Върнах се от Египет.
Като никога искам капиталистическата икономика да продължи да се развива с досегашните бурни темпове. Искам разцвет на кредитирането и печалби за инвеститорите. Искам бум на международния туризъм, екзотични почивки за все повече хора и растящ пазар на сувенирни стоки и услуги.
Точно толкова много ми хареса там.
За осем дни обиколихме Хургада, Луксор и Кайро и изминахме почти хиляда километра през пустинята по перфектния гладък асфалт. Слушахме арабски чилаут, пушихме наргиле и яздихме камила. Снимахме руини и статуи, видяхме мираж и се гмуркахме при коралите на Червено море. Влизахме в гробници и пътувахме във времето. Скалите над Долината на царете са омагьосващо високи и страховити и просто трябва да се видят поне веднъж в живота. А пирамидите и Сфинкса са си пирамидите и Сфинкса.
Но ако светът не се върне към предишния си възход, милиони египтяни ще обеднеят под сегашната си критична точка. Хотелиерите няма да могат да довършат стотиците строежи, да не говорим да ги напълнят. Само в нашия курорт с дължина около 50 км по морския бряг имаше повече застрояване, отколкото на цялото ни море и планина, взети заедно. Не може да се каже, че по строежите кипеше труд. А двадесетмилионният Кайро е много повече социалистическо-панелен, отколкото ориенталски. Ето характерен пейзаж от Гиза.
Може би ще постна хаотични снимки от море, пустиня и камънак тук. Пък ако не ми мине котка път, може и да напиша.
1 comment:
Здрасти, може ли да кача египетския ти разказ и на сайта с пътеписите patepis.com ? Събирам пътеписи от цял свят на него и ще се радвам да кача и твоя.
Напиши ми моля едно мейлче на stojtscho@яху.ком
Благодаря!
Ст.
Post a Comment