At Sixes and Sevens

Днес в обедната почивка ходих на обеден концерт, Concert de Midi. Изпуснахме френската цигуларка, но слушахме един люксембургски тромпетист и един норвежки бас-баритон. На следващия сигурно ще съм затънала до гуша в работа и вместо да пътувам четири спирки до центъра, ще тичам до кафето за 10 минути.

От днес съм собственик на titre de legitimation, тоест съм нещо като гражданин на Люксембург. Имам и сини торби за рециклиране, в които обаче приемат много малко неща - пластмасови бутилки от вода, от препарати, метални кенчета, кутии от мляко и сок и това е май. Хартията се изхвърля отделно, в сини контейнери, които в нашата махала се събират във вторник. На площада до нас има и контейнер за стъкло, останалото е общ боклук. Общият боклук се събира само в сряда, през останалото време още не съм открила къде се държат черните контейнери. Аз си държа найлоновите торби в мазето, докато дойде заветната сряда. Знам, знам, не съм истински гражданин...

Снощи ходих да напазарувам от Лидл. Никога повече, поне докато не си купя кола. Първо се пътува 15 спирки до някъде, после се ходи половин час пеша, част от времето извън града:) Голямо приключение беше, още повече, че това става по тъмно след работа, нали. Децата си бяха вкъщи и гледали Star Wars the Phantom Menace. Нали взех дълго лелеяния Lego Star Wars (компютърна игра, на която бяха играли само демото) и сега сме на вълна джедаи. То ние не сме спирали де, нали си носим "Хилядолетния сокол", но забравихме светещия джедайски меч в Бургас. Така е по-добре, всяка пръчка се превръща в светлинен меч. Като го съчетаем с костюма на Спайдърмен (с мускули!), еклектиката е пълна.

Запознах се с една англичанка, която е тук от половин година с мъжа си и трите си деца. Превежда от френски и италиански, но учи и български.  Оказа се, че големият й син е в класа на Рада по религия и се познават. Почна се синдромът "малко градче":) Ще видим кого ще срещнем утре на научния панаир в културния център "Ноймюнстер", или както се чете там на люксембургско-немски. Ние вече сме били един път там, на откриването на фестивала на източноевропейското кино. Всъщност това е едно бивше абатство в стария град. Дотам се ходи с асансьор и е наистина красиво. Ето едноминутно видео от официалния сайт на абатството.

Мислех този пост да е философски за равновесието между духовни и материални потребности, понеже днес получих първата си истинска заплата. Но, както се вижда от заглавието, засега равновесие няма.

Edit: Страхотна илюстрация на същото това равновесие намерих в тази лекция от ТЕД.

See Tomorrow Shine

И така, в колонката Connect the Dots вдясно застава и блогът на Рада. Тя ще пише на български, за да си го упражнява. Както се вижда от заглавието, скромността се предава по генетичен път:)

Новините са, че съм регистрирана най-после в люксембургския КАТ и имам право да карам. Мисля да си закупя едно Пежо 3008, но ще видим, нека събера пари. Ще го ползвам само за извънградско, защото в нашето градче колите са излишни, градският транспорт е идеален. Това всъщност важи и за извънградския транспорт. Запознах се с една българска майка на две деца, която всеки ден ги води с два автобуса от селцето близо до Икеа-Арлон (тоест точно до границата с Белгия). Те имат кола, но от Арлон до Люксембург било едно непрекъснато задръстване. А ние така хем сме еко, хем сме в бус лентата и често изпреварваме колите. Но за пазаруване колата е почти задължителна, за да можем да се натоварваме един път седмично с покупки. Засега съм си взела една торба на колелца и пак на автобуса. Последно пазарувах в Кора, което е почти в Бертранж - селце, до което има градски транспорт, тоест аз му викам квартал. Търсихме тамошния Лидл, но не го открихме. Ще пробваме пак в четвъртък...

Миш вече знае на френски pierre, papier, ciseaux. Много полезно нещо е това занималнята, а хем уж е в английска група. В петък може би ще ходят да скачат на трамплин (батут?) в някакво немско градче. Но дори и да не ходи, в занималнята пак е забавно - отвън имат катерушки, вътре всякакви игри. Днес беше с написана домашна по математика - цялата таблица за умножение до 12! Гледам да го вземам между 5,30 и 6 ч., но все е последен, милият. Нали трябва мама да работи усърдно. Предпоследно е едно друго българче, второто от трите деца на една моя "колега", малкото е на ясла, а най-голямото е в гимназията, една година по-голямо от Рада. 

Не знам колко често ще пише дъщерята, трябва повече да учи, а тя основно релаксира, препрочитайки старите си книги на български.

Но днес съм много горда с нея, защото се прибра за пръв път сама с автобуса, отключи си и ни чака 2 часа, докато се приберем. Вече наистина имам тийнейджърка. *подсмърча с умиление*

Fix the Sky a Little

Оказа се, че мебелите от Икеа не се сглобяват чак толкова трудно. Ходихме пак дотам за килими, малка етажерка, холна масичка и шкафчета и чекмеджета за бъдещите секции, плюс разни кутии и дреболии. Естествено, аз забравих да си нося касовите бележки, така че все още нямам фактури, а те ми трябват, за да ми върнат ДДС-то, на което имам право първата една година върху базови покупки като мебели и техника. Е, другия път. Нека и аз да имам пръст в бавното ставане на всичко тук.

