Longing for the Woods

Let me roam in these green, green lands
And never shall I grow old

Ознаменувах края на отпуската с 20-километров трек през гори и поля без децата, които останаха в България. Накрая ме заболя кракът и времето ми стана 5 часа, а не четири, както го бях планирала. Беше ясно и слънчево и много зелено. Снимки - тук.

Изкарах 3 седмици на педал, в буквалния и преносния смисъл. Осъществихме лелеяното посещение на Дисниленд, но скоростният влак Люксембург-Париж ме разочарова - беше овехтял и не вървеше достатъчно бързо. И не го сравнявам само с атракциите (най-много ни хареса Aerosmith, който дори повторихме), а с представата си за влак-стрела. Догодина, ако ходим пак, ще е с колата. Децата много се радваха, въпреки че за началото на юли беше студено и дъждовно, и дори не мрънкаха за дългите опашки. Аз умрях от страх, де. Отдавна съм прекалено стара за Big Thrills.

България е чудно красива, но пътищата ни са отвратителни. Екопътеката "Бяла река" близо до Калофер сама по себе си е хубава, но пътят дотам беше по-страшен от всеки атракцион - вместо по път нещастното Пежо 106 подскачаше по камъни и бабуни цели 6 км в едната посока. Не ходете там, българи и чужденци. Интересно как е стигнала г-жа вицепрезидентката, за да открие ремонтираната екопътека, може би с джип или хеликоптер. Пътят на юг от Царево е все така ужасен, както преди 3 години, но отсечката между Ахтопол и Синеморец я преасфалтират, така че догодина вече може и да става. А пък Синеморец си е все така вълшебен. Не успях да карам по новата отсечка на магистралата между Стара и Нова Загора, защото просто не я видях:) Качих си се на Стара Загора, както и преди. Дано до другото лято да има някакъв напредък. 

Най-приятният спомен обаче ще ни остане от Жеравна, или Жеруна, както казва Милен Русков във "Възвишение" – най-хубавият български роман, който някога съм чела. Препоръчвам го - разкошен език, къдри се и ромоли като поток. Има смях и сълзи, както си му е редът. Бих прочела и останалите книги на този автор.

Беше много горещо, но в Мароко сигурно е по-горещо. Който иска да кара лято на 14 градуса и почти ежедневен дъжд, да заповяда на гости.

Seize the Day

keep the one that is passed on

and leave the others behind

Забравихме  фотоапарата, отивайки на екскурзия днес. Това дали означава, че вече нямам желание да запечатвам спомени от "новото" място, защото съм му свикнала? (Рада: "Запиши в карта памет на мозъка!") Разбира се, може да означава просто, че съм разсеяна и преуморена след 4000 страници Мартин и страшно много работа в работата. За трети път отиваме на Marche Populaire, ежеседмичните походи от 5, 10 или 20 км, организирани от местната федерация по спортно ходене, или както му се казва там, но за пръв път не ни валя дъжд. Да живее местният климат, нямам търпение да се върна в България на 35 градуса, пък каквото ще да става.

Новините накратко: Рада завърши със средна оценка 8,6, голям успех за новодошъл, който беше убеден, че ще повтаря класа. Тук не си поплюват с повтарянето, догодина ще имат четирима нови ученици, повтарящи 7 клас (втори гимназиален по тукашному). Тя обаче, редом с другите трима българи, е в челните 20% от класа и аз наистина много се гордея с нея и с обучението в кварталното училище в Младост. 12-годишните европейци смятат българите за много умни, да се знае. It is known, както казват дотраките:)

Мишо има още една седмица учене, тук малките завършват по-късно от гимназистите, които освобождават училището за провеждане на матурите на абитуриентите. Вярно, че и те го дават малко на уволнение, тази седмица имаха един ден с екскурзия, където го ухапал кърлеж, но медсестрата в училището го извади (ние не го видяхме), а според педиатъра нямало проблеми. Онзи ден имаха Ancient Greece party, което беше просто прекрасно, разиграваха езоповата басня за заека и костенурката, представиха гръцките богове, пяха бодри олимпийски песни, консултираха се с делфийския оракул кой ще стане европейски шампион по футбол  (милите испанци, нека имат някаква светлина в тунела и те), пуснаха филмче от часа по физическо, където демонстрираха 4 спорта, организираха Who wants to be a Greek millionaire за родителите с въпроси за Древна Гърция, като през цялото това време бяха облечени съответно.

