The Little Things Give You Away

And now there will be no mistaking
The levees are breaking

Напоследък прочетох фразата "хора, които извличат енергия от превръщането на хаоса в ред". Ставаше дума за специалист по "decluttering" - плащаш на някого, който да дойде у вас и да ти каже какво да изхвърлиш и как да наредиш останалото. Лично мен тази идея много ме радва, но, естествено, не бих наела такъв човек. Не бих наела дори интериорен дизайнер, макар че в момента съм пред такъв избор. Може би те също извличат енергия от превръщането на хаоса в ред - аз само губя енергия от тази дейност. Слагането на неща "на мястото им" ужасно ме уморява, както и измислянето къде да им е мястото. Освен това едно и също място за разни предмети ми доскучава, колкото и да ми е харесвало първоначално. Опитите ми за минимализъм не са особено успешни - особено по отношение на дрехите на тийнейджърката ми:) Тя в момента е на Konzertreise в Германия с училищния хор и оркестър, а в нейно отсъствие подредих малко гардероба й. Не мога с точност да определя какво ме накара да го сторя, но се почувствах по-скоро по-добре, отколкото по-зле след заниманието. Те с Мишо също като мен не са никак подредени, така че сме обречени да живеем перманентно на ръба на тоталния хаос. 

Тази седмица излизам в отпуск, а в петък, живот и здраве, заминаваме с децата за Лондон, за да отпразнуваме 20 години от последното ми ходене там. Отново се раздвоявам между уседналост и пътуване, питам се защо правя едното или другото, дали действително искам да обиколя света, или поне Европа? Или искам кротко да почивам в селска вила и да поливам цветята, а защо не и доматите? Някога мечтаех за приключения по други континенти, а сега предвиждам, че те, също като любовта, остават за друг живот. И в това няма нищо лошо, защото все пак съм постигнала немалко неща и съм се научила, поне донякъде, да съм доволна и благодарна. 

В заключение - поздрав с една песен от далечното минало, която се уча да разбирам.

Wo bist du

 Die Warmen Hände Sind So Kalt

Тук валя доста сняг и януари беше студен, имам чувството, че годината почна преди години. Времето тече много бавно, прочетох доста книги, не само на новия Киндъл, но и от библиотеката. Не бях ходила на библиотека от студентските си години, много е вълнуващо:) Хубавото и лошото е, че има доста богат избор от англоезични книги и не си упражнявам френския, но може би занапред ще се възползвам и от основния фонд на френски, а защо не и на немски? Да започнеш нов език от нулата на 41 г. не е най-добрата идея, но преминах първото ниво на немски с 90 от 100 точки. Хич не ме бива с говоренето, там имах само 14 от 20 точки, но вече поразбирвам някои текстове на Рамщайн:) За съжаление финският падна жертва на намаляващия  ми мозъчен капацитет и много малкото енергия в края на работния ден. 

След работа съм втора смяна готвене и чистене и занимаване с децата, не съм сигурна кое от трите е най-изтощително. Рада се възмути, че сме яли само здравословна готвена храна, трябвало отвреме навреме да ядем и junk food, та миналия уикенд им купих меню за вкъщи от Pizza Hut. На моменти дори мисля да си вземем чистачка, но нещо в мен се бунтува - чистенето зимно време е единственият ми фитнес, при нас проблемът е основно в разтребването, а не в чистенето, а и не ми се ще да експлоатирам някоя бедна португалка. Произхождам от бедно работническо семейство (почти де) и не ми се играе на средна класа от южноамерикански тип. А и апартаментът няма и сто квадрата, макар че, като почна да чистя, ми се струва много по-голям. Което ми напомня онзи лаф, че в казармата тоалетните се чистят от сгафилите новобранци, а след сватбата - от любимата жена. Я да видя има ли още опция за анкета тук? 

Не я намерих, пфу. Вариантите за отговор на въпроса "Кой чисти у вас?" щяха да са: а) жената б) мъжът в) чистачката г) чистачът. Буква г) е шега.

Децата растат, особено Рада, която вече е висока колкото мен и много женствена. Вярно, възмущава се от мен повече, отколкото заслужавам, и нерядко се караме, но все още успявам да си говоря с нея покрай многобройните й приятелки и приятели. Не знам какво е да си one of the popular kids и я гледам хем с възхита, хем с тих ужас. Това кина, гости, мотаене по молове... Даже малко си развали успеха, тоест, имам си истински пубер. Впрочем някой да е чувал за пубертет при момчетата около 10-годишна възраст? Знаех, че ще се засекат, но не очаквах чак толкова скоро. Споровете с Михаил са доста по-изнервящи от тези с Рада, но пък и той е много по-емоционална личност.

Съжалявам, че тук нямаше секция за гласуване на референдума, за да гласувам с ДА. Към настоящия момент токът от ядрените централи ни трябва, за да си караме електрическите коли, каквато се надявах да ми е следващата. Затова пък на 30 км оттук си имаме френската АЕЦ в Cattenom, която се виждала от по-високите сгради. И днес гледах в гугъл мапс на какво разстояние е Белене от Козлодуй и изведнъж изпитах силна носталгия по България.

Drive My Car

Новината при нас е, че имаме нова кола. Нова, като съвсем нова от магазина. И аз не мога да повярвам:) В крайна сметка си взех Пежо 308, основно защото преди карах Пежо 106 и оставам вярна на марката. Нищо лошо не казвайте за френските коли, в България все още си карам старото червено нещо, което вече е на 17-18 години. Ще видим колко ще издържи тукашната. Надявам се да я карам, докато Мишо вземе книжка, тоест след 9 години. По моите изчисления тогава се очаква да настъпи peak oil и може би електрическите коли ще са навлезли повсеместно. Но пък кой ли знае какво го чака в бъдещето? 

Старая се да не се привързвам към материални неща и горе-долу успявам. Дори книги не обичам толкова да имам, обичам да ги чета и препрочитам, но за тази цел има приятели и библиотеки. Като се замисля, всъщност съм нелош кандидат за "Киндъл" и заемане на филми от Itunes, който от миналата есен насам бил наличен за Люксембург. Но аз имам все още негледани филми отпреди...  Само музика бих си купувала неограничено, защото нея принципно я слушам по много. Не и в момента обаче, понеже децата слушат съвременни песни на телефона на Рада, който свири доста силно. Вече почти различавам Кейти Пери и Селена Гомез...

