Мама се върна заедно с двамата Бери преди Татко да изкопае гроба. Анга Бери беше едра жена с бръчки повече от смях, отколкото от грижи, макар че и двата вида бяха налице. Пеги я познаваше добре и я харесваше повече от други хора в Хатрак. Бeше жена с характер, но и състрадателна и Пеги не се изненада, когато тя се втурна към трупа на момичето, сграбчи студената й ръка и я притисна към гърдите си. Прошепна думи, напомнящи приспивна песен, толкова мелодичен и благ бе ниският й глас.
- Мъртва е – каза Мок Бери. – Но с бебето всичко е наред, както виждам.
Пеги се изправи и показа на Мок бебето в ръцете си. Определено го харесваше много по-малко от жена му. Беше човек, който удря деца до кръв само защото не одобрява постъпките или думите им. Дори не се гневеше, което бе още по-лошо. Сякаш нямаше никакви чувства и му беше все едно дали човекът отсреща страда или не. Но беше работлив и макар и бедно, семейството му се справяше някак. Никой от познатите на Мок не обръщаше внимание на грубите приказки, че всички негри крадат и всички негърки са лесни.
- Здрав е – продължи Мок. – После се обърна към Мама. – Когато порасне и стане голям негър, мадам, все още ли ще го наричаш твой син? Или ще го пратиш да спи отзад в обора при добитъка?
Този човек не го увърта, помисли Пеги.
- Затвори си устата, Мок – рече жена му. – А вие, мис, подайте ми това бебе. Ако бях знаела, че идва, нямаше да отбивам най-малкото си дете и щях да имам кърма. Отбих го преди два месеца и оттогава само бели ми прави, но ти, бебчо, не правиш бели, о, да… - И тя загука на бебето както бе гукала на мъртвата му майка, но то и сега не се събуди.
- Казах ти, че ще го отгледам като мой собствен син – рече Мама.
- Съжалявам, мадам, но никога не съм чувал бяла жена да го прави – отвърна Мок.
- Върша това, което казвам – отсече Мама.
Мок размисли над думите й и кимна.
- Така е. Май не съм чувал да не си спазите обещанието, дори дадено на чернокожи. – Той се усмихна. – Повечето бели смятат, че да излъжеш негър не е същото като да излъжеш бял.
- Ще направим както поискахте – каза Анга Бери. – Ще казваме на всички, които питат, че това е мой син и го даваме за отглеждане на вас, защото ние сме много бедни.
- Но не забравяйте нито за момент, че това е лъжа – намеси се Мок. – Изобщо не си мислете, че ако това беше наше дете, щяхме да го дадем. Изобщо не си мислете, че жена ми някога щеше да позволи на бял мъж да й направи бебе, докато е женена за мен.
Мама се вгледа в Мок замислено, изучавайки го.
- Мок Бери, добре си дошъл да ме посещаваш всеки ден, докато това момче е в къщата ми. Аз ще ти покажа как една бяла жена държи на думата си.
Мок се разсмя.
- Значи си истинска аболиционистка.
В този момент влезе Татко, покрит с пот и мръсотия. Той се здрависа с двамата Бери и те му обясниха каква история ще разказват. Той също даде обещание да отгледа момчето като свой син. Той се сети за нещо, което не би минало и през ум на Мама – обърна се към Пеги и й обеща, че няма да предпочитат бебето пред нея. Пеги кимна. Не искаше да говори, защото ако кажеше нещо, то щеше да е или лъжа, или щеше да издаде плановете й. Тя знаеше, че няма намерение да остане в тази къща дори един ден от бъдещия живот на бебето.
- Сега си отиваме у дома, госпожо Гестър – каза Анга и подаде бебето на Мама. – Ако някое от децата ми се събуди от кошмар и мене ме няма, ще чуете писъци чак тук на главния път.
- Няма ли да извикате свещеник да каже няколко думи на гроба й? – попита Мок.
Татко не се бе сетил за това.
- На горния етаж има един проповедник…
Но Пеги не го остави да си довърши мисълта:
- Не! – рязко отсече тя.
Баща й я погледна и разбра, че говори като факла и няма смисъл да спори. Затова само кимна:
- Не, Мок, ще бъде опасно.
Мама изпрати Анга Бери до вратата.
- Има ли нещо специално, което трябва да знам? – нервно попита тя. – Нещо по-различно при чернокожите бебета?
- Много е различно – потвърди Анга. – Но това бебе е наполовина бяло – вие се грижете за бялата половина, а черната ще се грижи сама за себе си.
- Краве мляко от свински мехур, нали? – настоя Мама.
- Вие знаете всичко това – отвърна Анга. – Всичко, което знам, съм го научила от вас, госпожо Гестър. Както и всички жени в града. Защо ме питате така? Време е да ходя да спя.
Когато двамата Бери си отидоха, Татко взе тялото на момичето и го отнесе навън. Нямаше дори ковчег, щяха да покрият трупа с камъни, за да не привлича кучетата.
- Лека е като перце – каза той като я вдигна. – Като овъглени останки на изгоряло дърво.
Което отговаряше на истината, помисли Пеги. Това бе останало от нея – само пепел. Та тя се бе запалила сама!
Мама взе на ръце негърското бебе, а Пеги се качи на тавана и донесе люлката. Този път не се събуди никой освен проповедника. Той лежеше напълно буден в стаята си, но нямаше да излезе. Мама и Пеги оправиха легълцето и положиха бебето в него.
- Кажи, има ли си име това сираче? – попита Мама.
- Тя така и не му е дала име – отвърна Пеги. – В нейното племе жената получава име едва след като се омъжи, а мъжът – след като убие първото си животно.
- Това е ужасно – възкликна Мама. – Това дори не е християнско. Умряла е некръстена!
- Не – възрази Пеги. – Била е кръстена – жената на собственика е кръщавала всички чернокожи на плантацията.
Лицето на Мама се сгърчи.
- Явно си е мислела, че това е достатъчно, за да станеш християнин. Аз ще ти измисля име, мъничък. – Тя се усмихна палаво. – Според теб как ще реагира баща ти, ако кръстя бебето Хорас Гестър младши?
- Ще умре – отвърна Пеги.
- Май си права – съгласи се мама. – А аз още не съм готова за вдовица. Значи ще го кръстим… не знам, Пеги? Какво име се дава на чернокож? Или да го кръстя все едно е бял?
- Единственото име на чернокож, което знам, е Отело – рече Пеги.
- Това е шантаво име – каза Мама. – Сигурно си го прочела в книгите на Уитли Физикър.
Пеги не отговори.
- Знам как ще го нарека. Кромуел. На името на Лорд протектора.
- По-добре тогава го кръсти Артър, на краля – предложи Пеги.
Мама се изкикоти.
- Това е името ти, мъничък. Артър Стюарт! И ако на Краля не му допада такъв адаш, да прати армия, но пак няма да го сменя. Първо Негово Величество да си смени името.
No comments:
Post a Comment