Valuable vs Virtuous

Вече няма добродетели, вайкали се древните римляни. Младите са нахални, не уважават по-възрастните, нямат никакъв морал, мързеливи и некадърни. А щом ние казваме така, значи вече не сме млади;) Никога не съм се чувствала особено млада, от осми клас насам, а и от по-малка, както ще си проличи от следната случка:

Моя милост е към двегодишна. Мама ми задава анти-възпитателния въпрос, който аз никога не съм задавала на моите:

- Я кажи, кого обичаш най-много?
- Аз обичам всички хора на света!

Горката ми майка, години наред се мъчи да ми намекне, че е трудно да обичаш "всички", при положение, че не обичаш семейството си, но моята глава увря едва наскоро.

Тъй. Ето цитат от Клавдий, диктува ми Рада:

"Колко щастливи са грохналите старци, когато в края на един дълъг живот, прекаран в робство, ще могат днес да изпуснат сетния си дъх с тези сладки думи на уста: "Свободни сме!". И колко поучително е за младежите, за които думата "Свобода" е само име, да разберат какво значи тя, когато чуят да се подема от всички уста. "Свободни сме!" Но, уважаеми сенатори, нека не забравяме, че само добродетелта е в състояние да опази свободата. Бедата на тиранията е, че тя обезсърчава добродетелта."

Добродетелта, скъпи приятели и съседи, е онова, което в наши дни се нарича меркантилно "ценности". Добродетел е дума, на която Рада, а и не само тя, заеква и пита "какво означава". Ето какво, според уикипедия.

Тиранията на индивидуализма също обезсърчава добродетелта.