.

Ghost in Dreamland

Първи ден в Люкс без деца. След известно количество драми се оказа, че планината няма да ходи при Мохамед, но човек не бива да е максималист. Вчера напазарувахме в местния мол с гостенката от България, аз си купих и чаши за вино. Бях си донесла чаши за бира, естествено, но трябва да се работи в посока социализиране на няколко фронта. Тук е винарски регион.

Сутринта установихме, че беше валяло, но това не спря плановете за туризъм в близката гора. (Наистина е много близка, на 5-6 спирки с градския транспорт.) Преди това отскочих до катедралата "Нотр Дам", но, понеже бяха сменили времето, се озовах по средата на немската литургия вместо в началото на френската. Те са съвсем еднакви де, но на различни езици, от немския разбрах пет думи накръст. Важното, разбира се, е чудният орган и чудният хор, който гостувал от Саарбрюкен (това го разбрах).

Снимки от тричасова разходка в гората тук. Много обичам есента.

Vor dem Sturme

Времето не е чак толкова лошо, колкото очаквах. Често е ясно и студено (особено сутрин), валежите засега са редки и рехаво-ръмежни - както казва Рада, все едно си на морето и те пръскат вълните, което било приятно. Духа и слаб, до умерен вятър. Абе малко бургаски климат си имаме...

Вчера гласувах, основно за да се разходим на слънчицето. Изборната секция беше в един италиански ресторант - книжарница, където дори се оказа, че съм ходила на обяд в едно безметежно минало, когато още не бях почнала работа. Нямаше особено много хора, но пак се видях с колеги. Скоро ще науча една трета от тях по физиономия. Засега повечето са ми имена с телефонни номера.

Работата ми е много, новонаучената информация е в недостатъчно обработен насипен вид в главата ми, та има нужда от разтръскване и утъпкване. Надявам се това да се случи в близките седмици, последното ми засега обучение по ИТ е в четвъртък. Понеже умря циганката, дето ме хвалеше, да се похваля, че от 8-те човека група от 7 националности аз схващам най-бързо. Ама дългосрочната ми памет не е толкова добра, колкото може да се очаква. 

Започнах да уча пак фински в тази връзка, за да увелича шансовете си да се запиша на курс от март. Курсовете тук са 1 път в седмицата по 4 астрономически часа, но има сложна система за записване, която взема предвид от какви езици има нужда департаментът. Първо трябва да покрия процедурните езици, което за мен означава немски от нулата. Всъщност аз имам доста по-положително отношения към немския сега, отколкото на младини, не на последно място заради Rammstein, Subway to Sally, Haggard и Lacrimosa. Но все пак това си е ангажимент за 6 години напред. Повече ще ми хареса да уча фински, но за да вземат предвид личния ми интерес, трябва да съм на пето ниво. Тестът е през декември, дотогава трябва много да уча, но обикновено вечер съм уморена (изненада!). 

Четири дни от пет работни децата са по цял ден в училище и/или занималня и тепърва след това трябва да се преговарят уроци, да се готви и да се пере (и суши !). До 9.30 ч. гледам да са заспали, защото иначе трудно отлепят сутрин, особено Миш. Нито един от двамата не е ходил на занималня в България, та нямат никакъв тренинг. Но определено мога да кажа, че за почти месец посвикнаха с училището и дома, харесват си учителите и съучениците, и силно негативното отношение към местенето ни тук вече е неутрализирано. Надявам се, че като дойдат мебелите ще минем и на плюс.

First Tango in Luxembourg

И ето най-сетне интернет у дома! Благодарение на "Танго", които не ми поискаха блокирана сума в кредитна карта, за да подпиша договор с тях, за разлика от конкурентния монополист.

Разбира се, трябваше също също и договор за наем и банкова сметка. За банковата сметка сагата е съвсем отделна, успях да си я открия малко преди първия работен ден, след като ми бяха казали, че е необходима регистрация в люксембурската община.

А аз такава още нямам...

Свързан текст няма да се получи, и без това съм позабравила емоциите от първите дни, така че ето кратък преглед на първите три седмици.

•  Нанесохме се в съвсем празен апартамент с багажа от самолета. Бях закупила надуваеми легла, които ме чакаха у приятелка. Взехме ги, надухме ги и спахме на тях до онзи ден.

