
Венеция има невероятна атмосфера. Доволна съм от всичко, ще разкажа подробно после.
Беше прекрасно!
Снимки тук.
Liquid Eternity
Liquid Eternity 2
Liquid Eternity 3 (Guest Blogger)
Liquid Eternity 4
imagination is a bitter friend

И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...
"Има вече доста време, откак съм в Земята накрай света. Рядко се спомням за дните, когато живеех още на "Упландска". Сещам се понякога само за Бенка, защото той толкова прилича на Юм-Юм. Дано не му липсвам много на Бенка. Защото никой не знае по-добре от мен колко тежко е да ти липсва някой. Но Бенка имаше все пак татко, майка, пък и сигурно си е намерил някого другиго за най-добър приятел, да, сигурно.
Случва се да се сещам понякога дори за леля Едла и чичо Сикстен и вече някак не им се сърдя. Питам се само какво ли са казали, когато изчезнах. Ако изобщо са забелязали, че съм изчезнал. Толкова малко ги беше грижа за мен - може пък изобщо да не са забелязали, че съм изчезнал. Ами да, леля Едла може би си мисли, че стига да слезе в Тегнерската градина, да я пообиколи и веднага ще ме намери на някоя пейка. Може би си мисли, че седя на някоя пейка под фенерите, хрупам ябълка и си играя с празна бирена бутилка или друг някакъв боклук. Може би си мисли, че седя и зяпам къщите с осветените прозорци, с децата, седнали да вечерят заедно със своите майки и татковци. Да, може би тъй си мисли леля Едла и я хваща яд, къде ли се бавя с любимите й сухари.
Но леля Едла греши! О, тя греши и още как! Босе не седи на пейката в Тегнерската градина, не! Защото той е в Земята накрай света. Той е в Земята накрай света, тъй да знаете! Там, където шумолят сребърни тополи... там, където в нощта искрят и пръскат топлина огньове... там, където има хляб за гладни гърла... там, където живее неговият баща, кралят, когото той страшно обича и който също много го обича.
Да, така е. Бу Вилхем Улсон е в Земята накрай света и му е хубаво, много хубаво при неговия баща, краля."
"A distinction must be made between eroticism and pornography; the media have blurred the disparity to an unforgivable degree. For those intelligent enough to recognize the difference, erotica will continue to hold a unique fascination. Social evils should not be confused with the pursuit of true beauty.”
В Еклесиаст се казва "Положил е вечността в техните сърца". Човекът не може да приеме кратковременността на живота и съответно търси "вечни" стойности и произведения с дълготрайна ценност. Съзнанието си представя вечността като “много дълго време”, понеже не може да си представи нещо извън равнината на време-пространството. Когато говорим за “добро” изкуство, един от аргументите в негова полза е дълготрайността на въздействието му. Една гениална скулптура, картина, стихотворение или симфония оцелява след теста на времето и това е един от критериите за “обективно” качество на продукта.
Другото, което свързваме с “вечност”, е истинността, или правилното отразяване нещо същестуващо само по себе си без изкривяването на субективизма. Когато се стремим да покажем, че нещо е добро, ние твърдим, че то е добро “само по себе си”, а не защото случайно харесваме тази или онази подправка или съставка. Участниците в една от сбирките може би ще си спомнят как се поклонихме пред субективизма, възкликвайки “щом аз го слушам, значи е яко”;). Но всъщност искаме нещо “надличностно”, нещо наистина вярно. И тук идва малко отклонение за “споделеното харесване”. Когато други хора откриват ценността на нещо любимо, нашето "аз" откликва неудържимо радостно: “Какво? Нима и ти? Аз мислех, че съм единственият!” (К.С.Луис). Другите фенове на примерно Толкин, Аморфис и китайската храна в известен смисъл потвърждават (verify) нашата реакция. Групите по интереси са неизбежен и естествен фактор в търсенето на “the ultimate”. “Елате повече” като че ли отговаря на потребността да излезем извън себе-то в търсенето на обективност.
Последният компонент е така наречената наслада. Всъщност според упанишадите, “ананда” (bliss) е чистата радост, която постигаш от сливането на “сат” (eternity) и “чит” (knowledge). Аз бих я нарекла жаждата на душата за благия Бог, мъчително неудовлетворена през огромната част от времето. Както физически страдаме от глад (явно) и от ядене на Макдоналдс (не толкова явно:Р), така душата страда от липсата на добро, истинно и красиво. Стремежът към наслада се удовлетворява от изкуството и от религията, които впрочем се съгласихме, че са свързани, поне за примитивните умове;), рисуващи сакрални изображения по стените на пещерата и рецитиращи саги. За лишеното от религиозност съзнание изкуството остава единственият източник на този тип наслада. То е онзи досег с “отвъдното”, което задоволява неизказаната и трудно дефинируема потребност на всеки човек. Общуването с прекрасното ни прави “човеци” и ни дава един от смислите на това да живеем.
Моето схващане е, че всеки може да твори – едно от значенията на “образа и подобието” на Бога. Ние създаваме, защото сме създадени. Всеки от нас е разказ и има какво да допринесе в сагата на човечеството. Тънката червена нишка, свързваща всичко, което намираме за красиво, ни определя като личности, а ние сме личности, защото Творецът ни е личност, най-общо казано. Умът, емоциите и волята на индивида притежават уникалност, която ни прави суб-творци, по думите на Толкин. Коулридж пише за поета, но откъсът от Кублай Хан може да се приложи за всеки човек: