Hands of Time

- Мамо, мамо, преминах в трети клас!
- Е то оставаше и да не преминеш...

Краят на учебната година на Рада. Сутринта закупихме голям и красив букет за любимата госпожа и проведохме следния безумен диалог по пътя към цветарския магазин:

- Аз много си обичам госпожата, искам да й купим красив букет.
- Чудесно, ще й избереш.
- Много е хубава, добра и млада.
- Е, млада... колкото мен е, или малко повече.
*Shocked*
- Не може да е повече от теб!
- Ама Рада, тя има дъщеря на 18!
- Еми родила я е млада! Най-много на 35 е госпожата!
- Я сметни на колко трябва да я е родила?
- Ъ-ъ, на 17.
- Виждаш ли? На 17 още си ученичка, едва ли е подходящо да имаш бебе.
- Значи я е родила на 20... и сега е на 38... вярно е по-голяма от теб. Обаче носи грим и няма толкова бръчки колкото теб.
- ... Мерси. Ама няма и две деца и толкова грижи.
- Да, освен това ти си доста строга. Госпожата казва, че аз имам много добро домашно възпитание.
- Радвам се. Кой е най-невъзпитан от вашия клас?
- Ивайло. (Иначе много сладък тип, но преместен от друго училище.)
- А майка му каква е млада и хубава. Хах, еми ето. Колкото по-добро домашно възпитание, толкова повече бръчки за майката.
- Май да...

Ваканция, ура!

Omnivores Galore

give us today our daily bread

Никога в живота си не съм била на диета, нямам целулит и стрии, а много хора твърдят, че съм слаба и стройна, въпреки двете деца. Добро начало за списък с храни, а?:)

Мария ме предизвика за пет любими ястия. Ще мина по допирателната и ще възхваля минимализма в кухнята.

1. Пиле със зеле. Ама наистина. Може и с прясно, и с кисело зеле, без лук в моята рецепта. При киселото зеле се добавя черен пипер и дафинов лист, от друго няма нужда. Във варианта с прясно зеле се добавя доматено пюре, смлени домати или друго доматено производно.

Тук едно неплатено рекламно съобщение. Пилешкото е адски вредна храна напоследък. У нас консумираме един път в месеца - купувам възможно най-кльощавото цяло пиле от Хит и го готвя същия ден на две манджи - половината на пилешка супа, другата половина на пиле с картофи, ориз, зеле, или домати. Пилешките бутчета особено са пълни с хормони и антибиотици и нямат правилната форма за пилешки крак. От пилешкото се дебелее, а първият мензис на момичетата идва на 10 години. Не казвам да не ядете, просто не си мислете, че е полезно - освен ако нямате баба на село, която отглежда пилета. В такъв случай можете да сравните вкуса на пилето оттам с това от магазина и разговорът приключва.

2. Шопска салата. Какво да кажа... Мога да ям това цяло лято без ми омръзне и го правя. Не мога да не завия от мъка към луната за любимия ми зеленчук - доматите. Първо, купувам най-рано през май. Не може да ядеш домати през февруари и да очакваш, че имат някакъв вкус. Вуйчо ми все още отглежда домати в двора си и тази пролет почти се изкуших да си взема два стръка разсад и да ги гледам на терасата. Не съм забравила вкуса на доматите - нищо общо няма. Истинският хубав домат няма нужда дори от сол!

3. Свинско с картофи на фурна. Аз ползвам един глинен грънец без капак (счупих го). Може с крехко или с по-шарено месо. Нарязва се на парченца, слага се в грънеца заедно с нарязан лук и се задушава в малко олио във фурната. Слагат се сол и червен пипер, добавят се картофите (кило) и се покрива с фолио, или с капак за по-сръчните от мен. След едно известно време се добавят 2 настъргани домата или там каквото ползвате. После чубрица - подправката, която един приятел си носи в САЩ всяка година и е обект на проверки по летищата по този повод.

4. Карфиолена мусака. Никога не бях яла карфиол като дете, знаех, че се слага в омразните ми туршии. Един път в някакъв ресторант се престраших да опитам и оттогава е любимо ядене. Eто лесна рецепта: Вари се цял, после накъсвам на розички и слагам в намаслена тава. Има вариант с или без кайма. Ще кажа с каймата, за да ви напомня да не си купувате кайма, ако можете да го избегнете. В 9 от 10 случая моля месаря да ми смели избрано от мен парче свинско. Ако много държите на телешка кайма - добре, но и свинската става, зависи от месото. Каймата се задушава заедно с малко настърган лук в тиган като се разбърква. Слагам червен пипер и друга подправка, ако имам муза. После сипвам при карфиола в тавата и разбърквам. Запича се на силна фурна, после отгоре се слага заливка от кисело мляко и яйца (една кофичка, две яйца) и пак се запича. Отгоре се настъргва кашкавал (ако има) и пак във фурната. Вкусно е.

5. Тук трябва да сложа любимия ябълков сладкиш на Рада, който е много лесен за описание - всеки път е различен, защото иначе ми омръзва. :) Напишете "сладкиш с ябълки" в гугъл и комбинирайте. Всеки път обаче е голям хит и се изяжда за максимум един ден.

Така - Джен да извади престилката, защото иначе... нали знаеш;)
Яла съм вкусни неща при Ffox, искам пак:)
Трябвало и мъж - имам някакъв спомен, че Wolfy, aka Mountain King може да готви и като такъв попада в графата "идеален мъж".

И докато сме по темата:
- Резюмираната статия за всеядното животно.
- Нула газирани напитки в моето домакинство. Не че "натуралните" сокове са по-полезни, но със сигурност имат по-малко захар.
- ВСЕКИ ден плод. Понеже рядко ядем салати, наблягаме на плодовете. Всеки ден.
- Всяка седмица риба. Много се опростява въпроса "какво да сготвя" като знаеш, че един ден в седмицата ще е риба - разбира се, редувам видовете, за да не ми писне. Пека на фурна, последно готвих на супа и стана фантастична. Може би затова сме и умни, освен слаби;)
- Един път на две седмици junk food night - с бисквити, сладкиши, чипс, шоколадови бонбони. За съжаление junk food под формата на вафлички, бонбонки и прочие залива и ежедневието - винаги нося на Миш нещо за похапване след градина, че е гладен. Радва се много и на банан, или на парче суров карфиол, но... по-често е готово маслено кексче.
- Ядене често и по малко. Аз ям 4-5 пъти на ден.
- НЕ на колбасите. Много-много рядко шунка, свинска или пуешка.
- Хляб. Според мен диетите без хляб са опасни, да не говорим, че много често хората, отказващи хляба, върло налитат след това на пасти. Типов и "Добруджа". Децата, незнайно защо, ядат 99% от манджите без хляб, но си наваксват с филийки и сандвичи за закуска. Последно купувах ръжен и Рада каза "о-о прекрасен е, хляб за гладни гърла".

И да си пожелаем в следващите поне 30 години да не сме гладни. Амин.

Finance for Dummies 4

I would buy anything that has 'enhanced' in it.

Информацията в днешно време управлява. Можем да прочетем за разни компании, че си увеличават капитала. Това звучи добре, нали? Капитал - хубава дума, увеличение - също.

Да видим. Капиталът, това са парите, с които едно дружество оперира на пазара. Простичкото икономическо уравнение е Активи= Пасиви + Акционерен капитал. Или,

Капитал = Активи - Пасиви

В случай, че все пак някой не знае - активите са хубавите неща в баланса, а пасивите - лошите. Дълговете ни. Капиталът на акционерните дружества се състои от акции, които са собственост на различни субекти, наречени акционери. Решенията за увеличаване на капитала се вземат от ОСА, или общо събрание на акционерите, където естествено, както в политиката, важи мнението на мажоритарния собственик на акциите.

И така, идваме до увеличението на капитала - на английски думата е raise. Освен "увеличавам" тя значи "събирам, набирам". Това, разбира се, може да означава, че си разширяваме дейността, но не само. Един от източниците за увеличаване на капитала е капиталовият пазар.

За да бъдат търгувани на борсата, компаниите трябва да са в добро финансово състояние за първоначално публично предлагане (IPO) и да отговарят на съответни стандарти. Освен това финансиране, се използва дългово финансиране (чрез издаване на облигации или чрез заеми) и дялово финансиране (чрез продажба на пакет от съществуващите акции). Кратък, но много информативен списък на предимствата и недостатъците на различните видове финансиране - тук, заедно с интервю за бъдещето на капиталовия пазар в България. Има и интересни неща като например:

Предимство на IPO - Набиране на капитал за изплащане на дългове.
Недостатък на IPO - Функционирането на компанията и фирмените операции стават публично достояние. :)

Котировките на Българската фондова борса от миналата есен насам имат низходящ тренд, което на прост език означава, че цените на акциите спадат. Тоест, капиталът на акционерните дружества намалява и трябва да бъде "увеличен".

Накрая едно лирическо отклонение за три инфраструктурни компании, листвани на борсата.

Оперативната печалба(EBITDA) най-бързо е нараснала при „Мостстрой” със 451%, следвано от „Холдинг Пътища” със 109.6% и „Трейс Груп Холд” с 42.6%. Подобна е и ситуацията при нетната печалба. Въпроса е дали трите инфраструктури компании ще успеят да поддържат високият ръст на приходите и рентабилността. Спирането и забавянето на европарите по програмите, финансиращи инфраструктурни проекти ще създадат трудности и на трите публични компании да поддържат високи растежи в приходите и печалбите.

Източник.

Така наречените "европари" са друг вид финансиране - безвъзмездно. Да живее капиталът.

Food Lover 1

What if the light
Shines in darkness my friend

Разказвала ли съм, че бях галено мамино детенце, досущ като в онази приказка, което в деня на сватбата си можеше единствено да пържи яйца? И това нямаше да мога, ако в шести клас една съученичка не ми беше дошла на гости и се беше възмутила, че не мога и яйца да пържа! Е, правех кексове и торти, ама това е по друга линия - просто толкова много обичам сладки неща, че изчетох разни рецепти и се научих още в гимназията.

