Endless Cycle Of Violence

От осем години съм на свободна практика и никога досега не съм си правила реклама и маркетинг. Преди години си поръчах визитки само защото един... познат искаше да се упражнява в предпечат. Още си пазя файла и се чудя дали да не си направя нови визитки със същия дизайн - само ще сменя мейла и ще добавя осмица на телефонния си номер. Фамилията ми остана фамилията на екс-а, уж по професионални причини, но всъщност исках да имам същата фамилия като децата.

Спомних си за липсата на визитки днес, по време на сравнително успешния ми опит за networking, украсен с панталон с ръб, сако, червило и вдигната коса. Резултатът беше, че ме нарекоха "момиченце". То бива, то може, но това е прекалено. Как да си правиш маркетинг като след положени усилия да изглеждаш сериозно ти казват "момиченце"... Срещите с хора ме уморяват, наслушах се на приказки за "visibility", или както го превеждат колегите "видимост" (иначе ще е мъгла) и дрънканици как ако искаш да успееш, трябва да си навираш имиджа в очите на всички. Ако само за малко спреш, ще те забравят. Кретени.

При цялата конкуренция в моя бранш и при високите тарифи, които се старая да поддържам, почти винаги съм имала работа и то в повечето случаи ми е била интересна. Когато ме попитаха защо превеждам блога на Нийл, отговорих, че когато човек обича работата си, той е готов да я върши и без пари. Като се замисля, без пари е по-добре, отколкото срещу малко пари. Или, както е казал мъдрецът, "no sex is better than lousy sex".

In My Time of Need

and I should step out of the rain
turn away

Вече втори месец водя сутрин Миш на градина пеша, после се връщам пеша, това прави общо близо половин час ходене. В повечето случаи отивам да го взема пеша, още половин час. С автобуса е една спирка, но повечето пъти ни мързи да го чакаме, освен ако не вали и духа прекалено силно. Чувствам се в добра форма физически, колко хора вървят пеша по час на ден? На всичко отгоре мисля много добре, докато ходя. Жив перипатетик:Р

Иначе докато Рада плува 2 пъти седмично по 1 час, бих могла да ходя на фитнес, чисто теоретично така. И без това не съм по дългите натоварвания. Всъщност, не съм по никакви натоварвания, ужасно много ме мързи. Не отричам, че действа добре на фигурата, но същия ефект при мен се постига с ежедневни упражнения по 10 минути у дома. Имам си цели две книги с упражнения, които Рада ми чете изразително и ме кара да правя. Аз не ги правя, да не си мислите:)

Колите в моя квартал са в пъти повече отпреди; сутрин и следобед се образува дълга колона на улицата пред нас. Един ден валеше много силно и отидох за Миш с колата, при което чаках поне десет минути на светофара. Ако се добави светофар за наляво, нещата може да се подобрят, защото сега завиващите изчакват насрещните коли за направо, плюс пешеходците на пътеката. Едва ли минават повече от 3-4 коли на едно зелено.

In other news, в неделя изразходих месечния си лимит от адреналин като карах по тъмно в гъста мъгла по околовръстното, чийто ремонт кипи с пълна сила. Движението беше предимно в обратната посока, та виждах само фарове. Еми страшно си беше. Хайде някой да вземе да оправи градския транспорт, а? Да е редовен, отоплен, да се открият нови линии... И ако може да не се налага, ходейки пеш, да изпълняваме куест с повишена трудност - да избегнем лошите коли-мобове, които искат да ни залеят с кална вода.

Пък финландчето чака снегът в двора му да стане малко по-дебел, за да може да скача в него на излизане от сауната. Мани ти тоя здрав дух в здраво тяло... сауна и Нокиа не ползвам:)

Това не стана особено физкултурен пост, както го мислех, затуй да кажа, че Йорн Ланде е любимият ми вокал в момента. Има страшен дрезгав глас и невероятен регистър, влага чувство леко в стил Ковърдейл. Ще взема да пробвам и соловите му албуми.

Две яки неща с други групи - Ark и Beyond Twilight.

Important Edit - ето тук открих този чудесен линк към упражнения у дома. Забележителното е, че у нас упражненията се правят на подобен "мекичък пъзел". Eicte;)

Taxman

Should five per cent appear too small,
Be thankful I don't take it all.

Преди 2-3 седмици получих писмо от НАП, с което любезно ме уведомяваха, че дължа 20 лева и 40 стотинки за някакъв социалноосигурителен фонд от 2002. Аз че дължа много повече - дължа, но мислех, че е след 2006, когато Миш стана на 3 години и настъпи охладняване във взаимоотношенията ми с осигуряването.

През май тази година си извадих удостоверение за дължими данъци и осигуровки, в което пишеше, че дължа 2.95 данък общ доход за 2005. При положение че от 7-8 години сама си изчислявам и попълвам данъчната декларация, мисля, че заслужавам аплодисменти за тази минимална грешка в изчисленията;)

Също така пишеше сумата, която дължа за здравни осигуровки (не е голяма). Така, аз съм по-здрава от 90% от хората, които познавам, но все пак е кофти да си загубил здравноосигурителни права и днес се посурнах да си платя данъците и здравните осигуровки. Вчера платих последните си задължения към "Топлофикация" и реших да се възползвам от инерцията. Явно съм от хората, които не могат да живеят с дългове. Не е като да не съм имала, имала съм, но съм ги плащала максимално бързо. С изключение на задълженията си към държавата.

Отидох в НАП в упомената в писмото стая и служителката ми посочи през прозореца къде да ида да платя. Оказа се, че в данъчното вече няма банков клон. Онези велики 2.95 също трябва да се платят по банков път, не може на каса... Отидох до банката, но нямах нерви да попълвам всички онези платежни нареждания към бюджета, а и разбира се не знаех новия код за здравно осигуряване на моята група (самоосигуряващо се лице). Направих справка със закона - здравните осигуровки трябва да се плащат едновременно с ДОО, но сега, никой не е съвършен, нито дори аз. Ще платя някой ден като имам пари и време.

