I Don't Wanna Miss A Thing

Don't wanna close my eyes
Don't wanna fall asleep

Месецът на поредните парламентарни избори, на неспирния дъжд в Люксембург и на двете смени гости у нас мина като бързотечен планински поток. Много се радвам, когато виждам приемственост в бита и битието под формата на стари приятели в нова среда (приемаме още гости!). Никак не се радвам, когато в политиката се издигат като мръсна пяна компрометирани и нагли персони. Но... всичко тече!

Дразня се на израза "българска работа", защото вярвам в общия корен на човечеството, особено на европейската му част, а и не ми се слуша как "това само в България е възможно". Никога не съм възприемала българското в себе си като доминантен аспект, а познавам толкова много свестни българи, че съм убедена в огромния потенциал на държавата ни. Знам, че навсякъде хората са склонни към лично облагодетелстване и измами, ако няма строга външна система, която да играе ролята на възпиращ фактор. Обаче напоследък адски ме е яд на случващото се в България до степен да си кажа, под сурдинка, "добре, че се махнах". 

Работата е там обаче, че не съм се махнала истински. Прекалено голяма част от живота ми е свързана с България и ще продължи да бъде така, докато не се пенсионирам и се върна обратно. Иска ми се законността и справедливостта да станат добродетели в онази част от Балканския полуостров, където израснах, където се научих да чета и да слушам музика, където катерих върхове и пих с приятели. Иска ми се полицаите да са добрите и децата да се учат, че могат спокойно да се обърнат към тях, когато имат проблем. Искам смелите, силните и умните мъже и жени да избират тази професия, за да бранят беззащитните от злото. Искам пътят до Чудните мостове да се ремонтира. Искам България да бъде рекламирана умело в интернет и да има неспирни приходи от туризъм, защото вече съм била в Швейцария и мога да сравня. Да, Алпите са умопомрачително красиви, Женевското езеро - също, но и българските планини са великолепни. Ходете и заради мен:)

И да спра ранта в чест на новото правителство, като възкликна с Алеко: „Има бъдеще нашата хубава България!“

Brick in the Wall

seems that grumbling is a privilege,
a pleasure and a pastime
for those approaching 'middle rage'

През юни 1997 г. абсолвентката с най-висок успех от випуска на специалност "Английска филология" си взе дипломата, изслуша речите в Аулата на СУ и отиде да подаде документи за учител в 1 АЕГ в София.

Проведох кратка пиар акция в кабинета на директорката, която каза, че да, имат място и най-вероятно ще ме назначат. Моя приятелка, която беше навътре в нещата, ми предложи да се "обади за мен" на директорката, но аз бях глупав идеалист и казах, че те и без това ще ме вземат. Е, не ме взеха, Първа английска загуби ценен кадър, а после животът ми се стече различно. Aко ме бяха взели, щях да работя за много малко пари, щях да съм учителка-звяр и, предполагам, работата ми като преводач щеше да е само за допълнителни доходи. Вероятно в един момент щях да кандидатствам все пак за асистент в катедрата (те не получават много повече от учителите, да знаете).

Предната година бях на наблюдение в същата гимназия и се потресох, че още учат по същите учебници, както и аз навремето. (След това въведоха нов и още се ползва, май.) Имах 3 години стаж като преподавател предимно на тийнове, с които имах необяснимо разбирателство, учех ги на доста добър английски, а освен това умеех да ги мотивирам и заинтересувам с учебния материал. През цялото си следване следях новостите в бранша, четях статии, посещавах семинари, честичко ходех на гости в бургаската гимназия и наистина виждах себе си като бъдещ учител. На практическия държавен учителката по английски ми каза, че преподавам по-добре от нея. Умря циганката, дето ме хвалеше...:)

Една от най-страхотните жени, които познавам, е учителка. Като бях малка, исках да съм като нея;) Посветила е много време на квалификацията си, дава всичко от себе си на работата, даже малко повече, отколкото е поносимо за моя вкус, и да, издържа се от частни уроци. Сиренето е с пари, а и уроците са подготовка за кандидатстуденти и за външни изпити за ниво на владеене на езика (TOEFL, Cambridge, IELTS). Подготовката за изпити НЕ е част от рутинното обучение по езика, а е отделна услуга и би трябвало да се плаща отделно. Освен това, учителите не дават уроци на свои ученици, а си ги "обменят" с други колеги. Да, най-добрите са най-скъпи. Има го и моментът с пиара, но все пак, когато готвиш за изпити, има критерий за успеваемостта ти. Разбирам, предпочитаме на аванта, но за това също критериите са високи. И двамата с екс-а навремето станахме студенти без частни уроци, той - медицина, аз - в топ 5 от приетите филология. Възнамерявам и децата ми да влязат, където ще влизат, без уроци. Ако пък не влязат - не е болка за умиране:) Последната година в гимназията, когато съучениците ми си скъсваха задника да учат (едно време в СУ с две петици не те приемаха), аз ходех на парашутизъм и им разправях, че и без висше ще съм по-умна от тях;) Шегувам се, знам, че малко неща са останали същите и че едно от перата, за които трябва да спестявам, е подготовката на Рада за кандидатстване в СМГ от 5 клас.

