И така, в колонката Connect the Dots вдясно застава и блогът на Рада. Тя ще пише на български, за да си го упражнява. Както се вижда от заглавието, скромността се предава по генетичен път:)
Новините са, че съм регистрирана най-после в люксембургския КАТ и имам право да карам. Мисля да си закупя едно Пежо 3008, но ще видим, нека събера пари. Ще го ползвам само за извънградско, защото в нашето градче колите са излишни, градският транспорт е идеален. Това всъщност важи и за извънградския транспорт. Запознах се с една българска майка на две деца, която всеки ден ги води с два автобуса от селцето близо до Икеа-Арлон (тоест точно до границата с Белгия). Те имат кола, но от Арлон до Люксембург било едно непрекъснато задръстване. А ние така хем сме еко, хем сме в бус лентата и често изпреварваме колите. Но за пазаруване колата е почти задължителна, за да можем да се натоварваме един път седмично с покупки. Засега съм си взела една торба на колелца и пак на автобуса. Последно пазарувах в Кора, което е почти в Бертранж - селце, до което има градски транспорт, тоест аз му викам квартал. Търсихме тамошния Лидл, но не го открихме. Ще пробваме пак в четвъртък...
Миш вече знае на френски pierre, papier, ciseaux. Много полезно нещо е това занималнята, а хем уж е в английска група. В петък може би ще ходят да скачат на трамплин (батут?) в някакво немско градче. Но дори и да не ходи, в занималнята пак е забавно - отвън имат катерушки, вътре всякакви игри. Днес беше с написана домашна по математика - цялата таблица за умножение до 12! Гледам да го вземам между 5,30 и 6 ч., но все е последен, милият. Нали трябва мама да работи усърдно. Предпоследно е едно друго българче, второто от трите деца на една моя "колега", малкото е на ясла, а най-голямото е в гимназията, една година по-голямо от Рада.
Не знам колко често ще пише дъщерята, трябва повече да учи, а тя основно релаксира, препрочитайки старите си книги на български.
Но днес съм много горда с нея, защото се прибра за пръв път сама с автобуса, отключи си и ни чака 2 часа, докато се приберем. Вече наистина имам тийнейджърка. *подсмърча с умиление*
No comments:
Post a Comment