Току-що направих опит да се регистрирам в сайта на НАП, за да плащам онлайн, но ми казаха към десет пъти, че съм въвела грешен анти-спам код. Теглих една майна и отивам пак в банката. Днес е хубав слънчев ден и е приятно да се разхождаш.

Ако всичко мине добре, ще отпразнуваме отмятането на данъчната тегоба и парното с пържоли с картофено пюре.

Anyone Can Cook...Nuts

Миналата седмица купих сурови орехи и лешници от пазара, лешниците ги опекох със сол и станаха фантастични. Мисля, че никога повече няма да си купя готови печени, да не говорим пакетирани. Следва разказ за приложението на орехите.

Рада ми избра една от най-трудните рецепти за сладки с орехи от готварската книга, с което свърши половината работа, а именно - вземането на решение какво да се прави. В рецептата, освен зададените орехи, имаше и мая. За последно съм ползвала мая преди 2-3 години, ако не и повече, но нямаше мърдане - пратих я да купи прясно мляко и мая. Маята при всички случаи е по-добре да е прясна, а не суха.

Значи, маята се разтваря в половин чаена чаша мляко, в него се слага и сол. 125 г масло се разтопява и се смесва с 2 лъжици пудра захар, прибавя се млякото и в цялото нещо се слагат 360 г брашно. Да пукна, ако знам колко са 360 г. брашно, а не можах да намеря в коя от книгите ми има нормални мерки, затова сипвах, докато стана тесто. Тестото престоява половин час и тук имахме малък семеен скандал. Питам Рада колко е часът.

Тя: 3:15.
Аз: В колко трябва да разточим тестото, щом втасва половин час?
Тя: В три без петнайсет.
Аз: Три без петнайсет е по-рано от три и петнайсет, Рада!

Последваха няколко безумни налучквания, нито едно от които не беше вярното и аз й се ядосах. Рада всъщност познава часовника от 2 месеца, но понякога ме застрелва с отговори от типа на "два без петдесет и пет" и "четири и единайсет". Не претендирам да бях много търпелива, аз ставам за учител на гениални люде - обяснявам страхотно, но по веднъж... Впрочем в учебника по математика часът се учи някъде края на първия срок на втори клас. Може би трябваше да изчакам, но пък Рада толкова моли баба си за онзи чудесен розов часовник в подлеза на "Младост" в Бургас...

Така, тестото втаса, а междувременно се намеси Мъжът в семейството (тм) с миксера. Миксерът ми е от 1994 г., български и все още ми върши работа, но е може би време да си купя нов. Сместа за сладките е два белтъка, 160 г. пудра захар (около половин-една чаша, моля ви) и 200 грама смлени орехи. Аз нямам и мелачка за орехи, та ги нарязах. Имаше и кратък eicte момент, в който Рада възкликна, четейки "Дневникът на Пластелинко": "А, и тук се отделят белтъци от жълтъци!" Принципно разбиването на белтъци е трудоемко и съответно не спада в графата "любими занимания", но беше забавно да видиш изумлението на децата от превръщането на лигавата пихтия в пухкав сняг.

Тестото се разделя на две части и се разточва. Намазва се със сместа, която сигурно трябва да е по-гъста, отколкото беше нашата, но Мишо го заболяха ръцете да държи миксера. Навиват се на руло и се нарязват на парчета дебели около сантиметър. При нас тук стана мазало, сместа се разтече, сладките изобщо нямаха охлювоподобен вид (споменах ли, че се казват "охлювчета"?). Пекат се на умерена фурна до светлокафяво и накрая стават приятни на вкус, особено ако се поръсят с пудра захар, смесена с ванилия.

Всичко това го правих, за да свикнат децата с работата в кухнята (Рада вече знае, че миенето на чинии е част от готвенето, не само от яденето) и да им осигуря закуска без Е-та. В домашно приготвения сладкиш знаеш какво слагаш. Да, губиш си времето, но хайде да не почвам пак за какви безброй други неща човек си губи времето. Ето още една снимка - все още нямам осветление в кухнята, но пък липсват боклуците, използвани в кулинарната фотография. Според мен резултатът е сладки, които приличат на извънземни охлюви:)

Elect the Dead

Steal this Album беше първото, което чух от System of a Down преди три години и моментално реших, че ще си го купя, както и останалата дискография на SOAD. (Още не съм го направила...) Не е като да имам склонност към християнски анархизъм, не! И никът ми Аrmenian не е само заради четиримата арменци от Калифорния, ами защото винаги съм харесвала всичко арменско - азбука, език, страна, дори монофизитската им църква ми се нрави.

Еlect the Dead e невероятният солов албум на Серж Танкиян, който вчера изслушах осем пъти. Това е положението, някои музики ти влизат под кожата, правят ти дупка в мозъка, рикошират и попадат (примерно) в блог. И преди съм поствала негови неща, сега обещавам, че ще си купя албума послучай местните избори. За протокола, гласувах само за районен кмет и общински съветници, за кмет на София пуснах празна бюлетина. Толкоз.



Music is best.

Candlelight Fantasia

just another vision,
washed away with the tide

Преди около седмица лампата в кухнята угасна. Смяната на (енергоспестяващата;) крушка не помогна, явно повредата е в ключа, но аз ключ не мога да ремонтирам, а с майстори нямам време и нерви да се занимавам. Резултатът беше вечеря на свещи. Моите маймунки умират за свещи, аз също, колекцията беше понамаляла, та я попълних с торба разноцветни свещи от супермаркета. Пренесох и настолната лампа от бюрото на плота в кухнята и се оправяме така.

Всичко около мен се разпада и борбата с ентропията изглежда засега се печели от врага. Насърчена от успешната смяна на скъсания простор на балкона, реших да премина към по-високо ниво - смяна на пантите на вратата на гардероба в спалнята. (Гардеробът е гардероб с история - сигурно е 30-годишен, защото е старият гардероб от едновремешната ми детска стая, преди 15 години заменен с нов. Като го донесохме, му сложихме светло фолио и стана... почти като нов...). Пантите се счупиха още през лятото, но аз, както обикновено, търпя, докато не стане нетърпимо. И сега, о, чутовна битка, се заех да ги демонтирам с помощта (кхъм) на децата, които за всякакви такива омразни на мен дейности проявяват див ентусиазъм.

След като с много зор свърших преждеспоменавшата дейност, настана моментът на истината, а именно - закупуване на нови панти. Срещу нас има магазин за железария, където двете продавачки вече четири години ме гледат съжалително като почна да обяснявам какво ми трябва. Този път носех старата панта и жената ми продаде три нови, ужким същите. Да, ама не. Преди 30 години са ги правили по-различно и сега мястото за слагане на винтчетата е различно. Думите "бургия", "дрелка", "бормашина" и техните английски еквиваленти почнаха настойчиво да си пробиват път (pun unintended) от подсъзнанието към съзнанието ми. Просто не можех да ида пак в същата железария и днес се замъкнах в РУМ-а, където има и такъв магазин и попитах бабката зад тезгяха с какво се пробиват дупки на врата на гардероб. "С бормашина", отвърна тя и сърцето ми прескочи удар. Жената явно се смили над мен и каза, че имало и по-тъп начин за пробиване, а именно с пирон и чук. Настоя да ми подари един пирон, а аз си купих един чук. (Децата: "Ура, чук! Има червена дръжка!")

В 16:30 като се събуди Миш, забих първия пирон в ковчега на дърводелската си некомпетентност. Уви, оказа се, че ако сега трябваше да уча "Трудово обучение", "Домашен бит", "Сръчни ръце" или както там се казва този перверзен предмет, пак щях да имам максимум 4. След много шум и радостни писъци от децата, съм пробила около половината от първата дупка. Рада пожела и тя да удря с чука (с червената дръжка!), но аз й казах, че ако си удари пръстите, повече никога няма може да свири на пиано. Тя напоследък е голям фен на пианото, та се поколеба. Сега вратата на гардероба лежи на пода в спалнята, заобиколена с отвертки, винтове, чукове, пирони, парчета смачкано самочувствие и тонове себененавист. След още няколко (или нула) подобни случки наистина повече няма да погледна мъж, защото ще си спомням за чука с червената дръжка.

Очаквайте продължение.

Mission Complete

The blind jester pilot,
he smiles and he says
that she knows where to go

Отидох, видях, върнах се. Смолянските езера продължават да са ми едно от най-любимите места в България.

Тръгнах с температура и хиляди притеснения, но си струваше всяка минута. Не бях шофирала до Смолян след онзи неуспешен опит преди 2 години, когато стигнахме до Бачково и после се върнахме заради наводнението и бедственото положение. Този път времето беше чудно и дори се видях за час с Алвин и му казах, че си купувам новата книга на Геймън. (Три пъти ура за иКю, който се позна в нужда - ако не беше дошъл, посмъртно нямаше да тръгна сама с децата. Между другото, според него те са много непослушни и зле възпитани. Може да е относително и да зависи от наблюдателя - пред други хора те наистина се лигавят ужасно, а като сме сами са си ок, повечето време, но за това друг път.)

Доволна съм от мястото за отсядане - хижа "Смолянски езера", избрана, за да съм максимално близо до езерата. Срещу самата хижа има механа "Орфееви скали", където ядохме вкусни родопски манджи, а също и почти завършено ново хотелче. Умрях от смях на банята и тоалетната, които не бяха в стаята (хижа е все пак), но пък бяха ремонтирани с лъскави плочки с фриз:D На децата им беше забавно да слизат дотам по стълбите, дори посреднощ. Всъщност на тях всичко им беше забавно - чешмата в двора на хижата, камината в ресторанта, шишарките в горичката, бунгалата зад хижата, най-вече кучето Черньо, което беше главен герой на престоя ни там. Аз пък изпълних мисията да видя прекрасното си езеро, даже два пъти. Мисля, че бих отседнала във ваканционно селище Dream Lake като го завършат, какво ли не прави любовта с хората. Сега успях да не обърна внимание на огромните строителни площадки на принципа if you don't look, it's not there.

Досега не се бях качвала с лифта на връх Снежанка (1926 м), снимах от Телевизионната кула, потъркаляхме се по тревичката, децата си поиграха на губене. В неделя сутрин се отбихме в близкия параклис "Св. Дух", където клисарят (?) ни посрещна с думите: "Вие сте първите ми клиенти" :D Но като цяло се връщам с малко повече вяра, надежда, пък за любов ще видим.

Страшно съм уморена, затова от мен само две думи и сто снимки.

10 at ten

То стана 11, но ето десет неща в стил "мило дневниче", което при мен е стил "утре имам ъъъм краен срок (тва за Амбър;) и не ми се работи, затова пиша дълъг пост".

