Carved In Stone

Salut!

Днес най-после ми се обадиха от Икеа. Мебелите ще бъдат донесени и сглобени едва на 19 ноември, тоест пет седмици след поръчката. Тогава трябва да дойде и диванът, но аз него не го чаках кой знае колко - все пак в София живях 7 години без диван. Затова и смятах да си нося софийския насам, но се разколебах в последния момент. Икейският ми харесва по-малко, но пък според мен диваните са силно надценени като важност. За хора като мен са много по-необходими хубави компютърни столове. Такъв поръчахме на Рада с уговорката, че ще го ползвам и аз, докато тя спи. 

Кхъм, Мишо има много малко домашни, засега остава без стол и ще дели компютърното бюро с мама. Поръчали сме само две бюра, защото мама няма да работи повече у дома. За чудесното ми софийско бюро също не остана място в камиончето, та сега ще трябва да се задоволя с икейско. Мислех да си купя поне холна не-икейска масичка, но мебелите в Люксембург са много скъпи. Една за 750 евро много ми хареса, де, но хайде сега - и без това би се използвала основно за слагане на неща в безпорядък.

Живеенето без гардероби, шкафове и прочие съпътстващи аксесоари на вещоманията има и плюсове - например откриваш, че можеш да караш с 2 поли, 3 панталона и пет блузи. (Да, невиждали ме с пола хора, правилно прочетохте. Преди да дойда си купих две поли с дължина малко под коляното като за офис.) Другите дрехи седят по кашоните, а като дойде гардеробът, ще седят в гардероба. Тъжна история. Между другото, новозакупените ми дрехи не ми стават, защото, откакто съм тук, свалих поне 5-6 кг.  Тичането и стресът, освен до побеляване на косата, водят и до  вталяване. (За невиждали ме отдавна хора, аз бях станала мноооого дебела последната година и нищо от старите дрехи не ми ставаше.)

Вчера ходихме до Белгия да оставим Рада на гости за 3 дни до края на ваканцията. Посетихме парка с миниатюрни сгради "Мини Европа", който е страшно хубав всъщност и се качихме на Атомиума, който е само хубав. Забележете Рилския манастир сред макетите - и така е впечатляващ, макар че замъците го водят с едни гърди. Трябва да идем да видим някой замък в околността, за предпочитане с влак, защото те са безплатни за деца до 11 години, а Рада става на 12 след 2 месеца. Мишо не хареса особено Брюксел, трамваят бил по-скапан от софийските, метрото да не говорим, изобщо, изкарахме късмет с нашия малък и спокоен градец...

А, забележителността в "Мини Европа" от Люксембург е мостът Pont Adolphe, който е точно до нас. На снимката в Уикипедия се вижда и кулата на банката-дворец.