И накрая на този ферман да кажа трите неща, които всъщност исках да кажа: 1. Дори да увеличат заплатите на учителите двойно, те и тогава няма да особено богати, а ще вземат колкото един монтьор. Но поне така има шанс да се задържат в училищата последните бели лястовици, които обичат да преподават. Иначе, на когото не му се работи, пак ще се скатава. Хора сме. 2. Стачката НЕ се вписва в парадигмата на пазарната икономика, както много правилно се отбелязва тук. Стачката се вписва в ДРУГА парадигма, тази на труда и капитала, където работникът притиска работодателя с недипломатически средства. 3. Миналата седмица като вземах Рада, мярнах едни учителки с толкова тъпи физиономии и начин на изразяване, че ме побиха тръпки при мисълта, че ще са в една стая с Михаил. Но да, и те трябва да получат увеличение на заплатата, пък каквото сабя покаже.

Magic and Mayhem

In the streets on Halloween
There's something going on
No way to escape the power unknown

Магията може да те направи известен, каза Рада по повод любимата ни песен Fame. Каза още, че хората искат да са известни, защото известните са богати, аз се съгласих най-общо, но подчертах, че обратното не важи, може да си богат, без да си известен. Може ли всъщност?

Как да е, тя ми съобщи, че възнамерява да изучава книги за магии и да стане известна. Така става то, когато децата се оставят на самотек в богословско отношение - подозирам, че това се дължи на комиксите Witch, които не купувам, но и не забранявам, имаме плакатчета на стената в детската редом с иконите (ахам, eclectic runs in the family). Духовната природа на човека не търпи празно, но това е друга тема, тук ще напиша какво говорих на Рада за магията, за да не забравя после, че отиде последователността във възпитанието. И не, не е You shall not suffer a witch to live;)

Представи си електрическа печка-духалка. Натискаш едно копче и тя започва да топли. Магия, биха си помислили хората преди 100 години, а и за моята баба електричеството е било новост. Някога за да се топлят, хората отивали в гората, секли дърва, возили ги с каруцата у дома, там ги цепили, подреждали ги в бараката, след това ги слагали в печката/камината и ги запалвали - нелека задача, има си чалъм. След изгарянето на дървата печката трябва да се почисти от пепелта. Целият този труд сега е заменен с едно електрическо копче. Това искаме да постигнем като ползваме магия в други области на живота.

Но в света не можеш да получиш нещо за нищо и за електрическата печка също е хвърлен много труд. Хората са учили висше образование електроника и електротехника, правили са открития в лаборатории, после печката е била проектирана и изработена в завод, после е била пусната на пазара, рекламирана (тва го пропуснах де;), мениджърите на търговските вериги са я разпространили навсякъде, продавачката ти я продала и си я носиш в къщи. Всъщност, сумарно целият труд зад електрическата печка не е по-малко от този при печката с дърва, а ПОВЕЧЕ.

Със замахване на вълшебната пръчица, произнасяне на заклинание, или каквото там се прави (приложната магия никога не ми е била интересна, признавам), магьосникът получава резултат, за които привидно не е положен никакъв труд. Но ние знаем (какво значи "знаем" знаят хората от МАС), че съществува невидим свят, населен с разумни същества - ангели, демони... в зависимост от културната традиция. Именно тези същества извършват работата по магическия резултат. Вероятно тяхното време тече по различен начин от нашето, а и те имат повече способности. Като феите в "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" - ох да, щях да пиша за нея, Алвин ми я прати специално, ама по-натам - сега съм заета... да се гърча:)

Та магьосникът е един черен експлоататор на фейски (тролски, джуджешки, демонски) труд, който получава слава без да плаща и представя shortcut през реалността, който дефакто не е никакъв shortcut. А Рада се потресе само от споменаването на думата "демони", трябва да разуча в кое филмче са най-страшните зли същества.

The Origins of Ruin

Winds of change,
bring songs upon my memory.

Днес леко помръднах с ръка и разлях почти цяла чаша с кафе в ъгъла на кухненските шкафове, под шкафовете, под печката, из цялата кухня. Една секунда невнимание, уж малка грешка, а ми струва половин час чистене и бърсане - махнах защитните прегради под шкафовете и избърсах докъдето стигнах. Порязах се на парченце стъкло, изцапах се с паяжини и се размислих. Толкова пъти ми се е случвало да го духам страшно дълго време след привидно минимален пропуск. Sometimes the punishment doesn't seem to fit the crime. Но пък кой съм аз, че да съдя...

Гротескното в ситуацията беше, че току-що се бях върнала от маникюр и имах чудесен лак:D Освен това се чувствах поглезена и много женствена. (Не съм забравила за поста "Колко струва да имаш добре поддържана красива жена". Само да се съберат още 1-2 deadlines и почвам!:) А сега палецът ми кърви и нямам сили да сложа пак преградата. Timing is my middle name;)

Напоследък се чувствам като в машина на времето, защото чета едни неща, писани преди години от разни хора и си мисля, че ако тогава бях познавала тези хора, щях съм много щастлива. После си спомням, че сега ги познавам, но възниква въпросът това същите хора ли са, или техни по-късни версии. Все едно да играеш само GW: Nightfall, без да си играл Prophecies; да слушаш новите Symphony X и да се запалиш, без да си слушал The Divine Wings of Tragedy. Или пък да се запознаем сега, а преди да четеш блога да не си чувал за мен.

Добрата новина е, че ако се взра внимателно, намирам общи неща между сега и тогава. Не съм слушала Symphony X от 5 години (дълга история), но след като с Ангра бях ок, реших, че може би е време да опитам пак. Чух Of Sins and Shadows и разбрах, че не е било още време, но пък няма да спра да ги слушам я:) Даже новия албум ще слушам. Лично за мен няма нищо лошо в "още от същото", когато същото е хубаво. Ще синтезирам, доколкото мога, миналото и настоящето и няма да се питам дали същото е повече от различното. Ако искам различно, има и други групи. Например Redemption:}

Eyes of A Stranger

Close your eyes and begin to relax.
Take a deep breath, and let it out
slowly.

Познавам малко хора без проблеми със зрението, все пак всички сме роби на монитора. Моето късогледство е около 1- 1,50 диоптъра като лявото ми око определено е по-слабо. Така съм някъде от 6 клас, когато предсказанието на дядо ми, че ще си разваля очите, защото чета непрекъснато легнала, се сбъдна и аз почнах да не виждам какво пише на дъската. Не сложих очила, пуста суетност:) Просто или сядах на първите чинове, или заебавах дъската.

Така продължих, докато не се записах на парашутизъм и стана ясно, че лошото зрение ще е проблем. На първата лекарска комисия минах между капките, но после на всеки шест месеца трябваше да се явявам пак. Старите кучета ме светнаха, че трябва да извадя вътрешния лист на протокола за преглед, където за щастие се намираше раздела за очите, да го разменя с някой с добро зрение, който да мине прегледа вместо мен, и после да го върна обратно. Фалшификатор, дам. Обаче на медицинския преглед за шофьорска книжка 2 години по-късно eднократно се оказа, че виждам всичко и имам зрение 1.0 на двете очи. Отдавам го на гледането отвисоко, неизбежна характеристика на моя спорт. Не се наложи на снимката за книжка да съм с очила, което тогава беше задължително. Първите очила си извадих като студентка, когато щях да пътувам в чужбина. Така де, там имаше какво да се гледа:)

Предполагам, че ксерокопираната на листи книга, която четох като ученичка, ще да е била "Съвършено зрение без очила" от д-р Бейтс. Методиката му е оспорвана колкото си искаш в наши дни, но пък се среща в най-различни вариации на алтернативната медицина. Напоследък прекарвам по 12 часа на ден пред монитор и се поинтересувах от произхода и лечението на късогледството. В уикипедия пише, че нито една теория не обяснява изцяло удължаването на очната ябълка. Дори да не е прав Бейтс, упражненията едва ли са вредни и дори да не свалим диоптър, поне ще се почувстваме по-добре. Аз съм адски мързелива, но все пак понякога правя следното:

1. Поглеждане наляво, задържане, поглеждане надясно, задържане. 4-5 пъти.

2. Поглед нагоре, задържане, поглед надолу, задържане. Пак толкова.

3. Бавно завъртане на очи, като при *roll eyes*, в едната и другата посока.

4. Фокусиране върху близък предмет, после върху далечен. Смяна.

5. Най-трудното. Затваряне на очи, слагане на дланите върху тях и оставане в пълен мрак, докато ви писне. И понеже ще ви писне много бързо, пробвайте след малко пак. Целта е да се гледа мрака и да се вижда все по-черен. Според Бейтс ако зрението е увредено, ние всъщност не виждаме пълен мрак, а някакви отсенки на сивото. Колкото по-черно, толкова по-добре. Времето може да се използва за размисъл или молитва. Не боли... повечето пъти.

