Градът беше доста голям в сравнение със селата по границата. Естествено не можеше да се сравнява с френския град Детройт, но онова бе чужд град, а този беше… американски град. Къщите и сградите приличаха на грубите постройки във Вигор и другите нови поселища, само че бяха загладени и се издигаха на по-голяма височина. Главната улица имаше четири пресечки, банка, магазини и църкви и дори районно съдилище, както и няколко къщи с табелки “Адвокат”, “Лекар” и “Алхимик”.
Щом тук имаше такива образовани хора, значи беше истински град, а не само градче с надежди като Вигор преди клането. Преди по-малко от година Алвин бе имал видение за град Хатрак, когато Пророка, Лола-Уосики, го отведе на върха на торнадото, което бе призовал върху езерото Мизоган. Стените на вихрушката се бяха превърнали в кристал и в кристала Алвин бе съзрял множество неща, между които град Хатрак, какъвто е бил по времето, когато Алвин се бе родил. Явно през последните единадесет години нещата не са останали същите. Не можа да познае града, който разглеждаше - бе се разраснал дотолкова, че никой не забеляза пристигането на непознат и не го поздрави.
Почти бе подминал застроената част на града, когато осъзна, че не големината на града е причината хората да не му обръщат внимание. Причината бе прашното му лице, босите нозе, празната торба на гърба му. Те го поглеждаха и после отклоняваха поглед, сякаш се страхуваха, че може да се приближи до тях и да им поиска хляб или подслон. С такова отношение Алвин никога не се бе сблъсквал, но го позна веднага. През последните единадесет години град Хатрак, Хио, бе научил разликата между бедни и богати.
Застроената част свърши – бе прекосил града и не бе видял ковачница, каквато се предполагаше, че търси, нито хана, в който се бе родил, който всъщност търсеше. Сега пред себе си виждаше само няколко свинеферми, които воняха като всички свинеферми, а после пътят завиваше на юг и скриваше гледката.
Ковачницата сигурно още е тук, нали? Само преди година и половина Събирача на истории бе донесъл договора за чиракуване, който Татко бе написал за Мейкпис, ковача на Хатрак. А преди по-малко от година самият Събирач каза на Алвин, че е предал писмото и че Мейкпис Смит бил “лицеприятен” – точно тази дума употреби, лицеприятен. Но понеже Събирача говореше почти като британец и не произнасяше някои звуци, Алвин помисли, че Мейкпис Смит е „неприятен” , но после Събирача му го написа и Алвин разбра. Както и да е, ковачът е бил тук преди година. А и момичето-факла от хана, появила се във видението в кристалната кула на Лола-Уосики, сигурно е тук. Нима не бе написала в книгата на Събирача “Роди се Създател”? Когато видя тези думи, буквите им заблестяха с вълшебна светлина като посланието от Божията ръка на стената, в оня библейски разказ: „Мене, мене, текел, упарсин” и наистина Вавилон паднал. Само пророчески слова можеха да блестят така. Значи ако Алвин е въпросният Създател, а той знаеше, че е така, тогава тя сигурно е видяла нещо повече със зрението си на факла. Сигурно знае какво представлява Създателя и как се става такъв.
Създател. Хората произнасяха тази дума шепнешком. Или с тъга, твърдейки, че на света вече няма Създатели и няма и да има. Да, някои говореха, че старият Бен Франклин бил Създател, но той отричал дори да е магьосник чак до деня на смъртта си. Събирача, който познавал Бен като собствения си баща, твърдеше, че Бен е създал едно-единствено нещо през целия си живот – Американския договор, листа хартия, който свързал в едно холандските и шведски колонии с английските и немски селища в Пенсилвания и Сускуахени и най-важното, червенокожите от Ираква, за да образуват заедно Съединените американски щати, където червенокожи и бели, холандци, шведи и англичани, бедни и богати, търговци и работници можеха да гласуват и да говорят смело и никой да не казва “аз съм по-добър от теб”. Според някои това постижение било достатъчно за да бъде Бен Създател, но Събирача каза, че бил обединител и свързващ, но не и Създател.
Аз съм Създателят, за когото е писала факлата. Тя ме е докоснала при раждането ми и е видяла, че в мен има заложба за Създател. Трябва да намеря момичето, вече е на шестнадесет години и ще ми каже какво е видяла. Защото силата, която откривам в себе си, нещата, които мога да върша, сигурно имат по-висша цел от рязане на камъни без ръце, изцеляване на болни и тичане през гората като индианец, което не може да прави нито един бял. Имам пред себе си дело, което трябва да извърша, но нямам ни най-малка представа как да се подготвя за него.
Застанал на пътя, заобиколен от двете страни със свинеферми, Алвин дочу острия звънтеж на желязо, удрящо желязо. Все едно ковачът го повика по име. Ето ме, викаше чукът, намери ме, още нагоре по пътя.
Преди да стигне до ковачницата, обаче, той взе завоя и се озова пред хана, в който се бе родил, ясен като във видението от кристалната кула. Варосан до блясък, само с праха от това лято по стените, ханът не изглеждаше съвсем същият, но беше радостна гледка за всеки уморен пътник.
Двойно по-радостна за него, защото, ако имаше късмет, вътре го чакаше факлата, която ще му каже какъв се очаква да бъде животът му.
No comments:
Post a Comment