Сега вече мога да готвя всичко. Не че го правя!:) Обаче оставена пред пълен хладилник, съм в състояние да измисля и сътворя поне две манджи. Друг е въпросът, че винаги държа хладилника си полупразен, защото не обичам да пазарувам, а и предпочитам пресни продукти. Какъв е смисълът да напълниш камерата със замразено месо? Ок, може би има смисъл, ако си купил половин прасе от някой чичо на село, но аз нямам село и купувам месо от месарницата, готвя го, после на следващата седмица купувам пак, и така.

Напоследък излиза, че готвенето се превръща в екзотично занимание за хора с много свободно време. Храната е в заведение, или на един клик разстояние, а когато е в къщи, пак е готова и полуготова. Недейте така, момичета и момчета! Докарвате си лошо храносмилане и здравни проблеми. Затова, в пристъп на тъй редкия при мен алтруизъм, почвам серия от постове с лесни рецепти за хора, чиято идея за приятно прекарване не е двучасово седене прав до печката, с леки прибежки към мивката.

В хладилника ми има винаги:
- прясно и кисело мляко
- яйца
- масло
- лук
- доматено производно
- бяло сирене (преди и кашкавал, ама сега трудно си намирам хубав)

В шкафа ми има винаги:

- брашно
- захар - на пясък и пудра
- някакви макарони
- ориз
- няколко подправки, без да залитам в крайности. мисля да си купя мелачка за черен пипер, много години нямах, понеже за деца се готви без черен пипер.

И тъй, сезонът на тиквичките. Децата не обичат, затова си направих сама. (Това като "секс с любим човек", но малко по-различно.) Четири тиквички би трябвало да стигнат за двама, защото аз ядох два пъти.

Нарязват се на кръгчета и се посоляват, после се оставят известно време в купа. Преди ги нареждах на хартия да се отцедят, ама айде сега. После им се сипва брашно и се разклаща купата, за да полепне брашното по всички. Междувременно фурната се нагрява на 250 градуса или там нейде (аз съм с един древен Раховец 02 Б, който все някой ден ще го сменя, но засега си кулинарствам на него и излиза вкусно). Тавата се намазва с обилно с олио, изсипват се набрашнените тиквички, отгоре се слага още олио и се пекат в нагорещената фурна... около 20 минути май. Знам ли, зависи как тече времето в точката от пространството, в което се намирате. Трябва да се разбъркат поне веднъж, за предпочитане два пъти.

На вкус са неразличими от пържени, консумирайте както ги обичате. Лично аз - плюс кисело мляко, минус чесън.

Човек трябва да може да си приготвя храна сам, за да е самостоятелен и зрял. Възнамерявам до завършване на средно образование и двете ми деца да умеят да готвят всичко, което аз мога. За готвенето все пак е валидно същото като за шофирането:

Щом аз готвя, значи наистина всеки може.:)

На Видовден...

Евровизия 2008 е в Белград - чудесен град, както се вижда и от видеото.

Напълно съм наясно, че не може пак сръбска песен да спечели, но тази е около осем пъти по-хубава от миналогодишната. Израелската също никак не е лоша, а Финландия се представя от посредствените Teräsbetöni, които пеят къде яздели мъжете. Възмутена съм.

Както и да е... Jelena Tomasevic - Oro

Ko li miluje milo moje,
Ko li usne te snene budi?
Ne zaboravi ime moje
Kada krene da, da te ljubi
Klasje moje, ne spavaj.
Njega ljubi, mene uspavaj.
Ne lomi mi led, vodu nema,
Ne soli mi ranu, suza nema.
Ko li zaigra oro moje?
Neka ne igra za nas dvoje.
Klasje, mene uspavaj.
Nuna nej, nuna nuna nuna nuna nuna nej...
Na Vidovdan probudi me da ga opet pogledam.


English Translation:

Who is caressing my dear one,
Who is waking up those sleepy lips?
Don't forget my name
When my wheat starts to kiss you, do not sleep.
Kiss him, put me to sleep.
Do not break my ice, it has no water,
Do not put salt on my wound, there are no tears.
Who is dancing my hora?
May they not dance for the two of us.
My wheat, put me to sleep.
Nuna ney, nuna nuna nuna nuna nuna ney...
Wake me on St.Vitus' day, so that I look at him again.

Напомни ми за далечната младост, когато се учих да играя два вида сръбско хоро:)

Edit - смених видеото. Хич не обичам да трият видеоматериали от youtube. Дали е защото в края пишеше "Косово е сърцето на Сърбия?", демек пропаганден материал!?

Косово Е сърцето на Сърбия. И Македония е била сърцето на България (справка - Климент, епископ Охридски), ама вече не е. Move on, ppl.

Забравих да кажа, че съм ходила в Белград, преди да го бомбардират. Чувам, че сега е още по-красив.

Day Five: Voices

try to remember
what have you been through

Беше тежка седмица, която започна с претъпкана маршрутка в задръстване на Цариградско в 8 сутринта в понеделник. Само при мисълта колко хора са така всеки ден, ми се иска петролът да спре да се ползва за горива и да почне да се използва само за правене на дограма, копчета и компютърни части. Примерно.