• Вече две нощи спя на матрака в спалнята. По принцип обичам ниски легла, оставят много пространство и e прекрасно да се излежаваш на матрак върху дървена рамка. От няколко месеца насам у нас има разместване и матракът от хола е в спалнята, както си му е редът. Друг е въпросът, че аз не спях там и онази стая се беше превърнала в склад за дрехи и прах, но сега я изчистих и подредих и става. Трети е въпросът, че сънувам кошмари и двете вечери, но това е защото спя до 10 сутринта. Децата си правят закуска сами и се забавляват без мен. Рай!
• Вчера обикалях центъра с децата. Ходихме до банка - ужасно обслужване, после до билетния център да си купим билети за Аморфис, но още нямаше, та си купих за Helloween и Gamma Ray. Чух, че изпълнявали заедно стари парчета, ще видим...
• В поликлиниката видях незабравима гледка - татко с три деца, ама ситни, та ситни. Най-голямото беше колкото Миш или по-малко, средното на 2 или по-малко, а третото - откровено бебе в кенгуру. Бащата сложи двете по-големи да седнат на пейката, сложи малкото в количката и под възхитените погледи на останалите чакащи, зачака ред. Когато излязох с моите, вече го нямаше. :) И аз съм събирала такива възхитени погледи като съм возила бебето на брат ми с количка, плюс моите ремаркета. Абе три е перфектната бройка, верно ти идва нанагорно, докато са малки, но после наградата си заслужава. Като във всеки труден куест впрочем.
• Минахме през градинката на НДК, където си отглеждах първото дете. Показах на Рада къде се е пързаляла на 1 година - адски е високо, трябва да сме били луди, че да я пускаме. Те веднага се покатериха на камъните на алпинеумчето, а аз само пищях отдолу "Внимавай! Да не паднеш! Ужас!" и открих, че съчувствам на майка ми за трите години, през които съм скачала от самолет. Е, аз първите няколко месеца ходех тайно, но какво може да се очаква от безотговорен пубер, пристрастен към адреналина. Сега заслужавам генът да се прояви и в тях...
• Видях Ентропията и Ада в едно

Това е едно заведение в паркчето на НДК, където понякога ходех. Дали виртуалният аналог на реалността, познат също като "спомени", изглежда подобно? Страшно се депресирах от тази гледка, не само от икономическото недомислие.

• Водих децата в Уго, опитаха броколи с кашкавал и филе и ги одобриха. Ще закупя броколи веднага щом си взема колата от сервиза и ще сготвя същото. В тази връзка, мили читатели от мъжки пол, не вземайте твърде сериозно анкетата горе вдясно, но гласувайте в нея. Поводът да я пусна, освен че тази нова функция на блогър излезе от бета, е един спор с К., за който ще разкажа като изтече срокът на анкетата. Не очаквайте рецепта с броколи:D
• Да, колата ми е на сервиз, още нямам външна изолация и септември за пръв път не ме радва, иначе принципно ми е вторият любим месец след април. Обичам смяната на сезоните в посока зима-пролет и лято-есен. Обикновено през септември енергията ми е много висока и се заемам с хиляди неща, които към Коледа вече ми натежават. Този септември обаче не е така. А онзи ден е бил световният ден за предотвратяване на самоубийства.
• Днес пък в Уляновск (на кого ли е кръстен този град;) е Ден на зачатието и хората работят до 12 часа. Идеята е на деня на Русия, 12 юни, да се родят много бебета, които да получат награди. Забава да става...
• След двегодишна употреба предишната раница за училище на Рада се е поскъсала. Тя си е харесала една, която струва 85 лева. Засега съм решила да ходя на борсата на "София прес" и да потърся същата за 10 лева по-малко. Ако упражнението не успее, ме чака труден разговор.
• Михаил в "Уго" вчера: "Харесвам сервитьорката". Аз: "И тя те харесва." И не, не е фройдистка параноя. Моят син има Онова Излъчване (tm), по което жените, независимо от възраст и вкус, си падат зверски. Имаше го отпреди да проходи. Хем е сладък и безопасен, хем е пич. А още миналата година впрочем той ми обяви, че като порасне и стане татко, ще се ожени за Мина. Вече знам какво е в живота на любимия ти син да се появи Друга Жена (тм).
• Поръчах си онлайн Silent Waters на Amorphis, плюс един албум на Communic, който беше на промоция. Не болеше, но това е сигурно защото още чакам куриера. A small step for the music industry, a giant leap for me. :)

Hit Me

maybe the diamonds
are not for everyone

Вече пети ден майсторът за външната изолация ме лъже, че идва, та вчера закупих тази боксова круша, уж на децата, но и аз си я удрям като минавам оттам. Предната се разпарчетоса безвъзвратно за един месец, ще видим тази дали е по-качествена.

Напоследък разсъждавам върху поредицата от неприятности, започнала миналия септември и все още неприключила. На теория знам смисъла на неприятностите - да разбереш какъв човек си и да се превърнеш във възможно най-добрия човек, за който имаш потенциал. Иначе казано - на когото много е дадено, от него много се иска. Несправедливо ли? Ами като си качил висок левъл, нормално е да се биеш с висок левъл мобове, иначе не е интересно. От друга страна, вече съм толкова напреднала и съм изтрепала толкова мобове, че няма достатъчно добри играчи за парти с мен. На предложението на Икю да power level-на по-слаб играч казах твърдо "не". :) На практика, теорията и практиката са различни неща...

Не само не отивам в Родопите, ами и не играя Eye of the North. Евентуално, може би, ако не се случи нещо, ако всичко се оправи, ще ида в Смолян за рождения ден на Билбо и Фродо след 2 седмици.

Bar Crawl

Това е любимото ми кафе от студентските години. Още съществува, с почти неизменен интериор. Намира се на ул. "Тулово", пресечка на "Евлоги Георгиев", до бившата библиотека на Британски съвет. Като чест посетител на библиотеката, всеки път се отбивах в кафето. Има и външни маси и столчета под дебела сянка и е запазило бохемско-интелектуалното си излъчване. Тогава се казваше "Английския двор", а сега - "Стария вход". (Как да не се чувства човек стар?) А барът, където празнувах рожден ден миналата година, на една крачка оттам, вече го няма. Времето тече различно в различните точки от пространството, не съм го открила аз.

In other news, подстригахме Рада. Късо като Миш с дълга коса. Оставям дивния резултат на въображението ви:)

Old Wives' Tales

Произхождам от род на дълголетници и имам жива баба. На 82 е и доскоро креташе с една шепа хапчета сутрин и вечер. (Съквартирантката ми от първи курс й е личен лекар, миналото лято водих баба ми при нея в поликлиниката. Не бяхме се виждали с докторката от много години, синът й играел CS, но това е друга тема.) От май месец баба е спряла да вдига кръвно, почти не яде и не става. Направили са й разни изследвания, вероятно има рак, не знам дали не я видях за последен път, защото операцията е изключена, сърцето й няма да издържи. Беше ми мъчно за майка ми, която почти всеки ден ходи да се грижи за нея, да й носи храна и да й сменя чаршафите, а понякога да я къпе. Уплаших се обаче от вида й, а децата се страхуваха да влизат в малката гарсониера и твърдяха, че мирише на лошо. Баба ми може да е на легло, но забеляза "герданчето" ми - това е то старата гиздосия:)

В продължение на темата, срещнах се с друга моя съученичка и тя каза, че майка й починала от рак. Майка й беше над 70-годишна, но успяла да се порадва няколко месеца на бебето на френдката. Това е големият минус да раждаш на 35 - когато и дъщеря ти роди на 35, почти няма кога да се грижиш за внучета. А моята майка героиня ходеше на работа, гледаше моите две (заедно с баща ми), плюс детето на брат ми повечето време, което уж беше при другата баба, ама не съвсем. Хубаво е да имаш баби и дядовци в наличност, дори да са from hell. Радвам се, че баща ми оцеля преди 4 години (това е объркана и депресарска история в стил американски роман от трийсетте, ама аз не съм Фокнър и няма да я разказвам сега) и че децата ми ще го запомнят.

Та така, моята съученичка родила за пръв път на 35 и съвсем сериозно ми съобщи, че възнамерява да има три деца. Не тръгнах да я разубеждавам, даже напротив, обсъдихме колко е важен генетичният материал;) Сварих я да готви и сподели, че през последните осем години майка й им готвела - тя живееше в съседен апартамент на етажа. Признавам, че ми се зави свят от това изявление. Опитах се да си представя живот, в който някой друг е майката и готви, но ми е трудно. Опитах се да си представя баба в същия град, която не ходи на работа и винаги е на разположение. Не можах. За протокола, другата ни баба е в Испания от 2 години, а преди това беше 4 години в Израел. Възхищавам й се на смелостта (само жена зодия Овен може да се грабне на 50 години, без да знае език, да замине нелегално за чужбина) и като се абстрахирам от факта, че това е нашата баба, даже й се радвам. Все пак аз нямаше да й плащам да ми гледа децата, така че не съм конкуренция на чужбината:)

В заключение - също като екс-свекървата, не искам къща на село, в която да прекарам живота си на старини, нито животни, за които да се грижа. Искам гарсониера, близо до болницата и до паркче, жена, която да идва да ми чисти, вместо аз да ходя да чистя, плюс няколко вида конзоли. И не, никакво обикаляне на света след 65, благодаря.

The Old Woman and The Sea

(the old woman, that would be me)

but I feel I'm growing older

and the songs that I have sung

echo in the distance

I just call to say I'm alive, this here internet club does not offer BDS keyboard. In telegraphic style:

• I forgot my telephone charger, so I'm stranded without internet AND mobile communications. A real break from the real world:D
• Sofia - Bourgas - 4 1/2 hours, with one stop, and careful driving.
• Took the kids to the Aqua Park in Ravda - horribly overpriced, but kinda fun.
• I'm reading my new Finnish language grammar and inflecting nouns and conjugating verbs, when I don't take an afternoon nap with Mish.
• I love seafood and had tons of it last night. My kids broke the camera, and I was mad at them, but the good news is that Nousha fixed it. I owe you!
• I solved my music problem with a gramophone and some old records. So far Queen, Deep Purple, Bee Gees, and the Heavenly Bodies soundtrack. (Rada immediately started to do sit-ups when she heard the latter, so there must be something in the songs).
• Enrolled Rada and Mish in a swimming class. They are pretty good, actually.
• I hate TV. Is it just me, or is Bulgarian television getting worse?
• Will drive back alone with the kids. Mention me in your prayers on August 30.

Goodbye City Life

Do you still wait for your God
And the symbol of your faith?

Заглавието е песен от новия албум на Deadsoul Tribe - A Lullaby for the Devil, който е размазващ въпреки името си. :) Аз съм си мега размазана и по следните поводи:

• Имам лека мускулна треска, която подозирам, че утре ще премине в силна мускулна треска. Вчера направихме 10-часово ходене по Витоша - от Драгалевци до Бай Кръстю - почивка за бира - оттам до Комините - после много стръмно до платото, после до Алеко. Втора почивка за бира, която аз не можах да изпия, след това надолу до Бистрица, където имало водопад, но ние май объркахме пътеката, унесени в разговор. Обичам Витоша и винаги ще я обичам, планината зарежда страхотно, а с Алекс се договорихме някой ден да тръгнем от Априлци и да изкачим връх Ботев през хижа Плевен. Хубаво е да има неща, които да карат човек да става сутрин...

• Ходих до сервиз да ми прегледат колата преди път. Гори повече масло, отколкото трябва, но какво да се прави. Впрочем, цял месец съм ползвала градския транспорт, за да съм еколог в действие. Утре се надявам, че мускулната ми треска ще е достатъчно силна, за да не се набирам прекалено на газта. И без това надъхващата ми музика в колата я няма (Rammstein, Gamma Ray, SOAD ... тихо сега, знам, планирала съм бънджи!), пътувам сама, ако случайно се случи нещо с мен, завещавам апартамента и колата на децата, книгите на Алвин, а музиката на някой last.fm friend, с когото имаме super compatibility:D Хъм:)
• Прекарах един час в офиса на Мтел в Sofia City Center (омг, just throw in the money, не бях ходила там) заедно с екс-а, защото номерът ми се водеше на него през последните 6 години и напоследък плащах зверски сметки. Освен сим-картата за Рада (не, няма да ви кажа номера й, даже at gunpoint:P), онези корпоративни изверги ми пробутаха още една карта, която ще чака за Мишо, когато си сменя плана евентуално пак. Eдинственият светъл лъч е новият ми телефон, който няма почти никакви излишни функции, затова пък е много красив. :) Поръчах си го по нета, когато не знаех още, че ще трябва да доплащам за ремонта, а стария ще го ползва Рада.
  
• Ремонтът свърши. Или поне първата му част. Имам покрив над балкона, който обаче трябва допълнително да се хидроизолира, но това ще стане като се върна, заедно с останалата външна изолация на стената. Рада ми беше поръчала да снимам алпинистите, докато висят, а аз й обещах, че ще го види на живо. Имам и прилична дограма, която затваря терасата, но отвътре е старата мозайка и груба мазилка на стените. Важното е, че не е същата тераса, на която пушех едно време, а друга, доста по-хубава тераса, на която евентуално няма да пуша, макар че точно в момента ми се пуши като на кон:/
• Миша ме обича! Или поне не ме мрази толкова, колкото в началото. Сега, Миша е бяла персийка с особен характер, която по стечение на обстоятелствата е от 3 седмици у нас и първите 10 дена се криеше по дупките, а аз се паникьосвах, търсех я, слизах пред входа да видя дали не е паднала (една моя котка така ме напусна, скочи от шестия етаж и отиде да търси по-добър живот). Миша вече мърка, гледа ме нежно (май), потърква се в мен, души ме и ми се качва на бюрото. Не е яко да имаш котешки косми в клавиатурата, но като цяло се търпи. Едно време бях die-hard cat person, но се промених, вече не обичам котки, а защо - не знам.
• Запознах се с Амбър, който не обича котки, но пък успя да ни издържи с Еlle, а ние се лигавихме много:) Аплодисменти! Другия път ще си говорим за мутанти, обещавам.
  
• Реших, живот и здраве, дългия уикенд в началото на септември да ходя на Смолянските езера. Ако има желаещи да дойдат с нас, да свиркат 1 седмица предварително, че да правя резервации. Също така, ако е рекъл Бог, април месец отивам за 10-ина дена в САЩ. Не може без Гранд Каньон и Юта, а ремонтът на детската стая ще почака. Това е по линия на фонда "и аз съм човек", а някога бях учителка на добре реализирани в САЩ хора:) Сега почвам да се моля да имам поръчки, за да имам пари, които да мога да спестя, за да се возя на самолет до NY. Който май също си струва един поглед.
  

С К. днес си мерихме... депресиите, бас държа, че моята е по-голяма:Р Съответно преодоляването й е по-трудно и после ендорфините от победата са повече. beat that:P

Lost In Silence

Бях четири дни на море. Overrated:D

Не съм от плажните персони, но децата обожават да се цопкат в морето и да правят пясъчни замъци, затуй отскочих да ги заведа малко на плаж, лунапарк, ресторант с калмари и риба (риба, не цаца!) и да ги нагушкам, че един месец е МНОГО, когато си на четири години, пък дори и на осем. Липсвахме си, няма лъжа, няма измама.

Отидох с автобус, защото се страхувах да тръгна сама с колата в лудницата към морето - и още се страхувам. Кой беше казал, че бъдещето има много посоки, но най-вярната е тази, в която нараства твоят страх? В събота, живот и здраве, ако седмицата мине добре (слагане на дограма и покривче, уреждане на финансови неща, организиране на втората част на ремонта, предаване на един проект, свършване на работа, уговорена по телефона в автобуса на идване и евентуално разпускане с приятели), потеглям с колата, СЛЕД като й сложа още масло. Има магистрала от Карнобат до Бургас, най-добрата новина за сезона!

Родителите ми ме изнервят, не се чувствам "у дома" у тях. Това евентуално ще е тема на бъдещ носталгичен пост, но в случай, че ме домързи - много е особено чувството да си у дома си, когато вече не живееш там и когато си едновременно дете и родител. Иначе децата обичат да са при баба и дядо и това ме радва. Баща ми е един строг дядо, който ги кара да си изяждат всичко. Те са изключително ящни (рекордът на Михаил е четири кюфтета със салата, а после 3 парчета диня и това като беше на три години), но все пак им идва нанагорно. По-невероятното е, че когато разказах как моят дядо е готвил много хубаво, Рада попита: "Като нашия дядо ли?" Допреди 3-4 години баща ми никога не беше пипвал нищо в кухня:) Извод - никога не е късно, за ужасно много неща.

А там нямам музика, освен джубокса в главата ми, който се стартираше на рандъм със събуждането. Това човешкият мозък е голяма работа, ще знаете!:D

Get High

Here I stand looking at the mountains
They have never been so tall before

Когато преди много години за пръв път ме заведоха на Лакатник, ме питаха дали не ми е скучно да гледам катерачите. "Много по-забавно е от Формула 1", отвърнах аз и все още мисля така. Катеренето е спорт, който освен добра физическа подготовка и постоянство (които нямам), изисква и внимание към детайла и перфекционизъм (които също нямам). Като се замисля, общото с парашутизма е, че и при двата спорта 'good enough' не е достатъчно, ако искаш да си жив след упражнението. Пък аз съм жива, значи може би ИМАМ внимание към детайла и перфекционизъм, просто са много дълбоко скрити:D

Какво ми остана от катеренето? Катерих се общо около година, с доста редки ходения и само на скали, почти без изкуствена стена, което значи, че не мога да се катеря:) Имам еспадрили за начинаещи (български с подлепени с гума подметки), седалка куча марка, осмица с карабинер за осигуряване - която не можах да намеря в килера - и торбичка за магнезий. Мога да връзвам един-два възела, да осигурявам (уж), да катеря ниска категория турове на установка и да съм втора в свръзка. Като бонус съм ходила в Темната дупка на Лакатник и в Елата, като последното беше едно от най-екстремните преживявания в живота ми, редом с отварянето на запасен навремето и шофирането сама от Пловдив до Бургас в пика на наводнението през лятото на 2005.