Иначе пропуснах Nightwish, но е почти сигурно, че ще ида на Paradise Lost, които ще свирят в града Люксембург, на 10-15 минути пеша от нас. Непростимо би било да ги пропусна.

Ето я и колицата. По-умна е, отколкото ми харесва - сама си решава кога да пусне фарове и чистачки, но се надявам с времето да се сработим. 1.6 кубика, бензин.

Enter Rain

В Люксембург вали дъжд. А така, точно за такава зима се бях подготвила. Какво е това -12 градуса със силен вятър? Знам, че не е нищо в сравнение с Източна Европа, но тук се предполага да има мека зима, която да компенсира липсата на лято. Слава богу, засега надвиваме над тукашните бацили и още не сме се разболявали. Имаме координатите на един педиатър испанец, където водих Миш на профилактичен преглед, за да може да тръгне на занималня. На съседна пресечка е и дори махахме на Рада от прозореца на чакалнята на кабинета му, който гледа към същото вътрешно пространство като нашата кухня и трапезария. Сега се оглеждам за зъболекар, който да извади млечния зъб на Мишо и да даде път на прорастващия постоянен, но единственият зъболекар на хоризонта засега е някакъв, който отказвал да извършва тази манипулация, за да  оставел майката природа да си върши работата... А после вероятно да печели от ортодонтски намеси, ама какво ли разбирам аз.

Както може би се забелязва от заглавието на поста, ще ходя на концерт на Pain of Salvation. Днес, както си пътувах с автобуса за работа, видях афиш за концерт от турнето Road Salt 2. За малко изпуснах една от най-любимите ми групи на всички времена, които свириха в София в началото на октомври, та сега е време да наваксам. Не ги бях забелязала в културния афиш за месеца, който получаваме под формата на безплатно списание всеки месец, така че съм благодарна, че още не съм толкова късогледа, че да не мога да разпозная плаката от новия албум, който всъщност... никога не бях виждала. Call it fate:D Другото, което повдига духа ми напоследък, са слушалките в работата, където слушам музика от Youtube и понякога дори гледам клипове. Днес гледах клипа на Where it Hurts, цензуриран от сайта. Има защо да се цензурира, толкова кръв и секс има в него, по-зле от  True Blood. Няма да ви го поствам, не е петък:)

А вчера слушах Рамщайн цял ден, даже гледах за пръв клиповете на Ohne Dich (който всъщност е със скално катерене и е много добър) и на още една песен, Sonne, със Снежанка и седемте джуджета. Страшни са бе, накрая ще взема и на концерт да им ида.... само че този в Rockhal беше разпродаден много отдавна. Rockhal e залата, където ще свирят Dream Theater и най-рокаджийското място в цял Люксембург. Казват, че с билета за концерта можеш да пътуваш безплатно с влака дотам и обратно, имало специални рок влакове, но това остава да се провери. Пътят до Еш е 25 минути с влака, което ще тествам в петък. Това ще ми е първото ходене на концерт сама, но за всичко трябва да има първи път, нали така.

Who am I kidding, it's 14th February, after all. And I posted this song many years ago.

The Divided Heart

Почти четири месеца, откакто сме тук. Най-дългият ми престой в чужбина е бил три месеца, значи може би е време да се включи носталгията. Поръчахме си лютеница от един български магазин в Брюксел, който докарва 1-2 пъти месечно стока с микробус до Люксембург. Не искате да знаете на какви цени... Ама сме доволни.

Този месец успях два пъти да се заключа отвън, единият път се намеси застрахователят, който повика ключаря. В задължителната ми застраховка се включва Home Assistance, покриваща всякакви подобни неприятни случки. В тази връзка... не мога да си сменя крушката в банята, прекалено високо е плафонът, или както се казва това там. Може би трябва да взема стълба назаем.

Най-интересното този месец е ходенето ни до Белгия, където посетихме научния парк Technopolis,

гледахме третия "Властелин" на голям телевизор и  двете деца се зарибиха зверски по Кинект. Явно ще е Х-Box след месец и половина...

С културномасовата програма съм много назад. Прочетох книгите на Рик Риърдън, които купих за Рада, след което се наложи да си препрочета трилогията за номите на Пратчет, за да си махна блудкавия вкус от устата... Не мога да си спомня откога не съм гледала филм, забравила съм до кой сезон на "Сопрано" съм стигнала, френският ми не е доникъде, което е видно от френскоезичното ми обучение за новодошли, на което безразсъдно се записах преди два месеца с мисълта, че краят на януари е далеч и дотогава ще съм задобряла. Щяла съм била да съм задобряла... Като се замисля, единственото ми постижение този месец е, че си инсталирах съвсем сама Windows 7 и MS Office 2010. За тази цел най-после си взех външен хард, на който си запазих музиката и разните други неща. 

Музиката! Почти не слушам и музика, защото не работя на домашния си компютър с тонколоните, а вечер след работа съм уморена, имам да се виждам с деца, да готвя и да ходя до пералното помещение. И това в дните, когато не тичам след работа до затварящия в 18,30 магазин. Щом съм зачела подфорума "Родители в чужбина" в бг-мамма, значи положението е много носталгично:) Връщаме се за две седмици в началото на април, българският ми телефон работи. Хинт-хинт.

Duel of the Fates

Най-после обзаведени!

От ИКЕА казаха, че ако отида на място, ще ми върнат парите за монтажа. Казах им по телефона, че се отказвам, защото фирмата подизпълнител ми предлага много неудобен срок. Междувременно открих един българин, който днес работи от 9 до 4 и сглоби всичките ни мебели, без няколкото, които ни сглобиха гостите от Франция:)

Гостите от Франция! Те бяха планирани доста отдавна, когато още се мислеше, че два месеца след пристигането ни вече ще сме се "устроили". Бяхме планирали и ходене до най-голямата забележителност в Люксембург - Вианден. Да, но се завърнахме от средата на пътя, защото от ИКЕА се обадиха, че камионът с липсващата част е пред нас.

24 часа по-рано (какъв съм постмодернист).

Понеже стана ясно, че няма време да минавам по каналния ред през общината и да искам да ми сложат знаци, измислих как да го направя по лесния начин. Може да изглежда като "побългаряване", но всъщност не е - взех идеята от хазяйката на една моя колежка, която беше паркирала не една, а две коли на уличката пред кооперацията, за да запази място за камиона от ИКЕА, като беше сложила и извинителни бележки на стъклата. Аз не ги прочетох, а трябваше!:) Та, помолих една колежка, която живее близо до нас и е с кола, да си остави колата в петък вечер след работа пред нас, за да може в събота като дойде камионът с дивана, да й звънна да си я вземе, а камионът да паркира на нейното място. Тя, понеже е много печена, се съгласи без проблем.

В събота предиобед вече имах гости от Франция, едната половинка от които се обаждаше по телефона на френски вместо мен. А то голямо говорене падна... Първо се обадихме да питаме в колко часа ще дойде, камионът дойде в 11,30, в график и ПАРКИРА на мястото за инвалиди пред нас! Аз им посочих съседното място, където беше колата на колежката, но те казаха, нищо, нищо. Качиха ми дивана на три пакета, дадоха ми да подпиша нещо и изчезнаха. Аз очаквах да ми го сглобят, все пак отдавна беше, когато го поръчвах (преди 6-7 седмици), но явно съм платила само доставка. 

Това изобщо не смути другата половинка от гостите ми от Франция. Тя беше сглобила вече донесената ми от френската ИКЕА мебел за Рада (дълга история, не беше налична в арлонската, пък Рада много я хареса в каталога), но с дивана наистина се развихри. С помощ от личния състав стигнахме до петата стъпка някъде и изведнъж стана ясно, че около една четвърт от частите липсват. Аз междувременно прилежно съм отнесла хартията в приземието да не пречи, та се наложи да се върна и да ги извадя, за да видим кой от четирите кашона всъщност липсва.

С много добрия френски стана ясно, че ще проверят в склада за четвъртия кашон, но ако не го намерят, ще трябва да дойдат да вземат този диван и да донесат друг. Не се знаело колко време ще отнеме. Затова ние се отправихме първо към коледния пазар в града (за който ще разкажа през декември, като ми стане по-коледно, ноември НЕ Е коледен месец, не вярвайте на пропагандата), а после към Вианден. Тогава се обадиха, че камионът ни чакал. Ами да чака, ние имаме да седим в задръстване - първото ми истинско задръстване в Люксембург. Камионът ни чакаше, къде ще ходи, качиха ми и последната част и промърмориха нещо за "късмет". Не разбрах дали е добър или лош. Последният кашон просто останал в камиона, защото бил с грешна номерация...

Вечерта сглобихме дивана и Мишо даже спа на него, толкова му се радва. Днес пък си сипа кисело мляко и сложи паничката на перваза, защото забравил, че имаме маса. Ще видим колко време ще мине, докато свикнем с тази напълно нова къща:)

First Tango in Luxembourg

И ето най-сетне интернет у дома! Благодарение на "Танго", които не ми поискаха блокирана сума в кредитна карта, за да подпиша договор с тях, за разлика от конкурентния монополист.

Разбира се, трябваше също също и договор за наем и банкова сметка. За банковата сметка сагата е съвсем отделна, успях да си я открия малко преди първия работен ден, след като ми бяха казали, че е необходима регистрация в люксембурската община.

А аз такава още нямам...

Свързан текст няма да се получи, и без това съм позабравила емоциите от първите дни, така че ето кратък преглед на първите три седмици.

•  Нанесохме се в съвсем празен апартамент с багажа от самолета. Бях закупила надуваеми легла, които ме чакаха у приятелка. Взехме ги, надухме ги и спахме на тях до онзи ден.

• Децата тръгнаха на училище два дни след пристигането, още преди аз да тръгна на работа. След двудневен експеримент с пълно потапяне във френския език, Мишо бе преместен в английска паралелка. Оказа се, че все пак знае доста английски от 1 клас в училище и от много компютърни игри.
• В английската паралелка има и българче, което помага на Мишо с английския. В занималнята на Мишо (два следобеда в седмицата) има българче, на което ТОЙ помага с английския. Там впрочем възпитателката е чернокожа, на което аз много се кефя, защото от малки ще свикнат на разнообразни раси. В Люксембург има доста африканци.
• Рада е в първи клас на гимназията, което отговаря на нашия шести, но съучениците й са родени 2000 година. Досега беше най-малката в класа, сега е най-голямата. И там има българи, които й помагат, но тя все пак е на възраст, в която момичешките приятелства са по-важни, а за тях трябва да се говори на английски. Става все по-добра след първоначалния шок и ужас и вече има едно 9/10 по география.
• Живеем на една прекрасна улица край парк, нашата кооперация е строена 2000 г., но всички останали сгради са стари и красиви и биха могли да са архитектурни музеи. На автобусната ни спирка има две банки, които приличат на замъци с кули.
• Имам миялна машина за пръв път в живота си! Auto Wash отнема цяла вечност...
• За пръв път в живота си имам и сушилня. Първите ми покупки бяха пералня и сушилня, които ми инсталираха в приземието редом с други перални и сушилни. Ходя да пера с асансьора. Екшън.
• Работата ми харесва. На 15 мин. с автобуса от нас, имам офис с нелоша гледка, хубав компютър и тонове нова информация за обработване. Непрекъснато съм на разни обучения, основно ИТ, защото работата на преводача изисква много CAT tools. Българите сме разпръснати, аз съм в немския сектор, което донякъде ме мотивира да започна да уча немски.
• Като казах немски, да прорева за втория официален език в Люкс - френския. Френският ми е конкурсен език, тоест изпитната комисия твърди, че мога да превеждам писмено от него, но аз дефакто никога не го бях говорила извън класна стая и то преди 15 години. Отначало казвах Vous parlez anglais? и продължавах на английски, но сега съм решила да се мъча. Все повече разбирам като ме питат разни неща, но говоренето е... абе мъка. Произношението ми никога няма да бъде добро, но това го знаех още от втори курс в университета. Утехата ми е, че тук на никого не му пука за произношение, всички говорят смешен английски и, съответно предполагам, смешен френски. Иначе първото ни обучение беше и на двата езика по избор, всички четива са на трите "процедурни" езици на Комисията - немски, френски и английски.
• Миналата събота посетих ИКЕА-Арлон, която е в Белгия, но е на 19 км от нас. Без помощ от приятели нямаше да се справя, още веднъж благодаря на Ина и Харалд. Той ми сглоби и икейските столове, които се оказаха произведени в България. Да живее глобализацията:) Имаме и матраци, останалата част от мебелите ще дойдат след още десетина дни, защото поисках и монтаж, а за него се чака. 
• Камиончето от София ни докара важни неща като тенджери, чинии, завивки, играчки и книги. Готвих любимите им манджи, водих ги на площадки, но като цяло сме в екстремна ситуация. Добре, че има широки первази на прозорците, които ползваме вместо бюро и маса. Рада се успокоява като си чете, а Мишо - като играе KOTOR.
• Колегите ми ахкат как съм се оправила толкова бързо с всичко. Това е то школата на самотния родител, само да сме живи и здрави, останалото ще се нареди. Рада ходи на религия, впрочем, а Мишо - на морал. За другия път тя има да научи наизуст Hail Mary и доста харесва учителката си. В тази подточка има кохерентност, макар и не съвсем очевидна.
• Au revoir.

Omnivores Galore

give us today our daily bread

Никога в живота си не съм била на диета, нямам целулит и стрии, а много хора твърдят, че съм слаба и стройна, въпреки двете деца. Добро начало за списък с храни, а?:)

Мария ме предизвика за пет любими ястия. Ще мина по допирателната и ще възхваля минимализма в кухнята.

1. Пиле със зеле. Ама наистина. Може и с прясно, и с кисело зеле, без лук в моята рецепта. При киселото зеле се добавя черен пипер и дафинов лист, от друго няма нужда. Във варианта с прясно зеле се добавя доматено пюре, смлени домати или друго доматено производно.

Тук едно неплатено рекламно съобщение. Пилешкото е адски вредна храна напоследък. У нас консумираме един път в месеца - купувам възможно най-кльощавото цяло пиле от Хит и го готвя същия ден на две манджи - половината на пилешка супа, другата половина на пиле с картофи, ориз, зеле, или домати. Пилешките бутчета особено са пълни с хормони и антибиотици и нямат правилната форма за пилешки крак. От пилешкото се дебелее, а първият мензис на момичетата идва на 10 години. Не казвам да не ядете, просто не си мислете, че е полезно - освен ако нямате баба на село, която отглежда пилета. В такъв случай можете да сравните вкуса на пилето оттам с това от магазина и разговорът приключва.

2. Шопска салата. Какво да кажа... Мога да ям това цяло лято без ми омръзне и го правя. Не мога да не завия от мъка към луната за любимия ми зеленчук - доматите. Първо, купувам най-рано през май. Не може да ядеш домати през февруари и да очакваш, че имат някакъв вкус. Вуйчо ми все още отглежда домати в двора си и тази пролет почти се изкуших да си взема два стръка разсад и да ги гледам на терасата. Не съм забравила вкуса на доматите - нищо общо няма. Истинският хубав домат няма нужда дори от сол!

3. Свинско с картофи на фурна. Аз ползвам един глинен грънец без капак (счупих го). Може с крехко или с по-шарено месо. Нарязва се на парченца, слага се в грънеца заедно с нарязан лук и се задушава в малко олио във фурната. Слагат се сол и червен пипер, добавят се картофите (кило) и се покрива с фолио, или с капак за по-сръчните от мен. След едно известно време се добавят 2 настъргани домата или там каквото ползвате. После чубрица - подправката, която един приятел си носи в САЩ всяка година и е обект на проверки по летищата по този повод.

4. Карфиолена мусака. Никога не бях яла карфиол като дете, знаех, че се слага в омразните ми туршии. Един път в някакъв ресторант се престраших да опитам и оттогава е любимо ядене. Eто лесна рецепта: Вари се цял, после накъсвам на розички и слагам в намаслена тава. Има вариант с или без кайма. Ще кажа с каймата, за да ви напомня да не си купувате кайма, ако можете да го избегнете. В 9 от 10 случая моля месаря да ми смели избрано от мен парче свинско. Ако много държите на телешка кайма - добре, но и свинската става, зависи от месото. Каймата се задушава заедно с малко настърган лук в тиган като се разбърква. Слагам червен пипер и друга подправка, ако имам муза. После сипвам при карфиола в тавата и разбърквам. Запича се на силна фурна, после отгоре се слага заливка от кисело мляко и яйца (една кофичка, две яйца) и пак се запича. Отгоре се настъргва кашкавал (ако има) и пак във фурната. Вкусно е.

5. Тук трябва да сложа любимия ябълков сладкиш на Рада, който е много лесен за описание - всеки път е различен, защото иначе ми омръзва. :) Напишете "сладкиш с ябълки" в гугъл и комбинирайте. Всеки път обаче е голям хит и се изяжда за максимум един ден.

Така - Джен да извади престилката, защото иначе... нали знаеш;)
Яла съм вкусни неща при Ffox, искам пак:)
Трябвало и мъж - имам някакъв спомен, че Wolfy, aka Mountain King може да готви и като такъв попада в графата "идеален мъж".

И докато сме по темата:
- Резюмираната статия за всеядното животно.
- Нула газирани напитки в моето домакинство. Не че "натуралните" сокове са по-полезни, но със сигурност имат по-малко захар.
- ВСЕКИ ден плод. Понеже рядко ядем салати, наблягаме на плодовете. Всеки ден.
- Всяка седмица риба. Много се опростява въпроса "какво да сготвя" като знаеш, че един ден в седмицата ще е риба - разбира се, редувам видовете, за да не ми писне. Пека на фурна, последно готвих на супа и стана фантастична. Може би затова сме и умни, освен слаби;)
- Един път на две седмици junk food night - с бисквити, сладкиши, чипс, шоколадови бонбони. За съжаление junk food под формата на вафлички, бонбонки и прочие залива и ежедневието - винаги нося на Миш нещо за похапване след градина, че е гладен. Радва се много и на банан, или на парче суров карфиол, но... по-често е готово маслено кексче.
- Ядене често и по малко. Аз ям 4-5 пъти на ден.
- НЕ на колбасите. Много-много рядко шунка, свинска или пуешка.
- Хляб. Според мен диетите без хляб са опасни, да не говорим, че много често хората, отказващи хляба, върло налитат след това на пасти. Типов и "Добруджа". Децата, незнайно защо, ядат 99% от манджите без хляб, но си наваксват с филийки и сандвичи за закуска. Последно купувах ръжен и Рада каза "о-о прекрасен е, хляб за гладни гърла".

И да си пожелаем в следващите поне 30 години да не сме гладни. Амин.

Day Five: Voices

try to remember
what have you been through

Беше тежка седмица, която започна с претъпкана маршрутка в задръстване на Цариградско в 8 сутринта в понеделник. Само при мисълта колко хора са така всеки ден, ми се иска петролът да спре да се ползва за горива и да почне да се използва само за правене на дограма, копчета и компютърни части. Примерно.

Пак се подкарах със сако, риза и панталон с ръб, знаете как е. Усмивки, ръкостискания, нови лица и имена, разходки до Бизнес парка и обратно, Рада вече ходи сама на пиано, три пъти тази седмица, че в неделя е годишният концерт в читалището. Преуморих се, защото работех и след работа и стигнах до фазата, при която всяко хоризонтиране води до моментално заспиване. На всичко отгоре захранването ми най-после издаде багажа, но този въпрос се реши почти свръхестествено с едно телефонно обаждане. Много голямо благодаря!

Теоретично трябва да се очертава един работен уикенд, с полуневъзможен норматив за изпълнение. Аз обаче имам твърдото намерение да отпразнувам петъка, гледайки Инди 3 с чипс и бира, а утре да отпразнувам съботата като гледам четворката. Тази четворка не е като онази четворка, чувам:)

След работа навън, децата вечер са по-досадни от обичайното. Or maybe it's just me.

But The Ghosts Here

apart from an illusion of freedom,
side effects are minimal

Една седмица имах на гости Мъж. Така де, човек:) Припомни ми колко е хубаво да имаш още един възрастен у дома - изюрка ме да си купя чантичка за фотоапарата, показа ми как се зареждат акумулиращи батерии и донесе продукти, които сготвих. Минусите за него предполагам са били децата, които се размотаваха щастливо около него, котката, която ръси косми и аз, която в един момент се развиках да не ме настъпва по мазола. Кеф:)

Поводът за този пост обаче е, че той направи нещо с мирандата ми и контактите ни се оказаха в общ списък. В неговия списък ме има и с новия ми, и със стария ми номер (ех, колко съм голяма, цели двама души), но по-интересното е, че съдържаше 3-4 пъти повече хора от моя, имаше разни общи познати, а също и хора, за които само бях чувала, но не ги познавам лично. Сега ги трия един по един, но за някои се чудя дали да не си ги добавя. По-скоро няма.

Периодично си трия хора от кю-то - вероятно съвпада с асоциалните пикове в живота ми. Днес една приятелка спомена, че в нейното кю има двама души, които вече не са живи и аз изтръпнах. Спомних си за една позната, която загина в катастрофа, но аз вече я бях изтрила. Спомних си за мой приятел, който всеки пък като зачезне за по-дълго офлайн, се питам дали още е жив. Спомних си, че има хора, в чийто списък сигурно фигурирам със стария си номер, с който съм офлайн вече няколко месеца и може би се чудят дали съм жива.

А може би не. Може би и на тях не им дреме за моя живот, както на мен не ми дреме за техния, щом съм ги изтрила. Те са престанали да съществуват в моя свят, символично унищожени от мен, затова чувствам, че не съм добър човек - защото убивам миналото, под всякакви форми, а човек без минало не е същият. Отрязаните връзки с хора, които някога са били важни, не само премахват парченца от живота, но и премахват парченца от мен. Точно сега ми е много тъжно за загубата на хора по пътя - и не, да оставиш спътника (или член на групата) да замръзне по пътеката към върха, за да оцелееш сам ти, може да е морално оправдано, но това не го прави добро. Някога не бях такава и вероятно просто ми е мъчно за готиния човек, който съм била. Ето, влезе Егоистът с главно Е.

Липсваш ми...

I Transpire

От вашия забавлител. До поискване.

Понякога за съжаление се чувствам като stand-up comedian. Разбира се, това е много субективно - аз мразя stand-up comedians, а много хора им се кефят, но то чуждото нещастие кефи. Чувала съм, че разширените вени от стоене прав са неприятно заболяване. (Табелка Laughter)

И понеже съм хей-зъл, няма да споделя лошите, а само добрите новини.

- Обадиха се от НАП и казаха, че не дължа онези пари. Леко се изкушавам да се ухиля самодоволно и себеправедно:D
- Съседът, който си трупаше строителните (и не само) отпадъци пред входа в продължение на почти половин година, днес ги махна. Една жена от входа каза, че станало един час след като съпругът й подал жалба в общината. Вива гражданското общество!
- Ще ходя на протест против застрояването на зелените площи и детските площадки в Младост 2 и 3. И паркингите, ама в нашия случай вече е късно.
- Ходихме в Борисовата градина в събота, много хубав парк. Маймунките се катериха по паметника на... каквото и да е там, има едни статуи с партизански вид, запуснати и изпочупени. Децата ги намериха за много интересни обаче. Другия път съм обещала, че ще се возим с лодка по езерото Ариана.
- Докато се разхождахме, в парка започнаха да се събират поддръжниците на ЦСКА, с шалчета и шапки. Михаил беше облечен с червено якенце и червена шапка, но като чу как агитките подвикваха, неочаквано се развика с тъничък и ясен глас: "Левски, оле! ЦСКА свине!" Ние с Рада му изсъскахме да мълчи, две конюнктурни страхливи женички, опитващи се вкарат в рамки свободолюбивия храбър мъж;)
- Royal Hunt се представиха добре, пяха, свириха и се стараха. Имаха неприлично малко публика (200 души максимум според мен), но пък тя също се постара. Искам пак да ходя в парти-центъра на 4 километър, звукът беше ок като за такова място, което компенсира безобразно скъпия "Туборг". Pain of Salvation например едва ли биха събрали фенове за цяла зала, но за там ще паснат чудесно. Отиваш, пиеш бира, слушаш музика - какво повече му трябва на човек? А, да, добра компания, която ако може да прояви тактичност и да не ти повтаря на равни интервали колко е зле групата:)

Друго какво? Другото са само лоши новини, така че благодаря за вниманието.

Not My Kind

If we all walk behind the blind
Tell me where do we draw the line

Децата за много неща са "както си ги научиш". Примерно, никога да не минават на червено. Второ, да се оглеждат, дори като минават на зелено - идиоти всякакви. Днес водя Мишо на градина и седим на светофара, а някакви хора пресичат.