Въпреки неособено добре закрепената тога, Мишо беше един от тримата водещи на партито и четеше невероятно добре. Умря циганката, ама наистина ме изненада, дори не ми беше казал, че ще е водещ. За съжаление на партито изпращахме и класната им, която се връща да вземе 1 клас и догодина ще имат друга учителка. После в 4 и 5 клас, живот и здраве, трета, да ги подготвя за гимназията. Извадихме голям късмет с г-жа Пен - изключително мила и ентусиазирана преподавателка, която много помогна за интеграцията и самочувствието на Мишо, макар понякога да критикуваше дисциплината му, но ние си знаем, че нашето гардже има таралеж в гащите. Другата седмица ще дойде доклада за годината, но, след звездния доклад за първия срок, не очаквам нещо по-слабо. Та той от 1 ниво книжки за четене стигна до 10-о, като има деца, които почнаха годината с 8 и стигнаха до 10.

Станах клиент на една белгийска фирма, която предлага нещо като Netflix - доставка на двд-та по пощата и онлайн видео. Вече сме гледали трите матрици, "Фантомът на операта" (пак), "Карибски пирати" и "Хлапето" на Чаплин. Всички много им харесаха, но "Карибските пирати" май са фаворит, защото не искаха да чакат да им идват по пощата, ами Рада взе 2, 3 и 4 от съученик. Тя харесва Орландо Блум, което всъщност не е лош вкус за мъже...

Като казах вкус за мъже, аз нали гледах Game of Thrones, където най-после харесах актьор от правилната възрастова група - Ser Jorah Mormont. Далеч по-хубав от книжния си прототип и поне знаем, че скоро няма да умре.

И да, Rains of Castamere звучеше в главата ми, докато четях онази сцена в третия том и абсолютно се идентифицирах с това:

Drive My Car

Новината при нас е, че имаме нова кола. Нова, като съвсем нова от магазина. И аз не мога да повярвам:) В крайна сметка си взех Пежо 308, основно защото преди карах Пежо 106 и оставам вярна на марката. Нищо лошо не казвайте за френските коли, в България все още си карам старото червено нещо, което вече е на 17-18 години. Ще видим колко ще издържи тукашната. Надявам се да я карам, докато Мишо вземе книжка, тоест след 9 години. По моите изчисления тогава се очаква да настъпи peak oil и може би електрическите коли ще са навлезли повсеместно. Но пък кой ли знае какво го чака в бъдещето? 

Старая се да не се привързвам към материални неща и горе-долу успявам. Дори книги не обичам толкова да имам, обичам да ги чета и препрочитам, но за тази цел има приятели и библиотеки. Като се замисля, всъщност съм нелош кандидат за "Киндъл" и заемане на филми от Itunes, който от миналата есен насам бил наличен за Люксембург. Но аз имам все още негледани филми отпреди...  Само музика бих си купувала неограничено, защото нея принципно я слушам по много. Не и в момента обаче, понеже децата слушат съвременни песни на телефона на Рада, който свири доста силно. Вече почти различавам Кейти Пери и Селена Гомез...

Иначе пропуснах Nightwish, но е почти сигурно, че ще ида на Paradise Lost, които ще свирят в града Люксембург, на 10-15 минути пеша от нас. Непростимо би било да ги пропусна.

Ето я и колицата. По-умна е, отколкото ми харесва - сама си решава кога да пусне фарове и чистачки, но се надявам с времето да се сработим. 1.6 кубика, бензин.

Through the Distance

Никога не бях гледала група толкова отблизо. Концертът на Pain of Salvation в така наречената Kufa (Kulturfabrik) беше... интимен. Мястото е много малко и по моя преценка имаше към 150 души публика. Единственият толкова малко посещаван концерт, на който съм била, беше на Royal Hunt в залата "4 км", тогава бяхме около 200 души заклети фенове на cheesy metal-a. Pain of Salvation са почти изцяло в нов състав, младежи някакви покрай набора (кхъм, почти) Даниел Гилденлоу. Той ми върна вярата в наборите, много енергичен и чаровен. Неговото беше моноспектакъл - по едно време за Kingdom of Loss му донесоха фотьойл, на който той се разположи, наляха му вино ("Leave the bottle, please!") и той се разфилософства за Бога, взе да пита хората дали са религиозни и ходят на църква всяка неделя. Също така обяви, че Люксембург не се споменава в нито един известен нему американски филм. Белгийците например били споменавани в хумористичен контекст (предната вечер бяха свирили в Белгия), а люксембургчани - никак. Затова пита един мъж как се казва и той - Жонатан! Та Даниел предложи да се обръща към публиката с "Джонатан" - и без това едва ли всички са били от Люксембург, Еш сюр Алзет е по-близо до Белгия и Франция, пък и ето, АЗ не съм от Люксембург, пък бях сред публиката.

