Оказа се, че мебелите от Икеа не се сглобяват чак толкова трудно. Ходихме пак дотам за килими, малка етажерка, холна масичка и шкафчета и чекмеджета за бъдещите секции, плюс разни кутии и дреболии. Естествено, аз забравих да си нося касовите бележки, така че все още нямам фактури, а те ми трябват, за да ми върнат ДДС-то, на което имам право първата една година върху базови покупки като мебели и техника. Е, другия път. Нека и аз да имам пръст в бавното ставане на всичко тук.
Масичката всъщност е доста голяма и ни отне 3 часа, като един път разглобихме две дъски, понеже ги бяхме сложили обратно. Аз че съм с две леви ръце е факт, известен на целия интернет;), но указанията са наистина като за осемгодишни - Мишо съвсем сам сглоби едното шкафче с вратичка, аз му помогнах съвсем малко с пантите. На места наистина е нужна физическа сила. Сега броим дните до дивана. И масата!
Водих Рада на гости на нейна съученичка, която е половин датчанка, половин англичанка. Детето имало приятелка българка, обаче това лято тя си заминала, та Рада един вид се явява заместник-приятелка от България. Даже са ходили семейно в София, дори на Рилския манастир. Свири на пиано и тренира таекуондо, един вид, от нашата кръвна група са. Майката датчанка живее тук от 20 години, двете й деца са родени в Люксембург. Наистина много ми харесва интернационалната среда на децата, макар че още се борят с английския като прасенца с тиква. Мишо на занималнята учи и разни френски думи и изрази, например Ça compte pas! Четенето на английски пак започна от днес (първи ден след ваканцията) и ще трябва да напредва, знам ли.
Като си говорим за чужди езици, аз мога да докладвам, че успях да сключа договор с местното енерго LEO без да кажа и една дума на английски. Обикновено започвам на френски, на третото изречение се фрустрирам, но този път издържах докрай. Човекът срещу мен твърдеше, че трябва да са ми спряли тока още на 10 октомври... Но какво да направя - чаках си Declaration of Arrival, която временно играе ролята на Titre de Legitimation, което на свой ред ще ми даде статут на пълноправно физическо лице с matriculaire, нещо като местното EГН. Тя пристигна точно месец след първия ден, когато си бях подала всички нужни документи. Вярно, в един момент ми я връщаха, за да попълня и _мястото_ на развода ми, освен датата, но като цяло разтакаването е голямо. Пък търпението е добродетел. Ох, този абзац трябваше да е за чужди езици... днес за пръв път отидох в библиотеката в обедната почивка, пих кафе и четох the Economist, а за вкъщи си взех списания на фински. Бързичко трябва да изуча много граматика, но и лексиката си иска своето.
Näkemiin:)
No comments:
Post a Comment