Както винаги, той пита "Защо те пресичат на червено?". Както винаги, аз отговарям: "Защото майките им не са ги научили като малки. "

Човек няма как да се научи сам на тези неща. Някой отвън трябва да те научи на напълно произволните и антиприродни неща като пресичай на зелено, не плюй по земята, хвърляй боклука в кошчето.

Днес обаче Миш ме пита защо майките не са ги научили. Аз отначало казах:

"Ами може като са били малки светофарът да не е бил измислен още."

После осъзнах неправдоподобността на това и продължих към пропастта:

"Или просто е нямало светофари там, където са живели..."

Ето така се учат децата на софийска ксенофобия:)

В неделя съм на концерт на Royal Hunt, живот и здраве. Това е крайно безизвестна датска група, която се води прогресив, но всъщност е лигав 'kikelihevi' metal, който звучи по същия начин като в началото на 90-те. Аз обаче ги ползвам като фон за работа и съответно ги слушам много. Слушах ги и в колата през двата месеца, когато имах музика в колата.



В най-лошия случай ще пия бира с приятел:)

И за да съм в cheesy тон, не знаех, че още се правят такива покъртително-просълзяващи балади. А иначе най-добрата песен от новия албум на POTF Revolution Roulette е тази.

Bittersweet

Оказва се, че нормалният живот не ми е по вкуса, също както "нормалният" козунак със стафиди. Колкото е по-хубав козунакът, толкова повече стафиди има - поне в нашия имаше много, два вида при това. Аз обаче го човърках и чоплих, за да ги вадя, което не беше приятно занимание и много ми намали удоволствието от яденето.

А понякога попадах на стафида и плюех.

Животът вече не e кутия с бонбони. Тази метафора и без това е неразбираема за българина, защото от шоколадовите бонбони на Форест Гъмп още не съм видяла на нашия пазар. Животът е козунак.

Nothing More Nothing Less

Обичам центъра на София. Особено градинката пред Ректората, сега украсена с разнообразни снимки от България (или рисунки, много бързах и не видях), жълтите павета, Шишман, Графа, малките Пет кьошета, Кристал, Баба Яга, любимата ми ул. "Иван Асен". Какво съм правила на всички тези места ли? Ами обичам да се разхождам из София. А също така, обикалях офисите на НАП в търсене на данъчна декларация! Защото вчера си изчислих данъка и дължимите осигуровки (и лихви), заболя ме сърцето и реших, че няма да разпечатвам, а ще си взема готов формуляр все пак. Исках освен това да си купя козунаци от единствената фурна, която знам, че прави без стафиди (ние стафиди не ядем) и имах повод да сляза до центъра. Това гледам да го правя максимум един път в седмицата...

Първо отидох в централата на Аксаков, там ми казаха, че не раздават и да съм идела в териториалните дирекции. Запътих се към "Гурко", където ми беше кварталното данъчно едно време като живеех в центъра. Там ме препратиха към "6-ти септември", където ме посрещнаха със същите думи като служителката в "Младост" - аа, нямаме от тези, трябва да си свалите от интернет. Свършили ги били. Целокупният данъкоплатец масово има предимно доходи от чужбина, разбираш ли, и тези формуляри се харчат като топъл хляб..

В този момент жестокостта ми се сломи и вътрешно казах сбогом на освобождаването с прогресия. И без това данъчната декларация е направена с мисъл за колегите-счетоводители, които трябва да изкарат някой лев от попълване на Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 година. То само като видиш заглавието и ти става зле... Иначе голямо браво за таблиците на сайта с дължимите социални и здравни осигуровки плюс лихвите. Смятам и роня сълзи. Но това е цената на свободата и свободната професия!:) Преди внасях осигуровки с мисълта за баба ми, без изобщо да разчитам, че ще оцелея до пенсия, сега ще внасям с мисълта за майка ми, която след 40 години трудов стаж се пенсионира миналата година с 85 лева пенсия. Може да са станали 100 с индексирането.

Иначе имам две добри и две лоши новини. Едната лоша е, че в прекрасната фурна на "Иван Асен" козунаците без стафиди бяха свършили. Едната добра е, че Рада и Мишо получиха писмо от Дядо Коледа! Наистина. Беше адресирано поименно до тях, беше с марка от Napapiiri (Arctic Circle) и вътре пишеше на английски, но Рада ме пита дали пише "Mitä kuuluu", с което ме срази. Другата лоша новина е, че не мога да приложа снимка на писмото с Дядо Коледа на плика, защото акумулаторните батерии, които си купих за фотоапарата, нещо се сговниха. Аз ли криво ги зареждах, технологията ли криво ме разбра, не знам, но вече бях с нагласата, че повече няма да си купувам други батерии и... няма да си купувам:)

А най-добрата новина, която компенсира дори данъчно-акумулаторните ми и стафидени неволи, е че дойде на гости Приятел с Бормашина и ми проби седем дупки с дюбели и винтчета из къщата, на четири от които закачих картинки в рамки. Някои от тях са криви, защото закачалчицата не е точно по средата, но... съм щастлива. Голямо благодаря, Tho:)

Catwoman

Вече близо 4 месеца имаме котка. Тя е страхотна бяла персийка и се казва Миша, което хем улеснява крещенето подир нея, хем го усложнява. Децата много искаха домашен любимец и понякога, за съжаление, мечтите се сбъдват.

Първите й стопани я бяха дали за временно отглеждане извън дома, защото имат бебе. Предполагам, че са си представяли да си я приберат, когато бебето порасне достатъчно, за да стане то заплаха за котката, вместо тя за него. Ние я взехме уж за малко, докато основните й гледачи не бяха в София, но ми стана жал пак да я разнасяме и предложих да станем ние основни временни гледачи (да, знам). На децата беше съобщено, че гледаме Миша, докато бебето порасне. Те примряха от радост, надпреварват се кой да я храни, но грижата за другия край на храносмилателната система, кой знае защо, оставят на мен. Плачат, когато ги одере или ухапе, но после й прощават. Завиждат ми зверски, че тя се гушва в мен, а не в тях, карат ми се, че я гоня от бюрото си - любимото й място е между клавиатурата и монитора и един по-добър фотограф би направил чудни композиции - и като цяло я възприеха като член на семейството. Точно там е проблемът обаче. Тя не е член на семейството, а гост.



