Dec 12, 2005

Freeeeedom!

В дискусията на тема "Индивидуалната свобода и "общото благо"" поддържах (привидно) парадоксални схващания по разни основно морални въпроси. Примерно смятам, че всичко извън пълната моногамия е грях, но също така, че е безсмислено да се криминализират проституцията и наркотиците. Един авторитет в областта на политическите науки ме е обявил за "анархо-комунист", а от друга страна съм дърта консерва, та дрънка. Свободата на индивида, фикс идея за привържениците на либерализма, ме привлича чисто емоционално, понеже като темперамент не си падам особено по авторитети;) Моята теза беше, че атеизмът не е достатъчно убедителен в защитаването на общността, без да е подплатен с трансцедентно "узаконяване" на идеята за правилата. Има ли правила, има ограничение на свободата. Няма да е лошо това ограничение да е смислено, а "общото благо" не ми се вижда особено смислено. Сигурно всички сме рожба на своето време, в което крайният егоизъм е допустим и оправдан, "стига да не пречи на другите". Само дето опитът показва, че винаги реализирането на моята свобода пречи на нечия друга свобода и при липсата на краен (ultimate) критерий чия свобода да вземе превес, ситуацията става меко казано объркана. Ясно е, че обществото налага някакви общи норми и е въпрос на социално оцеляване да се съобразяваш с тях. Сетих се, че имаше някаква "свобода на съвестта", която, доколкото разбирам, означава да имаш право да изповядваш убежденията си, защото видиш ли, при демокрацията всеки може да си вярва в каквото пожелае, стига да не го пропагандира на останалите хехе.

Напоследък четох книгата "Чудесата" на К.С. Луис, където много ми хареса твърдението, че човешкият разум е пример за свръхестествена намеса в природата, защото е трудно да се докаже, че произходът му е изцяло биологичен. Другият такъв пример е наличието на нравственост у хората, което той смята за общовалидно, но това е щото не е живял в 21 век и не е бил на нашата дискусионна група:) Като казах 21 век и Луис, една сърцераздирателна новина за Хрониките на Нарния, the movie.

Забравих да спомена разделянето на свободата на негативна и позитивна, като негативната свобода е свобода от налагането на външни авторитети, за което ставаше дума дотук, а позитивната свобода е възможност за реализиране на потенциала на личността (а може и колектива или нацията). Разграничението е направено от Isaiah Berlin, от когото си харесах следния цитат: "Liberty for wolves is death to the lambs."

Та тъй, с моралния релативизъм се поздравяваме, но не си говорим...

2 comments:

Anonymous said...

Това много ми помага да изясня отчасти въпроса за "общото благо", за да подготвя някакво обобщение.


"..атеизмът не е достатъчно убедителен в защитаването на общността, без да е подплатен с трансцедентно "узаконяване" на идеята за правилата. Има ли правила, има ограничение на свободата. Няма да е лошо това ограничение да е смислено, а "общото благо" не ми се вижда особено смислено."

Принципът на ббщото благо е именно един алтернативен на религията източник на легитимност на правилата.

"при липсата на краен (ultimate) критерий чия свобода да вземе превес, ситуацията става меко казано объркана.

Всъщност осъществяването на индивидуалния интерес и "общото благо" не се намират чак в такова голямо противоречие, доколкото общото благо е принципът, от който се ръководи създаването на нормите, които гарантират баланса между интересите на индивидите.

имаше някаква "свобода на съвестта", която, доколкото разбирам, означава да имаш право да изповядваш убежденията си, защото видиш ли, при демокрацията всеки може да си вярва в каквото пожелае, стига да не го пропагандира на останалите хехе.

ъъ, това не е точно така, но допускам, че се шегуваш :)

Забравих да спомена разделянето на свободата на негативна и позитивна, като негативната свобода е свобода от налагането на външни авторитети, за което ставаше дума дотук, а позитивната свобода е възможност за реализиране на потенциала на личността (а може и колектива или нацията).

Това е много полезна изходна точка за продължаване на разговора. Когато принципът на общото благо се комбинира с позитивното схващане за свободата, се създава голям риск от ограничаване на индивидуалната свобода. В идеалния вариант бихме имали последователно прокарване на принципа на общото благо в съчетание с негативно разбиране за свободата, което да го балансира.

hazel said...

Glad to be of service:) Радвам се, че съм ти била полезна, все пак затова писах на български, което не ми се удава особено. Хайде, чакаме крайния "ултимативен" текст;)