Антракта - не края

Посрещнахме Великден с Рада в болница, в компанията на тежка пневмония. Тя вече е добре, смее се и си играе, прочетохме много приказки, включително индийски. Това ни помогна да решим една кръстословица, където се търсеше цар Нал. (Щом опрях до решаване на кръстословица и судоку...) Иначе прочетох 4 диалога на Платон, от които не бях чела "Федон", наистина е впечатляващ - Сократ на смъртното си ложе говори за безсмъртието на душата, може да постна цитати. "Животописите" на Плутарх също са забавно четиво, прочела съм за Александър, Юлий Цезар и Марк Антоний засега.

Живот и здраве, ще ни изпишат в понеделник. Болницата между другото е Токуда, изключително луксозна, отношението на лекарите - професионално, дай Боже някой ден всички болници в България да са такива.

Ето задължителното стихче:

Песен за надеждата
Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

А също така - Христос воскресе.