Когато се оказа, че котката няма как да се върне при първоначалните стопани, защото бебето е алергично и докторът е забранил, аз изтръпнах. Моята стара алергия към котки също беше започнала да се обажда - нищо сериозно, само сърбеж в носа и понякога в гърлото, напоследък и очите. Някога това не ми пречеше, защото умирах за котки. Бях определено cat person, гледала съм няколко котки, а една от тях обичах толкова, че плаках, когато избяга и се зарекох, че котки повече няма да имам. После гледах една котка на Боби, Штрапчо, но и тогава беше само временно. След това се промених и вече не обичам котки. Нямам нищо против тях, приятни са ми, но не изпитвам нищо особено и не се насилвам. В лошите си моменти казвам, че съм станала по-лош човек, щом един вид обич е изчезнал от живота ми, но в добрите си моменти си припомням, че все пак имам деца и нишата "грижа се за низше същество" вече е запълнена;)

В момента я гледам и си мисля, че ето на, не съм искала котка, но имам. Питах разни хора дали я искат, те не я искаха. Отговорността за нея сега е моя - чистене на косми, хранене, тоалетна, внимание, ветеринар, но доста народ ме попита, съвсем резонно: "Ти друга работа нямаш ли си?". Имам си. Имам поне два проекта седмично и така трябва, защото и freelancer-ът трябва да яде. Не познавам друга жена да гледа сама две деца и да ги издържа, с минимална помощ от бащата и баби и дядовци в друг град. Не познавам друга самотна майка на две деца, имала време и енергия да ходи на катерене, да играе компютърни игри и да учи фински език. Не познавам някой, чийто дом е сравнително чист и подреден, а в кухнята има сготвена манджа, който да слуша музика и да чете книги колкото мен. Не познавам друга жена, която сама си е купила кола и я поддържа, освен да я кара. Та аз дори пътувам повече от средния заседнал пред компютъра човек. Какво е една котка за моята фирма?!


Пак я гледам и си мисля, че аз съм тази котка. Породиста, синеока и красива, но вече застаряваща (Миша е поне на шест години), с особен характер и страх от непознати, независима и горда като всички котки, но и с жажда за внимание (докато пиша, тя седи в скута ми и помърква). И най-вече, втора употреба. Хората не искат котки втора употреба - ако ще вземат домашен любимец, искат да го изберат и вземат от мъничко коте и да си го отгледат. Искат да вземат малка топчица, побираща се в шепи, която да се търкаля щастливо из дома. Искат своя котка, не чужда котка, израснала и възпитана при други хора. Колкото и да е чудесна Миша, малко хора биха я обикнали. Който я вземе, ще е пропуснал най-хубавите й години. Тя тепърва ще се разболява и ще създава проблеми. Ще хапе. Ще драска мебелите. Ще иска разходи. Накрая ще умре.

Затова ще взема Миша, въпреки всички неудобства. Защото аз съм тази котка.

Русо гладно нема

Фризьорът ми е страшно добър и скъп. Ходя при него 5-6 пъти в годината по две причини - нямам време и не мога да си го позволя. Познаваме се, откакто работеше в най-близкия до квартирата фризьорски салон и отидох при него с коса до кръста след раждането на Рада. След това си направи собствен салон, който няма табелка на вратата:) Само изключителни в професията си хора могат да разчитат на word-of-mouth marketing.

Интересно, че като си отворя устата да му правя реклама, много хора ме питат "Гей ли е?". На мен този въпрос никога не ми е хрумвал, защото никога не съм изпитвала сексуален интерес към него. Питащите, които никога не са го виждали, също не изпитват сексуален интерес към него, но очевидно изпитват интерес към стереотипа "мъж с "женска" професия е задължително обратен". Чудя се дали такива въпроси се задават за учители и шивачи. Примерно.

Независимо от професията, същият въпрос се е прокрадвал и за други необвързани мъже над 30. С риск да ме избие на феминизъм;), не е ли забележително, че за необвързаните жени над 30 рядко питаме "лесбийка ли е". По подразбиране неомъжената жена е или грозна, или проклета, или претенциозна. Нежененият мъж също може да е грозен или смотан, но първото, което им идва наум на хората е "гей ли е".

Нямам никаква идея дали фризьорът ми е гей и не ме интересува. Няма да забравя как като работех по един проект с американци, консултантът съобщи, че е гей още като се запознавахме. Честно, едвам се сдържах да му отговоря, че аз пък предпочитам позата "жената отгоре", като сме тръгнали да си говорим за секс. Да, имам известна склонност към "compartmentalization", но продължавам да мисля, че човек е първо човек, а после представител на пол и род (sex and gender). Ако някой мой приятел от кой да е пол тръгне да ми разказва за предпочитанията си, ще го изслушам, може дори аз да споделя това-онова, но с приятелите ми разговарям и за хиляди други неща. Хора, които говорят предимно за секс, са ми скучни и съм доволна, че не споделям спалнята им, която, подозирам, също е скучна.

Всъщност исках само да съобщя, че се боядисах във фантастичен рус цвят, с преливащи руси кичури, които изглеждат напълно естествено. Поръчах най-светлата руса боя, не "блондир", което е някаква страшна химия. Отне близо три часа, но резултатът си заслужаваше. Сега остава само някой да ми каже "и умната":)

Zen and the Art

haz: Линк.
Еlle: This sounds like you wrote it.
haz: thank you!

Авторката на блога Zen Habits твърди, че има шест деца и съответно:

Let me first state the obvious: any life that includes children is going to be complicated, at least to some degree. You’ll never get an absolute minimalist lifestyle with kids, and I’ve learned to accept that. While my minimalist inner self would like to live without a car, a cell phone, or a large house, my kids preclude those things from happening.

Ето няколко съвета как да внесем минимализъм в дома.