6 И тук вече навлизаме във фантастиката, защото Бейтс твърди, че паметта и въображението могат да се използват за подобряване на зрението. Взема се произволен предмет и се гледа няколко минути като се опитваме да запомним всеки негов детайл. После очите се затварят и предметът се извиква във въображението за още няколко минути. Няма да е лошо да е ... красив предмет все пак:D

7. Четене, но с често мигане и максимално отпуснати очи. Изобщо, мускулите на очите трябва съзнателно да се отпускат. При работа с монитор това не е никак лесно, затова човек трябва да се старае.

Все още карам кола без очила, слагам ги само за нощно шофиране. И правя упражненията веднъж на сто години, но сега може да почна по-често. Блогът е чудесно средство за самоубеждаване, откривала съм го и по други поводи:)

... Open your eyes, Nicholas...

Incarnations

Днес си подарих тази книга. Чела съм само откъси, при това на английски. Надявам се и българският превод да ми хареса.

По това веднага може да се разбере, че имам много работа и в следващите 12 дни ще работя по 12 часа на ден:)

Where Angels Fear To Rant

And sometimes, only very rarely, a secretive feeling creeps in, that this is the moment I was made for, that time collapses exclusively for me, to lift me up and show me infinity, and I understand the words of the poet: 'To see the world in a grain of sand...'

The place where I felt that was at the bedside of my kids. Watching sleep crawl under my son's eyelids, I barely sense the tingling in my bent legs. I sit on the floor next to his little bed, hold his hand (a ritual we introduced to prevent him from sucking his thumb, at least in bed), I look at the darkness, and talk to God. And I suspect He laughs at my plans.

Rada is asleep thirty seconds after I turn off the light, so I don't often watch her. Mihail, however needs reassurance to fall asleep. He sleeps with the mammoth in his bed, but he still wants me there. And he says, time and again: 'Mama, I love you SO much'. (He's been saying that several times a day for the past month, so I know he knows.) 'I love you too, son', I say, and I can't take my eyes off his face. He has an incredible face, whose expression can switch from childish to grownup in milliseconds. Sometimes he says: 'Mama, I let you go work now.' I say 'Thanks' and leave, either to work, or to play Guild Wars. (I haven't played GW for almost a month. Too many coincidences.)

I have nothing to do with my son's existence. I have everything to do with my son's existence. Children are a question mark to the statement of our own lives. They demand a definition of what it is to be human. There is no easy answer.

Today the Church celebrates the day of St Michael the Archangel, who is supposed to be the patron saint of both my kids. (Don't ask why Rada is included in the name list of celebrating folks, I have no clue, except that she has a special brother;) So I bought them a pair of swords. Mihail has been asking for a sword for ages, and was absolutely thrilled, he even said a little prayer of thankfulness in bed. Rada made a wonderful allusion to 'Finding Nemo':

'I love fighting with a sword. It runs in my family.' (In Bulgarian: "Обичам да се бия с меч. Семейна обремененост." Наистина така е преведено във филма.)

How could I miss an EICTE moment?

"In art St. Michael is represented as an angelic warrior, fully armed with helmet, sword, and shield (often the shield bears the Latin inscription: Quis ut Deus)"
_ _
On a completely unrelated note, today is the day I learned something which made me remember the words of a wise man: Fate is a canine. Once again, more slowly. Fate. Is. A. Canine.

Without Serendipity

I ran into a blog whose description I loved and it's applicable to my blog, too.

You must be really bored to come here.

No shit.

In case you don't know what serendipity is:

1. The faculty of making fortunate discoveries by accident.
2. The fact or occurrence of such discoveries.
3. An instance of making such a discovery.

Word History: We are indebted to the English author Horace Walpole for the word serendipity, which he coined in one of the 3,000 or more letters on which his literary reputation primarily rests. In a letter of January 28, 1754, Walpole says that “this discovery, indeed, is almost of that kind which I call Serendipity, a very expressive word.” Walpole formed the word on an old name for Sri Lanka, Serendip. He explained that this name was part of the title of “a silly fairy tale, called The Three Princes of Serendip: as their highnesses traveled, they were always making discoveries, by accidents and sagacity, of things which they were not in quest of....”

I've made a discovery, by accident and sagacity (this word has the same root as the word sage in my blog description). I found I could be serendipitously, insanely, unbelievably happy by just opening a door and seeing what's behind it. My capacity for happiness has been latent for much too long, I guess, and now it's unleashed. Like fury:)

In other news, kids have recovered from chicken pox.

In yet other news, I have tons of work, professional drawbacks and criticism, overlapping deadlines, blatant failure to get drunk on rum, a new Blessed Light Monk/Assassin waiting to practice on Random Arenas, and a half-full (or half-empty, whatever) bottle of baby oil, waiting to be immortalized in verse or prose. Watch this space:D

The title of this post is taken from a song I love. Love is not music.