If

If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-toss,

And lose, and start again at your beginnings,

And never breathe a word about your loss.

Eternal Duality

Nothing is.
Nothing is free.
Nothing is free from boundaries.

Или размисли по повод гей парада и ето тази статия на уважавания от мен Сталик. Бих цитирала предпоследния параграф преди "Изводи", но има авторско право, така че си го прочетете на сайта му.

Имам известен проблем с правата на човека - най-вече с изолацията им от задълженията на човека. Кои са задълженията няма да изброявам сега, но да кажем най-общо, че всички те включват помнене, че не сме последният човек на Земята и че останалите й разумни обитатели също имат самосъзнание и съответните произтичащи от него права. Свободата да бъдем себе си е едно невидимо нещо, обвързано с видими неща - мрежи от други хора. Правото на сексуална самоопределеност и свобода на сексуалното поведение вече се счита за човешко право, което е новост, особено за женската половина от човечеството, за която сексуалността - хетеро, хомо, педо, та дори и некро - хиляди години наред е била по-скоро задължение. Не може да очакваме, че преходът от задължения към права ще мине без сътресения.

ЛГБТ движението, откривам току-що, е добило още една буква. Q. Което, вярвам, седи за queer. Лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора искат да бъдат приети в обществото и да бъдат обявени за нормални. С пълното съзнание за невъзможността за ясна дефиниция за "нормалност", чисто семантично така, queer e точната противоположност на нормален. Queer e "странен", "особен", "нехетеросексуален", различен - макар че BDSM вече стана мейнстрийм, скоро това чака педофилията с падането и отменянето на age of consent, да се готвят и други парафилии. Единственото, което дефинира "неправилното" поведение е насилието (освен ако не е по желание на BDSM партньора, мнали) и някакви членове и алинеи от закона (справка, разрешаването на гей браковете в Калифорния).

Поведението и мисленето на хората е сложно и води до създаването на сложните мрежи, за които споменах по-горе. Мрежата, в която ние сме едно с австриеца, направил седем деца на дъщеря си в мазето (евентуално с нейно съгласие); в която сме едно с пича, оставил мъртвата си жена 4 месеца на дивана в хола; ние сме едно с всеки, подложил се на операция за смяна на пола. Ние сме част от едно малцинство във вселената, жители на малка планетка, застрашена от хиляди опасности. Няма да е лошо да се обичаме или поне търпим, това е значението на думата "толерантност", но границите са все някъде. Някъде, където не е ок думите "give me a speculum and a hose" да предизвикват оргазъм. Някъде, където мъжът със сутиен извиква жалост и съчувствие, а не "прайд". Някъде, където сексуалната ориентация не е знаме за развяване, а просто една част от източниците на човешка реализация.

Повтарям по-бавно: за осъществяването ни като човешки същества, има и други източници. Ако не можеш да се реализираш сексуално, защото си твърде извратен, това е ок, ти пак си човешко същество от планетата Земя, наш човек, така да се каже. Ако ти се струва, че светът трябва да се нагоди към теб, за да те приеме, виж видеото с онзи японец със стоте надуваеми кукли. Повече печалба за производителя, принос към БВП, вероятно предовратени изнасилвания - да. Нормален? Не. Може би там някъде има хора, които никога, ама никога няма да получат сексуално удовлетворение, ОСВЕН с осемгодишни момчета. Съжалявам, в голямата картинка на света това е неприемливо, мани ти бойловърите. Ама Тиберий го е правил, защо да не го правя и аз, сега сме демокрация? Защото не може. Защото свободата ти свършва там, където започва парафилията и е по-добре да опазим осемгодишните момчета, отколкото някой си да реализира сексуалните си права. Въпреки всички queer организации, които твърдят, че queer e cool.

Мога да съчувствам на различните хора, мога да ги приема в офиса и хола си (макар и не в спалнята), мога да разбера желанието им за общност и обич. Нямам нищо против и хората с увреждания и съм "за" приемането им в обществото и "за" тяхната равнопоставеност. Иска ми се обаче вместо да се развяват по улиците като фенове на ЦСКА, само че вместо червени шалчета - розови прашки - да си зададат въпроса "какво ме прави човешко същество"? Ако желанието им за кожа и камшици е на първо място в отговорите - нямам какво повече да добавя.

И за да разведря тона, ето диалог с осемгодишно момиче, от днес, докато я карах на плуване:
- Рада, ако ти кажа, че има мъже, които обичат да обличат женски дрехи, какво ще си помислиш?
- Че не са добре с главата.
- Ъ-ъ. А ако си ги слагат само у дома си, пред огледалото?
- Е... тогава може.
- А ако си облекат женски дрехи, грим, червило и тръгнат по улиците?
- Ами да ходят, ама ще си помисля, че не са добре с главата.
- Рада. Ами представи си, че ти си женена за такъв човек. Представи си, че мъжът ти облича женски дрехи.
- Ще му направя забележка.
- Ами ако го свариш да облича твоя сутиен?
- Моя сутиен?!
- Да, това е женска дреха.
- Ще му ударя плесница.
- Рада, когато съм ти удряла плесница, на теб и на Мишо, това решавало ли е проблемите веднъж завинаги?
- М-м. Понякога.
- Плесницата не е вариант.
- Ама той дали нарочно ги облича?
- Е как дали нарочно, разбира се, че нарочно!
- Ми може да е по навик... Ох, ще му кажа да иде на лекар.

Това е.

Hands of Time

- Мамо, мамо, преминах в трети клас!
- Е то оставаше и да не преминеш...

Краят на учебната година на Рада. Сутринта закупихме голям и красив букет за любимата госпожа и проведохме следния безумен диалог по пътя към цветарския магазин:

- Аз много си обичам госпожата, искам да й купим красив букет.
- Чудесно, ще й избереш.
- Много е хубава, добра и млада.
- Е, млада... колкото мен е, или малко повече.
*Shocked*
- Не може да е повече от теб!
- Ама Рада, тя има дъщеря на 18!
- Еми родила я е млада! Най-много на 35 е госпожата!
- Я сметни на колко трябва да я е родила?
- Ъ-ъ, на 17.
- Виждаш ли? На 17 още си ученичка, едва ли е подходящо да имаш бебе.
- Значи я е родила на 20... и сега е на 38... вярно е по-голяма от теб. Обаче носи грим и няма толкова бръчки колкото теб.
- ... Мерси. Ама няма и две деца и толкова грижи.
- Да, освен това ти си доста строга. Госпожата казва, че аз имам много добро домашно възпитание.
- Радвам се. Кой е най-невъзпитан от вашия клас?
- Ивайло. (Иначе много сладък тип, но преместен от друго училище.)
- А майка му каква е млада и хубава. Хах, еми ето. Колкото по-добро домашно възпитание, толкова повече бръчки за майката.
- Май да...

Ваканция, ура!

But The Ghosts Here

apart from an illusion of freedom,
side effects are minimal

Една седмица имах на гости Мъж. Така де, човек:) Припомни ми колко е хубаво да имаш още един възрастен у дома - изюрка ме да си купя чантичка за фотоапарата, показа ми как се зареждат акумулиращи батерии и донесе продукти, които сготвих. Минусите за него предполагам са били децата, които се размотаваха щастливо около него, котката, която ръси косми и аз, която в един момент се развиках да не ме настъпва по мазола. Кеф:)

Поводът за този пост обаче е, че той направи нещо с мирандата ми и контактите ни се оказаха в общ списък. В неговия списък ме има и с новия ми, и със стария ми номер (ех, колко съм голяма, цели двама души), но по-интересното е, че съдържаше 3-4 пъти повече хора от моя, имаше разни общи познати, а също и хора, за които само бях чувала, но не ги познавам лично. Сега ги трия един по един, но за някои се чудя дали да не си ги добавя. По-скоро няма.

Периодично си трия хора от кю-то - вероятно съвпада с асоциалните пикове в живота ми. Днес една приятелка спомена, че в нейното кю има двама души, които вече не са живи и аз изтръпнах. Спомних си за една позната, която загина в катастрофа, но аз вече я бях изтрила. Спомних си за мой приятел, който всеки пък като зачезне за по-дълго офлайн, се питам дали още е жив. Спомних си, че има хора, в чийто списък сигурно фигурирам със стария си номер, с който съм офлайн вече няколко месеца и може би се чудят дали съм жива.

А може би не. Може би и на тях не им дреме за моя живот, както на мен не ми дреме за техния, щом съм ги изтрила. Те са престанали да съществуват в моя свят, символично унищожени от мен, затова чувствам, че не съм добър човек - защото убивам миналото, под всякакви форми, а човек без минало не е същият. Отрязаните връзки с хора, които някога са били важни, не само премахват парченца от живота, но и премахват парченца от мен. Точно сега ми е много тъжно за загубата на хора по пътя - и не, да оставиш спътника (или член на групата) да замръзне по пътеката към върха, за да оцелееш сам ти, може да е морално оправдано, но това не го прави добро. Някога не бях такава и вероятно просто ми е мъчно за готиния човек, който съм била. Ето, влезе Егоистът с главно Е.

Липсваш ми...

Unnatural Selection

Experience is simply the name we give our mistakes.
Oscar Wilde

Неправилните решения. Грешките. Да не казвам по-силна дума.

Човешкият опит е непълен без дългата или не толкова дълга поредица от издънки. Преди да се сетя за цитата от Уайлд, си припомних следното американско разказче, вероятно фигуриращо в книги по мениджмънт:

Възрастен мениджър се пенсионира след дългогодишен стаж в преуспяваща компания. На негово място идва млад амбициозен тип, който иска отговор на въпроса "Как успяхте?". Възрастният си разчиства бюрото и отговаря с две думи: "Right decisions."

"Как се вземат правилни решения?", продължава да пита младокът.
"Една дума - experience".
"А как се набира опит?"
"Две думи - wrong decisions."

Цикълът "грешки" - "опит" - "успех" в житейския път на повечето хора се повтаря неведнъж. Струва ми се обаче, че човек (и човечество) не се учи от грешките си. Вчера говорих с приятел, който заяви, че нямало грешки. Или че той нямал. Идеята е, че всеки избор имал повече от една страна, че последствията от постъпките не били черно-бели и в крайна сметка, никога не трябвало да се съжалява. Бул-шит. Отричането на християнското покаяние и изправление мисля стига до пълни логически абсурди.

Не твърдя, че трябва да си посипем главата с пепел след всяка извършена глупост, но да твърдиш, че щом нещо е станало, значи така е трябвало, освен че е елементарен фатализъм, е заравяне на същата глава в пясъка. Нямало грешни решения?! Ето няколко фрапантни примера, които ми хрумнаха на прима виста.

Пиеш две водки и се качваш на колата.
Чукаш непознат/а без презерватив.
Залагаш апартамента и проиграваш парите на ротативки.

Да, има вероятност последствията да не са фатални. Може да пипнеш само гъбички, вместо СПИН например. Може да удариш бронята, вместо да пратиш трима души при св. Петър. Може да спечелиш на ротативките. Животът е сложен. И пълен с грешки.

След грешката сме по-мъдри... ако оцелеем и ако признаем, че е било грешка. Има хора, които всеки път обещават, че това е последната изневяра. Няколко години след тежка катастрофа идва друга тежка катастрофа. Хазартът е шибано пристрастяване, документирано в научни списания. Нямало грешки, значи? Може.

Ще пиша пак за Италия:) Това беше спонтанен rant.

The Problem of Feminism

ба, да се чувстваш мъж е оверратед :)
аз обичам да се чувствам като безформено парченце материя под огромно небе :)
Q

Повечето мъже имат нескрит проблем с феминизма - дланите им се потят, очите им кръвясват, в краката им се появява тремор.

Проблемът се предизвиква от желанието на жените да са "равни" - равноправни и равнопоставени - с мъжете. Всъщност жената просто иска да бъде третирана като човек, само че в съзнанието на хората човек = мъж. Дори лингвистично е така! И затова желанието на жената да е "човек" се възприема като желание да се прави на мъж, което е грях на греховете, зло на злините и падение на всички падения. Защото, съвсем очевидно, жената не е мъж.

С Кю наскоро си говорихме, че у всеки индивид има известен процент "човечност" и останалият процент до сто е съответно "мъжественост" или "женственост". Помня, че като бях в пубертета, исках да бъда възприемана като "човек" - и в повечето случаи така съм била възприемана. Явно процентът "човечност" в мен е сравнително по-висок от процента женственост. Повтарям, това е процентът "човечност", който не е равен на мъжественост.

Сега, би трябвало процентът женственост или мъжественост да е запазен за областта на интимните отношения - да, да, знам, че сферите на човешкото битие не са строго разграничени и преливат една в друга. Навремето бях много впечатлена от романа "Лявата ръка на мрака" от Легуин, от който става ясно, че ограничаването на човешката сексуалност в определено време също не решава проблемите на целокупното човечество. В разговора с Кю предложих като оптимално средно съотношение "човек/пол" 60 на 40 в полза на човека, като естествено трябва да варира според обстоятелствата.

И да, познавам жени, които са 95% жени и 5% човек. Лошо няма. Не са по-глупави от другите жени, но обикновено точно те не залитат по феминизма:)

Taxman

Should five per cent appear too small,
Be thankful I don't take it all.

Преди 2-3 седмици получих писмо от НАП, с което любезно ме уведомяваха, че дължа 20 лева и 40 стотинки за някакъв социалноосигурителен фонд от 2002. Аз че дължа много повече - дължа, но мислех, че е след 2006, когато Миш стана на 3 години и настъпи охладняване във взаимоотношенията ми с осигуряването.

През май тази година си извадих удостоверение за дължими данъци и осигуровки, в което пишеше, че дължа 2.95 данък общ доход за 2005. При положение че от 7-8 години сама си изчислявам и попълвам данъчната декларация, мисля, че заслужавам аплодисменти за тази минимална грешка в изчисленията;)

Също така пишеше сумата, която дължа за здравни осигуровки (не е голяма). Така, аз съм по-здрава от 90% от хората, които познавам, но все пак е кофти да си загубил здравноосигурителни права и днес се посурнах да си платя данъците и здравните осигуровки. Вчера платих последните си задължения към "Топлофикация" и реших да се възползвам от инерцията. Явно съм от хората, които не могат да живеят с дългове. Не е като да не съм имала, имала съм, но съм ги плащала максимално бързо. С изключение на задълженията си към държавата.

Отидох в НАП в упомената в писмото стая и служителката ми посочи през прозореца къде да ида да платя. Оказа се, че в данъчното вече няма банков клон. Онези велики 2.95 също трябва да се платят по банков път, не може на каса... Отидох до банката, но нямах нерви да попълвам всички онези платежни нареждания към бюджета, а и разбира се не знаех новия код за здравно осигуряване на моята група (самоосигуряващо се лице). Направих справка със закона - здравните осигуровки трябва да се плащат едновременно с ДОО, но сега, никой не е съвършен, нито дори аз. Ще платя някой ден като имам пари и време.

Току-що направих опит да се регистрирам в сайта на НАП, за да плащам онлайн, но ми казаха към десет пъти, че съм въвела грешен анти-спам код. Теглих една майна и отивам пак в банката. Днес е хубав слънчев ден и е приятно да се разхождаш.

Ако всичко мине добре, ще отпразнуваме отмятането на данъчната тегоба и парното с пържоли с картофено пюре.

10 at ten

То стана 11, но ето десет неща в стил "мило дневниче", което при мен е стил "утре имам ъъъм краен срок (тва за Амбър;) и не ми се работи, затова пиша дълъг пост".

• Вече две нощи спя на матрака в спалнята. По принцип обичам ниски легла, оставят много пространство и e прекрасно да се излежаваш на матрак върху дървена рамка. От няколко месеца насам у нас има разместване и матракът от хола е в спалнята, както си му е редът. Друг е въпросът, че аз не спях там и онази стая се беше превърнала в склад за дрехи и прах, но сега я изчистих и подредих и става. Трети е въпросът, че сънувам кошмари и двете вечери, но това е защото спя до 10 сутринта. Децата си правят закуска сами и се забавляват без мен. Рай!
• Вчера обикалях центъра с децата. Ходихме до банка - ужасно обслужване, после до билетния център да си купим билети за Аморфис, но още нямаше, та си купих за Helloween и Gamma Ray. Чух, че изпълнявали заедно стари парчета, ще видим...
• В поликлиниката видях незабравима гледка - татко с три деца, ама ситни, та ситни. Най-голямото беше колкото Миш или по-малко, средното на 2 или по-малко, а третото - откровено бебе в кенгуру. Бащата сложи двете по-големи да седнат на пейката, сложи малкото в количката и под възхитените погледи на останалите чакащи, зачака ред. Когато излязох с моите, вече го нямаше. :) И аз съм събирала такива възхитени погледи като съм возила бебето на брат ми с количка, плюс моите ремаркета. Абе три е перфектната бройка, верно ти идва нанагорно, докато са малки, но после наградата си заслужава. Като във всеки труден куест впрочем.
• Минахме през градинката на НДК, където си отглеждах първото дете. Показах на Рада къде се е пързаляла на 1 година - адски е високо, трябва да сме били луди, че да я пускаме. Те веднага се покатериха на камъните на алпинеумчето, а аз само пищях отдолу "Внимавай! Да не паднеш! Ужас!" и открих, че съчувствам на майка ми за трите години, през които съм скачала от самолет. Е, аз първите няколко месеца ходех тайно, но какво може да се очаква от безотговорен пубер, пристрастен към адреналина. Сега заслужавам генът да се прояви и в тях...
• Видях Ентропията и Ада в едно