Масичката всъщност е доста голяма и ни отне 3 часа, като един път разглобихме две дъски, понеже ги бяхме сложили обратно. Аз че съм с две леви ръце е факт, известен на целия интернет;), но указанията са наистина като за осемгодишни - Мишо съвсем сам сглоби едното шкафче с вратичка, аз му помогнах съвсем малко с пантите. На места наистина е нужна физическа сила. Сега броим дните до дивана. И масата!

Водих Рада на гости на нейна съученичка, която е половин датчанка, половин англичанка. Детето имало приятелка българка, обаче това лято тя си заминала, та Рада един вид се явява заместник-приятелка от България. Даже са ходили семейно в София, дори на Рилския манастир. Свири на пиано и тренира таекуондо, един вид, от нашата кръвна група са. Майката датчанка живее тук от 20 години, двете й деца са родени в Люксембург. Наистина много ми харесва интернационалната среда на децата, макар че още се борят с английския като прасенца с тиква. Мишо на занималнята учи и разни френски думи и изрази, например Ça compte pas! Четенето на английски пак започна от днес (първи ден след ваканцията) и ще трябва да напредва, знам ли. 

Като си говорим за чужди езици, аз мога да докладвам, че успях да сключа договор с местното енерго LEO без да кажа и една дума на английски. Обикновено започвам на френски, на третото изречение се фрустрирам, но този път издържах докрай. Човекът срещу мен твърдеше, че трябва да са ми спряли тока още на 10 октомври... Но какво да направя - чаках си Declaration of Arrival, която временно играе ролята на Titre de Legitimation, което на свой ред ще ми даде статут на пълноправно физическо лице с matriculaire, нещо като местното EГН. Тя пристигна точно месец след първия ден, когато си бях подала всички нужни документи. Вярно, в един момент ми я връщаха, за да попълня и _мястото_ на развода ми, освен датата, но като цяло разтакаването е голямо. Пък търпението е добродетел. Ох, този абзац трябваше да е за чужди езици... днес за пръв път отидох в библиотеката в обедната почивка, пих кафе и четох the Economist, а за вкъщи си взех списания на фински. Бързичко трябва да изуча много граматика, но и лексиката си иска своето.

Näkemiin:)

Carved In Stone

Salut!

Днес най-после ми се обадиха от Икеа. Мебелите ще бъдат донесени и сглобени едва на 19 ноември, тоест пет седмици след поръчката. Тогава трябва да дойде и диванът, но аз него не го чаках кой знае колко - все пак в София живях 7 години без диван. Затова и смятах да си нося софийския насам, но се разколебах в последния момент. Икейският ми харесва по-малко, но пък според мен диваните са силно надценени като важност. За хора като мен са много по-необходими хубави компютърни столове. Такъв поръчахме на Рада с уговорката, че ще го ползвам и аз, докато тя спи. 

Кхъм, Мишо има много малко домашни, засега остава без стол и ще дели компютърното бюро с мама. Поръчали сме само две бюра, защото мама няма да работи повече у дома. За чудесното ми софийско бюро също не остана място в камиончето, та сега ще трябва да се задоволя с икейско. Мислех да си купя поне холна не-икейска масичка, но мебелите в Люксембург са много скъпи. Една за 750 евро много ми хареса, де, но хайде сега - и без това би се използвала основно за слагане на неща в безпорядък.

Живеенето без гардероби, шкафове и прочие съпътстващи аксесоари на вещоманията има и плюсове - например откриваш, че можеш да караш с 2 поли, 3 панталона и пет блузи. (Да, невиждали ме с пола хора, правилно прочетохте. Преди да дойда си купих две поли с дължина малко под коляното като за офис.) Другите дрехи седят по кашоните, а като дойде гардеробът, ще седят в гардероба. Тъжна история. Между другото, новозакупените ми дрехи не ми стават, защото, откакто съм тук, свалих поне 5-6 кг.  Тичането и стресът, освен до побеляване на косата, водят и до  вталяване. (За невиждали ме отдавна хора, аз бях станала мноооого дебела последната година и нищо от старите дрехи не ми ставаше.)

Вчера ходихме до Белгия да оставим Рада на гости за 3 дни до края на ваканцията. Посетихме парка с миниатюрни сгради "Мини Европа", който е страшно хубав всъщност и се качихме на Атомиума, който е само хубав. Забележете Рилския манастир сред макетите - и така е впечатляващ, макар че замъците го водят с едни гърди. Трябва да идем да видим някой замък в околността, за предпочитане с влак, защото те са безплатни за деца до 11 години, а Рада става на 12 след 2 месеца. Мишо не хареса особено Брюксел, трамваят бил по-скапан от софийските, метрото да не говорим, изобщо, изкарахме късмет с нашия малък и спокоен градец...

А, забележителността в "Мини Европа" от Люксембург е мостът Pont Adolphe, който е точно до нас. На снимката в Уикипедия се вижда и кулата на банката-дворец.