Сетлистът е тук, но засега поне е объркан - в биса вместо No Way, е Physics of Gridlock. Знам го добре, защото като запя третата част от песента, която е на френски, се наложи да си тръгна. Последният влак беше в  23,50 ч. и не исках да го изпусна, а до гарата си беше 15 минути пеша... Пък и, както вече казах, Даниел много приказваше. Щом обсъждаше и тениските на публиката... "("Аh, Riverside, I know them!") Та не можах да видя как пее Sisters, но намерих видео от нашия концерт, можете да видите и камерната обстановка, но мен ме няма:) Съвсем между другото, билетът струваше 18 евро, а подгряващата група беше Cryptex, забавни и много далече от прогресива. Самите PoS свириха парчетата си от новите два "пенсионерски" албума доста по-твърдо, отколкото са в студиен вариант. 

Страхотно. Щастлив Хаз.

За вчерашното ми ходене на дискотека в Триер послучай карнавала няма да изпадам в подробности, ще кажа само, че беше много смешно. Германците се бяха докарали във всевъзможни костюми и се поклащаха щастливо на немски поп, леко избиващ на чалга. Браво на германците :) Снимките не станаха хубави, но така ми се пада, когато за Фашинга вземам фотоапарат, а за PoS - не.

The Great Pandemonium

Безпристрастно описвам процедурата за получаване на услугата "доставка и монтаж" от ИКЕА Арлон. Може да препоръчам на Welcome Office да я включи в обучението за новодошли.

В договора с ИКЕА има един дребен шрифт, с който се съобщава, че:

а. Ще осигуриш място за паркиране на камиона до 15 метра пред дома, ако доставката е нормална и до 25 метра, ако ще се вкарват мебелите през прозореца с външен асансьор.

б. ИКЕА няма да се свърже с общината ти.

И ако последното те кара да се замислиш, се замисляш много правилно. И аз се замислих, но дотам спрях, а трябваше и да действам. Това, което трябваше да направя, но не направих, бе да попълня един формуляр към отдел "Транспорт" в общината.

Първо ходих до общината в центъра, дадоха ми телефона на отдела, днес се обадих, после им писах мейл, изпратиха ми формуляра, който трябваше да попълня и да им занеса лично, но не в общината в центъра, а някъде другаде и всичко това трябва да стане пет работни дни преди Деня с главно Д. С формуляра молиш (или заявяваш, че искаш) общината да постави забранителни знаци пред дома ти, минимум 24 часа преди нужния ден и час, за да можеш да извършиш необходимите ти дейности, които ще затрудняват движението. Със същия формуляр се съгласяваш после да платиш фактурата за тази услуга. В моя случай тези panneaux са за осигуряване на паркомясто, където камионът от ИКЕА да разтовари и после да чака, докато се извърши монтажът.

На формуляра обаче не намерих опцията "камион за разтоварване" - имаше бетоновоз, скелета и прочие.

И така, всичко това не го бях направила преди миналата събота. Камионът от Икеа дойде, скараха ми се много на френски, защото нямаше къде да паркират - свободните места бяха заети, другите бяха или за инвалиди, или пред гаражи. По милост ми качиха кашоните с мебелите и казаха, че най-рано след 4 дни ще дойдат и за монтажа. Да не забравяме, че това се случва повече от месец след поръчката, което пък е защото ми бяха записали грешно телефона, а може би просто монтажните им екипи са малко. Преглътнах и се приготвих да си искам почивен ден, на който впрочем нямам право първите три месеца.

