It seemed that
we would lose the race
we would lose the race
Не пуша вече една година - не е кой знае какво геройство, въпреки подкрепата на много приятели, но оттогава животът ми се смали непредвидено. Случиха се неща, които не можах да понеса без цигари и се пречупих вътрешно - смея да твърдя, че можеше да се избегне с една-две дози никотин. Така сме ние, пристрастените, захапваме живота с разклатени зъби и после плюем. И се усмихваме. А без дрогата животът изгубва вкуса си, изгубва на моменти дори фокуса си, движенията ни стават вяли и апатични и минусите далеч, далеч надхвърлят плюсовете. Поне спестих доста пари, това не може да се отрече...
Долината на смъртната сянка преля от катаклизми и вече не усещам сянката на смъртта. В Стария завет пише, че любовта е силна като смъртта, а аз открих, че се влюбвам през юни още преди 20 години и оттогава внимателно регулирам емоционалния си цикъл. Естествено, далеч не винаги успявам, но си прощавам, защото юни, а не април, е най-жестокият месец. Тогава мога да се отпусна и да ме боли, защото и аз съм човек. Тогава усещам тежестта на шестте години, откакто съм сама (с изключение на три разхубавяващи месеца, които бяха, хм, разхубавяващи). Усещам, че пословичната ми самодостатъчност не е достатъчна и че искам да има с кого да ида за три дни на Ропотамо. Тогава пиша стихове и разкъсвам спомени. Тогава спирам и цигарите.
От утре почвам да тичам сутрин из квартала. Call me wierd.
8 comments:
Пращам ти малко вълнички подкпрепа и оптимизъм... те всъщност се връщат обратно, защото се генерират от блога ти по принцип.
Ефикасно е да заместиш една дрога с друга, особено когато второто са ефедрини от бягането ;) Стискам палци!
@ razmisli
благодаря:)
ще докладвам, както миналата година за пушенето
Нашият учител по физика казваше, че сборът от пороците е константа - ако оставиш пушенето, ще подхванеш нещо друго :) А аз се затруднявам да квалифицирам каквото и да е като порок :)Вече поне четири дни съм йога - четири без прекъсване :) Ставам все по-добра. За бягането - пази си колената и глезените. Аз не бих бягала, ама ти си знаеш :)
Целувки
@ lyd
И аз съм го чувала това за сбора от пороците:)
Само че, ако прочетеш нещата ми тагнати "антидрога", ще видиш, че никъде не квалифицирам пушенето като порок, а по-скоро като дефиниращо ме поведение. И че отказването на цигарите е създаване на един вид болка, която да потисне другия вид болка, съзнателна промяна на личността, за да видя дали мога. Rite of passage, aко щеш. Епитимия.
И изобщо, добродетелта не е липсата на пороци.:)
Гледай сега моята стратегия:
Убедена съм че всичко мога ако се захвана, изобщо не пробвам мога или не. Захващам се само с това, което ми е кеф или се налага ;)
@ lyd
Хех, добра стратегия, да живее мързелът. Имах един приятел, дето пробваше неща да види дали може, убеждаваше се, че може, писваше му моментално и ги зарязваше. По този повод взе една висша математика и заряза цялото висше;)
@ all
Много е яко да се тича, училищният двор беше празен, после дойде една мама с дъщеря да играят баскетбол. Не сме сами!
Дано не звуча фамилиарно.Намерението ми е да споделя.Самодостатъчността продължава точно колкото е достатъчно, за да познаеш този, който ти трябва не просто да отидете някъде заедно, а изобщо да сте си заедно. Ще стане точно когато си готова за това, дори да си мислиш, че отдавна си се отказала да бъдеш щастлива по този начин.Ще стане и ще бъде толкова хубаво, колкото може и отгоре.Винаги познавам.
@ anon
благодаря за хубавите думи.
Post a Comment