Love Is Not A Victory March

My Guild Wars Factions copy will be late.
The alternative to getting drunk is posting love poetry.

Some poems by Blaga Dimitrova. May her soul rest in peace.

До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Вярност
От неговите стъпки - твоите са по-предани.
По-сигурни от неговите - твоите ръце.
Очите ти по-всеотдайно в моите са вгледани
И може би отчаян мислиш, че съм без сърце.
Но моите стъпки сякаш пуснали са корени,
неизтръгваеми, дълбоки в неговия път.
Очите ми за неговите са разтворени
и само в неговите мойте длани се топят.
И все едно каква отплата ще получа аз.
Кога и колко връща той, не тегля на везни.
И все едно дали по-верен е на случая,
или неуловимото той повече цени.
Остава мойта обич цяла, неразломена.
Над мене ветровете променливи нямат власт.
Кому съм вярна? Нему ли? Или на спомена?
Не зная. Може би на себе си съм вярна аз.


Към нея
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се слееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.

Денонощие
На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.
И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе
А когато нощта е надвиснала
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

I'll say it in two words. Sleep deprivation:)