Лятото най-после прочетох цялата "Илиада" и разбрах, че в един момент ще стигна до "Илион" и "Олимп" на Дан Симънс. Омировата Илиада е многогласна епопея за храбростта на човеците и прищявките на божествата, за смъртта и безбройните й въплъщения (има най-различни видове убийства за любителите на хоръра, а Симънс е от тях), за преплетените нишки на съдбата и волята на хората да я променят. Общо 1500-те страници на епичния сай-фай роман разказват за същото.
Романът се категоризира като "литературна научна фантастика", заради препратките към стари литературни произведения - Омир, Шекспир, Пруст - който дори робот няма търпение да го изчете, - Робърт Браунинг и (оказа се) Набоков. Основната сюжетна линия описва каква щеше да е Троянската война в една алтернативна вселена, където троянци и ахейци се съюзяват и отправят предизвикателство към боговете, дърпащи конците им. А "самите богове" са пост-човеците от далечното бъдеще, еволюирали или самосъздали се да имат нематериално битие, способни да заемат всякакви форми като следствие на квантовите им игрички. Въпреки че се радвах на тераформирания Марс и заселения Монс Олимпус, според мен боговете са доста противни създания, досущ като в истинската Илиада, но описани още по-подробно. Излишно подробно, признавам.
Най-чаровните образи в книгата за мен са роботите от луните на Юпитер, които си говорят за литература докато поправят обшивката на космическия кораб, например, и непрекъснато се мъчат да си обяснят феномена "човек". Те откриват квантова аномалия с източник Земята и се юрват да спасяват слънчевата система с военен кораб. На борда му са отвлеченият Одисей (най-симпатичния и съответно най-експлоатиран грък) и този, който минава за главен герой в нашия роман - професор по класическа литература от американски университет, който можеше да е нелош образ, стига да не беше преспал с Елена Троянска. Това ако не е кич, не знам какво е.
На Земята междувременно живее колония от презадоволени и леко изглупели хора, чиито жизнен цикъл се контролира автоматично и телата им биват подменяни на всеки 20 години, а продължителността на живота им е фиксирана на сто. Размножителният им цикъл също е строго контролиран - дете се ражда, когато на друг индивид му изтекат стоте години - изобщо, поредната антиутопия "какво ще стане с човечеството, ако всичко, ама наистина всичко му е наред". Разбира се, статуквото трябва да се наруши, за да има завръзка и екшън и половината роман проследява съдбините на хора, лишени от благините на цивилизацията.
Роботите спасяват Слънчевата система и умиращия от радиация съпруг на първата бременна жена от 14 века насам, който пък от своя страна е натъпкан на нано-ниво с "цялото познание на човечеството", складирано от "аватара на земната биосфера, придобил съзнание" (знам, омг). Сега може да го предаде на останалите си събратя с едно докосване, да се телепортира по желание без портал (а ла Енея и последователите й в "Триумфът на Ендимион"), да акушира при раждането на децата си и да строи светлото бъдеще на човешката раса. Краят на романа просто ме задави от погнуса. То не беше радост, то не беше обич, то не беше рецитиране на "Илиада" по памет. Прочетох, че книгата е тематично повлияна от extropianism. Не, не и пак не.
Но пък докато я четях, ми беше много кеф:)
Романът се категоризира като "литературна научна фантастика", заради препратките към стари литературни произведения - Омир, Шекспир, Пруст - който дори робот няма търпение да го изчете, - Робърт Браунинг и (оказа се) Набоков. Основната сюжетна линия описва каква щеше да е Троянската война в една алтернативна вселена, където троянци и ахейци се съюзяват и отправят предизвикателство към боговете, дърпащи конците им. А "самите богове" са пост-човеците от далечното бъдеще, еволюирали или самосъздали се да имат нематериално битие, способни да заемат всякакви форми като следствие на квантовите им игрички. Въпреки че се радвах на тераформирания Марс и заселения Монс Олимпус, според мен боговете са доста противни създания, досущ като в истинската Илиада, но описани още по-подробно. Излишно подробно, признавам.
Най-чаровните образи в книгата за мен са роботите от луните на Юпитер, които си говорят за литература докато поправят обшивката на космическия кораб, например, и непрекъснато се мъчат да си обяснят феномена "човек". Те откриват квантова аномалия с източник Земята и се юрват да спасяват слънчевата система с военен кораб. На борда му са отвлеченият Одисей (най-симпатичния и съответно най-експлоатиран грък) и този, който минава за главен герой в нашия роман - професор по класическа литература от американски университет, който можеше да е нелош образ, стига да не беше преспал с Елена Троянска. Това ако не е кич, не знам какво е.
На Земята междувременно живее колония от презадоволени и леко изглупели хора, чиито жизнен цикъл се контролира автоматично и телата им биват подменяни на всеки 20 години, а продължителността на живота им е фиксирана на сто. Размножителният им цикъл също е строго контролиран - дете се ражда, когато на друг индивид му изтекат стоте години - изобщо, поредната антиутопия "какво ще стане с човечеството, ако всичко, ама наистина всичко му е наред". Разбира се, статуквото трябва да се наруши, за да има завръзка и екшън и половината роман проследява съдбините на хора, лишени от благините на цивилизацията.
Роботите спасяват Слънчевата система и умиращия от радиация съпруг на първата бременна жена от 14 века насам, който пък от своя страна е натъпкан на нано-ниво с "цялото познание на човечеството", складирано от "аватара на земната биосфера, придобил съзнание" (знам, омг). Сега може да го предаде на останалите си събратя с едно докосване, да се телепортира по желание без портал (а ла Енея и последователите й в "Триумфът на Ендимион"), да акушира при раждането на децата си и да строи светлото бъдеще на човешката раса. Краят на романа просто ме задави от погнуса. То не беше радост, то не беше обич, то не беше рецитиране на "Илиада" по памет. Прочетох, че книгата е тематично повлияна от extropianism. Не, не и пак не.
Но пък докато я четях, ми беше много кеф:)
9 comments:
ама, че ден! втори постинг от графата friends, който е за книги и, за който първата ми реакция е "Знаех си!"
еми, няма да го прочета :), но благодаря за ревю-то.
extropianism-a обаче звучи добре :)
впрочем (practical analogue to "btw", btw!), не съм си представяла Симънс като лудит, а той вече втори път епично се бори с тиквата на НТП (Техноцентъра в Хиперион и явно трансхуманизма тук), като дава за алтернатива някакви лейм-асс мистични измерения на човешкото, дето никой не ги е виждал, ама не може да ги няма, щото иначе (според автора?), ще трябва да си теглим ножа, от отчаяние ли що ли?
1000 и кусур страници ментална патерица! не, мерси! :)
@ ffox
Този тип книги обикновено ги сравнявам с изядена наведнъж кутия шоколадови бонбони - докато ги ядеш е страшно приятно, но накрая си казваш - олеле, защо го направих това сега?:)
Всъщност Симънс не е против трансхуманизма, само аз;) Той много се радва на функциите на натъпкания с наноелементи човешки организъм, плод на дългогодишно усъвършенстване на технологиите. Много якият пример за свързване с близката, далечната и общата мрежа беше - поглеждаш си дланта, представяш си нужния брой и цвят фигурки и хоп, готово. Онези изглупели "старостилни" хора бяха забравили как да ползват тези функции, а също и да четат:)
Мистичният елемент идва по-скоро от теорията на роботите за произхода на алтернативните вселени - от въображението на велики творци. Как ли? Ми с ъъ... квантово изместване:Р
Впрочем;)ти може би ще оцениш древногръцките заигравки дори повече от мен, защото си по-голям фен.
и все пак не :) щом ги пише тез неща и те свършват по тоз начин, значи вътрешно си е лудит :D
(веднъж да кажат, че подсъзнанието ти те контролира, пък иди доказвай, че нямаш подсъзнание!)
а за оценяването на заигравките - няма как да разберем :) (всъщност в няколко от възможните вселени, аз вече съм прочела книгата и съм ти казала мнението си, така че в тази се чувствам извинена да не си правя труда :P)
toooold yaaaa....
а иначе хазел - ми квантовата механика си позволява - и може би дори изисква - адски голямо количество метафизика. Трябва да говориш с някой от нейните гийкове :)
Дори съм склонен да те запозная с един
ако обещаеш да не го правиш християнин :}
@ ikew
Аха, прав си за метафизиката. И много въображение се изисква освен това, което аз не знам дали имам:)
Пък, впрочем, занимаващият се с метафизика човек далеч не задължително е християнин. Има и други религии, а има и простичък теизъм, та дори и ню ейдж.
много ме изкефи един коментар в слашдот, по случай темата за първото дело за преподаване на креационизъм в русия - "Ма защо да се спираме само на биологията, питам аз?! Предлагам от догодина по физика, като алтернативна теория да се преподава Магия!" :)
( този постинг е поздрав за Икю заради руската и физичната връзка :Р )
@ ffox, ikew
Е какво сега, за подлото и хардкор съблазняване на Зевс от Хера ли трябва да напиша, за да спрете за малко да говорите за метафизика?:)
Аа и: щом няма да я четете, мога да спойлвам: Одисей в тази вселена остава при Цирцея и се описва как си прекарват медената... вечност:)
[пубертет]Цирцея лол!!!!1[/пубертет]
@хаз
Ммм, то християнството за мен дори не е метафизика, може би по-скоро метафилософия :)
Човекът си е хардкор физик, който обаче отказва да се ограничава в една област на науката - чете адски много за билогията, астрофизиката, чистата математика, социологията, модерните технологии и вероятно психологията (ама оная, в която хората се хипнотизират едн друг). Изобщо, много плодотворна почва за всякакви memes от всеки калибър, hence my plea да не ми го вземаш :)
И мдам, са въпросът е КОГА ще запозная
:)
Вероятно като дойда да си играя с коледните подаръци на децата
@Ffox
Хехе и аз чета слашдот по мноо
^^
Аз пък те поздравявам с 4 урл-та на мейл за да се чувства хазел изолирана :D (и щот не им е тук мястото)
Въпреки, че ми харесаха и двете книги и в моята уста остана горчивият вкус от излъганите надежди.
Мразя подобни сюжети.
Но пък ми допаднаха всички превпратки към Пруст и Шекспир (уф, още не съм прочела "Една любов на Суан", все още се отегчавам до сълзи на втората страница), както и няколко семпли поклона към историята.
Губи ми се причината да се разпростре всичкото това в цели 2 романа, ама здраве да е.
Интересното беше, че роботите ми бяха по-реалистично човешки от всичките там нано-хора, богове, троянци, ахейци и прочие.
П.П. Никът ми е просто случайно съвпадение, макар и дошъл по същия път на логиката, като при Симънс ;)
Post a Comment