Eyes of A Stranger

Close your eyes and begin to relax.
Take a deep breath, and let it out
slowly.

Познавам малко хора без проблеми със зрението, все пак всички сме роби на монитора. Моето късогледство е около 1- 1,50 диоптъра като лявото ми око определено е по-слабо. Така съм някъде от 6 клас, когато предсказанието на дядо ми, че ще си разваля очите, защото чета непрекъснато легнала, се сбъдна и аз почнах да не виждам какво пише на дъската. Не сложих очила, пуста суетност:) Просто или сядах на първите чинове, или заебавах дъската.

Така продължих, докато не се записах на парашутизъм и стана ясно, че лошото зрение ще е проблем. На първата лекарска комисия минах между капките, но после на всеки шест месеца трябваше да се явявам пак. Старите кучета ме светнаха, че трябва да извадя вътрешния лист на протокола за преглед, където за щастие се намираше раздела за очите, да го разменя с някой с добро зрение, който да мине прегледа вместо мен, и после да го върна обратно. Фалшификатор, дам. Обаче на медицинския преглед за шофьорска книжка 2 години по-късно eднократно се оказа, че виждам всичко и имам зрение 1.0 на двете очи. Отдавам го на гледането отвисоко, неизбежна характеристика на моя спорт. Не се наложи на снимката за книжка да съм с очила, което тогава беше задължително. Първите очила си извадих като студентка, когато щях да пътувам в чужбина. Така де, там имаше какво да се гледа:)

Предполагам, че ксерокопираната на листи книга, която четох като ученичка, ще да е била "Съвършено зрение без очила" от д-р Бейтс. Методиката му е оспорвана колкото си искаш в наши дни, но пък се среща в най-различни вариации на алтернативната медицина. Напоследък прекарвам по 12 часа на ден пред монитор и се поинтересувах от произхода и лечението на късогледството. В уикипедия пише, че нито една теория не обяснява изцяло удължаването на очната ябълка. Дори да не е прав Бейтс, упражненията едва ли са вредни и дори да не свалим диоптър, поне ще се почувстваме по-добре. Аз съм адски мързелива, но все пак понякога правя следното:

1. Поглеждане наляво, задържане, поглеждане надясно, задържане. 4-5 пъти.

2. Поглед нагоре, задържане, поглед надолу, задържане. Пак толкова.

3. Бавно завъртане на очи, като при *roll eyes*, в едната и другата посока.

4. Фокусиране върху близък предмет, после върху далечен. Смяна.

5. Най-трудното. Затваряне на очи, слагане на дланите върху тях и оставане в пълен мрак, докато ви писне. И понеже ще ви писне много бързо, пробвайте след малко пак. Целта е да се гледа мрака и да се вижда все по-черен. Според Бейтс ако зрението е увредено, ние всъщност не виждаме пълен мрак, а някакви отсенки на сивото. Колкото по-черно, толкова по-добре. Времето може да се използва за размисъл или молитва. Не боли... повечето пъти.

6 И тук вече навлизаме във фантастиката, защото Бейтс твърди, че паметта и въображението могат да се използват за подобряване на зрението. Взема се произволен предмет и се гледа няколко минути като се опитваме да запомним всеки негов детайл. После очите се затварят и предметът се извиква във въображението за още няколко минути. Няма да е лошо да е ... красив предмет все пак:D

7. Четене, но с често мигане и максимално отпуснати очи. Изобщо, мускулите на очите трябва съзнателно да се отпускат. При работа с монитор това не е никак лесно, затова човек трябва да се старае.

Все още карам кола без очила, слагам ги само за нощно шофиране. И правя упражненията веднъж на сто години, но сега може да почна по-често. Блогът е чудесно средство за самоубеждаване, откривала съм го и по други поводи:)

... Open your eyes, Nicholas...

Crime and Punishment

Днес ме викаха на разпит в 7 РПУ. Споменах ли предния път, че коридорът е задръстен със счупени велосипеди, гуми, резервни части и страшна мръсотия?

Когато ми се обадиха преди десетина дена, оптимистично помислих, че може пък да съм изкарала късмет и да има развитие по моя случай, но уви, оказа се, че трябвало да разпитат мен, защото предния път само съм била дала заявление или нещо подобно. Естествено, загубих си времето за глупости, но нищо. Дознателката и колежката й също седяха зад допотопни компютри в гадна канцелария, затрупана с бумаги. След като отговорих на разни въпроси, се подписах на изпринтения документ и се залях от смях като прочетох, че имам право да оттегля тъжбата си, ако се окаже, че престъпникът ми е баща, майка, брат, сестра, съпруг или живее с мен на семейни начала. Не можах да спра да се кикотя и разбира се, забравих точния член, който предвиждаше това, но може би е нещо подобно на този:

За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

И ако все пак се окаже някой такъв, разправата остава в мои ръце. Муахаха, phear!

Зачетох се в Наказателния кодекс - ето няколко произволни, но интересни пасажа. (Да, утре имам deadline и не съм и до половината;).

Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до два лева.

(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено порицание.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако деянието се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) За престъпленията по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Целият НК е полезно и душеспасително четиво. Препоръчвам!

Lucid

I asked you into my dream
again
you took a while
then showed up and asked
'do you love me very much'
I said yes, you smiled.
do you dream of me?

