At Sixes and Sevens

Днес в обедната почивка ходих на обеден концерт, Concert de Midi. Изпуснахме френската цигуларка, но слушахме един люксембургски тромпетист и един норвежки бас-баритон. На следващия сигурно ще съм затънала до гуша в работа и вместо да пътувам четири спирки до центъра, ще тичам до кафето за 10 минути.

От днес съм собственик на titre de legitimation, тоест съм нещо като гражданин на Люксембург. Имам и сини торби за рециклиране, в които обаче приемат много малко неща - пластмасови бутилки от вода, от препарати, метални кенчета, кутии от мляко и сок и това е май. Хартията се изхвърля отделно, в сини контейнери, които в нашата махала се събират във вторник. На площада до нас има и контейнер за стъкло, останалото е общ боклук. Общият боклук се събира само в сряда, през останалото време още не съм открила къде се държат черните контейнери. Аз си държа найлоновите торби в мазето, докато дойде заветната сряда. Знам, знам, не съм истински гражданин...

Снощи ходих да напазарувам от Лидл. Никога повече, поне докато не си купя кола. Първо се пътува 15 спирки до някъде, после се ходи половин час пеша, част от времето извън града:) Голямо приключение беше, още повече, че това става по тъмно след работа, нали. Децата си бяха вкъщи и гледали Star Wars the Phantom Menace. Нали взех дълго лелеяния Lego Star Wars (компютърна игра, на която бяха играли само демото) и сега сме на вълна джедаи. То ние не сме спирали де, нали си носим "Хилядолетния сокол", но забравихме светещия джедайски меч в Бургас. Така е по-добре, всяка пръчка се превръща в светлинен меч. Като го съчетаем с костюма на Спайдърмен (с мускули!), еклектиката е пълна.

Запознах се с една англичанка, която е тук от половин година с мъжа си и трите си деца. Превежда от френски и италиански, но учи и български.  Оказа се, че големият й син е в класа на Рада по религия и се познават. Почна се синдромът "малко градче":) Ще видим кого ще срещнем утре на научния панаир в културния център "Ноймюнстер", или както се чете там на люксембургско-немски. Ние вече сме били един път там, на откриването на фестивала на източноевропейското кино. Всъщност това е едно бивше абатство в стария град. Дотам се ходи с асансьор и е наистина красиво. Ето едноминутно видео от официалния сайт на абатството.

Мислех този пост да е философски за равновесието между духовни и материални потребности, понеже днес получих първата си истинска заплата. Но, както се вижда от заглавието, засега равновесие няма.

Edit: Страхотна илюстрация на същото това равновесие намерих в тази лекция от ТЕД.