Eternal Duality

Nothing is.
Nothing is free.
Nothing is free from boundaries.

Или размисли по повод гей парада и ето тази статия на уважавания от мен Сталик. Бих цитирала предпоследния параграф преди "Изводи", но има авторско право, така че си го прочетете на сайта му.

Имам известен проблем с правата на човека - най-вече с изолацията им от задълженията на човека. Кои са задълженията няма да изброявам сега, но да кажем най-общо, че всички те включват помнене, че не сме последният човек на Земята и че останалите й разумни обитатели също имат самосъзнание и съответните произтичащи от него права. Свободата да бъдем себе си е едно невидимо нещо, обвързано с видими неща - мрежи от други хора. Правото на сексуална самоопределеност и свобода на сексуалното поведение вече се счита за човешко право, което е новост, особено за женската половина от човечеството, за която сексуалността - хетеро, хомо, педо, та дори и некро - хиляди години наред е била по-скоро задължение. Не може да очакваме, че преходът от задължения към права ще мине без сътресения.

ЛГБТ движението, откривам току-що, е добило още една буква. Q. Което, вярвам, седи за queer. Лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора искат да бъдат приети в обществото и да бъдат обявени за нормални. С пълното съзнание за невъзможността за ясна дефиниция за "нормалност", чисто семантично така, queer e точната противоположност на нормален. Queer e "странен", "особен", "нехетеросексуален", различен - макар че BDSM вече стана мейнстрийм, скоро това чака педофилията с падането и отменянето на age of consent, да се готвят и други парафилии. Единственото, което дефинира "неправилното" поведение е насилието (освен ако не е по желание на BDSM партньора, мнали) и някакви членове и алинеи от закона (справка, разрешаването на гей браковете в Калифорния).

Поведението и мисленето на хората е сложно и води до създаването на сложните мрежи, за които споменах по-горе. Мрежата, в която ние сме едно с австриеца, направил седем деца на дъщеря си в мазето (евентуално с нейно съгласие); в която сме едно с пича, оставил мъртвата си жена 4 месеца на дивана в хола; ние сме едно с всеки, подложил се на операция за смяна на пола. Ние сме част от едно малцинство във вселената, жители на малка планетка, застрашена от хиляди опасности. Няма да е лошо да се обичаме или поне търпим, това е значението на думата "толерантност", но границите са все някъде. Някъде, където не е ок думите "give me a speculum and a hose" да предизвикват оргазъм. Някъде, където мъжът със сутиен извиква жалост и съчувствие, а не "прайд". Някъде, където сексуалната ориентация не е знаме за развяване, а просто една част от източниците на човешка реализация.

Повтарям по-бавно: за осъществяването ни като човешки същества, има и други източници. Ако не можеш да се реализираш сексуално, защото си твърде извратен, това е ок, ти пак си човешко същество от планетата Земя, наш човек, така да се каже. Ако ти се струва, че светът трябва да се нагоди към теб, за да те приеме, виж видеото с онзи японец със стоте надуваеми кукли. Повече печалба за производителя, принос към БВП, вероятно предовратени изнасилвания - да. Нормален? Не. Може би там някъде има хора, които никога, ама никога няма да получат сексуално удовлетворение, ОСВЕН с осемгодишни момчета. Съжалявам, в голямата картинка на света това е неприемливо, мани ти бойловърите. Ама Тиберий го е правил, защо да не го правя и аз, сега сме демокрация? Защото не може. Защото свободата ти свършва там, където започва парафилията и е по-добре да опазим осемгодишните момчета, отколкото някой си да реализира сексуалните си права. Въпреки всички queer организации, които твърдят, че queer e cool.

Мога да съчувствам на различните хора, мога да ги приема в офиса и хола си (макар и не в спалнята), мога да разбера желанието им за общност и обич. Нямам нищо против и хората с увреждания и съм "за" приемането им в обществото и "за" тяхната равнопоставеност. Иска ми се обаче вместо да се развяват по улиците като фенове на ЦСКА, само че вместо червени шалчета - розови прашки - да си зададат въпроса "какво ме прави човешко същество"? Ако желанието им за кожа и камшици е на първо място в отговорите - нямам какво повече да добавя.

И за да разведря тона, ето диалог с осемгодишно момиче, от днес, докато я карах на плуване:
- Рада, ако ти кажа, че има мъже, които обичат да обличат женски дрехи, какво ще си помислиш?
- Че не са добре с главата.
- Ъ-ъ. А ако си ги слагат само у дома си, пред огледалото?
- Е... тогава може.
- А ако си облекат женски дрехи, грим, червило и тръгнат по улиците?
- Ами да ходят, ама ще си помисля, че не са добре с главата.
- Рада. Ами представи си, че ти си женена за такъв човек. Представи си, че мъжът ти облича женски дрехи.
- Ще му направя забележка.
- Ами ако го свариш да облича твоя сутиен?
- Моя сутиен?!
- Да, това е женска дреха.
- Ще му ударя плесница.
- Рада, когато съм ти удряла плесница, на теб и на Мишо, това решавало ли е проблемите веднъж завинаги?
- М-м. Понякога.
- Плесницата не е вариант.
- Ама той дали нарочно ги облича?
- Е как дали нарочно, разбира се, че нарочно!
- Ми може да е по навик... Ох, ще му кажа да иде на лекар.

Това е.