Поредната градинка в родния ми град си отива, за да бъде построена шестетажна сграда. И то не другаде, а в центъра между Съдебната палата (това е бившия Свободен университет, още по-бившия партиен дом) и Домa на нефтохимика. Строеж се очаквал и на спортната площадка на родното ми училище до 7 клас.
Новината тук. И да, just another day in paradise. And justice for all, in this local news.
Може би тук е момента да рантна за строежа до блока ми, на мястото на паркинга. Хубаво щеше да е да приложа снимка, но оставям праховото и шумовото замърсяване на въображението ви, плюс неудобството, че не може да се минава оттам по пътя за училище.
Защо да няма поезия, пък?:)
А ние: зрители и тук, и там,
към всичко сме обърнати и нивга
от нищо неизлизащи. Препълва
ни то - noдpeждaмe го. То се срива.
Подреждаме го пак и ний самите
се сриваме. Но кой ни е обърнал
обратно, че каквото и да правим,
приличаме на оня, който си отива
и от хълма последен, в шир и длъж
за сетен път разкрил му долината
рождена; се обръща и се спира -
така в сбогуване безспир живеем.
Новината тук. И да, just another day in paradise. And justice for all, in this local news.
Може би тук е момента да рантна за строежа до блока ми, на мястото на паркинга. Хубаво щеше да е да приложа снимка, но оставям праховото и шумовото замърсяване на въображението ви, плюс неудобството, че не може да се минава оттам по пътя за училище.
Защо да няма поезия, пък?:)
А ние: зрители и тук, и там,
към всичко сме обърнати и нивга
от нищо неизлизащи. Препълва
ни то - noдpeждaмe го. То се срива.
Подреждаме го пак и ний самите
се сриваме. Но кой ни е обърнал
обратно, че каквото и да правим,
приличаме на оня, който си отива
и от хълма последен, в шир и длъж
за сетен път разкрил му долината
рождена; се обръща и се спира -
така в сбогуване безспир живеем.
No comments:
Post a Comment