Jul 30, 2012

Longing for the Woods

Let me roam in these green, green lands
And never shall I grow old

Ознаменувах края на отпуската с 20-километров трек през гори и поля без децата, които останаха в България. Накрая ме заболя кракът и времето ми стана 5 часа, а не четири, както го бях планирала. Беше ясно и слънчево и много зелено. Снимки - тук.

Изкарах 3 седмици на педал, в буквалния и преносния смисъл. Осъществихме лелеяното посещение на Дисниленд, но скоростният влак Люксембург-Париж ме разочарова - беше овехтял и не вървеше достатъчно бързо. И не го сравнявам само с атракциите (най-много ни хареса Aerosmith, който дори повторихме), а с представата си за влак-стрела. Догодина, ако ходим пак, ще е с колата. Децата много се радваха, въпреки че за началото на юли беше студено и дъждовно, и дори не мрънкаха за дългите опашки. Аз умрях от страх, де. Отдавна съм прекалено стара за Big Thrills.

България е чудно красива, но пътищата ни са отвратителни. Екопътеката "Бяла река" близо до Калофер сама по себе си е хубава, но пътят дотам беше по-страшен от всеки атракцион - вместо по път нещастното Пежо 106 подскачаше по камъни и бабуни цели 6 км в едната посока. Не ходете там, българи и чужденци. Интересно как е стигнала г-жа вицепрезидентката, за да открие ремонтираната екопътека, може би с джип или хеликоптер. Пътят на юг от Царево е все така ужасен, както преди 3 години, но отсечката между Ахтопол и Синеморец я преасфалтират, така че догодина вече може и да става. А пък Синеморец си е все така вълшебен. Не успях да карам по новата отсечка на магистралата между Стара и Нова Загора, защото просто не я видях:) Качих си се на Стара Загора, както и преди. Дано до другото лято да има някакъв напредък. 

Най-приятният спомен обаче ще ни остане от Жеравна, или Жеруна, както казва Милен Русков във "Възвишение" – най-хубавият български роман, който някога съм чела. Препоръчвам го - разкошен език, къдри се и ромоли като поток. Има смях и сълзи, както си му е редът. Бих прочела и останалите книги на този автор.

Беше много горещо, но в Мароко сигурно е по-горещо. Който иска да кара лято на 14 градуса и почти ежедневен дъжд, да заповяда на гости.


No comments: