Freeeeedom!

В дискусията на тема "Индивидуалната свобода и "общото благо"" поддържах (привидно) парадоксални схващания по разни основно морални въпроси. Примерно смятам, че всичко извън пълната моногамия е грях, но също така, че е безсмислено да се криминализират проституцията и наркотиците. Един авторитет в областта на политическите науки ме е обявил за "анархо-комунист", а от друга страна съм дърта консерва, та дрънка. Свободата на индивида, фикс идея за привържениците на либерализма, ме привлича чисто емоционално, понеже като темперамент не си падам особено по авторитети;) Моята теза беше, че атеизмът не е достатъчно убедителен в защитаването на общността, без да е подплатен с трансцедентно "узаконяване" на идеята за правилата. Има ли правила, има ограничение на свободата. Няма да е лошо това ограничение да е смислено, а "общото благо" не ми се вижда особено смислено. Сигурно всички сме рожба на своето време, в което крайният егоизъм е допустим и оправдан, "стига да не пречи на другите". Само дето опитът показва, че винаги реализирането на моята свобода пречи на нечия друга свобода и при липсата на краен (ultimate) критерий чия свобода да вземе превес, ситуацията става меко казано объркана. Ясно е, че обществото налага някакви общи норми и е въпрос на социално оцеляване да се съобразяваш с тях. Сетих се, че имаше някаква "свобода на съвестта", която, доколкото разбирам, означава да имаш право да изповядваш убежденията си, защото видиш ли, при демокрацията всеки може да си вярва в каквото пожелае, стига да не го пропагандира на останалите хехе.

Напоследък четох книгата "Чудесата" на К.С. Луис, където много ми хареса твърдението, че човешкият разум е пример за свръхестествена намеса в природата, защото е трудно да се докаже, че произходът му е изцяло биологичен. Другият такъв пример е наличието на нравственост у хората, което той смята за общовалидно, но това е щото не е живял в 21 век и не е бил на нашата дискусионна група:) Като казах 21 век и Луис, една сърцераздирателна новина за Хрониките на Нарния, the movie.

Забравих да спомена разделянето на свободата на негативна и позитивна, като негативната свобода е свобода от налагането на външни авторитети, за което ставаше дума дотук, а позитивната свобода е възможност за реализиране на потенциала на личността (а може и колектива или нацията). Разграничението е направено от Isaiah Berlin, от когото си харесах следния цитат: "Liberty for wolves is death to the lambs."

Та тъй, с моралния релативизъм се поздравяваме, но не си говорим...