Пак се подкарах със сако, риза и панталон с ръб, знаете как е. Усмивки, ръкостискания, нови лица и имена, разходки до Бизнес парка и обратно, Рада вече ходи сама на пиано, три пъти тази седмица, че в неделя е годишният концерт в читалището. Преуморих се, защото работех и след работа и стигнах до фазата, при която всяко хоризонтиране води до моментално заспиване. На всичко отгоре захранването ми най-после издаде багажа, но този въпрос се реши почти свръхестествено с едно телефонно обаждане. Много голямо благодаря!

Теоретично трябва да се очертава един работен уикенд, с полуневъзможен норматив за изпълнение. Аз обаче имам твърдото намерение да отпразнувам петъка, гледайки Инди 3 с чипс и бира, а утре да отпразнувам съботата като гледам четворката. Тази четворка не е като онази четворка, чувам:)

След работа навън, децата вечер са по-досадни от обичайното. Or maybe it's just me.

Finance for Dummies 3

Вестник "Таймс" съобщава днес, че цените на недвижимите имоти във Великобритания ще спаднат със 7% тази година и с 9% следващата. Предишната прогноза е била за 1% увеличение. Общата прогнозна сума на отпуснатите ипотечни кредити е спаднала от 340 млрд лири на 285 млрд. лири.

Разбира се, много важно е да си оптимист - нещата ще се влошат, преди да се подобрят, казват от Съвета на ипотечните посредници. Такива май си нямаме у нас, слава богу, mortgage broker e онази институция, която преследва безработни нискообразовани хора по улиците, за да ги убеди да теглят ипотечен кредит при чудесни условия, както се обяснява и в това видео, което се каня да постна от сто години, все някой може да не го е гледал.



В него англичаните се присмиват на американците, но вече не им е много смешно, съдейки по коментарите под статията в Таймс.

Buy on the rumour, sell on the news e як лаф. Don't try this at home.

The End of the World

Неее!

Ще се лежи пред багера и ще се пошляпва в калта в стил Артър Дент, то се е видяло.

В читалището има пиано и солфеж, курсове по народни и латинотанци, курс по рисуване и книжарница. Освен това скоро го ремонтираха.

Днес в Младост 1 от 18:30 e протестът. Ето снимки на местата, където искат да строят.

Еdit

Отидохме, подписахме се на подписката, направихме снимки на плакатите и зелените площи. Те действително са доста зелени, а наблизо има полуразрушена детска градина с ограда с надписи "не преминавай, опасност от срутване". Ама за какво да строят детска градина, като може търговски център...

Има и снимки на Миша, Рада просто става все по-добър и по-добър фотограф, жалко, че е толкова скъпо хоби.

Edit 2

Предвидените строежи в междублоковите пространства ще унищожат зелени площи, градинки, детски площадки. Това е пряко нарушение на чл.9 и чл.62 от закона за устройство на територията (ЗУТ). Също така съществува наложен мораториум от СОС срещу уплътняването на междублоковите пространства, взето с решение N 117 по протокол N 60 от 13.10.2003г.

Дзверя се в устройствения план, виждам, че на мястото на читалището ще има кооперация, която ще е в ъгъла (пломбата) на два блока, както е нашият строеж на паркинга. Не съм специалист по архитектура и строителство, мамка му, но аз и счетоводител не съм, пък попълвам данъчна декларация...

Искам догодина по това време огромен брой строителни предприемачи да са фалирали и в затвора. Или поне само фалирали:)

But The Ghosts Here

apart from an illusion of freedom,
side effects are minimal

Една седмица имах на гости Мъж. Така де, човек:) Припомни ми колко е хубаво да имаш още един възрастен у дома - изюрка ме да си купя чантичка за фотоапарата, показа ми как се зареждат акумулиращи батерии и донесе продукти, които сготвих. Минусите за него предполагам са били децата, които се размотаваха щастливо около него, котката, която ръси косми и аз, която в един момент се развиках да не ме настъпва по мазола. Кеф:)

Поводът за този пост обаче е, че той направи нещо с мирандата ми и контактите ни се оказаха в общ списък. В неговия списък ме има и с новия ми, и със стария ми номер (ех, колко съм голяма, цели двама души), но по-интересното е, че съдържаше 3-4 пъти повече хора от моя, имаше разни общи познати, а също и хора, за които само бях чувала, но не ги познавам лично. Сега ги трия един по един, но за някои се чудя дали да не си ги добавя. По-скоро няма.

Периодично си трия хора от кю-то - вероятно съвпада с асоциалните пикове в живота ми. Днес една приятелка спомена, че в нейното кю има двама души, които вече не са живи и аз изтръпнах. Спомних си за една позната, която загина в катастрофа, но аз вече я бях изтрила. Спомних си за мой приятел, който всеки пък като зачезне за по-дълго офлайн, се питам дали още е жив. Спомних си, че има хора, в чийто списък сигурно фигурирам със стария си номер, с който съм офлайн вече няколко месеца и може би се чудят дали съм жива.

А може би не. Може би и на тях не им дреме за моя живот, както на мен не ми дреме за техния, щом съм ги изтрила. Те са престанали да съществуват в моя свят, символично унищожени от мен, затова чувствам, че не съм добър човек - защото убивам миналото, под всякакви форми, а човек без минало не е същият. Отрязаните връзки с хора, които някога са били важни, не само премахват парченца от живота, но и премахват парченца от мен. Точно сега ми е много тъжно за загубата на хора по пътя - и не, да оставиш спътника (или член на групата) да замръзне по пътеката към върха, за да оцелееш сам ти, може да е морално оправдано, но това не го прави добро. Някога не бях такава и вероятно просто ми е мъчно за готиния човек, който съм била. Ето, влезе Егоистът с главно Е.

Липсваш ми...

Finance for Dummies 2

Научих думата downsize през 1999 г., когато съкратиха 95% от персонала на американската компания, в която работех.

1. To reduce in number or size: a corporation that downsized its personnel in response to a poor economy.
2. To dismiss or lay off from work: workers who were downsized during the recession.

Из answers.com

Downsize is a recent example of a euphemism that found broad acceptance in the language and is not particularly thought of as a deceptive attempt to smooth over the pain of large-scale firings. But the search for less harmful terms goes on and on. The attempt to find even more positive-sounding ways to say "downsize" has led business executives and people working in human resources and public relations (both euphemisms themselves) to float a number of alternatives. Companies were being "reengineered" and even "right-sized"; laid-off workers had to be "separated" or "unassigned" for being "nonessential"; their jobs were said to be "no longer going forward."

От Dictionary.com

"Yes, sir, General Motors, you want to close these factories and move them to Mexico? No problem! How can we help you? You say you don't want to pay your corporate taxes? No problem! You don't have to pay any! So you want five of us workers to do the same exact jobs it used to take ten workers to do? Happy to oblige! No, we don't mind working seven days a week! Why give jobs to the unemployed when we can just work longer hours ourselves? We don't need to see our kids! You want us to blame the Japanese for taking our jobs? Hey, that's easy! Gimme a sledgehammer and a foreign car to bash! Heck, just give me a foreigner to bash! I'll have no trouble venting my anger against the enemy you've created for me! Better them than you!"

Из "Downsize Me", Michael Moore - така описва той реакцията на профсъюзите при съкращенията в "Дженерал Мотърс" през 80-те.

Ще затварят офиса на "Александра видео" пред нас, популярно известен в моето семейство като "рента". Ползваме го вече пет години, първо видеокасети - под наем и купуване, после двд-та - под наем и купуване. Едно от големите постижения на дъщеря ми е пресичането на улицата, за да иде да върне взетия под наем диск, докато ние с брат й надничаме със свито сърце от терасата. Затварят и сладкарницата до нас - някакси успяха да я "напъхат" в магазина за хранителни стоки в същата сграда, който поне от една година никак не върви на добре. Не е ясно още какво ще правят с освободеното помещение. Жалко за хубавите им пластмасови столчета.

Съкращенията са непопулярен ход независимо дали си ляв, десен, или центрист като мен. В условията на рецесия се срещат често. Обикновено се изплащат обезщетения и качествените специалисти (каквито съм сигурна, че са всички, четящи тук;) не остават дълго безработни.

Днешна новина по темата.

The Hour of Need

How long wilt thou forget me, O LORD? for ever?

How long wilt thou hide thy face from me?

How long shall I take counsel in my soul,

having sorrow in my heart daily?

How long shall mine enemy be exalted over me?

Consider and hear me, O LORD my God:

lighten mine eyes, lest I sleep the sleep of death;

lest mine enemy say, I have prevailed against him;

and those that trouble me rejoice when I am moved.

But I have trusted in thy mercy;

my heart shall rejoice in thy salvation.

I will sing unto the LORD,

because he hath dealt bountifully with me.

Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3. Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4. Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5. да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6. Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал

Давид, Псалм 12 (13)

Yellow Matter Custard!

yellow matter custard,
dripping from a dead dog's eye

Култова група, свирила общо на два концерта - само кавъри на Бийтълс. Фан-тас-тич-ни.

I Am The Walrus, eдна от най-шантавите песни на Джон.

Адски се кефя на хора, които си обичат работата и им личи:)

Все пак, оригиналът...

Finance For Dummies 1

Обичайна новина от Дневник. Я да пробвам на по-човешки език.

Търговският баланс или търговското салдо е ключов макроикономически термин, който напоследък често се споменава в новините. Най-общо, търговското салдо на дадена страна изразява съотношението между вноса и износа - ако е положително (излишък), значи износът надвишава вноса, ако е отрицателно (дефицит) - вносът надвишава износа. По последни данни за януари-февруари 2008 г. България има търговски дефицит 2.4 млрд. евро, а общо за миналата 2007 година 7.3 млрд евро. Данните могат да се изтеглят от сайта на БНБ.

Ето тук се обяснява съвсем просто върху какво влияе търговският дефицит - до увеличаване на външния дълг, забавяне на растежа и възможна криза на валутата. Той е и важна част от салдото по текущата сметка (макроикономическо понятие, което описва икономическото състояние на страните, редом с инфлацията). В тази статия, предназначена за чужденци в България, се споменава, че кредитният рейтинг на страната е намален заради дефицита по текущата сметка. Още оттам:

Amid all calm domestic arguments, foreign analysts said that the countries with poorer macroeconomic fundamentals were likely to be the first to feel the impact of more cautious lending and investment internationally. Tightened liquidity on international markets was a trend that had already emerged in the aftermath of the global sub-prime mortgage crisis. Many foreign analysts believe 2008 will help estimate the scale of liquidity contraction for the medium term but they are certain that the worst hit would be countries with imbalances.

