Mar 19, 2013

The Little Things Give You Away

And now there will be no mistaking
The levees are breaking
Напоследък прочетох фразата "хора, които извличат енергия от превръщането на хаоса в ред". Ставаше дума за специалист по "decluttering" - плащаш на някого, който да дойде у вас и да ти каже какво да изхвърлиш и как да наредиш останалото. Лично мен тази идея много ме радва, но, естествено, не бих наела такъв човек. Не бих наела дори интериорен дизайнер, макар че в момента съм пред такъв избор. Може би те също извличат енергия от превръщането на хаоса в ред - аз само губя енергия от тази дейност. Слагането на неща "на мястото им" ужасно ме уморява, както и измислянето къде да им е мястото. Освен това едно и също място за разни предмети ми доскучава, колкото и да ми е харесвало първоначално. Опитите ми за минимализъм не са особено успешни - особено по отношение на дрехите на тийнейджърката ми:) Тя в момента е на Konzertreise в Германия с училищния хор и оркестър, а в нейно отсъствие подредих малко гардероба й. Не мога с точност да определя какво ме накара да го сторя, но се почувствах по-скоро по-добре, отколкото по-зле след заниманието. Те с Мишо също като мен не са никак подредени, така че сме обречени да живеем перманентно на ръба на тоталния хаос. 

Тази седмица излизам в отпуск, а в петък, живот и здраве, заминаваме с децата за Лондон, за да отпразнуваме 20 години от последното ми ходене там. Отново се раздвоявам между уседналост и пътуване, питам се защо правя едното или другото, дали действително искам да обиколя света, или поне Европа? Или искам кротко да почивам в селска вила и да поливам цветята, а защо не и доматите? Някога мечтаех за приключения по други континенти, а сега предвиждам, че те, също като любовта, остават за друг живот. И в това няма нищо лошо, защото все пак съм постигнала немалко неща и съм се научила, поне донякъде, да съм доволна и благодарна. 

В заключение - поздрав с една песен от далечното минало, която се уча да разбирам.


No comments: