Родителската среща с учителите на Рада мина, меко казано, доста добре. Първо имахме половин час с класната, която говори общи неща за класа и работата по математика, а след това започна една процедура, която много наподобяваше speed dating. Още преди три седмици бяхме заявили петима учители, с които искаме да разговаряме по пет минутки и те ни бяха определили час на срещата между 20 и 22 часа. Слава богу, аз приключих до 21, защото учителят по "Човек и природа" aka Integrated Science беше изцяло резервиран и ще трябва да се виждам с него отделно.
Оставаха четирима учители - в моя случай избраните бяха по математика, по английски, по български и по SWALS (допълнителният час за деца, чийто роден език не е английският). Всички се скъсаха да хвалят Рада, колко била лъчезарна и комуникативна, а също трудолюбива и умна. Обективно оценките й също над средното за всеки предмет, което за новодошъл, учил английски единствено в училище, направо си е постижение. На последния тест по математика има 9,2, което е май една от трите най-високи оценки в класа. На мама гарджето:)
Научих тези светли новини в промеждутъците на тичането от кабинет в кабинет, което много ме умори. Като си представя, че детето го прави всеки ден, ми се доревава. Училището е огромно - на четири етажа, но осем-девет блока. Английският им се провежда в началното училище (понякога се виждат и с Мишо), а дотам се стига, пресичайки един огромен двор. Впрочем учителката на Рада по английски може да е от Лондон, но прилича на индийка. Да живее глобализацията, казах го вече, нали?
В четвъртък имам уговорка и с класната на Мишо. Тя обаче е в работно време и пак трябва да излизам в core time. Ние сме на flexitime система - няма значение в кои часове си изработваш работното време, но между 3 и 4,30, както и от 9,30 до 12, всички трябва да са на линия. Не знам дали г-жа Пен е наясно с плюсовете и минусите на тази система. Името й не се пише като химикалка, нито това учителката на Мишо по SWALS се пише като стол, но ние понякога им викаме г-жа Химикалка и г-жа Стол. Дано и Мишо бъде похвален, засега го хвали само възпитателката в занималнята, с която се виждам всяка седмица по два пъти. Нали споменах, че е чернокожа и много готина? Казва се Сали, нищо чудно и тя да е от Лондон;)
В заключение да кажа, че децата вече пътуват сами с автобуса, което е предизвикало възхищението на едно съучениче на Рада. Той е тук от четири години, но едва тази година почнал да се прибира сам. Добре, че не дойдох през 2007 г.:)
П.П. Още четири нощи до мебелите!
No comments:
Post a Comment