Преди малко се връщаме с Миш от градина и се надбягваме с дъждовните капки, докато той похапва бял шоколад. По едно време съобщава:
- Днес Вики ми каза, че аз нямам татко.
Сърцето ми прескача удар, но аз най-спокойно му отговарям:
- Разбира се, че имаш. Кажи й, че е лекар, много е добричък и те обича.
- И аз й казах, че имам, но тя пак каза, че нямам.
Тук аз плюя на възпитателния елемент:
- Тогава й кажи, че е тъпа патка.
Михаил видимо се изненадва, но веднага поема топката:
- По-тъпа от сестра ми ли?
Разсмивам се през сълзи, а той ме утешава:
- Мамо, не плачи, защото и на мен ми става тъжно.

Миличък, понякога така се случва с хората, че се разделят. Но те продължават да бъдат добри майки и бащи. Тати може да си има друга жена, но ще продължи да те обича. Дори да има друго дете, пак ще те обича, обещавам ти. И се заклевам, че каквото и да стане, аз ще те обичам повече от всичко на света.

H2G2

Аз не съм много по отбелязването на дати, но понеже от известно време вместо уикипедия чета The Guide to Life, Universe, and Everything, ето един чудесен цитат по две важни за мен теми - отглеждане на деца и философия. Слагам линка и вдясно, което принципно ужасно ме мързи да правя:)

So rather than using real philosophy to demonstrate philosophical argument, perhaps the best method is to demonstrate it using a non-philosophical example. This will also serve as a salient warning that philosophy is not applicable to every situation in life, and can be a sure-fire way of losing friends, for which winning arguments is a scant consolation indeed.

Without Philosophy
Daughter: Can I go to Anna's party tonight?
Mother: No, not on a school night.
D: But everyone else's mum lets them go!
M: You're not going, and that's final.

With Philosophy
M: There are two assumptions there. The first is that everyone's mum does in fact allow them go, which, in the absence of detailed evidence, I am inclined to doubt. Secondly, you assume that because I am in a minority, I am incorrect. Yet there are many examples of holders of a minority view being correct. Surely you do not mean to claim that simply being in a majority confers truth?
D: I don't wish to claim that. But why do you think allowing me to go the party would be an incorrect decision?
M: Because you have school tomorrow.
D: You make the assumption that a late night would have an adverse affect my schoolwork. This I would deny; but we can assume that it is true for the moment. There is, however, a more serious assumption that you make. You assume that any disadvantages from my being a little tired from being up late will not be outweighed by the advantages that could be gained by my being at the party, such as increased self-esteem, social skills, and life experience. I dispute the primary importance you appear to attach to education and knowledge, and argue that these are only two virtues among many others, which are equally important for my personal development.
M: This may be so, but it doesn't show that the virtues of self-esteem and social skills should, on this occasion, outweigh education. And the less said about life experience, the better, young lady. If, as you say, the virtues of self-esteem and social skills and education are just three among many others, then the choice between them is simply a matter of judgment. You will concede that I am older and wiser than you are, and I am therefore better placed to make this judgment. Therefore, I conclude, I have the right - and, as your mother, the duty - to use this judgment in your best interests, which on this occasion is not to let you go the party.
D: But why?
M: You're not going, and that's final.

Whether this is an improvement or not, is, of course, a question of judgement.

From How to be a Philosopher

Имам още около 5 години да напредна във философския метод:)

Slow Down

I was cleaning my hard disk today, and found a lot of old stuff I had forgotten, including letters to my kids before they were born:) I think this one is suitable for a long weekend with deadlines:

Slow Me Down

Ease the pounding of my heart by the quieting of my mind.
Steady my hurried pace.
Give me, amidst the day's confusion,
the calmness of the everlasting hills.
Break the tensions of my nerves and muscles
with the soothing music of singing streams
that live in my memory.
Help me to know the magical, restoring power of sleep.
Teach me the art of taking "minute vacations"...
slowing down to look at a flower,
to chat with a friend,
to read a few lines from a good book.
Remind me of the fable of the hare and tortoise;
that the race is not always to the swift;
that there is more to life than measuring its speed.
Let me look up at the branches of the towering oak
and know that it grew slowly and well.
Inspire me to send my own roots down
deep into the soil of life's endearing values...
that I may grow toward the stars of my greater destiny.
Slow me down, Lord.

- Unknown

Ghost Train

I guess it's more appropriate for my Finnish blog, but I just couldn't help it. :D The newest addition to my Finnish artists, the band name means Home Industry. The song is not representative of their music, they are much more mellow overall, but the video, the video:)

Kotiteollisuus - Kummitusjuna

6/10 of my weekly top ten artists in last.fm are Finnish. Nobody dare say 'obsession';)

Girl Power

Is there anybody going to listen to my story
All about the girl who came to stay?

Ваканция, ура! Днес Рада получи свидетелството си за завършен първи клас с отличен, ама образованието девалвира и всички са така. Иначе учителката се беше постарала, беше нарисувала цветя със задачи на дъската, кръстословица, думи за познаване на звучни и беззвучни съгласни с проверка, рецитира се "Аз съм българче" и се отговаряше на въпроса "Кои са националните символи на България?". В случай, че някой се чуди, те са герб, химн и знаме. Рада се кефи на герба, има лъвове.

Интересното е, че като й даваше свидетелството, покрай хубавите думи, учителката й пожела да има повече самочувствие. И наистина, тя изглежда едно свито и срамежливо дете на фона на отворените си съученички, пък и е най-малка в класа, нали е родена почти 2000 г. Но това не й пречи да има най-богатия речник, обща култура и любознателност. Това е според учителката, не според мен;) Според мен е толкова красива, че почти никой няма да забележи колко й е богат речникът:Р Днес си говорихме за бъдещи професии и аз й казах, че единственото, което не ми се иска да стане, е манекенка (и вариации, за които не й споменах). Реакцията й беше съвсем сериозна:

- В професията на манекена няма приключения. Предпочитам да стана археолог.

И това още докато не е гледала Инди Джоунс!

Иначе е изкарала добре в Банско, били са в четиризвезден хотел и като се върна и огледа детската стая, разочаровано ми съобщи, че там е било по-хубаво и тази стая е една звезда. Аз се чудех дали да се смея или да плача, но и обещах, че някой ден като направим ремонт ще вдигнем категорията поне с една звезда. Иначе съквартиранките са я тормозили (ген? възпитание?), а аз без да изпадам в подробности я посъветвах да се помъчи да не ги намразва. Все пак с едното момиченце седи на един чин. Добре, че е заела едва трето място на конкурса за мис "Зелено училище" (виж по-горе). Първото място, според нея, е спечелено, понеже съученичката й имала приятелка в журито:) Но това не е толкова важно, защото наградата е била само едно "вредно сокче". Милото ми меркантилно Козирогче...

Сега ни чака лятна ваканция. Ако баща ми не почне работа, ще я пратя на море през юли. Дотогава ще сме заедно и аз ще съм майка, баща, баба, дядо и госпожа по английски. Подготвила съм няколко песни на Бийтълс, с които да се учим. През юни има продукция в читалището и ще трябва да наблегна на класическата музика, вместо да тормозя детето с фински метъл (He eivät hengitä обаче им е любима и на двамата и я пеят, особено момента с matkasta tulee pitkä, което е нещо като "връщам се от дълъг път"). Като казах метъл, Рада е огромен фен на The Bard's Song от клипчето и го гледа поне пет пъти, като си припява. Коментарите й за Ханзи бяха, че прилича на Алвин, Морг и Боби, преди да се подстриже:))) Освен това ме попита защо зрителите си държат показалеца и кутрето по този начин и веднага размаха щастливо ръце, понеже най-добрият начин да разбереш и усвоиш нещо е да го направиш. Аз само гледах тъпо и си повтарях наум: "Господи помилуй". Това ми напомни за една култова случка в такси, където пуснаха The Crown and the Ring и тя ме попита коя е тази хубава песен. Отговорих й надлежно, с което едва не предизвиках катастрофа, защото шофьорът се обърна назад да ме гледа и да ме пита какво слушам. Виж тук вече не знаех какво да кажа:)

Събирам идеи за занимания през ваканцията освен четене на книги и комикси, свирене на пиано, игра "на театър", гледане на анимация (dvd playera не беше строшен, глей за кви работи си изразходвам късмета:D), разходки на Витоша и в паркове (обещах им да ги кача на конете на лифта), каране на колело, чат с хора от кю листа ми и Guild Wars с любимото й еле.

Trial Playlist

Almost random selection from my favorite videos. Enjoy while I'm working my ass off:)

Worst Case Scenario

I saw the future dressed as a stranger
DT

Come live in a daydream. One day, you will look for me and find me in this future. You will fall for me - not because I'm smart or attractive, but because I make rain and sunshine for you. You will see through my middle age, marital status, and mediocre writing. You will enter my world, help me raise the kids and renovate the balcony, and even make a new baby, with or without Down syndrome. We'll be a perfect match and we'll live happily... long after.

Then the inevitable will happen and the future will become past. I will reach menopause, face old age with a courageous little smile, and you will leave me for someone younger. I will be single again, with three kids and two exes, and my eyes will look like a Wong Kar-Wai movie. But I will survive, like I always do, because the Lord is my shepherd, and I'm a fighter character.

So it goes. I choose the present over the future.

Better to live one day
Wondering
How all things arise and pass away.
Better to live one hour
Seeing
The one life beyond the way.
Better to live one moment
In the moment
Of the way beyond the way.

Ветер пью, туман глотаю

Вчера по възможно най-безумния начин треснах dvd-то на пода. Докато чистех с прахосмукачката, кабелите се оплетоха по вероятностен начин. Дам, вечната сага "аз и елетрическите уреди". Освен това се повреди усилвателят и отивам да го нося на ремонт, страдайки от тежка музикална абстиненция.

Снощи съвсем естествено отидох първо в грешната зала;), след това народът заяви, че ще пропусне подгряващата група, щом аз съм казала, че стават:D, а после в първите 30 секунди на Гардиан стана ясно, че звукът не е ок. Позачудихме се кой е по-лошият вариант - да не изпеят любимата ти песен, или да я изпеят кофти (Nightfall в моя случай). Направо като коан. Признавам обаче, че имаше един момент (songs of hobbits, dwarves, and men), на който почти се просълзих. Значи си струваше!

Ridiculously eclectic за пореден път рязко сменя музикалния стил. Някои думи не ги разбирам, но разбирам достатъчно, даже прекалено много...

КОНИ ПРИВЕРЕДЛИВЫЕ

В. Высоцкий

Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому по краю
Я коней своих нагайкою стегаю, - погоняю, -
Что-то воздуху мне мало, ветер пью, туман глотаю,
Чую, с гибельным восторгом - пропадаю, пропадаю.

Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее
Вы тугую не слушайте плеть!
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить не успел, мне допеть не успеть.

Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!...

Сгину я, меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони!
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту.

Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить я не смог, мне допеть не успеть.

Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!...

Мы успели - в гости к богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?

Чуть помедленнее кони, чуть помедленнее
Умоляю вас вскачь не лететь
Но что-то кони мне достались привередливые,
Коль дожить не успел, так хотя бы допеть.

Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть мгновенье еще постою на краю!...

Blueberry Night

Снощи в Кан е била премиерата на My Blueberry Nights, първия "американски" филм на Wong Kar-Wai (фамилията му е отпред). От любимите ми road movies, с многообещаващ каст (Натали Портман и Джъд Ло, Closer, anyone?), плюс Рейчъл Уайз и Нора Джоунс (в главната роля). Ще се гледа, но след промените, които режисьорът си прави в движение и след премиерата, както си му е обичаят.

Тази рецензия не е много положителна, но какво от това? Обичам Кар-вай.

In other news - I'll be there, as soon as I can, а именно - днес:) Даже си дръпнах едно парче на подгряващата група. Примерен сетлист тук. Дано и при нас да има Nightfall.

Prose Before Hos

Имам проблем с видеокартата и не мога да играя GW, та по този повод да споделя накратко защо смятам, че консумацията на порнография е порок, сравним с пушенето :), без да изпадам в детайли за могъществото на тютюневата индустрия, изгубените и спечелени дела срещу нея и нелошия "Вътрешен човек", който може да хареса дори на пушач, който не си пада по Ръсел Кроу. Тезата в едно изречение - пушенето вреди на консуматора и на околните, порното също.

1. Порнографията атакува инстинкта за сексуално удоволствие и развива у консуматора зависимост. За целите на спора приемам, че развиването на зависимост у някого е нещо лошо, но мнението ми по принцип е неутрално, макар че имам близък роднина алкохолик и близък приятел опиатен наркоман. Всички се пристрастяваме към едно или друго, въпросът е доколко можем да имаме "нормален" живот с порока си.

2. По аналогия с инстинкта за хранене, гледането на порнография може да се сравни с гледане на приготвяне и консумиране на гурме ястия, сервирани в красиви сервизи. Гризенето на суха коричка през това време е жалко занимание, при цялото ми убеждение, че животът е творение на ума. Сигурно има хора, които обичат да гледат как бавно и съблазнително се смъква бяла ленена покривка от печеното месо с гарнитура, докато на тях им текат лигите, но едва ли са много (примерът не е мой:). Сигурно има и такива, които обичат да гледат как някой разкъсва със зъби пържолата и си тъпче устата. Разни хора...

3. Съществуват всичко на всичко два modes на консумиране на порнография - single и multiplayer. Нямам статистическа информация кой е по-разпространен от двата, но имам беглото интуитивно усещане, че е първият:D Един приятел-познавач твърдеше, че така и не е успял да накара нито една от партньорките си да гледа порно заедно с него. За single mode виж 2.

4. За multiplayer съм чувала два взаимноизключващи се аргумента - единия, че порното помага на сексуалния живот на човека, а другия, че не пречи; иначе казано, някои твърдят, че гледането на порно ИМА нещо общо с реалността, а други - че няма. В първия случай се изтъква образователната му стойност, което може да е както положително, така и отрицателно явление, а във втория е шизофренична дейност, в пряко противоречие с холистичното ми разбиране за човека, или принципа EICTE (everything is connected to everything). Тук не мога да не спомена особено омразната ми реклама на кабелна телевизия, в която едно детенце пита друго дали има от онова, дето татко го гледа. Wtf? Мама през това време мие чинии и глади ли, какво?

5. Ако приемем, че вредата е основно за консуматора, тя може да се обобщи така - промяна на начина на възприемане на секса от консумиращия. Гледането на порно в тийнейджърска възраст е екстремно преживяване, което задава моделите на по-нататъшно мислене, дори не и поведение, но както се каза по-горе, it's all in the mind. Може да е удобно да живееш с мисълта, ах, как ще й го... на тая, а пък как искам да..., аз иначе съм много свестен и я обичам, но това не е добродетелен и достоен, да не говорим за холистичен живот. Нито пък има нещо общо с любовта, ама това е друга тема.

6. Ако приемем, че вредата се разпространява и върху околните, трябва да се отбележи, че околните са предимно жени, тъй като (откровение!) основните потребители на порно са мъже. "Абе дай да пробваме това, дето го гледахме снощи" може е легитимен начин да се отнасяш с партньорката си, но пробването рядко води до същото удоволствие, а и малко жени са с капацитета на порно звезди. И тук идва моето основно възражение срещу порнографията, а именно - вредата върху реалните жени. Независимо дали мъжът е гледал порно като е бил сингъл или след като вече не е, жената е потърпевша, защото е обект на желание по същия начин, както е била (или е) кака ти Джена. И понеже в общия случай тя не може да стъпи на малкия пръст на Джена, резултатът често е фрустрация, не задължително вербализирана и осъзната, но опасна за психичното здраве като всеки комплекс. Аргумент № 2 - че порното си е порно, а гаджето си е гадже - върши чудесна работа, но само преди да се замислиш. И докато си се замислил, гаджето хукнало да си слага силикон...

