Всичко започна вчера следобед, когато Тати дойде да вземе децата за неделята, а Рада ревна с два реда сълзи и заяви, че иска да остане при мама. Аз я предупредих, че ако остане, ще решава задачи и ще свири на пиано, но тя зарадвано се съгласи и ние с баща й клекнахме. Това се случва за пръв път, между другото. По този повод пропуснах купон за рожден ден, затова пък се сдобих с новоинсталиран Windows и сега софтуерът на компютъра ми е светещо чист и подреден. Предната вечер получих DVD Writer, вече нямам никакво извинение да имам 70 GB музика на харда...
Преинсталирането беше полято с водка "Финландия" и акомпанирано с дълбоки философски разговори, от които, уви, помня много малко:D Изобщо не съм се напила обаче, защото като ми е хубаво и спокойно и съм в приятна компания, нямам никакво желание за напиване. (А като се сдухам и имам желание за напиване, почти никога не го реализирам. Също така нямам желание за напушване, наяждане с гъби, и всякаква употреба на mind-altering substances. За какво ми са, като и без това си мисля всякакви глупости. В краен случай прибягвам към lucid dreaming.^_^)
Днес изпълних едно отдавнашно намерение да закупя DVD box на старите епизоди на Star Wars. В Orange нямаше, взех го от Александра на "Славейков". От самия "Славейков" купих на Рада комикс на "Мики Маус", а на себе си "Одисея" на Омир, която така и не съм чела на младини, но сега ще прочета, може да е бавничко, но ще стане. Така прочетох "Махабхарата", сега чета "Метаморфози" на Овидий. Всички са купени на старо от едновремешната поредица "Световна класика."
После седнахме с Рада и Нави в градинката на Народния театър, детето зачете комикса, а възрастните си говориха без да споменават интернет:) След като поскача и на надуваем замък, си тръгнахме да хващаме маршрутка, но тя заяви, че е гладна точно докато минавахме покрай китайски ресторант и аз не можах да й откажа един ориз с три вида месо. Ресторантът е "Девет дракона" срещу Руската църква и в него има четири огромни и добре поддържани аквариума, които ни заплениха и двете. А като сме самички, тя се държи съвсем като голям човек. Опита и пържен сладолед и го одобри. Колко е хубаво да не работиш през уикенда:)
Вечерта гледахме "Нова надежда" и аз, както бях обещала, изчетох всички субтитри на глас. На нея все още й се сменят прекалено бързо. Михаил не прояви никакъв интерес към филма, играеше си с Донатело и Микеланджело, само на едно място мярна двете слънца на Татуин и обяви, че бяло слънце няма. Престрелките на Звездата на смъртта го впечатлиха съвсем бегло, все питаше няма ли да свърши, за да може да си гледа поредния диск с "Костенурките нинджа", а накрая като стана ясно, че няма да го огрее, си заигра любимата игра с танковете.
Ние с Рада обаче сме на космическа вълна, спорим кой е по-хубав - Люк или Хан, но накрая се съгласяваме, че по-куул от Дарт Вейдър няма. Винаги ще обичам този филм, колкото и да е древен, инфантилен и всичко, каквото се сетите. Тия дни ще гледаме и останалите два епизода и аз пак ще изчета всички субтитри на глас. После ще гледам и екстрите. После вероятно ще ги гледам пак и ще си сложа фенска картинка на девствения десктоп. В най-краен случай може да гледаме и новите серии. Човек дава на децата си каквото има, а не каквото няма. Аз искам да споделя с тях вселената, с която съм израснала през миналия век. Знам, че те са много различни и ще харесват различни неща, но може пък нещо в техния и моя живот да се припокрие, и тогава ще бъдем сродни души, а не само сродни тела.
Единственият минус на чудесния уикенд е, че сега ме чака масивно сваляне на Guild Wars.