Bulgaria is present on several blacklists, for its current account deficit, inflation, credit exposure and disparity between demand from solvent buyers and production.

Доскоро преките чуждестранни инвестиции покриваха изцяло този дефицит, но днешната новина е, че те бележат спад в номинално изражение и в процент от БВП.

Последно, новината, че Словакия, поканена да се присъедини към еврозоната от 2009 година, обмисля налагане на наказателна мярка за спекуланти, които използват въвеждането на новата валута за вдигане на цените. :) Изключително интересен край на статията.

Обмисля се дали въвеждането на евро в дадена страна да не бъде съобразено с вътрешния характер на нововъзникващите икономики - или да бъдат добавени нови критерии като например минимум БВП на човек от населението или цени близки до тези в Еврозоната.

Miss Impossible

Where's my mother's open arms
Where's my father lionheart

Пак вали, което вероятно саботира течащия в момента ремонт на покрива... и течащия покрив.

Вчера и онзи ден на слънчицето ритахме топка в училищния двор, Рада кара колело, но хитът на сезона е баскетболът. С една омекнала детска топка с нарисуван самолет, с Рада се състезавахме до 21 точки и тя вкара първия си кош. Помля се от кеф просто, нищо, че я бия всеки път.

А Михаил като видя, че вкарвам топката в коша, ме изгледа с такова удивление, страхопочитание и гордост, че направо усетих как пораснах с две педи в очите му. Пожелавам на всеки да бъде гледан така, неописуемо е:)

Въпреки неподходящия си ръст, в гимназията играех баскетбол абсолютно всеки час по физическо, а понякога оставах и след часовете. Голяма мания беше, за всичките ми съученици-дългучи и съученички-миньончета.

Най-красивият отборен спорт за мен.

In other news:
- Рада отива на Мальовица в петък с класа;
- взех страшно много работа до края на месеца;
- крайно време е да си купя билет за Индиана Джоунс.

I Transpire

От вашия забавлител. До поискване.

Понякога за съжаление се чувствам като stand-up comedian. Разбира се, това е много субективно - аз мразя stand-up comedians, а много хора им се кефят, но то чуждото нещастие кефи. Чувала съм, че разширените вени от стоене прав са неприятно заболяване. (Табелка Laughter)

И понеже съм хей-зъл, няма да споделя лошите, а само добрите новини.

- Обадиха се от НАП и казаха, че не дължа онези пари. Леко се изкушавам да се ухиля самодоволно и себеправедно:D
- Съседът, който си трупаше строителните (и не само) отпадъци пред входа в продължение на почти половин година, днес ги махна. Една жена от входа каза, че станало един час след като съпругът й подал жалба в общината. Вива гражданското общество!
- Ще ходя на протест против застрояването на зелените площи и детските площадки в Младост 2 и 3. И паркингите, ама в нашия случай вече е късно.
- Ходихме в Борисовата градина в събота, много хубав парк. Маймунките се катериха по паметника на... каквото и да е там, има едни статуи с партизански вид, запуснати и изпочупени. Децата ги намериха за много интересни обаче. Другия път съм обещала, че ще се возим с лодка по езерото Ариана.
- Докато се разхождахме, в парка започнаха да се събират поддръжниците на ЦСКА, с шалчета и шапки. Михаил беше облечен с червено якенце и червена шапка, но като чу как агитките подвикваха, неочаквано се развика с тъничък и ясен глас: "Левски, оле! ЦСКА свине!" Ние с Рада му изсъскахме да мълчи, две конюнктурни страхливи женички, опитващи се вкарат в рамки свободолюбивия храбър мъж;)
- Royal Hunt се представиха добре, пяха, свириха и се стараха. Имаха неприлично малко публика (200 души максимум според мен), но пък тя също се постара. Искам пак да ходя в парти-центъра на 4 километър, звукът беше ок като за такова място, което компенсира безобразно скъпия "Туборг". Pain of Salvation например едва ли биха събрали фенове за цяла зала, но за там ще паснат чудесно. Отиваш, пиеш бира, слушаш музика - какво повече му трябва на човек? А, да, добра компания, която ако може да прояви тактичност и да не ти повтаря на равни интервали колко е зле групата:)

Друго какво? Другото са само лоши новини, така че благодаря за вниманието.

Not My Kind

If we all walk behind the blind
Tell me where do we draw the line

Децата за много неща са "както си ги научиш". Примерно, никога да не минават на червено. Второ, да се оглеждат, дори като минават на зелено - идиоти всякакви. Днес водя Мишо на градина и седим на светофара, а някакви хора пресичат.

Както винаги, той пита "Защо те пресичат на червено?". Както винаги, аз отговарям: "Защото майките им не са ги научили като малки. "

Човек няма как да се научи сам на тези неща. Някой отвън трябва да те научи на напълно произволните и антиприродни неща като пресичай на зелено, не плюй по земята, хвърляй боклука в кошчето.

Днес обаче Миш ме пита защо майките не са ги научили. Аз отначало казах:

"Ами може като са били малки светофарът да не е бил измислен още."

После осъзнах неправдоподобността на това и продължих към пропастта:

"Или просто е нямало светофари там, където са живели..."

Ето така се учат децата на софийска ксенофобия:)

В неделя съм на концерт на Royal Hunt, живот и здраве. Това е крайно безизвестна датска група, която се води прогресив, но всъщност е лигав 'kikelihevi' metal, който звучи по същия начин като в началото на 90-те. Аз обаче ги ползвам като фон за работа и съответно ги слушам много. Слушах ги и в колата през двата месеца, когато имах музика в колата.



В най-лошия случай ще пия бира с приятел:)

И за да съм в cheesy тон, не знаех, че още се правят такива покъртително-просълзяващи балади. А иначе най-добрата песен от новия албум на POTF Revolution Roulette е тази.

Journey Through Pressure

Pushing the will
Being alive
Well I have been
I came far

Идеологията на свободния избор е силно преескпонирана. Колкото повече ти повтарят, че имаш огромен избор, толкова по-голям е шансът да повярваш, че това е вярно. Повтарянето формира мисленето със страшна сила - няма значение доколко го приемаме като факт. Наскоро четох интервю с рекламен спец, който спомена, че 98% от хората твърдят, че не се влияят от реклами, но, продължи той, "ние знаем, че не е така". Знаели са го и Оруел и Хъксли.

Мисля напоследък за свободата да изберем партньор - за една нощ, за половин година, за много години - и реших, че уредените бракове, доминирали културата хилядолетия наред, са много, много добра идея. За съжаление е трудна за прокарване, но нищо не пречи да я кажа, пък някой може и да я повтори!

My father saw my mother once before they got married. He loves to shock Americans by recounting how he lost sight of her at a bazaar the day after their wedding and lamented to himself that he would never find her again, as he’d forgotten what she looked like.

Класиката в жанра са индийците, които до ден днешен си уреждат браковете. В тази изключително готина статия, завършила Харвард индийка разказва как на фона на злополучните й "срещи" (dating направо е национален спорт в САЩ), идеята да се среща с мъже, одобрени от баща й, изглежда съвсем приемлива. Така и така ходиш на blind dates от сайтове за запознанства, защо и родителите да не кажат тежкото си мнение? И те са хора, и те допускат изключения.

My father excludes “non-veg” suitors. There is, however, a loophole for meat-eaters who earn over $200,000.

Тънките нюанси на брака по любов и по сметка присъстват и в наши дни. Танцът на изискванията и компромисите е сложен и често води до настъпване на партньора по мазола. (Вчера се смях с глас на "Като сме казали бял кон, искаме бял кон, каква е тази зелена тротинетка, моля!" Анджък.) Изборът води до приемане на друг избор, пътеката на живота ни криволичи, понякога 15 години след възрастта на женитба на бабите и дядовците ни, още сме сами и "търсим". А колко по-просто щеше да бъде, ако родителите ни бяха насочили дискретно към детето на някое приятелско семейство. Естествено, без насилие и Монтеки и Капулети, това е тоооолкова в стил 15 век;)

Като казах детето, в предучилищна Рада си хареса едно момченце, то нея - също. После ходиха на лагер, поживяха заедно, видя се, че не става работата и всеки по пътя си. Останаха приятели, де;) Но мисълта ми е, че майката и бащата на това момченце бяха най-симпатичните майка и баща, с които се запознах! С майката станахме приятелки и се виждаме и без децата. Ако живеехме в една примитивна общност и трябваше да избирам партньор на дъщеря си, аз щях да избера точно този, който тя си хареса. Аналогичен случай в детската градина на сина. Неговата стриктна моногамия вече трета година подред леко ме плаши, но това е друга тема. С майката на Мина ми е най-приятно да си говоря в група от 30+ деца. А на рождения ден на Миш се запознах с бащата, и ах, той е одрал кожата на Каарле от Viikate, млъкни сърце:D

Майтапа настрана, уредените бракове имат три презумпции:

1. Всяка жаба да си знае гьола.
2. Младото си е младо.
3. Всичко е до време.

1. Успешните бракове доказано са между хора от една среда, а в едно патриархално общество средата на децата повтаря тази на родителите. Както казваше един приятел first choose a lifestyle, then a partner. Абсолютно е прав и това се отнася както до музикалните вкусове, така и в отношението към собствеността и прекарването на почивките. А приблизително равното имуществено ниво е плюс, както би казал всеки с повече от шест месеца партньорски стаж.

2. Обикновено сключени на млада възраст, уредените бракове се консумират благодарение не на количеството изрецитирани сонети и хайкута, а на нивото на хормони в кръвта на младоженците. Нужно ли е да доразвивам мисълта си? Колкото е по-успешен в сексуално отношение съюзът, толкова повече са шансовете да е успешен и в други отношения. И не откривам топлата вода с твърдението, че дългосрочно задоволяваната сексуално жена може да се "влюби" в съответния мъж. Дори той да й е законен съпруг:)

3. Уреденият брак заварва емоциите на бъдещите съпрузи на еквивалента на, приблизително, четвъртата година от една нормална западна любовна връзка. Стихиите са стихнали, така да се каже. Но ако се замислим, бракът по любов често заварва бъдещите съпрузи на абсолютно същия етап от развитието на отношенията им. QED.


