Eros And Venus

Вярвам в трансцедентната любов с множество проявления в живота, в същия смисъл, както вярвам в белтъчините, съдържащи се в разнообразни хранителни продукти. Вярвам във филотите на О.С. Кард. Понякога дори вярвам в Божията любов, agape.

К.С.Луис е автор на книгата "Четири пъти любов", The Four Loves. Като всяка класификация и неговата е субективна и произволна, макар и да се опира на древни текстове. Като всяка книга на Луис, тази също е проницателна, леко академична и на места много забавна. Четирите вида любов са привързаност (storge), приятелство (philia), ерос (eros) и милосърдие (agape). Любимата ми глава е за приятелството, но тук ще дам цитати от главата за Ероса, не за друго, ами защото намерих откъси от нея онлайн.

"Под „Ерос“ имам предвид т.нар. състояние на „влюбеност“ или, ако предпочитате, любовта, която изисква предлог „в“. Тук няма да се занимавам с човешката сексуалност. Тя е от интерес за нашата тема единствено като съставка на сложното състояние „влюбеност“."

Времената или местата, в които женитбата се е основавала на Ерос, определено представляват малцинство. Повечето от предците ни са били оженвани много млади за партньори, избирани от родителите им по критерии, нямащи нищо общо с Ероса. Те са пристъпвали към секса без никакво друго „гориво“, ако мога така да се изразя, освен обикновеното животинско желание.

За еволюциониста Ерос е произлязъл от Венера като едно по-късно усложнение и развитие на древен биологичен инстинкт. Не бива обаче да мислим, че съзнанието на индивида работи точно по този начин. Може би има мъже, които първо са усетили сексуален апетит към някоя жена, а на един по-късен етап са се „влюбили“ в нея. Но аз се съмнявам, че това е правилото. Много често най-напред идва едно възхитено и непрекъснато мислене за възлюбената, една обща, неконкретизирана мисъл за нея като цяло. В това състояние мъжът наистина няма време да мисли за секс. Той е твърде зает с мислите за личността й. Фактът, че тя е жена, е далеч по-маловажен от факта, че тя си е тя. Той е обзет от желание, но без сексуален оттенък. Ако го попитате какво му се иска, често искреният отговор е: „Да продължа да мисля за нея.“

За мен това не е нищо друго освен една от Божиите шеги – такава възвишена и привидно трансцендентна страст като Ероса да бъде свързана в несъответстваща симбиоза с телесния апетит, който като всеки друг апетит нетактично разкрива връзката си с такива банални фактори като време, здравословно състояние, ядене, кръвообращение и храносмилане. Понякога в Ерос ние сякаш летим, но Венера внезапно ни ощипва и ни припомня, че всъщност сме само завързани балони. Тя непрекъснато ни показва истината, че сме сложни твари, мислещи животни, сродни от една страна на ангелите, а от друга – на котараците.

Влюбването е събитие от такова естество, че сме прави да отхвърлим като непоносима мисълта, че то може да е временно. С един висок скок то прехвърля дебелата стена на „аз“-а, превръща апетита в алтруизъм, захвърля личното щастие като тривиалност и поставя интересите на другия в центъра на съществуването ни. Спонтанно и без усилия ние изпълняваме (към един човек) целия Закон: да обичаме ближния си като себе си.

Цялата статия.