- Минимум мебели. И минимум неща, които да държим в тях. (Преместихме с екс-а едната секция от хола в детската. Сега е много по-просторно при мен, макар че старото бюро още е тук и имаме едно легло, което някой ден също ще изхвърля.)
- Чисти повърхности. Чисти подове. Чисти стени. (Един приятел ми обеща, че ще дойде с бормашина да пробие дупки за четири рамки за картинки - две в коридора и две в кухнята. Минимализмът по моите стени идва малко в повече.)
- Вещите да не се виждат (хаосът скрит в килера, в чекмеджетата;).
- Подреждане и на закритите места. (Някой ден.)
- Семпла декорация. ("Не" на любимите дребни фигурки на Рада, които сега са в нейната секция, оле!)
- Семпло третиране на прозорците. (Имам бели пердета навсякъде, но в плановете за бъдещето фигурират едни римски щори.)
- Едноцветно и пастелно, земни цветове. Сложните шарки са визуалeн безпорядък. (Според мен.)
- Всяко нещо на мястото си. (Това е най-трудното и си го знам. Очевидно не само аз съм така, обаче, което е един вид утеха - да, да, на Вуте му е зле и прочие. В една от фантастичните ми визии за света, домът се управлява от дистанционно, в което като въведеш името на търсения предмет, той започва да писука, откъдето се намира, примерно в някое чекмедже. По аналогия с мобилния ми телефон, който съм намирала като му звънна от домашния. Ако може и с документите така да става, защото "в папка някъде в килера-библиотека" не са достатъчни координати.)
- И последно - зеленина. Да, не е много минималистично да имаш две китайски рози до тавана, палма и поне още 15 саксии, но пък се компенсира с енергията и красотата, която носят. Аз не обичам много да се грижа за цветя, нито им знам имената, но те виреят. Не всички де, наскоро уморих и последния кактус от завещаните ми преди години десетина. Пълзящи растения също никога не съм можела да отглеждам, очевидно си зависи от човека.

Миналата неделя извиках фирма да напръска срещу хлебарки (дават 5-6 месеца гаранция). По този повод изпразних шкафовете в кухнята и поизхвърлих доста неща, доволна съм. Това е най-лесният начин да подреждаш. Обичам празните места - не само у дома, но и навън. Обичам гледките, високите етажи, свежия въздух. Обичам да ми е зелено - днес се разхождах из квартала и се радвах на всяко междублоково пространство с трева и цъфнали дървета.

Спомням си как на 16 бягах от час по ОСП (основи на социалистическото производство) и ходех в морската градина, където сядах на една статуя и съзерцавах един цъфнал в жълто храст пред себе си. Does it make me zen enough?:)

Illusion and Dream

It doesn't solve a thing to dress it,
in a pretty gown

Радио рок за масите, каза финландчето, отвратително име на банда - Poets of the Fall, казах аз, но не мога да не споделя тази версия на най-любимата ми песен от албума Signs of Lifе. Албумът ми се стори много блудкав на първо слушане, но постепенно ми влезе под кожата. Да, поп-рок. Какво от това? Я да преслушам и новия албум...

Първоначално ги харесах с Carnival of Rust, a са станали известни с Late Goodbye от играта Max Payne II.

Edit - вече два пъти ми изчезва добрата акустична версия, слагам друга концертна, на която се чува как казва нещо на фински. Но акустичната ме кефеше повече:)

И докато говоря за илюзии, обмислям дали да се боядисам пак на червени кичури. Сега, историята е следната - години наред фризьорът ми отказваше да ме боядиса, защото съм била имала много хубав цвят на косата. Накрая се стигна дотам, че се заинатих и се боядисах сама (с френдка, де) в дълго мечтаното тъмнокестеняво. Най-после миналата година стана очевидно, че косата ми побелява стремглаво и фризьорът ме боядиса на руси и червени кичури. Коса на кичури се поддържа много по-лесно от боядисана коса, но процедурата отнема повече време и е по-скъпа. Ще си загубя времето в четене на модни списания в салона и ще изръся пари за два оригинални албума. И най-вече, какво нередно има в белите ми коси? Склонността към побеляване е генетично обусловена, но често косите побеляват при силен стрес. Нямам драми, свързани с белите косми, стряскам се само, когато някой друг ми го каже. Аз _харесвам_ прошарени коси. Косата ми е здрава и добре изглеждаща като цяло, но понеже не е социално приемливо в 21 век да ходиш с прошарени коси, вероятно все пак ще падна жертва на стереотипите и ще се боядисам. Няма да плашим венецианците и веронците, я:)

Sharing the Same Bed

В събота сглобяването на тази мебел продължи от 10 сутринта до 8 вечерта, с един час почивка. Обаче мисля, че си струваше.

Децата са много доволни - това е подаръкът от тати за рождения ден на Мишо, защото леглото, гардеробчето и чекмеджетата под стълбичките са негови, а бюрото е на Рада и евентуално на Миш като тръгне на училище. Умират от кеф да се катерят, но след две нощи спане горе Михаил заяви, че сънувал кошмари и иска да се размени с Рада и полегна на нейното легло. Е толкова щастлива кака не сте виждали.

Бебешкото му креватче го разглобихме и е в килера, а старото бюро на Рада е временно при мен в хола. Ако някой има нужда от дървено, сравнително запазено бюро, да свирка. Иначе си търся кой да ми го свали в мазата, хем да я намеря къде е.

Хаотичните ми деца естествено въведоха хаос, сами решиха кое къде ще бъде. Леглото е закрепено за стената за по-голяма стабилност. Светлият цвят е слонова кост.

Rapid Eye Moment

Онлайн курсът ми по фински почна - половин час сътворявах представяне в пет изречения. Ще продължи до края на май, всяка седмица ще имаме по пет задания за писане, четене и слушане, плюс трениране на "разговор" със съобщения между курсистите и двете учителки. Браво на университета в Jyväskylä, да живее lifelong learning, с основен представител - (Х)аз.

Ученето на фински е много приятно, но вместо това трябва да правя точно шест други неща, само 1-2 от които носят пари. Днес например в детската градина има тържество за празника на мама и ще ходим да гледаме как артистичният ми син участва в сценки, рецитира стихчета и пее песни. Градината е украсена разкошно с хартиени цветя и мартеници, което ми напомня, че трябва да купя цветя за госпожите. Освен това Миш има рожден ден другата седмица - евентуално ще му пристигне леглото със стълбичка и бюро от тати, поръчано миналата есен, което трябва да се сглоби в новобоядисаната стая. За мен остава да купя торта с нинджи от "Неделя" - миналата година беше голям хит - и да му подаря футболната топка, която пожела. А после да ходим да ритаме в училищния двор.

Нямам никакво време за нищо, но заглавието на поста е от новия албум на Dark Suns Grave Human Genuine, който може да се чуе изцяло тук.