Разбира се, нещата могат да не потръгнат и в уредения брак. Но е много по-удобно да има някой друг крив за това:)

Morning Works

Добре дошли след почивните дни, скъпи приятели и съседи.

Ние (кралското "ние") положихме умерено количество труд, комбиниран с ходене на кръчма с народна певица, където се тропаха кръшни хора; с празнуване на първи май със страхотна руска водка и гледане на Индиана Джоунс 1 в подготовка за големия ден.

Сега е моментът да си зададем монументалния въпрос "Работохолик ли съм?"

Никога - 1 точка
Понякога - 2 точки
Често - 3 точки
Винаги - 4 точки.

1. Предпочитам да свърша нещо сам, отколкото да моля за помощ.

2. Губя търпение, когато трябва да чакам други хора, или на опашка.

3. Винаги бързам и се състезавам с времето.

4. Дразня се, когато ме прекъсват по средата на някаква дейност.

5. Занимавам се с няколко неща, за да съм зает.

6. Осъзнавам, че върша две-три неща едновременно, например храня се и пиша писмо.

7. Често се ангажирам да свърша повече, отколкото мога.

8. Чувствам се виновен, ако не работя.

9. Важно е да виждам конкретни резултати от работата ми.

10. Интересувам се повече от крайния резултат на работата ми, отколкото от процеса.

11. Събитията никога не се движат достатъчно бързо и достатъчно ефективно за мен.

12. Ядосвам се, когато нещата не стават, както аз ги искам.

13. Задавам същия въпрос, без да осъзная, че вече съм получил отговор.

14. Прекарвам много време в планиране и обмисляне на бъдещи събития и забравям сегашния момент.

15. Продължавам да работя след като колегите ми са свършили.

16. Ядосвам се, когато хората не отговарят на стандартите ми за съвършенство.

17. Разстройвам се, когато съм в ситуации извън моя контрол.

18. Често работя под напрежение заради поставени от самия мен крайни срокове.

19. Трудно ми е да разпускам, когато не работя.

20. Прекарвам повече време в работа, отколкото в контакти с хора, хобита и развлечения.

21. Започвам работа по проект, за да имам предимство, още преди да са финализирани всичките му етапи.

22. Ядосвам се на себе си и за най-малката грешка.

23. Влагам повече мисъл, време и енергия в работата си, отколкото в отношенията с околните.

24. Забравям, игнорирам и свеждам до минимум семейните празници като рождени дни или ваканции.

25. Вземам важни решения, преди да съм узнал всички факти и да съм ги обмислил.

Ако резултатът е:

25 - 49 = Не се престаравате
50 - 69 = Леко се престаравате
70 - 100 = Много се престаравате

Взето оттук. Търсех за пристрастяване към комар (ъ-ъ, него го нямам:)

Сериозно, оказва се, че работохолизмът е пристрастеност към хормоните, отделящи се при стрес. Нямаме Workaholics Anonymous, така че резултатите от горния тест са без значение, но все пак има хора, които пият от сутринта, но не признават да имат проблем с алкохола.

Kароши.

Are You There

И създаде Бог... звездите;
и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина

Битие 1:16-18

през прозореца
звездите не се смеят -
просто кълба газ

...

Last Vestige of Old Joy

Някой да не си помисли по заглавието, че имам тежък махмурлук?:)

Това е втората песен от сплита Agalloch - Nest ("сплит" е издание с две песни на двама различни изпълнители, ако някой знае как се казва на български, ще редактирам). Парчето на Агалох също е хубаво, но Nest просто са ми влезли под кожата, сигурно затова настръхвам.

Last Vestige of Old Joy

И понеже е петък - сингъла от предстоящия албум на Opeth - Watershed. Казва се Porcelain Heart и може да разбие по-крехките сърца.

Албумът излиза на 3 юни.

Labour Day

Честит първи май!

Както правилно си спомняме от този пост, на днешния ден празнуваме въвеждането на осемчасовия работен ден, след дълги години 12-часов и после 10-часов. Не искам да пропусна случая да призова към лобиране за шестчасов работен ден. :)

Не искам също така да пропусна случая да отразя новина от днешната преса, която просто ме застреля:

Община Първомай ще отбележи 1-ви май с откриването на две изцяло ремонтирани улици, съобщиха от пресцентъра на Министерство на транспорта.

Очаква се министърът на транспорта Петър Мутафчиев да присъства на откриването на двете улици - ул. „Васил Левски" и ул. "Иван Шишман".

Церемонията ще започне в 10:30 часа.

Очаква се да присъстват и заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, както и други много заместник-министри, шест депутати, кметовете.

Видяно тук.

Не, наистина, това има ли нужда от коментар? И нямам предвид "други много", а самия факт, че министри и депутати отиват да празнуват ремонтирана улица. С церемония!

О, tempora, o mores!