И това не беше краят на съботните терзания. Същият ден по съвпадение трябваше да пристигне и диванът, който се поръчва отделно. Утеших децата, че може да нямаме маса, легла, гардероб и бюра, но поне ще имаме диван. Понеже не ми бяха казали час, аз се обадих след като си заминаха монтажниците и получих отговор, че ще дойдат между 8 и 11, а вече беше 9. Към 10,30 ч. ние съзряхме свободно място за паркиране и се втурнахме да го пазим:) После намерихме един знак на близкото скеле и го пльокнахме на свободното място. По някое време някой възмутен съсед го премести, де. Към 2,30 ч. ми се обадиха от с новината, че камионът е аварирал и няма да пристигне, съответно останахме на същото бездиванно и безмебелно положение като преди:) Добре, че не бях запазила знаци!!!

Тази седмица се обадих на монтажниците, които не са ИКЕА, а подизпълнители, които ме зарадваха, че следващата дата за монтаж била 13 декември. За да получа координатите им, звънях дълго и напоително и натисках числа ето така. От самата ИКЕА пък ми казаха да осигуря знаци за следващата събота, когато вече диванът щял да пристигне. Затова ми се наложи да прибегна до гореописаната процедура с отдел "Транспорт", през която, между другото, нито един познат не е минавал.  Така или иначе нямам пет работни дни до събота, нито пък искам да чакам до 13 декември, затова намерих друго решение тези два паралелни проблема. Но сега няма да ги описвам, а когато (ако) проработят. 

Stay tuned.

At Sixes and Sevens

Днес в обедната почивка ходих на обеден концерт, Concert de Midi. Изпуснахме френската цигуларка, но слушахме един люксембургски тромпетист и един норвежки бас-баритон. На следващия сигурно ще съм затънала до гуша в работа и вместо да пътувам четири спирки до центъра, ще тичам до кафето за 10 минути.

От днес съм собственик на titre de legitimation, тоест съм нещо като гражданин на Люксембург. Имам и сини торби за рециклиране, в които обаче приемат много малко неща - пластмасови бутилки от вода, от препарати, метални кенчета, кутии от мляко и сок и това е май. Хартията се изхвърля отделно, в сини контейнери, които в нашата махала се събират във вторник. На площада до нас има и контейнер за стъкло, останалото е общ боклук. Общият боклук се събира само в сряда, през останалото време още не съм открила къде се държат черните контейнери. Аз си държа найлоновите торби в мазето, докато дойде заветната сряда. Знам, знам, не съм истински гражданин...

Снощи ходих да напазарувам от Лидл. Никога повече, поне докато не си купя кола. Първо се пътува 15 спирки до някъде, после се ходи половин час пеша, част от времето извън града:) Голямо приключение беше, още повече, че това става по тъмно след работа, нали. Децата си бяха вкъщи и гледали Star Wars the Phantom Menace. Нали взех дълго лелеяния Lego Star Wars (компютърна игра, на която бяха играли само демото) и сега сме на вълна джедаи. То ние не сме спирали де, нали си носим "Хилядолетния сокол", но забравихме светещия джедайски меч в Бургас. Така е по-добре, всяка пръчка се превръща в светлинен меч. Като го съчетаем с костюма на Спайдърмен (с мускули!), еклектиката е пълна.

Запознах се с една англичанка, която е тук от половин година с мъжа си и трите си деца. Превежда от френски и италиански, но учи и български.  Оказа се, че големият й син е в класа на Рада по религия и се познават. Почна се синдромът "малко градче":) Ще видим кого ще срещнем утре на научния панаир в културния център "Ноймюнстер", или както се чете там на люксембургско-немски. Ние вече сме били един път там, на откриването на фестивала на източноевропейското кино. Всъщност това е едно бивше абатство в стария град. Дотам се ходи с асансьор и е наистина красиво. Ето едноминутно видео от официалния сайт на абатството.

Мислех този пост да е философски за равновесието между духовни и материални потребности, понеже днес получих първата си истинска заплата. Но, както се вижда от заглавието, засега равновесие няма.

Edit: Страхотна илюстрация на същото това равновесие намерих в тази лекция от ТЕД.

Fix the Sky a Little

Оказа се, че мебелите от Икеа не се сглобяват чак толкова трудно. Ходихме пак дотам за килими, малка етажерка, холна масичка и шкафчета и чекмеджета за бъдещите секции, плюс разни кутии и дреболии. Естествено, аз забравих да си нося касовите бележки, така че все още нямам фактури, а те ми трябват, за да ми върнат ДДС-то, на което имам право първата една година върху базови покупки като мебели и техника. Е, другия път. Нека и аз да имам пръст в бавното ставане на всичко тук.

