The Little Things Give You Away

And now there will be no mistaking
The levees are breaking

Напоследък прочетох фразата "хора, които извличат енергия от превръщането на хаоса в ред". Ставаше дума за специалист по "decluttering" - плащаш на някого, който да дойде у вас и да ти каже какво да изхвърлиш и как да наредиш останалото. Лично мен тази идея много ме радва, но, естествено, не бих наела такъв човек. Не бих наела дори интериорен дизайнер, макар че в момента съм пред такъв избор. Може би те също извличат енергия от превръщането на хаоса в ред - аз само губя енергия от тази дейност. Слагането на неща "на мястото им" ужасно ме уморява, както и измислянето къде да им е мястото. Освен това едно и също място за разни предмети ми доскучава, колкото и да ми е харесвало първоначално. Опитите ми за минимализъм не са особено успешни - особено по отношение на дрехите на тийнейджърката ми:) Тя в момента е на Konzertreise в Германия с училищния хор и оркестър, а в нейно отсъствие подредих малко гардероба й. Не мога с точност да определя какво ме накара да го сторя, но се почувствах по-скоро по-добре, отколкото по-зле след заниманието. Те с Мишо също като мен не са никак подредени, така че сме обречени да живеем перманентно на ръба на тоталния хаос. 

Тази седмица излизам в отпуск, а в петък, живот и здраве, заминаваме с децата за Лондон, за да отпразнуваме 20 години от последното ми ходене там. Отново се раздвоявам между уседналост и пътуване, питам се защо правя едното или другото, дали действително искам да обиколя света, или поне Европа? Или искам кротко да почивам в селска вила и да поливам цветята, а защо не и доматите? Някога мечтаех за приключения по други континенти, а сега предвиждам, че те, също като любовта, остават за друг живот. И в това няма нищо лошо, защото все пак съм постигнала немалко неща и съм се научила, поне донякъде, да съм доволна и благодарна. 

В заключение - поздрав с една песен от далечното минало, която се уча да разбирам.

Semblance of Liberty

If the virtues of tomorrow
Cause the greed of today
We won't have a future

Карнавалната ваканция, децата са на почивка с тати, а аз си взех два дена отпуск, така че в следващите четири дни алармата на телефона за събуждане ще е изключена. Рай!

Търсех нещо в блога си и се зачетох, за пореден път стигайки до извода, че преди съм била доста по-интересен човек и съм се занимавала с по-интересни неща. В чест на оттеглилия се папа, който наистина много ми допадаше, ето един стар пост за неговата енциклика за надеждата. Сега живеем в 95% католическа държава, децата имат час по католическа религия в училище, но рядко ходим на църква, а с Мишо и Рада водим разговори, от които е видно, че не са особено вярващи. А светът изобилства с неща, които биха могли да променят ума човешки, докато го подхранват и му дават енергия. Естествено, умът също може да затлъстее от некачествена храна, или да отслабне от глад. Въобще не съм споменала думата "душа":)

Решила съм целенасочено да прослушам пак музика, надявам се също толкова успешно, колкото беше и целенасоченото четене на книги. (В Goodreads  съм обещала да прочета 50 книги тази година, като препрочетените не се броят - в момента съм на Ender's Shadow.) Надежда за по-добър свят, един вид. Може да почна с малки крачки - примерно с метъл групи с женски вокали. Много трудно харесвам женски вокали, но замисълът е да зарибя децата с малко по-различна музика, че леко взе да ми писва от Тейлър Суифт. Взехме си платеното издание на Spotify, което може да се слуша на мобилни устройства, и вече знам наизуст We're never getting back together и Mean. Не е лошо, нови хоризонти, разкрепостено съзнание, особено препоръчително упражнение за застаряващи хм, лелки, обаче от толкова разкрепостеност се превръщаме в разграден двор. Кога мина времето, когато децата слушаха моята музика... За саундтрака от Pitch Perfect с кавъри на осемдесетарски хитове да не отварям реч, че почва да ми се причува Like a Virgin в изпълнение на Михаил.

Рантнах, сега да похваля момчето, че завърши срока с много добър успех, като по математика, английски и физическо е изключително добър, по музика, арт и български и околен свят доста добър, дори по поведение резултатите не са катастрофални. Да похваля и момичето, което смени учителя по Science втория срок – да припомня, че тя е с три срока, а Мишо с два - но и при него е супер добра. Освен това с училищния хор ще ходят в Мюнхен и по този повод да завърша положително с тази с песен на измислен език, която знаем от хора, и за която вкусът на всички ни съвпада.

Wo bist du

 Die Warmen Hände Sind So Kalt

Тук валя доста сняг и януари беше студен, имам чувството, че годината почна преди години. Времето тече много бавно, прочетох доста книги, не само на новия Киндъл, но и от библиотеката. Не бях ходила на библиотека от студентските си години, много е вълнуващо:) Хубавото и лошото е, че има доста богат избор от англоезични книги и не си упражнявам френския, но може би занапред ще се възползвам и от основния фонд на френски, а защо не и на немски? Да започнеш нов език от нулата на 41 г. не е най-добрата идея, но преминах първото ниво на немски с 90 от 100 точки. Хич не ме бива с говоренето, там имах само 14 от 20 точки, но вече поразбирвам някои текстове на Рамщайн:) За съжаление финският падна жертва на намаляващия  ми мозъчен капацитет и много малкото енергия в края на работния ден. 

