One Step Ahead

Само да линкна новия блог на Алисти, в който ще има снимки и пътеписи. Надявам се.
Първият разказ за ходенето ни до Рила е тук.

Приятно четене.

Life Foreclosed

Sing, and the hills will answer;
Sigh, it is lost on the air.

Промяна в статуса. В края на юни Тати заминава за чужбина с новото си семейство, а ние оставаме тук. Съобщиха ни го през март. Децата не могат да го осъзнаят добре, аз вече почти успях - все пак изчезват хубавите ми работещо-мързеливи недели. Съдбата отново има особено чувство за хумор - те отиват да живеят в Лондон.

Известно време ми беше тъжно, задето покрай мен и децата се превръщат в нищо неозначаващо минало и се страхувах, че няма да се справим. Сега си мисля, че нямаме избор и ще се справим - нека сме живи и здрави, останалото ще се нареди. Рада скоро навлиза в пубертета и ще й липсва строгата мъжка ръка във възпитанието, а Мишо от малък проявява признаци на разглезено мамино синче, които трябва да се озаптяват. Аз ще продължавам да съм едновременно и доброто, и лошото ченге, пък дано не развия шизофрения:)

Всеки има право да търси щастието си. Не му се сърдя за взетото решение, само ми е мъчно, че се получи така. Всеки има право на още един шанс и понякога начинът да успееш втория път е да изтриеш първия път. Той не можа да включи децата в настоящия си живот, няма лошо, много мъже не успяват. Просто както винаги аз очаквах твърде много и си въобразявах, че сме избягали от стереотипа. Е, не сме.

На всичко отгоре изчезна Миша и липсите в живота ни нараснаха експоненциално. Обещах да взема ново коте наесен, отивам на фест в Каварна, а после с децата в Ахтопол. Ще я караме някакси, даже може би страхотно.

Relapse

Swans - Love Will Save You

Love will save you when the ocean splits itself in two
Love will save you when the cold wind blows right through you
Love will save you when the poison eats the precious air
And love will save you from the snake that crawls around down there
But it won't save me

Love will save you from the evil and the greed of ignorant men
And love will save you from the guilt you feel when you
Betray your only friend
Love will save you from yourself when you lose control
And love will save you from all the lies your lover ever told you
But it won't save me

Love will save you from the truth when you think you're free
Love will save you from the cold light of boring reality
Love will save you from the corruption of your lazy-minded soul
And love will save you from your selfish and distorted goals
But it won't save me

Love will save you from the black night and the lightning and the ghost
Love will save you from your misery, then tie you to the bloody post
Love will save you from the hands that pull you down beneath the sea
Love may save all you people, but it will never, never save me
No it won't save me

Windmill

Пътешественикът се завърна! Четири дни в Германия - Кьолн и Бон, 3 дни в Белгия - Брюксел и Брюж и 4 дни в Холандия, която е фаворитът на това пътуване. В Германия и Белгия бях на гости, а в Холандия - истински турист.

Амстердам е лежерен и приятен град с безброй велосипедисти. Навсякъде говорят английски, което е плюс, понеже холандският нещо не ме грабна. Направихме удар с хотела - 105 евро за двама души за три нощувки със закуска, закупихме си I amsterdam card за 48 часа, което препоръчвам на всички. Дава безплатен достъп до много музеи, безплатен транспорт, круиз с лодка по каналите и разни отстъпки в музеи, заведения и магазини. Не че ползвахме някой от ваучерите де:)

Приятелката ми беше ходила преди 10 години и имаше лоши спомени, но сега намери града чист, приветлив и безопасен. Хората са усмихнати и дружелюбни (не е това, което си мислите) и наистина има представители на разни националности. Видяхме чернокож полицай, което никога нямало да може да се случи в Германия. Никой не бърза за никъде (освен нас двете, които обиколихме 9 музея за два дена), транспортът е предимно трамваи, а със строящото се метро се гордеят толкова, че на гарата има музей в чест на новата станция.

Холандците разбират от музеи. Бях доволна от планираната обиколка на Rijksmuseum и музея на Ван Гог, от когото имаше картини не само от холандския му период. Много приятната изненада за мен беше Тропическия музей, за който 3 часа не стигат. Бившата колониална сила е събрала експонати от всички континенти, изключително добре оформени и поднесени с много интерактивност. Някои маски и предмети наистина будеха атавистичен страх. Вуду винаги са ми били смешни с еклектиката си, а временната изложба с артефакти и филмчета ми напомни най-вече за Уилям Гибсън:) Видяхме също и археологическия музей (само древноегипетската му част беше отворена, та затвърдих материала), музей на историята на Амстердам (невероятен), синагога, задължителните Стара и Нова църква и музеят на науката "Немо", който беше по-скоро за деца. Не успяхме да стигнем до къщата на Ане Франк, но пък аз съм чела Дневника, така че си я представям.

Музеите обаче са отворени от 10 до 5, така че след това има време за мотаене и снимане, за ядене на палачинки и стекове и, естествено, за холандска бира и други развлекателни субстанции. И двете сме бивши пушачки, но за идеята отидохме в съответното заведение. После в нарушение на закона 2 дена пушихме на пейки. Обещавам, че друг път няма да правим така. Разходките ни из нощен Амстердам бяха увенчани с изненада. (Пак не е това, което си мислите.) В 7 часа магазините затварят и в осем улиците се опразват. В 11 часа вече няма жив човек да се разхожда и да се наслаждава на прекрасното време. Споменах ли, че грееше чудесно слънце и беше нетипично топло за сезона?

Последния ден си метнахме багажа на гарата (автоматичните сейфчета ми признаха картата Visa Electron, за разлика от хотела) и срещу 7 евро получихме автобусен билет за целия ден. Скокнахме на автобус номер 118 и се отправихме към Едам, Волендам, Моникендам. Това са малки градчета в така наречената Waterland и според пътеводителя трябва да се обикалят с велосипед. Купих сувенирно сирене, сандвич със скариди и сладолед и пак се разходихме из кукленските улички покрай каналите и морето, пихме бира и снимахме лебеди.

Ето снимки.

По-късно може да разкажа и за fookin' Bruges:)

Egyptian Tales 4

Има такива, които остават и други,
които тръгват на път - така е, откакто свят светува.
Туве Янсон

It’s where our feet and hands touch the universe, that reality triumphs.
hazel

Местата помнят. Помнят докосването на отдавна изчезнали ръце и ходила, пазят багри и мирис на отминали времена. Местата знаят неща, които на нас ни убягват. Понякога разгадавам посланията им, друг път едва долавям загатнат намек за подобие... или различност. Затова искам да ида на повече места, точно по същия начин, по който искам да прочета повече книги, а защо е така - не знам:)

Преди туризма повечето хора са се раждали, размножавали и умирали в радиус от 20 километра - съседното село, съседния остров на архипелага. Дотогава за пътуването е трябвало да има смислена причина - търговия с далечни земи, поклонничество, откриване на нови далечни земи за търговия. Чистото пътешествие от типа "гъз път да види и още да иска" се е срещало рядко. Туризмът в сегашния си вид e следствие от напредъка на технологиите (изпитвам огромна и несекваща благодарност към изобретателите на самолета), увеличаването на свободното време и нарастването на разполагаемите доходи.

Защо да ида някъде, вместо да си остана вкъщи? Каква част от живота ми е повлияна от пътуването, от подготовката и спомена за него? Какво губя, ако не пътувам? Не мога ли просто да чета за онези места и да съм по-добър познавач дистанционно, отколкото някои стъпвали там, влизали, оглеждали и излизали? Мога. От художествените и научно-популярни книги съм научила повече, отколкото за осемте дни в Египет. Документалните филми показват нещата общо взето такива, каквито са. Преместването на тълпи хора от един континент на друг оставя драматичен въглероден отпечатък върху околната среда.

Обаче... животът ми е кратък, а земята е незначително място във вселенски мащаб. Хилядите километри през морета и океани са миниатюрна чертичка от А до Б на фона на огромните космически разстояния. Прекалено сме бавни и малки, за да стигнем до други планети и звезди, да ги докоснем и изследваме. Обитаваме една самотна планета, затова трябва да се поддържаме и да си помагаме, а за тази цел не е лошо да се опознаем и да си припомним общата ни принадлежност. Може да не се ядосваме на чужденците, че не различават столиците на Балканския полуостров (Where you from? Bulgaria? Bucharest?), когато и ние не знаем столиците на африканските държави. Може да разширим съзнанието си, правейки една малка крачка по чужда земя (пустиня, тундра, савана). Може да свикнем с мисълта, че всичките ни яйца са в една кошница - на 150 милиона километра от Слънцето.

Стъпих на друг континент на мъничката планета за по-малко пари от цената на евтин диван. Дадох химикалки, вместо пари на просещите хлапета и си представях как пишат красивите заврънтулки. (В една страна с почти 50% неграмотно население на юг.) Пипнах стена на гробница на фараон. Научих, че Египет има нобелов лауреат по литература и мисля да го прочета. Пресякох Нил с корабче по пътя на слъчевата ладия на Амон. Донесох кутийка с пясък и сребърна плочка с картуш с моето име, изписано с пиктограми. Дишах друг въздух, който е същия въздух и пих вода от пустинята. Мислех за хората, които не бяха с мен, и те бяха с мен.

Истински места, с истински хора. Пристрастяващо е.

Egyptian Tales 3

Не може да се каже, че харесвам организирани екскурзии, но Египет е едно от местата, където самосиндикално е трудно да се придвижваш. Доскоро из пустинята се е пътувало с въоръжен конвой, но сега го бяха отменили и пътувахме само с нашия автобус. Екскурзоводите ни за Луксор и Кайро бяха българи, но по закон в Египет чужденци нямат право да разказват за древността, затова и на двете екскурзии имахме фиктивен египетски гид, който носеше табелката и подвикваше името на групата ни. В Луксор кодовото ни наименование беше "чеверме", а в музея в Кайро - "Бургас". Вторият гид говореше лесноразбираем руски без падежи и добре ни разказа и показа ключовите места в огромния Египетски музей. (Между другото, българинът ни уведоми, че Мохамед е един заможен човек, който има две съпруги. Многоженството е законно, стига да можеш да си го позволиш откъм жилища, пари и полова мощ.)

Повечето екскурзии до Египет предлагат 1-2 дни в Кайро и остатъка от почивката на други места, като град Хургада на Червено море е добра изходна точка за обикаляне. Някои от пътниците с нашия чартър тръгнаха на круиз - с автобуса от Хургада до Луксор е към 400 км, после с кораб до Асуан и обратно за около три дни, после връщане в Хургада. Българското възрастно семейство на около 70 години сигурно си празнуваше така златната сватба, браво на тях, но аз продължавам да си мисля, че пътуването в следпенсионна възраст не е оферта. Най-малкото не знаеш колко ще си здрав, дори и да си жив. Пътят с автобус през пустинята е уморителен, аз го проспах в едната посока, защото се тръгва в 4:30 сутринта. Събудих се чак в зелената долина на Нил.

Хората в Южен Египет се изхранват основно със земеделие, при това съвсем примитивно. Тракторите и комбайните са малко, все още има хора, които орат с магаренца. Къщите са малки и недостроени (не се плаща данък, ако от покрива ти стърчи арматура), жените са целите в черно, а децата - безброй. Само през последните 9 месеца населението на Египет се е увеличило с около 1 млн. души. Бедността на хората някакси не им пречи. Статистически са само три пъти по-бедни от нас, но изглеждат доста по-щастливи. Джамиите са на всяка крачка, и дори в "светската" Хургада целия петък градът гърмеше първо от пеене, после от нещо, което звучеше като политическа реч, но после реших, че може да е проповед.

Християните-копти са около 10% и като че ли са по-богати. Посетихме курортчето Ел Гуна северно от Хургада, изцяло собственост на богата коптска фамилия, която притежава и единия от телекомите. Построено е в пустинята край Червено море и са изкопани канали във форма на морска звезда, каквото означава името Ел Гуна на арабски. Архитектурата е по-скоро средиземноморска, разни богати хора са си купили вили там и изглежда прекрасно. По-доброто място за почивка, според мен, ако искате луксозен хотел и място за разходки - площади, улички, кино, заведения на открито. В Хургада видяхме много хубави хотели, но отдалечени от центъра и наоколо е камънак. Ако искаш да се разхождаш навън, трябва такси.

Ние много се разхождахме в "стария център" на Хургада, оттам пазарувахме сувенири, а последния ден открихме и истинска улица с бакалии, в които има олио и кетчуп. Не че ни трябваха, но в така наречените "супермаркети" на главните улици имаше само вода и вафли общо взето. На ето тази улица намерихме пекарна, откъдето си взехме арабски питки, сладкарница, откъдето закупих обещаните шоколадови бонбони, магазини за фаянс, откъдето не си купих нищо, а ми се искаше! Новите кооперации изглеждаха по-хубави от доста наши, а уличките бяха разкопани, но ние това си го умеем също. Струва ми се, че работещите в туризма в Хургада са нещо като "средна класа", нормално живеещи египтяни. А пък аз колкото и да обичам да съм турист, искам, доколкото е възможно, да видя и как живее средният жител на дадена страна.

По пътя към луксозната "Марина Хургада", която също изглежда чудесно, се минава през бедняшки рибарски квартал. Открийте разликите.









На мен всичко много-много ми хареса... Да не пропусна да кажа колко беше чисто, тези хора чистят непрекъснато, колко беше вкусно и здравословно яденето (е, може би без сиропираните сладкиши) и колко цивилизовани са арабите всъщност, въпреки контрастите.

Egyptian Tales 2

Вчера в центъра на Кайро взрив убил един и ранил 20 туристи. Вярно, в ислямската туристическа част, близо до джамията Хюсеин, която възнамерявам да включа в следващото си посещение. С надежда, че няма ме взривят барабар с цялото домочадие.

В момента се гневя ужасно на хората с бомбите, които се оправдават с исляма и Корана. Те са същият тип хора, които са оправдавали инквизицията и погромите с християнството, извинете за отклонението. Заради тези взривове, хиляди европейци няма да идат в Египет и да оставят тъй нужните на египтяните долари. Заради тях хиляди семейства ще останат без препитание, защото камериерите, сервитьорите, продавачите и екскурзоводите няма да има кого да обслужват. Отделно, че безбройните руснаци вече няма да имат такива разполагаеми доходи, които да пръснат на "Ривиерата" на Червено море.

Странно усещане е да се разхождаш из арабски град и местните да ти викат "Здрасти". Предполагам, че искат да кажат "Здравствуй", но им се опъва. Туроператорът ни беше руски - безупречна организация впрочем - и две от трите ни екскурзии се водеха на руски, което разрови отдавна забравени лингвистични гънки из мозъка ми. (Едната вечер седнахме в християнска кръчма в Хургада и до нас седяха финландци, с които си поупражних и рудиментарния фински:) Но иначе руският е навсякъде - агенции за недвижими имоти, сувенири, книги и брошури. Екскурзоводката ни обясни, че тук е много евтино за руснаците, а Третият свят се нагажда, за да отговори на изискванията на Великата сила.

Арабският свят ме привлича неудържимо от малка и първата година неуспешно кандидатствах "Арабистика" в СУ. Винаги съм била очарована от извивките на арабската азбука и мелодиката на арабските думи. "Алф Лейла Уа Лейла" означава 1001 нощ, но ние не бяхме в едноименния хотелски комплекс, а в скромен, но красив и чист хотел с плаж в центъра на Хургада, откъдето се разхождахме навсякъде. Първия ден се адаптирахме с разходка до "Hard Rock Cafe", където ядохме грамаден вреден американски хамбургер, но поне видях китара на Джон Андерсън от "Джетро Тъл". После си купих и тениска-менте, за да затвърдя компонента "глупавичка руса туристка, която всички заговарят на руски, прави шопинг на египетски памук".

Вечер пиехме бира и пушихме "шиша" в заведението срещу хотела, където достигахме с риск за живота, понеже трафикът беше ужасяващ. Ходихме три пъти и накрая сервитьорите ни познаваха. В Египет алкохол се продава само на чужденци, а арабите пият кафе и чай от каркаде и пушат наргиле. Поне мъжете де. По заведенията, които не са ориентирани към западни туристи, седят само мъже с чалми. Изобщо, в тази страна жени не се виждат много-много. Те са заети да раждат и отглеждат деца - в Северен Египет само по 4-5, в Южен - по 9-10. Направо да го избие човек на феминизъм...

Ще има продължение.

Еgyptian Tales 1

Върнах се от Египет.

Като никога искам капиталистическата икономика да продължи да се развива с досегашните бурни темпове. Искам разцвет на кредитирането и печалби за инвеститорите. Искам бум на международния туризъм, екзотични почивки за все повече хора и растящ пазар на сувенирни стоки и услуги.

Точно толкова много ми хареса там.

За осем дни обиколихме Хургада, Луксор и Кайро и изминахме почти хиляда километра през пустинята по перфектния гладък асфалт. Слушахме арабски чилаут, пушихме наргиле и яздихме камила. Снимахме руини и статуи, видяхме мираж и се гмуркахме при коралите на Червено море. Влизахме в гробници и пътувахме във времето. Скалите над Долината на царете са омагьосващо високи и страховити и просто трябва да се видят поне веднъж в живота. А пирамидите и Сфинкса са си пирамидите и Сфинкса.


Но ако светът не се върне към предишния си възход, милиони египтяни ще обеднеят под сегашната си критична точка. Хотелиерите няма да могат да довършат стотиците строежи, да не говорим да ги напълнят. Само в нашия курорт с дължина около 50 км по морския бряг имаше повече застрояване, отколкото на цялото ни море и планина, взети заедно. Не може да се каже, че по строежите кипеше труд. А двадесетмилионният Кайро е много повече социалистическо-панелен, отколкото ориенталски. Ето характерен пейзаж от Гиза.

Може би ще постна хаотични снимки от море, пустиня и камънак тук. Пък ако не ми мине котка път, може и да напиша.

Music Is Best

Edit: Видеото, постнато преди много години, е изчезнало. Затова прилагам друг концерт.

Моят новогодишен поздрав. Честита 2009 година с цял концерт на Riverside.

Видяно при Second Life Syndrome.