Масичката всъщност е доста голяма и ни отне 3 часа, като един път разглобихме две дъски, понеже ги бяхме сложили обратно. Аз че съм с две леви ръце е факт, известен на целия интернет;), но указанията са наистина като за осемгодишни - Мишо съвсем сам сглоби едното шкафче с вратичка, аз му помогнах съвсем малко с пантите. На места наистина е нужна физическа сила. Сега броим дните до дивана. И масата!

Водих Рада на гости на нейна съученичка, която е половин датчанка, половин англичанка. Детето имало приятелка българка, обаче това лято тя си заминала, та Рада един вид се явява заместник-приятелка от България. Даже са ходили семейно в София, дори на Рилския манастир. Свири на пиано и тренира таекуондо, един вид, от нашата кръвна група са. Майката датчанка живее тук от 20 години, двете й деца са родени в Люксембург. Наистина много ми харесва интернационалната среда на децата, макар че още се борят с английския като прасенца с тиква. Мишо на занималнята учи и разни френски думи и изрази, например Ça compte pas! Четенето на английски пак започна от днес (първи ден след ваканцията) и ще трябва да напредва, знам ли. 

Като си говорим за чужди езици, аз мога да докладвам, че успях да сключа договор с местното енерго LEO без да кажа и една дума на английски. Обикновено започвам на френски, на третото изречение се фрустрирам, но този път издържах докрай. Човекът срещу мен твърдеше, че трябва да са ми спряли тока още на 10 октомври... Но какво да направя - чаках си Declaration of Arrival, която временно играе ролята на Titre de Legitimation, което на свой ред ще ми даде статут на пълноправно физическо лице с matriculaire, нещо като местното EГН. Тя пристигна точно месец след първия ден, когато си бях подала всички нужни документи. Вярно, в един момент ми я връщаха, за да попълня и _мястото_ на развода ми, освен датата, но като цяло разтакаването е голямо. Пък търпението е добродетел. Ох, този абзац трябваше да е за чужди езици... днес за пръв път отидох в библиотеката в обедната почивка, пих кафе и четох the Economist, а за вкъщи си взех списания на фински. Бързичко трябва да изуча много граматика, но и лексиката си иска своето.

Näkemiin:)

Carved In Stone

Salut!

Днес най-после ми се обадиха от Икеа. Мебелите ще бъдат донесени и сглобени едва на 19 ноември, тоест пет седмици след поръчката. Тогава трябва да дойде и диванът, но аз него не го чаках кой знае колко - все пак в София живях 7 години без диван. Затова и смятах да си нося софийския насам, но се разколебах в последния момент. Икейският ми харесва по-малко, но пък според мен диваните са силно надценени като важност. За хора като мен са много по-необходими хубави компютърни столове. Такъв поръчахме на Рада с уговорката, че ще го ползвам и аз, докато тя спи. 

Кхъм, Мишо има много малко домашни, засега остава без стол и ще дели компютърното бюро с мама. Поръчали сме само две бюра, защото мама няма да работи повече у дома. За чудесното ми софийско бюро също не остана място в камиончето, та сега ще трябва да се задоволя с икейско. Мислех да си купя поне холна не-икейска масичка, но мебелите в Люксембург са много скъпи. Една за 750 евро много ми хареса, де, но хайде сега - и без това би се използвала основно за слагане на неща в безпорядък.

Живеенето без гардероби, шкафове и прочие съпътстващи аксесоари на вещоманията има и плюсове - например откриваш, че можеш да караш с 2 поли, 3 панталона и пет блузи. (Да, невиждали ме с пола хора, правилно прочетохте. Преди да дойда си купих две поли с дължина малко под коляното като за офис.) Другите дрехи седят по кашоните, а като дойде гардеробът, ще седят в гардероба. Тъжна история. Между другото, новозакупените ми дрехи не ми стават, защото, откакто съм тук, свалих поне 5-6 кг.  Тичането и стресът, освен до побеляване на косата, водят и до  вталяване. (За невиждали ме отдавна хора, аз бях станала мноооого дебела последната година и нищо от старите дрехи не ми ставаше.)

