Vor dem Sturme

Времето не е чак толкова лошо, колкото очаквах. Често е ясно и студено (особено сутрин), валежите засега са редки и рехаво-ръмежни - както казва Рада, все едно си на морето и те пръскат вълните, което било приятно. Духа и слаб, до умерен вятър. Абе малко бургаски климат си имаме...

Вчера гласувах, основно за да се разходим на слънчицето. Изборната секция беше в един италиански ресторант - книжарница, където дори се оказа, че съм ходила на обяд в едно безметежно минало, когато още не бях почнала работа. Нямаше особено много хора, но пак се видях с колеги. Скоро ще науча една трета от тях по физиономия. Засега повечето са ми имена с телефонни номера.

Работата ми е много, новонаучената информация е в недостатъчно обработен насипен вид в главата ми, та има нужда от разтръскване и утъпкване. Надявам се това да се случи в близките седмици, последното ми засега обучение по ИТ е в четвъртък. Понеже умря циганката, дето ме хвалеше, да се похваля, че от 8-те човека група от 7 националности аз схващам най-бързо. Ама дългосрочната ми памет не е толкова добра, колкото може да се очаква. 

Започнах да уча пак фински в тази връзка, за да увелича шансовете си да се запиша на курс от март. Курсовете тук са 1 път в седмицата по 4 астрономически часа, но има сложна система за записване, която взема предвид от какви езици има нужда департаментът. Първо трябва да покрия процедурните езици, което за мен означава немски от нулата. Всъщност аз имам доста по-положително отношения към немския сега, отколкото на младини, не на последно място заради Rammstein, Subway to Sally, Haggard и Lacrimosa. Но все пак това си е ангажимент за 6 години напред. Повече ще ми хареса да уча фински, но за да вземат предвид личния ми интерес, трябва да съм на пето ниво. Тестът е през декември, дотогава трябва много да уча, но обикновено вечер съм уморена (изненада!). 

Четири дни от пет работни децата са по цял ден в училище и/или занималня и тепърва след това трябва да се преговарят уроци, да се готви и да се пере (и суши !). До 9.30 ч. гледам да са заспали, защото иначе трудно отлепят сутрин, особено Миш. Нито един от двамата не е ходил на занималня в България, та нямат никакъв тренинг. Но определено мога да кажа, че за почти месец посвикнаха с училището и дома, харесват си учителите и съучениците, и силно негативното отношение към местенето ни тук вече е неутрализирано. Надявам се, че като дойдат мебелите ще минем и на плюс.