• Децата тръгнаха на училище два дни след пристигането, още преди аз да тръгна на работа. След двудневен експеримент с пълно потапяне във френския език, Мишо бе преместен в английска паралелка. Оказа се, че все пак знае доста английски от 1 клас в училище и от много компютърни игри.
• В английската паралелка има и българче, което помага на Мишо с английския. В занималнята на Мишо (два следобеда в седмицата) има българче, на което ТОЙ помага с английския. Там впрочем възпитателката е чернокожа, на което аз много се кефя, защото от малки ще свикнат на разнообразни раси. В Люксембург има доста африканци.
• Рада е в първи клас на гимназията, което отговаря на нашия шести, но съучениците й са родени 2000 година. Досега беше най-малката в класа, сега е най-голямата. И там има българи, които й помагат, но тя все пак е на възраст, в която момичешките приятелства са по-важни, а за тях трябва да се говори на английски. Става все по-добра след първоначалния шок и ужас и вече има едно 9/10 по география.
• Живеем на една прекрасна улица край парк, нашата кооперация е строена 2000 г., но всички останали сгради са стари и красиви и биха могли да са архитектурни музеи. На автобусната ни спирка има две банки, които приличат на замъци с кули.
• Имам миялна машина за пръв път в живота си! Auto Wash отнема цяла вечност...
• За пръв път в живота си имам и сушилня. Първите ми покупки бяха пералня и сушилня, които ми инсталираха в приземието редом с други перални и сушилни. Ходя да пера с асансьора. Екшън.
• Работата ми харесва. На 15 мин. с автобуса от нас, имам офис с нелоша гледка, хубав компютър и тонове нова информация за обработване. Непрекъснато съм на разни обучения, основно ИТ, защото работата на преводача изисква много CAT tools. Българите сме разпръснати, аз съм в немския сектор, което донякъде ме мотивира да започна да уча немски.
• Като казах немски, да прорева за втория официален език в Люкс - френския. Френският ми е конкурсен език, тоест изпитната комисия твърди, че мога да превеждам писмено от него, но аз дефакто никога не го бях говорила извън класна стая и то преди 15 години. Отначало казвах Vous parlez anglais? и продължавах на английски, но сега съм решила да се мъча. Все повече разбирам като ме питат разни неща, но говоренето е... абе мъка. Произношението ми никога няма да бъде добро, но това го знаех още от втори курс в университета. Утехата ми е, че тук на никого не му пука за произношение, всички говорят смешен английски и, съответно предполагам, смешен френски. Иначе първото ни обучение беше и на двата езика по избор, всички четива са на трите "процедурни" езици на Комисията - немски, френски и английски.
• Миналата събота посетих ИКЕА-Арлон, която е в Белгия, но е на 19 км от нас. Без помощ от приятели нямаше да се справя, още веднъж благодаря на Ина и Харалд. Той ми сглоби и икейските столове, които се оказаха произведени в България. Да живее глобализацията:) Имаме и матраци, останалата част от мебелите ще дойдат след още десетина дни, защото поисках и монтаж, а за него се чака. 
• Камиончето от София ни докара важни неща като тенджери, чинии, завивки, играчки и книги. Готвих любимите им манджи, водих ги на площадки, но като цяло сме в екстремна ситуация. Добре, че има широки первази на прозорците, които ползваме вместо бюро и маса. Рада се успокоява като си чете, а Мишо - като играе KOTOR.
• Колегите ми ахкат как съм се оправила толкова бързо с всичко. Това е то школата на самотния родител, само да сме живи и здрави, останалото ще се нареди. Рада ходи на религия, впрочем, а Мишо - на морал. За другия път тя има да научи наизуст Hail Mary и доста харесва учителката си. В тази подточка има кохерентност, макар и не съвсем очевидна.
• Au revoir.

One Way Ticket

Наблюдение номер едно: дългото отсъствие от писането променя не само пишещия, но и интерфейса на блогър. Какво, по дяволите, е това? Болд?

Наблюдение номер две: зовът за завръщане (кхъм) към нещо позабравено, но познато и уютно, идва точно в момента, когато заминавам извън България. Ще пиша сравнително редовно от Люксембург, където другата седмица се местим да живеем с децата.

Наблюдение номер три: замислих се дали това е новина за някой читател тук след толкова много време.

Наблюдение номер четири: никога не съм очаквала, че вместо читател на емигрантски блогове, ще стана автор на такъв. Животът е пълен с изненади.

Следващо включване - веднага щом се заробя като абонат на люксембургския телеком.