Вчера ходихме до Белгия да оставим Рада на гости за 3 дни до края на ваканцията. Посетихме парка с миниатюрни сгради "Мини Европа", който е страшно хубав всъщност и се качихме на Атомиума, който е само хубав. Забележете Рилския манастир сред макетите - и така е впечатляващ, макар че замъците го водят с едни гърди. Трябва да идем да видим някой замък в околността, за предпочитане с влак, защото те са безплатни за деца до 11 години, а Рада става на 12 след 2 месеца. Мишо не хареса особено Брюксел, трамваят бил по-скапан от софийските, метрото да не говорим, изобщо, изкарахме късмет с нашия малък и спокоен градец...

А, забележителността в "Мини Европа" от Люксембург е мостът Pont Adolphe, който е точно до нас. На снимката в Уикипедия се вижда и кулата на банката-дворец.

Ghost in Dreamland

Първи ден в Люкс без деца. След известно количество драми се оказа, че планината няма да ходи при Мохамед, но човек не бива да е максималист. Вчера напазарувахме в местния мол с гостенката от България, аз си купих и чаши за вино. Бях си донесла чаши за бира, естествено, но трябва да се работи в посока социализиране на няколко фронта. Тук е винарски регион.

Сутринта установихме, че беше валяло, но това не спря плановете за туризъм в близката гора. (Наистина е много близка, на 5-6 спирки с градския транспорт.) Преди това отскочих до катедралата "Нотр Дам", но, понеже бяха сменили времето, се озовах по средата на немската литургия вместо в началото на френската. Те са съвсем еднакви де, но на различни езици, от немския разбрах пет думи накръст. Важното, разбира се, е чудният орган и чудният хор, който гостувал от Саарбрюкен (това го разбрах).

Снимки от тричасова разходка в гората тук. Много обичам есента.

Vor dem Sturme

Времето не е чак толкова лошо, колкото очаквах. Често е ясно и студено (особено сутрин), валежите засега са редки и рехаво-ръмежни - както казва Рада, все едно си на морето и те пръскат вълните, което било приятно. Духа и слаб, до умерен вятър. Абе малко бургаски климат си имаме...

Вчера гласувах, основно за да се разходим на слънчицето. Изборната секция беше в един италиански ресторант - книжарница, където дори се оказа, че съм ходила на обяд в едно безметежно минало, когато още не бях почнала работа. Нямаше особено много хора, но пак се видях с колеги. Скоро ще науча една трета от тях по физиономия. Засега повечето са ми имена с телефонни номера.

Работата ми е много, новонаучената информация е в недостатъчно обработен насипен вид в главата ми, та има нужда от разтръскване и утъпкване. Надявам се това да се случи в близките седмици, последното ми засега обучение по ИТ е в четвъртък. Понеже умря циганката, дето ме хвалеше, да се похваля, че от 8-те човека група от 7 националности аз схващам най-бързо. Ама дългосрочната ми памет не е толкова добра, колкото може да се очаква. 

Започнах да уча пак фински в тази връзка, за да увелича шансовете си да се запиша на курс от март. Курсовете тук са 1 път в седмицата по 4 астрономически часа, но има сложна система за записване, която взема предвид от какви езици има нужда департаментът. Първо трябва да покрия процедурните езици, което за мен означава немски от нулата. Всъщност аз имам доста по-положително отношения към немския сега, отколкото на младини, не на последно място заради Rammstein, Subway to Sally, Haggard и Lacrimosa. Но все пак това си е ангажимент за 6 години напред. Повече ще ми хареса да уча фински, но за да вземат предвид личния ми интерес, трябва да съм на пето ниво. Тестът е през декември, дотогава трябва много да уча, но обикновено вечер съм уморена (изненада!). 

Четири дни от пет работни децата са по цял ден в училище и/или занималня и тепърва след това трябва да се преговарят уроци, да се готви и да се пере (и суши !). До 9.30 ч. гледам да са заспали, защото иначе трудно отлепят сутрин, особено Миш. Нито един от двамата не е ходил на занималня в България, та нямат никакъв тренинг. Но определено мога да кажа, че за почти месец посвикнаха с училището и дома, харесват си учителите и съучениците, и силно негативното отношение към местенето ни тук вече е неутрализирано. Надявам се, че като дойдат мебелите ще минем и на плюс.

First Tango in Luxembourg

И ето най-сетне интернет у дома! Благодарение на "Танго", които не ми поискаха блокирана сума в кредитна карта, за да подпиша договор с тях, за разлика от конкурентния монополист.