След работа съм втора смяна готвене и чистене и занимаване с децата, не съм сигурна кое от трите е най-изтощително. Рада се възмути, че сме яли само здравословна готвена храна, трябвало отвреме навреме да ядем и junk food, та миналия уикенд им купих меню за вкъщи от Pizza Hut. На моменти дори мисля да си вземем чистачка, но нещо в мен се бунтува - чистенето зимно време е единственият ми фитнес, при нас проблемът е основно в разтребването, а не в чистенето, а и не ми се ще да експлоатирам някоя бедна португалка. Произхождам от бедно работническо семейство (почти де) и не ми се играе на средна класа от южноамерикански тип. А и апартаментът няма и сто квадрата, макар че, като почна да чистя, ми се струва много по-голям. Което ми напомня онзи лаф, че в казармата тоалетните се чистят от сгафилите новобранци, а след сватбата - от любимата жена. Я да видя има ли още опция за анкета тук? 

Не я намерих, пфу. Вариантите за отговор на въпроса "Кой чисти у вас?" щяха да са: а) жената б) мъжът в) чистачката г) чистачът. Буква г) е шега.

Децата растат, особено Рада, която вече е висока колкото мен и много женствена. Вярно, възмущава се от мен повече, отколкото заслужавам, и нерядко се караме, но все още успявам да си говоря с нея покрай многобройните й приятелки и приятели. Не знам какво е да си one of the popular kids и я гледам хем с възхита, хем с тих ужас. Това кина, гости, мотаене по молове... Даже малко си развали успеха, тоест, имам си истински пубер. Впрочем някой да е чувал за пубертет при момчетата около 10-годишна възраст? Знаех, че ще се засекат, но не очаквах чак толкова скоро. Споровете с Михаил са доста по-изнервящи от тези с Рада, но пък и той е много по-емоционална личност.

Съжалявам, че тук нямаше секция за гласуване на референдума, за да гласувам с ДА. Към настоящия момент токът от ядрените централи ни трябва, за да си караме електрическите коли, каквато се надявах да ми е следващата. Затова пък на 30 км оттук си имаме френската АЕЦ в Cattenom, която се виждала от по-високите сгради. И днес гледах в гугъл мапс на какво разстояние е Белене от Козлодуй и изведнъж изпитах силна носталгия по България.

Night Enchanted

Няколко бързи думи, докато ми втасва питата-слънце. Караме невероятно спокойна и мързелива ваканция у дома, с редки прибежки за пазаруване. Повечето време вали, макар температурите да са над нулата. Всеки си има занимавка, подарък от Дядо Коледа turned Mom and Dad: Мишо айпод тъч, Рада - киндъл файър, аз - прост киндъл. Децата си ги поразменят понякога, но аз със скучното си четене съм недосегаема. С 12 години закъснение влязохме в 21 век; внезапно изпитах желание да си модна блога да прилича на жълтеникав пергаментов лист, убил животно, вместо дърво, за да расте знанието човешко.

Дългогодишното ми презрение към ай-нещата клекна пред настойчивостта на Мишо и вече има петдесетина безплатни игрици на устройството, на някои от които играя и аз (Flow например). Рада за съжаление не може да сваля никакви "апс" за киндъла си, тъй като се намираме в държава, в която нейното устройство (файър ХД) не се продава още, и съответно за функционалности, различни от книги, не може да ползва нито френския, нито немския амазон. Това я води понякога до скръбни изблици - "Темпъл Рън! О, защо нямам Темпъл Рън!" - но пък изблиците са нормално нещо, когато си вече на 13. Учи малко френски, прочете доста Агата Кристи, но няма да й давам още да чете Стивън Кинг, нека още малко поукрепне крехката й тийнейджърска психика. "Игрите на глада" ги е чела на български, но сега ги иска на киндъла си на английски. Аз ги четох миналата година, впрочем, и са безкрайно глупави. Даже "Здрач" е по-добре, честно, а Рада обяви първия том на "Здрач" за много тъп и отказва да гледа филма, за което много й се кефя. Наистина, когато си фен на "Бъфи", всички останали вампирски саги ти изглеждат досадни и плагиатстващи на нейния фон:)

С Мишо борбата за всяка прочетена страница е титанична. Даже ми става мъчно, като се сетя, но мисля да упорствам поне с английските книжки, за да си усъвършенства елементарния английски. Не му било приятно да чете, ами и на мен не ми е приятно да готвя, ама готвя, нали. В живота е пълно с неща, които не са ни приятни, но трябва да ги правим. И може би в един момент, малко по малко, те ще започнат да ни доставят удоволствие... Всъщност готвенето като такова не ми е особено приятно, но, като се замисля, обожавам да правя сладкиши, курабийки, кексове, баници, питки. Най-вече обичам аромата на прясно изпечено тесто... И за да не съм голословна, ето нещо като картичка от мен за Коледа и Нова година:

Здраве, радост, обич и успехи на всички!