Nov 26, 2006

Green My Kids

Точно се ядосвах, че нямам фотоапарат да увековеча вчерашното еко-събитие, и виж ти:)

Иначе щеше да се наложи да разчитам на обеднелия си речник да опиша радостта от работа с мотика и лопата. Мога обаче да спомена лекото, но не и неочаквано разочарование от откритието, че изобщо няма да оцелея в утопичното екологично бъдеще, защото физическият труд не е сред силните ми страни. Лопатата ми тежеше и не свърших почти нищо. Но пък децата се забавляваха неистово и в резултат прах якета и мих обувки като изоглавена. Физически труд ли казах? :)

Догодина, на Витоша, пак!

4 comments:

Anonymous said...

Вече два поста по една тема:))Ако живеех в София щяхме да се видим на залесяването-имам известен опит от преди 30 години-бригадите:))Сигурно съм посадила повече от 200 дръвчета,лошо,че не знам как изглежда сега тази горичка.Много ми се иска да е, примерно,ето така:

Виж дърветата какви са-
жълти, розови, червени-
кой така ги боядиса?
Кой им даде тез премени?

Шипки, кленове, брезички
от боята съхнат още.
Шарил ги е със боички
сигурно мечокът снощи.

Не можал да стигне само
до елхичките засмени
Затова и тази заран
те са тъй зелени.

Дано да цитирам правилно това приказно стихче на Владимир Голев
/тук може да помогне Мордред,беше му от любимите и помни по-добре от мен:))/
Надявам се да се хареса на Рада и Михаил:) Може и да го знаят вече:)Чудесни снимки,те видимо се забавляват:)
Grymalkin

hazel said...

@ Grymalkin

Благодаря, чудесно стихче. Рада го прочете на Михаил, не го знаеха:)
Между другото, известно време се чудих коя си, но после изведнъж ми просветна:)) Добре дошла.

Anonymous said...

Добре заварила:)С два hint-a, сигурна бях,че ще се сетиш:))
Много ми е уютно при теб,благодаря ти:))

Grymalkin

Anonymous said...

Kudos for going! I know it's hard work... I did sand bagging to help with an emergency flood situation this year and was extremely sore the next day.