Какво би направил човек за един милион долара? Имаше един филм с такава дилема, с Робърт Редфорд и Деми Мур - Неприлично предложение. Оказа се, че оттам бил готиният цитат:
If you ever want something badly, let it go. If it comes back to you, then it's yours forever. If it doesn't, then it was never yours to begin with.
If you ever want something badly, let it go. If it comes back to you, then it's yours forever. If it doesn't, then it was never yours to begin with.
Ето за какво се разказва във филма. (Алвине, чети:Р)
David: [while playing pool] I guess there's limits to what money can buy.
John: Not many.
Diana: Well some things aren't for sale.
John: Such as?
Diana: Well you can't buy people.
John: That's naive, Diana. I buy people every day.
Diana: In business, maybe, but you can't buy people not when real emotions are involved.
John: So you're saying you can't buy love? That's a bit of a cliché don't you think?
Diana: It's absolutely true.
John: Is it? What do you think?
David: I agree with Diana.
John: You do? Well let's test the cliché. Suppose... I were to offer you one million dollars for one night with your wife.
David: I'd assume you're kidding.
John: Let's pretend I'm not. What would you say?
Diana: He'd tell you to go to hell.
John: I didn't hear him.
David: I'd tell you to go to hell.
John: That's a reflex answer because you view the question as hypothetical. But let's say that there was real money backing it up. I'm not kidding. A million dollars. The night would come and go but the money could last a lifetime. Think of it. A million dollars. A lifetime of security... for one night. Don't answer right away. Just consider it; seriously?
David: We're positive, okay?
John: Well then you've proved your point. There are limits to what money can buy.
Jeremy: [on the phone] Let me get this straight. He offered you a million dollars for a night with your wife? As in *your* wife Diana? And you agreed to it? I don't know what to say. How could you do something like that? *How could you negotiate without me?* Never negotiate without your lawyer. Never! For a woman like Diana I could have gotten you at least two million. Obviously, you don't want to get screwed, and then... screwed!
Какво би направил за един милион долара годишно? А за един милиард?
В тази статия се цитират минималните годишните възнаграждения на старши партньори и управителни директори на инвестиционни банки - 1,7 до 3 милиона, средните - около 20 млн., а рекордната цифра за 2005 г. е 550 млн. за собственик на голям хедж фонд.
Ето статия и на български, с още по-големи цифри.
Всъщност наскоро си говорих с един приятел, който завърши колеж в САЩ с двойна специалност - компютърни науки и финанси. Забравих какво точно работи, но изкарва прилични пари. Взе трите нива на CFA, после реши, че е време за МBA, изкара феноменални резултати на GMAT и сега чакаме да отиде да учи в престижен университет. Съвсем истинска алтернатива за бъдещата му кариера е да стане инвестиционен банкер. Пет години ще работи по 16 часа на ден като луд, ако има късмет ще лети да види жена си за 4 часа в неделя (тук аз вметнах, че на втората година вече няма да има жена, така че този ангажимент ще отпадне;), ще спи по 5 часа на денонощие като Мартин Идън. В резултат, ако не умре, ще се издигне до старши партньор или управителен директор със стартова заплата 1 милион годишно. И ужким тогава ще работи от 9 до 5. Само дето последното не ми се вярва.
Той не иска този живот. Засега. Смята, че предложението е неприлично и не си струва. Time will tell.
Ето статия и на български, с още по-големи цифри.
Всъщност наскоро си говорих с един приятел, който завърши колеж в САЩ с двойна специалност - компютърни науки и финанси. Забравих какво точно работи, но изкарва прилични пари. Взе трите нива на CFA, после реши, че е време за МBA, изкара феноменални резултати на GMAT и сега чакаме да отиде да учи в престижен университет. Съвсем истинска алтернатива за бъдещата му кариера е да стане инвестиционен банкер. Пет години ще работи по 16 часа на ден като луд, ако има късмет ще лети да види жена си за 4 часа в неделя (тук аз вметнах, че на втората година вече няма да има жена, така че този ангажимент ще отпадне;), ще спи по 5 часа на денонощие като Мартин Идън. В резултат, ако не умре, ще се издигне до старши партньор или управителен директор със стартова заплата 1 милион годишно. И ужким тогава ще работи от 9 до 5. Само дето последното не ми се вярва.
Той не иска този живот. Засега. Смята, че предложението е неприлично и не си струва. Time will tell.
6 comments:
Потърсих един свой любим виц, с който да изкажа мнението си по въпроса, и попаднах на този негов вариант:
An American businessman was at a pier in a small coastal Mexican village when a small boat with just one fisherman docked. Inside the small boat were several large yellow-fin tuna. The American complimented the Mexican on the quality of his fish and asked how long it took to catch them.
The Mexican replied only a little while.
The American then asked why didn’t he stay out longer and catch more fish?
The Mexican said he had enough to support his family’s immediate needs.
The American then asked the Mexican how he spent the rest of his time.
The Mexican fisherman said, “I sleep late, fish a little, play with my children, take siesta with my wife, Maria, stroll into the village each evening where I sip wine and play guitar with my amigos. I have a full and busy life, senor.”
The American scoffed, “I am a Harvard MBA and could help you. You should spend more time fishing and, with the proceeds, buy a bigger boat. With the proceeds from the bigger boat, you could buy several boats, eventually you would have a fleet of fishing boats. Instead of selling your catch to a middleman you would sell directly to the processor, eventually opening your own cannery. You would control the product, processing and distribution.
“You would need to leave this small coastal fishing village and move to Mexico City, then LA and eventually NYC where you will run your expanding enterprise.”
The Mexican fisherman asked, “But senor, how long will this all take?”
To which the American replied, “15-20 years.”
“But what then, senor?” asked the Mexican.
The American laughed, and said, “That’s the best part! When the time is right, you would announce an IPO and sell your company stock to the public. You’ll become very rich, you
would make millions!”
“Millions, senor?” replied the Mexican. “Then what?”
The American said, “Then you would retire. Move to a small coastal fishing village where you would sleep late, fish a little, play with your kids, take siesta with your wife, stroll to the village in the evenings where you could sip wine and play your guitar with your amigos.”
@ anonymous
Nice:)
Тоя ферман изпълни с нов смисъл думата виц.
А
hokay, neka az da sym devil's advocate i da kaja: go for the money!
shto se otnasia do vica :) ne e vic, zvuchi nice
Mnoo iak vic. If you base your entire life on happiness, which is (hypothetically) going to occur in 15-20 years, you end up screwing yourself - who said you'll live that much longer??
Тази тема ми идва в много точен момент!
gimli
Post a Comment