Преинсталирането беше полято с водка "Финландия" и акомпанирано с дълбоки философски разговори, от които, уви, помня много малко:D Изобщо не съм се напила обаче, защото като ми е хубаво и спокойно и съм в приятна компания, нямам никакво желание за напиване. (А като се сдухам и имам желание за напиване, почти никога не го реализирам. Също така нямам желание за напушване, наяждане с гъби, и всякаква употреба на mind-altering substances. За какво ми са, като и без това си мисля всякакви глупости. В краен случай прибягвам към lucid dreaming.^_^)
Днес изпълних едно отдавнашно намерение да закупя DVD box на старите епизоди на Star Wars. В Orange нямаше, взех го от Александра на "Славейков". От самия "Славейков" купих на Рада комикс на "Мики Маус", а на себе си "Одисея" на Омир, която така и не съм чела на младини, но сега ще прочета, може да е бавничко, но ще стане. Така прочетох "Махабхарата", сега чета "Метаморфози" на Овидий. Всички са купени на старо от едновремешната поредица "Световна класика."
После седнахме с Рада и Нави в градинката на Народния театър, детето зачете комикса, а възрастните си говориха без да споменават интернет:) След като поскача и на надуваем замък, си тръгнахме да хващаме маршрутка, но тя заяви, че е гладна точно докато минавахме покрай китайски ресторант и аз не можах да й откажа един ориз с три вида месо. Ресторантът е "Девет дракона" срещу Руската църква и в него има четири огромни и добре поддържани аквариума, които ни заплениха и двете. А като сме самички, тя се държи съвсем като голям човек. Опита и пържен сладолед и го одобри. Колко е хубаво да не работиш през уикенда:)
Вечерта гледахме "Нова надежда" и аз, както бях обещала, изчетох всички субтитри на глас. На нея все още й се сменят прекалено бързо. Михаил не прояви никакъв интерес към филма, играеше си с Донатело и Микеланджело, само на едно място мярна двете слънца на Татуин и обяви, че бяло слънце няма. Престрелките на Звездата на смъртта го впечатлиха съвсем бегло, все питаше няма ли да свърши, за да може да си гледа поредния диск с "Костенурките нинджа", а накрая като стана ясно, че няма да го огрее, си заигра любимата игра с танковете.
Ние с Рада обаче сме на космическа вълна, спорим кой е по-хубав - Люк или Хан, но накрая се съгласяваме, че по-куул от Дарт Вейдър няма. Винаги ще обичам този филм, колкото и да е древен, инфантилен и всичко, каквото се сетите. Тия дни ще гледаме и останалите два епизода и аз пак ще изчета всички субтитри на глас. После ще гледам и екстрите. После вероятно ще ги гледам пак и ще си сложа фенска картинка на девствения десктоп. В най-краен случай може да гледаме и новите серии. Човек дава на децата си каквото има, а не каквото няма. Аз искам да споделя с тях вселената, с която съм израснала през миналия век. Знам, че те са много различни и ще харесват различни неща, но може пък нещо в техния и моя живот да се припокрие, и тогава ще бъдем сродни души, а не само сродни тела.
Единственият минус на чудесния уикенд е, че сега ме чака масивно сваляне на Guild Wars.
5 comments:
http://www.youtube.com/watch?v=a8CKWDeb7AI
M.
hilarious:))
хейз, сега разбрах, че си падаш по ведическа литература. Вкъщи ми се намира едно чисто ново издание на Бхагавад Гита и искам да ти го подаря с най-добри чувства. Просто защото от мен няма да стане кришнар, а като видя тухлата на лавицата се сещам за една дама с която така и не успяхме да преборим философските си различия. "Метаморфозите" ще те изкефят ао не си ги чела, Овидий ми беше любим, най-нормалния от всички поети (наравно с Хораций и Гай Катул).
П.П Хан соло троши ташаци, ай моля ви се... Не че съм фен ама Хан Соло е най-куул от всички в тая анимация за възрастни:)
@ smith
А от мене кришнар? Ахаха.
Абе тва Овидий не го броя за поезия, то е епос:)
ПП Аз бях ултра фен на Хан Соло, но сега вкусът ми явно е еволюирал към по-безлични мъже:кхъм:
Нямам намерение да те правя кришнарка. Просто реших, че ще ти е интересно да я прочетеш:)
Post a Comment