7. Ако се върнем на точка 1 и количеството консумирана субстанция нараства, а удоволствието от нея намалява, както е при всяко пристрастяване, ще настъпи момент, когато това, което преди ти го е вдигало, вече не ти го вдига. Което, в крайна сметка, е основното притеснение на всеки мъж и оттам на всяка жена. Много е вероятно за лечение да се прибегне към още порно (така впрочем е и с другите пристрастяващи вещества) и от безобидно и обществено приемливо прекарване на свободното време, порнографията да се превърне в проблем. Не всички учени са съгласни по темата, но все пак не е лошо да се прочете това.

A Day In The Life

Облякла nerd t-shirt, днес се разхождах радостно из центъра на София и гледах увяхващите кестенови цветове. Минах покрай старата квартира на "Патриарха", обиколих уличките наоколо, някои са се променили много, има ново строителство, но като цяло носталгията нахлу със страшна сила. После стигнах до Орлов мост пеша, минах през паркчето на "Баба Яга" и там вече стана мазалото.

Минали са много години откак возих първото си бебе с количка в това паркче, после я водих да си играе на площадките, учеше се да ходи, да се катери и да се пързаля там. Били сме заедно на заведението, а то изобщо не се е променило. Високите сенчести дървета са си там, всички пейки са ми все още познати (имах една любима под върба), цялото ми минало оживя, сякаш беше вчера. Искам пак да ида на Баба Яга, като не ми излизайте с номера, че вече не сме млади, щото аз и тогава не бях:Р Но беше много хубаво и не съжалявам за нищо.

Сутринта изпратих детето на зелено училище в Банско и сърцето ми е мъничко свито, но дано всичко да е наред. Вчера й правихме пълна кръвна картина и като изключим леко ниския хемоглобин, характерен за нашия русоляво-анемичен род, е идеално здрава. С общи усилия двете успяхме да опаковаме багажа (едно от най-ужасяващите занимания на света), който включва розова рокля на фея за карнавала, плюс детски гримове. Зеленото училище е нещо като лагер в учебно време и не е задължително. Децата, които не отиват, защото не могат да си го позволят или не искат да се отделят от майките си, през това време вероятно учат. А вчера от една майка от съседния клас разбрах, че тя нищо не знае за зелено училище, което говори много лошо за организацията в първи клас.

Докато чакахме автобуса, си поприказвах с една друга майка на детенце от нашия клас, която се възхити, че Рада смятала четенето за забавление. Според нея друго такова дете нямало. Тя наистина много обича да чете, но не мисля, че е чак такъв уникат, освен в сравнение с брат си, който каза, че книгите не са му интересни и предпочита да играе компютърни игри и да гледа филми. Помощ, отглеждам nerds.

In other news, днес си купих "Последния еднорог" от книжарница НИСИМ на "В. Левски" и ще чета. Пуснала съм си Wuthering Heights и Blind Guardian толкова силно, че не съм чула как ми се обаждат за работа. Now, this is heaven:)

PrOn

Четете какво мислят юристите за порнографията тук. И в МАС обичаме да си спорим за дефиниции, но не го правим с пари на данъкоплатеца.

Аз съм против криминализиране на порнографията, макар че съм й антифен по причини, които най-сетне ще взема да изброя тия дни. Писала съм за визуалното представяне тук и тук.

Stardust We Are

I'm not the only one
Staring at the sun

Отидох да гледам Sunshine с противоречиви очаквания - бях чула мнения, вариращи от "трябва да ми плащат, за да гледам такъв филм" до "9/10". Навремето бях поразена от "Трейнспотинг", "Плажът" е един от малкото филми, на които съм си излизала по средата, а Килиън Мърфи помнех само от "Батман в началото" като персонаж, достоен да краси всеки кошмар.

Филмът е задължителен, точка. Задължително е също така абстрахирането от представите за научна фантастика, защото научното във филма е сведено до минимум, нищо, че главните герои са "учени и астронавти". Когато името на кораба във филм с такъв сюжет е "Икар", веднага разбираш, че авторите си правят гаргара с теб. Когато корабът се показва двайсетина пъти и се влачи по екрана като в Space Balls, очевидно през това време трябва да мислиш за други неща, а не за алогичните сюжетни скокове. Когато видиш дребничките човечета, носещи се в космоса и огромното кълбо газ наблизо, ако не се запиташ "какво означава да си човек", просто си поискай парите обратно.

"Само ти можеш да спасиш човечеството" е синдром на психическо заболяване, което не става по-малко тъжно от това, че е показано на филм. Гледали сме много филми с поставени при екстремни обстоятелства хора, които страдат от личностни разстройства. Тук изкривяването е доведено до съвършенство - от мимиките до потрепването на гласа. Всички актьори играят страхотно (Мишел Йо ми е любима, винаги съм казвала, че ако бях мъж, щях да съм тотално безразличен към европейките;), Килиън Мърфи обаче обира овациите с психопатското си излъчване, особено при репликата: "Животът на един човек срещу спасяването на човечеството?" Благородната кауза не оправдава нищо, просто ти дава удобен повод да дадеш простор на мегаломанията си. Границата между мания за величие и саможертва в името на доброто за останалите е много тънка - и това една от причините този филм така да ме разтърси. Границата винаги е много тънка, защото сме живи хора. Докато сме живи, съществува риск от повреда, повече при нас, отколкото при машините. Предмониторното и задволанното устройство са винаги по-опасни от всякакви природни стихии и нефункциониращ хардуер.

Не съм особен почитател на хоръра, а когато хорър-герои употребяват думите "Бог", "рай" и "ангел", това ме изкарва от равновесие. Метафизиката на филма е под всякаква критика (светлият хуманизъм срещу мракобесния религиозен фанатизъм, я пак?) и е сведена до слънцепоклонничество в най-чист вид, което е напълно обяснимо, предвид особено красивите кадри във филма. Лудият от финала вероятно говори за Слънцето като казва "моя Бог", а човешките жертвоприношения на двата кораба предизвикват дълбок атавистичен страх. Сблъсъкът между двамата wannabe месии е психеделична картина, която ми напомни за най-доброто от "Трейнспотинг" и ме надруса с адреналин. Възможно е прагът ми да е нисък, но определено ме побиха тръпки отвсякъде, както е редно да се чувства човек като гледа психологически трилър. Ще взема да гледам "28 дни по-късно" все пак:)

Sunshine е красив и страшен филм. Красивото, както и страшното, може да са крайно субективни категории, зависи на коя философска школа си поклонник. Субективно, отдавна не бях улавяна за гърлото по този начин, някои сцени сякаш бяха направени специално да активират жлезите с вътрешна секреция. Въпреки хай-тек претенциите си, той ни праща в дълбините на колективното несъзнавано, където хората умилостивяват божеството Слънце и са омагьосани от властта му над нас. Абсолютно омагьосващ и хипнотизиращ, за което спомага и музиката. Ето един химн в заключение:)

We sacrifice unto the undying, shining
swift-horsed Sun. When the light of the Sun waxes
warmer, then up stand the angels, by hundreds
and thousands: they gather together its Glory, they make
its Glory pass down, they pour its Glory upon the earth
made by Ahura, for the increase of the world of
holiness, for the increase of the creatures of holiness,
for the increase of the undying, shining, swift-horsed Sun.

Из Зенд-Авеста

Systematic Chaos*

Животът ни е творение на ума.
Из Дхамапада

Вчера сутринта почти получих инфаркт като ми се стори, че съм изгубила ключовете от колата. Малко преди това в училищния двор забелязах, че ходя с отворена и обърната наопаки чанта и въображението ми веднага започна да рисува параноични сценарии, при които ми открадват ключовете И колата. Закарах Миш с резервните ключове и се прибрах отчаяно вкъщи. Затърсих навсякъде и, разбира се, ги намерих скрити под една покривка. Преди това обаче се заклех, че ще сложа ред в хаоса в бита и битието ми, защото така повече не може да продължава.

Започнах със систематично изхвърляне на неща от килера - плакати на Металика, стари планинарски раници и разни дреболии. Има какво още да се желае - има примерно бели престилки, древни лекции и учителски материали и много касети. Последните съм решила да ги даря на някой дом за деца, лишени от родителска грижа, както им се вика сега, заедно с видеокасетите, които вече не ползваме. Само при мисълта за усилието, което трябва да положа, за да намеря такъв, ми прилошава, но пък времето е по-важно от парите. Не се сещам къде другаде може да има касетофон и видео.

Хаотичното в живота като че ли е основно външно, защото откакто излязохме от болницата съм с усещането, че съм преминала точката на критично натрупване на неприятности. Пребивавам в особено състояние на вътрешен покой, който се разклаща за кратко от събития като гореописаното, но после отново преминавам на кота 0 и всичко е наред. Както е рекъл Лао Дзъ: "Който не роптае срещу съдбата си, е неизменно и винаги удовлетворен." Мъдро, мм?

Отивам да гледам оптимистично кино - Sunshine - и да пия бира.

*Това е заглавието на новия албум на DT, който leak-на месец преди официалната дата на издаване. За пръв път не ми допадна, явно не съм на вълна технично-виртуозна музика. Затова пък слушам с наслада Тимо Раутиайнен, "Дете на безмълвна зима".

The Last.Fm Shall Be First

Have you ever thought that something cannot possibly get any better and then it does?

First, Last.fm have introduced new widgets, improving their look and services. Hats off to Last.fm team. I am seriously considering subscription.

The big news was also starred at the Fireplace, but here's my contribution to the gospel. Last.fm has created the ultimate music experience. They play videos, based on your listening charts, customized for your musical preference. They might not have the bandwidth now, but they will.

Lastv.net

Words are very unnecessary.

The Food of Love, Play On

Without music, life would be an error.

Friedrich Nietzsche

More music quotes on this fine day before a deadline:

Music expresses that which cannot be said and on which it is impossible to be silent.
Victor Hugo

I have no pleasure in any man who despises music. It is no invention of ours: it is a gift of God. I place it next to theology. Satan hates music: he knows how it drives the evil spirit out of us. :D
Martin Luther

Music is the mediator between the spiritual and the sensual life.
Ludwig van Beethoven

You can't possibly hear the last movement of Beethoven's Seventh and go slow.
Oscar Levant, explaining his way out of a speeding ticket

The joy of music should never be interrupted by a commercial.
Leonard Bernstein

The aim and final end of all music should be none other than the glory of God and the refreshment of the soul.
Johann Sebastian Bach

Yesterday I listened to some personal radio stations of my friends and neighbours on Last.fm.
Try mine, and be patient. There's a lot of crap, but there are some great songs, too. No commercials;)

Edit: Embedding doesn't work with the new updates, but you can still listen to my radio here, or with the last.fm player, if I am your friend or (gasp!) neighbour, or on my profile. Of course, there's always the option to embed MY radio station on YOUR website:D

Fate Is A... Feline?

Sometimes even *I* succumb to advertising;) I'm definitely going to see this one. Aenad is a nice name, too!

I hope it doesn't change into something truly horrific:D

Courtesy of Cameron.

Pranksters!

Sometimes to find out who you are,
you have to bury a dream.
Gom Jabbar

A long time ago, in a galaxy far, far away... I wanted to be a university teacher. Well, it happened for a little while (I taught English minor students for 4 semesters), and I loved every minute of it. I suspect they did too, because they showed up for a class starting at 5 or 7 pm, and always prepared their assignments. Some of them were so good I felt privileged to be working with them.

To tell the truth, I don't have regrets - I never wanted a career, even an academic one. Remember Ender's parents? They didn't have careers, they only had jobs. And I don't really have a job, I like to call myself a craftsman:)

A hilarious video by Prangstgrup. The original page has the lyrics, recommended:D



Courtesy of Higgaion.

Another video by the same group, featuring a series of lectures on the subway.

Tabloids and Honeycakes

Or maybe I’m destined to be alone?
Or maybe there’s someone who will understand
That I’m not able to share my world?
Riverside

Споменавала ли съм колко не обичам и не умея да готвя? Обаче правя разнообразни сладкиши, а днес за пръв път приготвих домашни меденки. Месенето на тестото е най-трудоемко. Лепне, ругаеш (наум), после го разточваш с новозакупената точилка, която се използва и за меч (тя е от късия вид, а не от дългия, който щеше да се използва за копие). С чаша се правят кръгчета, слагат се в тави и се пекат до момента, преди да загорят. После съгласно рецептата се украсяват с разтопен шоколад с очички и усмивки. Аз украсих само една меденка с пиратска превръзка, послучай нарисувания от Рада пиратски кораб. Тя обожава да се плеска с тесто, както и да забърква всякакви продукти. (Никой да не казва нищо за възпитанието и гените, правата съм аз;). Уведомих я, че след десет години ще поеме готвенето у дома, а тя каза, че ще научи и Мишо. Почвам да броя дните:Р

Сякаш не стига това, ами в пристъп на вдъхновение направих мини-разместване в детската стая, при което шкафът на Рада се озова върху гардероба, където си му е мястото поначало. Сега за нея идва високо да го отваря, но пък нали ще расте. Вика ме да ми покаже нещо и гледам - отворен.
- Знаеш ли как го отворих, мамо?
- Не, как?
Тя затваря очи, протяга ръка и отвръща:
- Със Силата.

А снощи, докато седях до леглото на Михаил преди заспиване, той изтърси:
- Много си хубава.
Аз се изкикотих и той продължи:
- И зъбите ти са много хубави. Носът ти също е много хубав. Очите ти и те са хубави.
Как да не се сетиш за това стихотворение на Христо Фотев. Това е то бургаският ген:)

In other news, Тати съобщи, че ще се жени лятото. Честитих му и им пожелах много щастие. Време си беше.

3 in 1

Не съм поствала cheesy lyrics от възмутително дълго време и сега ще наваксам като във вица за шопа и гръмотевичната буря.

Muse - Unintended
(който го може, си го може и на живо)

You could be my unintended
Choice to live my life extended
You could be the one I'll always love
You could be the one who listens
To my deepest inquisitions
You could be the one I'll always love

I'll be there as soon as I can
But I'm busy mending broken
Pieces of the life I had before

First there was the one who challenged
All my dreams and all my balance
She could never be as good as you
You could be my unintended
Choice to live my life extended
You should be the one I'll always love

Foo Fighters - Tired Of You
(аз иначе не ги слушам, а тук ги видях за пръв път и не съжалявам)

I can be your liar
I can be your bearer of bad news
Sick and uninspired by the diamonds in your fire
Burning like a flame inside of you
But is this just desire or the truth

So shame on me for the ruse
Shame on me for the blues
Another one returned that I'll never use

I won't go getting tired of you
I won't go getting tired of you
I'm not getting tired
I won't go getting tired of you
I won't go getting tired of you
I'm not getting tired

Hanging on this wire
Waiting for the day I have to choose
Cursed by love so dire
One more boy for hire
One more boy to lend a hand to you
But is this just desire or the truth

Jethro Tull - Still Loving You Tonight
(старата любов ръжда не хваща и прочие. няма я в youtube:)

It's a lonely life I live and I live this life to go
and if I leave you with one thing it's just that I want you to know
I'll still be loving you tonight.
I left flowers on your table, left the lock on your door.
Staked a claim in your heartlands, put grain in your store.
I'll still be loving you tonight.

Got fingers on the button of that telephone dial.
Call in and move your mountains, fill your spaces while
I'm still loving you tonight.

You want to know how I can leave you?
How can I move along this way?
Too much of a good thing can make you crazy
and it's a good thing that happened to me today.
I'll still be loving you tonight.

Точно така, утре имам deadline.

