От ИКЕА казаха, че ако отида на място, ще ми върнат парите за монтажа. Казах им по телефона, че се отказвам, защото фирмата подизпълнител ми предлага много неудобен срок. Междувременно открих един българин, който днес работи от 9 до 4 и сглоби всичките ни мебели, без няколкото, които ни сглобиха гостите от Франция:)
Гостите от Франция! Те бяха планирани доста отдавна, когато още се мислеше, че два месеца след пристигането ни вече ще сме се "устроили". Бяхме планирали и ходене до най-голямата забележителност в Люксембург - Вианден. Да, но се завърнахме от средата на пътя, защото от ИКЕА се обадиха, че камионът с липсващата част е пред нас.
24 часа по-рано (какъв съм постмодернист).
Понеже стана ясно, че няма време да минавам по каналния ред през общината и да искам да ми сложат знаци, измислих как да го направя по лесния начин. Може да изглежда като "побългаряване", но всъщност не е - взех идеята от хазяйката на една моя колежка, която беше паркирала не една, а две коли на уличката пред кооперацията, за да запази място за камиона от ИКЕА, като беше сложила и извинителни бележки на стъклата. Аз не ги прочетох, а трябваше!:) Та, помолих една колежка, която живее близо до нас и е с кола, да си остави колата в петък вечер след работа пред нас, за да може в събота като дойде камионът с дивана, да й звънна да си я вземе, а камионът да паркира на нейното място. Тя, понеже е много печена, се съгласи без проблем.
В събота предиобед вече имах гости от Франция, едната половинка от които се обаждаше по телефона на френски вместо мен. А то голямо говорене падна... Първо се обадихме да питаме в колко часа ще дойде, камионът дойде в 11,30, в график и ПАРКИРА на мястото за инвалиди пред нас! Аз им посочих съседното място, където беше колата на колежката, но те казаха, нищо, нищо. Качиха ми дивана на три пакета, дадоха ми да подпиша нещо и изчезнаха. Аз очаквах да ми го сглобят, все пак отдавна беше, когато го поръчвах (преди 6-7 седмици), но явно съм платила само доставка.
Това изобщо не смути другата половинка от гостите ми от Франция. Тя беше сглобила вече донесената ми от френската ИКЕА мебел за Рада (дълга история, не беше налична в арлонската, пък Рада много я хареса в каталога), но с дивана наистина се развихри. С помощ от личния състав стигнахме до петата стъпка някъде и изведнъж стана ясно, че около една четвърт от частите липсват. Аз междувременно прилежно съм отнесла хартията в приземието да не пречи, та се наложи да се върна и да ги извадя, за да видим кой от четирите кашона всъщност липсва.
С много добрия френски стана ясно, че ще проверят в склада за четвъртия кашон, но ако не го намерят, ще трябва да дойдат да вземат този диван и да донесат друг. Не се знаело колко време ще отнеме. Затова ние се отправихме първо към коледния пазар в града (за който ще разкажа през декември, като ми стане по-коледно, ноември НЕ Е коледен месец, не вярвайте на пропагандата), а после към Вианден. Тогава се обадиха, че камионът ни чакал. Ами да чака, ние имаме да седим в задръстване - първото ми истинско задръстване в Люксембург. Камионът ни чакаше, къде ще ходи, качиха ми и последната част и промърмориха нещо за "късмет". Не разбрах дали е добър или лош. Последният кашон просто останал в камиона, защото бил с грешна номерация...
Вечерта сглобихме дивана и Мишо даже спа на него, толкова му се радва. Днес пък си сипа кисело мляко и сложи паничката на перваза, защото забравил, че имаме маса. Ще видим колко време ще мине, докато свикнем с тази напълно нова къща:)
No comments:
Post a Comment