Все още разпознавам катераческата терминология, но не се пробвах на Комините в събота, за да не губя времето на хората и да не си развалям маникюра;) Вместо това поспах, забавлявах сина на френдката, правих снимки и за пореден път се убедих, че страшно харесвам София отгоре. Напечените от слънцето скали ухаят невероятно, пропастите мамят, жълтозелените листа контрастират със сивия гранит... прекрасно място. Който не е ходил, да отиде - от Бай Кръстю дотам е 30 минути пеша. Има табелка, че пътеката е затворена, но свлачището може да се заобиколи. Между другото, хората, с които ходих, са жива илюстрация на принципа, че трябва да правиш нещо много често, за да стоиш на същото ниво.^_^

И ядохме вкусни малини!:) Ето.

Две бири и музиката да свири

(или, в превод, the storm still rages inside)

Продължение от миналия брой.

Същата вечер с една френдка се напихме щастливо от мъка, докато си говорехме за Китай, САЩ и мъже. От две бири - какво ли не прави ремонтът с хората. Опасявам се, че след това попаднах на музата Кю на кю и проведохме пиянски диалог до два часа. :) По-точно аз му задавах истински пиянски въпроси, а той ми задаваше престорено пиянски отговори. Пък снощи, напълно безалкохолна, но крайно уморена, измислих стихче за разговора - муза е все пак - което обаче няма да поствам засега. А снощи си обещах, че ще го направя:}

*Новината* е, че ремонтът започна. Естествено, няма да стане за един ден. Вчера направиха демонтажа, днес зидат, а утре ще идват да мерят за покрива. *Добрата* новина е, че успях да си спомня телефона на инструктора ми по катерене, когото ангажирах за изолирането отвън - не бяхме се чували от две години, откакто не съм се катерила. Имам много извинителни причини да не съм го правила, но в събота евентуално ще изтупам остарялата екипирока и ще ида пак. (Sometimes desperation is not that quiet...) *Лошата* новина е, че накарах Пикаса да ми намери всички снимки на харда. :) Прекарах доста време разглеждайки cover art на безбройните ми албуми, намерих снимка от 26-тия си рожден ден, снимка от пещера и... разни други снимки. Снимките прецакват спомените, факт.

Време е музиката да засвири. В момента умирам от глад, а не мога да стигна до хладилника, защото кухнята е пълна с тухли и мръсотия. Снощи чистих след майсторите, днес пак, утре пак... ето последното ми откритие благодарение на радиото на Лина: Orphaned Land, които са евреи (мм), свирят нещо като ориенталски метъл и вече разпратих албума им Мabool (Потоп) на двама души, които нямат нищо общо в музикалните си вкусове:)



Отивам да уча фински, че съм много назад. And... have I told you lately that I love you?

Tomorrow Turned Into Yesterday

in my psychotic karmic fear
i own your tears anyway

Вчера беше Денят. Бяха ми казали, че в 1 следобед ще дойдат да изграждат и ще го направят за един ден, което в случая означаваше половин. Аз с малко помощ от Смита (който също каза, че ставало за един ден) разчистих терасата от всички боклуци, махнах масата и столовете от кухнята, разкарах дори колелото на Рада от коридора и застинах в тръпнещо очакване. В два часа на вратата ми позвъни един пич и каза, здравейте, аз съм вашият майстор. Само дето не му се метнах на врата да го разцелувам. Последва поредният сюрреалистичен диалог в моето битие.

- Ами аз докарах тухлите.
- Добре, чудесно.
- А... ама то имало и демонтаж.
- Има. Не пише ли на поръчката?
(той проверява)
- А-а. Вярно. Ами аз съм сам.
- Добре, извикайте колеги, аз не знам колко души трябват за тази работа.
- Ама сега трябва да ида до цеха да взема флекса, а пък съм сам.
- Е... вие си знаете работата, аз съм на линия.
- Ама аз съм докарал тухлите, къде да ги оставя, ако ги оставя долу, ще ги откраднат сигурно.
- Да, ще ги откраднат.
- Оф, добре, отивам.
- Ще стане ли днес?
- Ще стане.

След два часа пак звънна на вратата. Вече нямах желание да го целувам.

- Ами, ние ще дойдем утре.
- Подозирах, че няма да стане днес, да.
- Ъ-ъ таковата, може ли да качим тухлите тук?
В този момент на мен ми падна червена пелена пред очите и учтивостта ми се сломи.
- Не, не искам да ми качвате тухлите тук. Не е моя вината, че днес не стана. Ще ги донесете утре. Не съм платила близо 3000 лева, за да ме разигравате. Ще дойдете утре и ще си свършите работата, както трябва.
- Ъ-ъ добре. Ще дойдем в 8, а-а не... в 9.
- Довиждане.

И после защо четенето на сайтовете на МI-5 и MI-6 ме забавлява...

Днес сутринта има буря, дъжд и светкавици и ремонтът очевидно пак няма да стане. Вариантът с мятането от терасата или пушенето на нея отново ми се вижда особено привлекателен.

Здравейте, аз съм вашата леля

But yesterday, I swear,
that was someone else not me...
And today I know there's
so much more I can be.

Страшно харесвам жената на брат ми, нищо, че ми се пада снаха, а всички роднински думи в българския език са негативно натоварени - зълва, снаха, свекърва... зет, тъща? В санскрит, доколкото знам, има отделни думи за по-голям брат, по-малък брат и техните семейства, но индийците са много по-фамилно ориентирани от нас, които пък сме по-фамилни от западноевропейците. На английски тя щеше да ми е нещо като сестра по закон. Също така на запад към родителите на съпрузите се обръщат на име, а не с патриархалното "майко" и "татко". Така правят и брат ми и жена му с родителите си, а модернизирането ни е стигнало дотам, че дори моите деца вместо вуйчо и вуйна ги наричат с малки имена. Така им се пада, на мене пък ми викат "уеуя":D

Гледах почти четири дена племенницата си, която е на година и половина, но не може да говори, освен 4-5 думи. Моите на тази възраст вече спореха с мен, което тогава не съм разбирала колко ми улеснява живота. (И изобщо, наскоро постигнах прозрението, че приемам перфектното състояние на нещата за нормално и после, когато то се влоши, или по-скоро се нормализира, на мен ми се струва, че е много зле. I was made for perfection;) Границата между бебе и "дете" е в проговарянето и то няма нужда да е на разбираем правилен език, за да се постигнат комуникативните цели. Обикновено късно проговорилите направо почват да си говорят нормално, без да преминават през бебешки говор (мда, знам за "досега всичко си беше наред"), но дотогава родителите им сигурно лудват. Аз съм интуитивна над средното и когато ми казват "мм", "ъъ" с подходяща интонация и ми се хилят щастливо или пък реват, разбирам какво иска да каже авторът на репликата, но това не значи, че ми е приятно и лесно. В интерес на истината, тя рева само 3 пъти за около минута, аз знам как се успокояват фрустрирани козирогчета все пак, за кво съм се тренирала на кака й Рада;)

Припомних си колко е антиприродно да се ходи до тоалетна на определени места, а не когато и където ти скимне. Следвах стриктно инструкциите на родителите - без памперс вкъщи, с памперс като спи и като излизаме на разходка. Аз не съм привърженик на приучването към гърне прекалено рано, но определено смятам, че ползването на памперси до 3 години е извращение на цивилизацията и триумф на рекламната индустрия:Р (Последният емотикон означава "шегувам се". Чувството ми за хумор напоследък е силно неразбираемо за 95% от народонаселението, my bad). Самият преходен процес е досаден, има напикани гащи, гърнето се превръща в центъра на света, но продължава максимум един месец и спестява много пари от пелени, а според някои изследвания всеки допълнителен месец с памперс уврежда момченцата. За момиченцата не знам. Във всеки случай бебето беше доволно и щастливо всеки път като се изпишкаше в гърнето и си пляскаше, а аз не й се карах като се напишка, общо 4 пъти за 4 дена.

Като цяло съм доволна от себе си и от племенницата, сработихме се, обръщах й сто процента внимание, което с моите деца не правя, опитах се да я науча да се храни сама по изпитаната методика "греб, нося-нося, ам", но не постигнах големи успехи. Играхме си на кубчета, четох й книжки, водих я на люлки и пързалки и на разходка, мих й дупето и я слагах да спи. Тя заспива много лесно, само я слагаш в леглото, гушва си кучето, ухилва ти се, дава ти целувка за довиждане и това е. Само като се сетя за панаирите на моите преди заспиване... Наистина, за много неща детето е "както си го научиш", или в тази крехка възраст "както си го дресираш". Работата е там, че хората спорят кои са тия неща:§

Стана ясно, че не съм забравила как се гледат бебета, а разни непознати в квартала ме объркаха с майката. И наистина, имам една потресаваща снимка на мен, брат ми - отслабнал и пак приличащ на Брад Пит - и трите деца, от която нагло се хили доминантният ни ген, даже не доминантен, ами направо диктаторски:) За протокола, преди да имам свои деца, с хора под 12 години не можех да говоря, бяха ми скучни. След като родих, вече и чуждите деца са ми интересни, макар че не съм никак, ама никак майчински тип, просто са ми интересни хората. Както е казал мъдрецът: Babies are such a wonderful way to start people.

За клонирането - в следващия пост;)

Money Talks

Така и така тук четат разни нови хора, ето малко стара информация.

Вчера получих коментар на този пост за банкоматите. Стават грешки, хора сме, машини са...
Аз само да споделя в тази връзка, че от моята банка ми казаха да не си държа големи суми в дебитната карта и аз ги послушах. Къде свършва инстинктът за самосъхранение и започва параноята, не знам:)

От горното не трябва да се прави заключение, че имам много пари - тези бяха за ремонта, който ОЩЕ не е започнал. Усещам как ще се боря за неустойка за закъснение от страна на изпълнителя, а винаги ми е било трудно да се изправя срещу някого и да му кажа, че не си е свършил работата.

The Weight of the World

paint me a window, soft and defined
and flood yellow light

Сключих договор за ремонта на терасата днес, предплатих 50% капаро, прочетох ужким, че до началото на август вече ще съм приключила, а може би не. Не ги линквам вдясно, защото сайтът им не работи хехе, но иначе фирмата се казва "Валда". Като си крещях отдолу с лелката от 8 етаж сигурно сме били като от филм на Кустурица, дано и работата да не им е такава:) Скоро ще съм специалист по дограми, иззиждане, и най-вече покриви на балкони. Cower, you mortals:Р

Някой да има желание да види строежа на лифта на хижа Пионерска и процъфтяването на туристическата индустрия в България? Защото въпреки че се трудя като истински строител на живота нов, мисля все пак да отскоча събота до Рила. Отказах 2 проекта миналата седмица и вече три тази, нека работят здраво маймуните... Освен това наистина имам желание да пробвам покер, и без това съм напред с теорията:)