Разбира се, трябваше също също и договор за наем и банкова сметка. За банковата сметка сагата е съвсем отделна, успях да си я открия малко преди първия работен ден, след като ми бяха казали, че е необходима регистрация в люксембурската община.

А аз такава още нямам...

Свързан текст няма да се получи, и без това съм позабравила емоциите от първите дни, така че ето кратък преглед на първите три седмици.

•  Нанесохме се в съвсем празен апартамент с багажа от самолета. Бях закупила надуваеми легла, които ме чакаха у приятелка. Взехме ги, надухме ги и спахме на тях до онзи ден.

• Децата тръгнаха на училище два дни след пристигането, още преди аз да тръгна на работа. След двудневен експеримент с пълно потапяне във френския език, Мишо бе преместен в английска паралелка. Оказа се, че все пак знае доста английски от 1 клас в училище и от много компютърни игри.
• В английската паралелка има и българче, което помага на Мишо с английския. В занималнята на Мишо (два следобеда в седмицата) има българче, на което ТОЙ помага с английския. Там впрочем възпитателката е чернокожа, на което аз много се кефя, защото от малки ще свикнат на разнообразни раси. В Люксембург има доста африканци.
• Рада е в първи клас на гимназията, което отговаря на нашия шести, но съучениците й са родени 2000 година. Досега беше най-малката в класа, сега е най-голямата. И там има българи, които й помагат, но тя все пак е на възраст, в която момичешките приятелства са по-важни, а за тях трябва да се говори на английски. Става все по-добра след първоначалния шок и ужас и вече има едно 9/10 по география.
• Живеем на една прекрасна улица край парк, нашата кооперация е строена 2000 г., но всички останали сгради са стари и красиви и биха могли да са архитектурни музеи. На автобусната ни спирка има две банки, които приличат на замъци с кули.
• Имам миялна машина за пръв път в живота си! Auto Wash отнема цяла вечност...
• За пръв път в живота си имам и сушилня. Първите ми покупки бяха пералня и сушилня, които ми инсталираха в приземието редом с други перални и сушилни. Ходя да пера с асансьора. Екшън.
• Работата ми харесва. На 15 мин. с автобуса от нас, имам офис с нелоша гледка, хубав компютър и тонове нова информация за обработване. Непрекъснато съм на разни обучения, основно ИТ, защото работата на преводача изисква много CAT tools. Българите сме разпръснати, аз съм в немския сектор, което донякъде ме мотивира да започна да уча немски.
• Като казах немски, да прорева за втория официален език в Люкс - френския. Френският ми е конкурсен език, тоест изпитната комисия твърди, че мога да превеждам писмено от него, но аз дефакто никога не го бях говорила извън класна стая и то преди 15 години. Отначало казвах Vous parlez anglais? и продължавах на английски, но сега съм решила да се мъча. Все повече разбирам като ме питат разни неща, но говоренето е... абе мъка. Произношението ми никога няма да бъде добро, но това го знаех още от втори курс в университета. Утехата ми е, че тук на никого не му пука за произношение, всички говорят смешен английски и, съответно предполагам, смешен френски. Иначе първото ни обучение беше и на двата езика по избор, всички четива са на трите "процедурни" езици на Комисията - немски, френски и английски.
• Миналата събота посетих ИКЕА-Арлон, която е в Белгия, но е на 19 км от нас. Без помощ от приятели нямаше да се справя, още веднъж благодаря на Ина и Харалд. Той ми сглоби и икейските столове, които се оказаха произведени в България. Да живее глобализацията:) Имаме и матраци, останалата част от мебелите ще дойдат след още десетина дни, защото поисках и монтаж, а за него се чака. 
• Камиончето от София ни докара важни неща като тенджери, чинии, завивки, играчки и книги. Готвих любимите им манджи, водих ги на площадки, но като цяло сме в екстремна ситуация. Добре, че има широки первази на прозорците, които ползваме вместо бюро и маса. Рада се успокоява като си чете, а Мишо - като играе KOTOR.
• Колегите ми ахкат как съм се оправила толкова бързо с всичко. Това е то школата на самотния родител, само да сме живи и здрави, останалото ще се нареди. Рада ходи на религия, впрочем, а Мишо - на морал. За другия път тя има да научи наизуст Hail Mary и доста харесва учителката си. В тази подточка има кохерентност, макар и не съвсем очевидна.
• Au revoir.