Това е едно заведение в паркчето на НДК, където понякога ходех. Дали виртуалният аналог на реалността, познат също като "спомени", изглежда подобно? Страшно се депресирах от тази гледка, не само от икономическото недомислие.

• Водих децата в Уго, опитаха броколи с кашкавал и филе и ги одобриха. Ще закупя броколи веднага щом си взема колата от сервиза и ще сготвя същото. В тази връзка, мили читатели от мъжки пол, не вземайте твърде сериозно анкетата горе вдясно, но гласувайте в нея. Поводът да я пусна, освен че тази нова функция на блогър излезе от бета, е един спор с К., за който ще разкажа като изтече срокът на анкетата. Не очаквайте рецепта с броколи:D
• Да, колата ми е на сервиз, още нямам външна изолация и септември за пръв път не ме радва, иначе принципно ми е вторият любим месец след април. Обичам смяната на сезоните в посока зима-пролет и лято-есен. Обикновено през септември енергията ми е много висока и се заемам с хиляди неща, които към Коледа вече ми натежават. Този септември обаче не е така. А онзи ден е бил световният ден за предотвратяване на самоубийства.
• Днес пък в Уляновск (на кого ли е кръстен този град;) е Ден на зачатието и хората работят до 12 часа. Идеята е на деня на Русия, 12 юни, да се родят много бебета, които да получат награди. Забава да става...
• След двегодишна употреба предишната раница за училище на Рада се е поскъсала. Тя си е харесала една, която струва 85 лева. Засега съм решила да ходя на борсата на "София прес" и да потърся същата за 10 лева по-малко. Ако упражнението не успее, ме чака труден разговор.
• Михаил в "Уго" вчера: "Харесвам сервитьорката". Аз: "И тя те харесва." И не, не е фройдистка параноя. Моят син има Онова Излъчване (tm), по което жените, независимо от възраст и вкус, си падат зверски. Имаше го отпреди да проходи. Хем е сладък и безопасен, хем е пич. А още миналата година впрочем той ми обяви, че като порасне и стане татко, ще се ожени за Мина. Вече знам какво е в живота на любимия ти син да се появи Друга Жена (тм).
• Поръчах си онлайн Silent Waters на Amorphis, плюс един албум на Communic, който беше на промоция. Не болеше, но това е сигурно защото още чакам куриера. A small step for the music industry, a giant leap for me. :)

Miscellaneous

So where are the strong?

And who are the trusted?
And where is the harmony?

Край на едноседмичната почивка, от понеделник почвам да работя като бял човек, отпочинал през съботно-неделния уикенд! Е, утре вечер имам уговорка за бар, в традициите на понеделнико-вторнишкия уикенд, но ще го минем по линия на after-hours.

Вчера почти цял ден се мотах, ходих на кафе в квартала (!) с френдка, която успях да зарибя с Бари Хюгарт (не може без Господаря Ли), а тя ми подхвърли гениалната идея да ходим следващия уикенд на Рилски езера. В идеалния вариант с нас има поне един мъж, щото и двете сме млади и хубави и някой трябва да ни пази от пияни планинари. Засега не е ясно дали ще спим на палатка или на хижа, нито дали изобщо ще ходим, но пък е хубаво да се гледат картинки от езерата, където не съм стъпвала от МНОГО години.

Вечерта трябваше гледам четворката (баси, още има хора, които питат коя четворка...), но по пътя за нас на Алекс й се счупи колата - минимална повреда, но пък развали плановете. Тъй като вече беше късно да навивам други хора, а не ми се ходеше да запивам по американски, реших да прекарам спокойна и тиха - относително тиха;) - вечер у дома. Пуснах си Ashes of Time OST (напомня на Мориконе, once a Morricone fan, always a Morricone fan), напълних ваната, угасих лампата в банята и уж започнах да релаксирам. Обаче в тъмното пропуснах да видя какво пише на солите, коите изобилно поръсих във водата, а то пишело energizing. И верно бяха енергизиращи, защото после не можах да заспя сума време, което почти никога не се случва, а сутринта скокнах в 7:30:)

Преди да идем на Бояна, минах през "Александър Невски" и изслушах началото на литургията до момента, в който трябва да се каже "оглашени, излезте", но всъщност не се казва, освен в много редки случаи. В зората на християнството, когато се е зараждал литургичният текст, оглашени са били вярващите, които се подготвяли за кръщение. Те могат да останат по време на четенето от евангелието и посланията, но трябва да си тръгнат преди същинската част, която е превръщането на хляба и виното в тяло и кръв Христови и причастяването с тях. (Може ли тук да няма саркастични коментари? Благодаря.) Пеенето в "Невски" е невероятно, клириците са облечени с красиви раса, често служат епископи, самата църква е много красива, за който го радват стенописи и мрамори. Преживяването за мен беше силно, защото не бях ходила там от много време, а последно съм била с Тати, чиято втора сватба, между другото, е била днес. Надявам се този път да е щастлив, наистина. Понякога оценяваш щастието по-добре, след като си страдал. А понякога - не:)

Посетихме Боянската църква, която е умерено интересна, ако си падате по руини и средновековни стенописи, но на мен повече ми допадна катеренето нагоре към водопада. Разходихме се из зелените зали на горския цар, наругахме левъл дизайнера на по-трудните места на пътеката и като цяло изкарахме страхотно. Трябва да се види, снимките не важат.















Отивам да довърша Lost In Translation с уморени нозе върху бюрото.

21 Things

... I want in a lover. A wonderful song.

В далечната 2004 г., когато останах сама и планирах да остана single for life, бях измислила списък с критерии за мъж. Така ги бях докарала, че такъв да няма:) Доколкото си спомням, бяха следните:

1. Да е непушач, но да ме понася като пуша. (Димът от двама пушачи ми идва в повече, вижте и този пост на Amber; непушачите в общия случай не търпят пушачи.)
2. Да няма компютър. (Това е много важно изискване - у нас място за втори компютър няма, а и целта е да не можем да се запознаем по интернет.)
3. Да гледа децата, докато ходя да се катеря. (Идеята е да не мога да го срещна в тогавашната си среда от катерачи и да обича деца. Чужди;)
4. Да е добър в леглото. (Тогава имах тв и гледах "Сексът и градът". Лошо, Седларов:)
5. Да е достатъчно добре финансово, за да не се налага да го издържам аз. (Тук коментарите, вярвам, са излишни.)

Така... да видим мога ли да измисля още 16, за да направя tribute to Alanis.

June 2007 Update

6.Да слуша моята музика с кеф. (Предвид mainstream коефициента ми в last.fm, вероятността да срещна такъв клони към нула.)

7. Да може да готви и/или да има желание да се научи, но да не ми дава акъл като готвя аз. И да яде;)
8. Да купува препарати за почистване като свършат. Хинт-хинт.
9. Да може да понася хаос в големи количества - Chaotic Neutral e eдно добро начало.
10. Да може да чете и да пише. Със стил.
11. Да обича гори и планини, но не и плаж.
12. Да има особено чувство за хумор. Ъм, примерно да му е забавно да ме чете. Да го разсмивам - това е обратното на стандартното изискване към мъжа да разсмива жената.
13. Да бъде така зашеметен от мен, че да не забелязва какво ми липсва:)
14. Да има нулев сексуален интерес към момичета в пубертета, в каквото скоро ще се превърне Рада.
15. Да има нулев интерес към момчета в пубертета. ^_^
16. Да е competitive, без да е амбициозен и да не се комплексира, когато аз съм по-добрата.
17. Да обича блондинки. Ама искрено и лично. Много по-лесно е, когато си нечий тип.
18. Да проявява здравословен интерес към метафизиката и да е толерантен към вярата ми. Да изповядва точно моя вид вяра е малко прекалено дори за такъв списък:)
19. Да e с кафяви очи, ако може. Никакви бицепси.
20. Да понася да бъде обичан. Това всъщност и аз не го умея, но никога не е късно да се науча.
21. Да е различен micro idiot macro sage.

Брей, измислих ги. I'm in no hurry I could wait forever...

Leper Madonna

Mihail has varicella, aka chicken pox.

a disease, commonly of children, caused by the varicella zoster virus and characterized by mild headache and fever, malaise, and eruption of blisters on the skin and mucous membranes.

He's still cute, though, but this caused major disruption of routine and plans.

Anyway, Beatallica rule:

LEPER MADONNA

Leper Madonna-spineless from the start
Like a Virgin comez to town, you're sucked into the part
Living by your story, spreading your diseaze
Suffah for your glory, falling to your kneez

Friday nite-a brazier in your suitcase
Like a Prayer-death creeping like a nun
Monday-blind devotion came with black lace
Seeee O-ri-on

Leper Madonna-Jaymz iz at your breast
He don't give a fuck-a how you feed the rest

Leper Madonna-Jaymz iz in your bed
Listen to Beatallica raging in your head

Tuesday-you are taken by the glamour
Wednesday-see the sheep are set to come
Thursday-you're a stinking drunk with power
Seeee O-ri-on

Leper Madonna-Heaven you will meet
Make a contribution, get a bettah seat.

In other news, I find I can modify reality by thinking a thought. It is frightening, like the poets say. And no, I don't have delusional grandeur disorder, it just happens now and then.

Be careful what you wish for:)

Un-freaking-believable

Рецепта за ранно лягане.

Снощи ми звънят от интернет доставчика, аз отговарям учтиво. Казват ми, че използвам файл-шеъринг програма и съм засечена да ъплоудвам еди-кой си филм. Обадили им се от съответните организации.
Аз още по-учтиво казвам, че ще изтрия филма и го изтривам, след което решавам да го гледам все пак;), но той се оказва с дублаж на испански и аз си лягам, защото ме мързи да търся субтитри пък и не е куул с дублаж.

Край на рецептата.

Hell Breaking Loose

Haiku-edit:)

kids jumping on beds
often goes smoothly enough
this time hell broke loose

The fragile balance of life can be upset by the smallest thing, when it's, er, fragile. This bed was supposed to last for another three years. The plan was to design two separate rooms for kids when M. starts school and R. enters puberty. Life is what happens to you while you're busy making other plans:)

Anyway, Third Kid Plan is now officially cancelled.

It's A Kind of Magic

My battery powered best friend is back on track. Yep, the red one;)
Peugeot 106.

With a new battery, new oil, air, and petrol filters, and a lot of luck. The mechanic asked me: 'How did you get here at all? You have only 300 g motor oil. No leaks. The motor is running perfectly without too much smoke.'
I thought a bit, and answered: 'It's a kind of magic'.
From now on, I will check the motor oil level with the gauge, as I was told 2 years ago.

Note to self: Your luck is running out. Check it regularly. Use the appropriate tools.

Conclusion: If you don't look, it's not there. In some cases, like motor oil, not-being-there can be devastating.

I know, I'm wiser than usual today. It's all this Chinese food:)

System of a Down

My hard drive has some bad sectors. So has my body.

This is my second antibiotics treatment in a year. My son has a cold, too, and my daughter refused to go to preschool this morning, saying she had a headache. Deadlines are piling up, the moon has reached its hateful phase, so I scream every 10 minutes or so.

Hey, I am using the blog for its correct purpose, at last. I am complaining:)

A friend said the other day that I should feel lucky (lucky lucky) I am lonely only about 2 or 3 days a month. Self-sufficient IS my middle-name, true. I reached new heights of self-sufficiency by opening my PC and taking out the hard drive. I had to, since I don't have a CD burner. Probably carrying it around in combination with my toddler caused the trouble. Sorry, life is hard. And has some bad sectors.

How repairable is the damage I wonder? A few days ago I exchanged a few words with someone I had thought I had swept out of my life. My consolation is that he definitely was more scared than I was. After all, I have had so much experience of courage in unimaginably tough situations that I know I can face 'the horror' and survive. Survival, however, is not a virtue. Or is it?:)

Yeah, I can be down-and-out, and still smile. As my son says at least 20 times a day - AZ MOGA! He can't dress, but he tries to. Same here:)

System of a Down is not only an attempt at applying structure to PMS blues, but my newly discovered fave band;) Courtesy of Supercow, thanks:) I don't know exactly why but I was thrilled to find that 75% of the band's members are Armenian. I have always felt a cosmopolitan, but I seem to appreciate ethnicity in others:D