Non-Visual Person

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Music, Murder, Movie, Memories

Днес както си слушах Клинт Мансел, се сетих за Requiem for a Dream (никога не бих го гледала пак, но саундтракът, ах, саундтракът) и оттам за Джаред Лето. 30 seconds to Mars са на трето място в класацията ми на слушана музика, а през януари вторият им албум, A Beautiful Lie e станал платинен. Як, ама комерс; комерс, ама як:) Отидох да прочета какво прави напоследък Джаред, който отказал да се снима във Flags of Our Fathers заради ангажиментите си с бандата. Гледам и не вярвам на очите си.

"Глава 27", Chapter 27, е независима продукция на режисьора Дж.П. Шафър, която разказва за убийството на Джон Ленън от психопата Марк Дейвид Чапмън, в чиято роля е Лето. Филмът не е пускан в САЩ и се бойкотира от сайтове като този, където фенове на Бийтълс протестират, че по този начин се прави реклама на убиеца, чиято цел, доколкото луд човек може да има цел, е била точно да стане известен. Сюжетът проследява последните дни преди убийството, а първото изречение е: "Вярвам в Холдън Колфийд." Заглавието е алюзия към "Спасителят в ръжта" - книгата, която Чапмън носи в джоба си на местопрестъплението и зачита, след като застрелва Джон. Романът има 26 глави. На мен определено не ми е любимото произведение на Селинджър, нищо чудно да е именно защото за пръв път съм се сблъскала със събитията от 8 декември 1980 г. в "Наричаха ги Бийтълс" от Антоний Арнаудов.

Ровейки в каста да видя кой играе Йоко, не можах да я открия. Как е възможно да направиш филм за смъртта на Джон, без жена му в сценария? Вярно е, че според скандалната биография The Lives of John Lennon, (която дори имам), отношенията между двамата са ужасни през последните години от живота на Джон, но все пак? Другата нелепица в каста е изпълнителят на ролята на Ленън - Марк Линдзи Чапмън, британски актьор, на когото веднъж му е отказвано да играе Джон Ленън в биографичен филм, заради името му, но тук явно е взет. На снимките, които мярнах, не приличаше особено на Джон.

Филмът има нисък рейтинг и в Rotten Tomatoes, но не това е важното в случая, а това, че си спомних за Джон, който беше емблематична личност в живота ми между 12 и 17 г. и оказа силно влияние върху мисленето, въображението, емоциите и цялостната ми нагласа за света. Помня как чух "Girl" за пръв път и както се казва в клишето, вече никога нямаше да бъда същата. Все пак отидох в английската гимназия заради Бийтълс:) Помня, когато излезе на български интервюто му с "Ролинг стоун" плюс поезия и проза, в гениалния превод на Георги Рупчев, това беше революция (е, перестройка...). Помня как подарих огромната си колекция от снимки и плакати (повечето чернобели) на един съученик, защото той щеше да им се радва, а аз бях преминала отвъд колекционерството. Помня как специално отидох да видя "Abbey Road" в Лондон, но не можах да стигна до Ливърпул. Скоро ще стана на толкова, на колкото загина той, вече рядко слушам музиката му, не съм съгласна с много от нещата които е правил и казвал, сигурно просто остарявам:) Но Ленън е един от хората, с които все още искам да се видя в рая. И не, не ми казвайте какво си е представял.

Всъщност нямах намерение да се отнасям в спомени, исках само да кажа, че Марк Чапмън е още в затвора, макар че 20-годишната му присъда трябва да е изтекла. А за да се превъплъти в ролята по-добре, Лето напълнява с 30 кг и прослушва албумите на Бийтълс наобратно. Don't try this at home.

End Credits

Внимание, следват битовизми.

Тия дни учих много финска граматика и думи; закарах колата на автомивка за пръв път от зимата насам; измих собственоръчно (!) 2 прозореца и половина и изпрах пердетата им; видях се с брат ми и снаха ми в Борисовата градина, а после гледах бебето докато те излизаха (имам много да им връщам - като родих Рада те бяха студенти и честичко я гледаха); прочетох 700-страничната "Сътворението" на Гор Видал, за която може да разкажа по-натам; нахраних и напоих Зайо няколко пъти и преместих Палмър до прозореца. Много е хубаво да правиш каквото искаш, а не каквото трябва, особено ако си достатъчно добродетелен човек, за да искаш правилните неща:Р За да добие завършеност добродетелната ми почивка, оставаше само едно.

Точно една година след излизането на Guild Wars: Factions най-после стигнах до края на историята и участвах в победата над главния злодей Широ Тагачи. Той е един некадърен убиец на Сина на небето, тоест императора на Канта, тормозещ от отвъдното горките кантианци - не почитатели на Кант, а жители на Поднебесната империя. Аз принципно обръщам минимално внимание на репликите в тази игра и това е всичко, което знам за сюжета. От миналия юни седях на една мисия за разомагьосване на дракона Kuunavang (само на мен ли това име ми звучи на фински, а не на китайски?), която е на две крачки от края. Защо седях там ли? Ами защото първо играх pvp, после не играх известно време, после заиграх Nightfall. Колчем се присетех, че имам недовършена игра, или нямаше изобщо хора в аутпоста Unwaking Waters, или пък имаше такива, дето не ставаха и ни разбиваха. След като минах няколко мисии в Nighfall с Мастърс (за най-кратко време), реших, че днес ми е ден, сега или никога. На когото не му върви в... едното, му върви в... другото:) Смених си билда на ритуалистката и стигнах за нула време до end credits, където жителите на Канта ме посрещнаха с викове "Ура" и "Да живее". Перфектен край на перфектния дълъг уикенд.