Optimist Or Pessimist

as I paint this picture gray...
I'll play the optimist

Пресен пример по въпроса за променянето на вселената със слово. Вчера си говорих с Алвин за пералня и днес осъмнах с развалена пералня - след поредното пране вътрешният капак не рачи да се отвори. Така нивото на ентропията у дома нарасна с единица и на мен ми се припуши със страшна сила и дива ярост, както става всеки път, когато нещо не е наред. Но все пак Nevermore са си оферта, а хич не ми харесаха като пушех:)

Животът продължава, отивам на фризьор с Рада, а после да се виждам с най-новия си male friend на възраст пет дни. С някои хора просто ЗНАЕШ, че ще се харесате - така е устроен светът. И като споменах света - пък и ентропията - ето какво написах във финския блог след едномесечно прекъсване:

"Трябва да положиш усилия, за да останеш на същото ниво."

За усъвършенстване изобщо не говоря, или по-точно говоря другаде. Да не си помисли някой, че горното изречение е на фински?:)

The Doors Tribute

You think you've come so far?
You think you learnt along the way?

I rummaged through and old drawer, and found this. An ancient tribute to The Doors - Lament. I don't listen to them anymore, honest:)

JUST WAIT AND SEE
(a newer stranger)

My heart - sore and crucified -
Will never know you.
Praying, swaying (a throbbing organ?)
Seeking empty spots
To place divinity, disorder,
Faith, falsehood, and fatigue.

But wait and see - it will surrender
When love flows down from above.
I wet my lips - get wet all over.
Screaming, streaming, brimming,
I splayed my thighs - life sneered.
Just wait and see - crocuses bloom,
Reach an unfathomable kingdom,
Smell eternity...

Born to suffer, gone crazy in the head
(Where's the altar? dying on a vine?)
Should I speak of love or rather
Sacrifice myself in the name of wisdom,
difference, romance?
My brother is not easily angered,
nor self-seeking,
never keeping records of wrongs.

Just wait and see:
I'll keep my tongue from evil.

Jim Morrison said 'words got me the wound and would get me well... if you believe it'. Smart!

The world right now is divided into two kinds of people - air conditioned and the rest of us:D The rest of us still don't smoke and browse the net for construction and repair companies. I can't think of any other excuse to post this:)

Muse Show Review

Тук.

Ако днес си направя пак тест за седемте смъртни гряха, завистта вече няма да е medium. :D

Ще ги чакам да дойдат в София. Може би на следващия албум... дано е по-добър от Black Holes and Revelations, който не че е лош, но просто предишните дигнаха летвата много.

Клип на Knights of Cydonia. Хех.

Her Alone

Some of us go down in a blaze of obscurity
Some of us go down in a haze of publicity
The price of infamy, the edge of insanity

Another holiday inn, another temporary home

Жребият е хвърлен, Рубикон преминат и тия три работи - моите родители финансираха една част от ремонта на терасата в кухнята. Няма връщане - ще се иззижда от едната страна, ще се слага дограма и евентуално, ако останат пари, ще се прави изолация на кухнята и детската стая. Обадих се на първата фирма да ми направи калкулация и ще се обадя на още 1-2, нали така, пазарна икономика, конкуренция, съотношение цена/качество... И абсолютно всичко това ще го свърша съвсем сама, което дори за self-sufficient човек като мен си е подвиг, за който трябва да ми се издигне паметник.

Проблемът е, че не искам да правя това. Дори и след ремонта ще продължа да живея в същия постапокалиптичен вход с неплатени от години сметки за вода и асансьор по-страшен от FPS, само ще съм много пари назад и с едно пропиляно лято повече. Майка ми дори иска "с едното цапане" да сменя плочките в кухнята и коридора - и наистина, те са си за смяна, останали са от предишните собственици, но само при мисълта, че трябва да избирам нови плочки и да търся ОЩЕ майстори, ме избива на headbanging. Мда, сигурно има жени, които тази мисъл ги радва и ги зарежда с положителни емоции - еми да са живи и здрави. За мене начинът да оставя нещо красиво, полезно и дълготрайно след себе си не е този и с това не искам да омаловажавам самата дейност. Просто аз не съм такъв човек и толкоз, а е страшно уморително да вървиш срещу себе си.

Сега един приятел ми съобщи, че ако искам да съм законово изрядна, за такова преустройство трябва да представя проект в общината и оттам да ми назначат технически ръководител, ама то това никой не го спазвал. После наля масло в огъня с думите, че щяло да ми отнеме много време и да ми струва много скъпо, защо вместо това не ида с децата на почивка за две седмици? Направо имам желание да реша проблема с терасата като се метна от нея:§

А пък К. като чу за това решение:
- Не ми казвай, че си и суицидна, щот съвсем ще ми объркаш системата.
Аз:
- Съм, разбира се. Все пак слушам финска музика, нали така?
:))

В тази връзка, новият албум на Аморфис се казва Silent Waters, прилича на любимите ми Еlegy и Аm Universum, но е и прекрасно различен, и това прави живота, вселената и всичко останало поносими.

Closing the Circle

I really miss her
Is that OK?
Can I miss her now?
Thank you

Искам поне 3 седмици да не работя в събота и неделя.

След като си пратих ултра-досадния проект днес, с Рада седнахме и гледахме The Return of the Jedi, yours truly сигурно го гледа за 20 път. (I love you - I know се каня да го изпробвам от 20 години и още не съм:Р).

Не че изумително много работих де. В събота ходихме на Витоша по изпитаната процедура: с колата до лифта, с лифта до Алеко, разходка наляво, подскачане по пътечки и камъни, гледане на цветя и буболечки, изяждане на сандвичите, изпиване на водата, тичане, забава, хилеж, гледки, мрънкане, връщане на лифта, колата, вкъщи, следобеден сън за Миш. Отнема около 4 часа и децата имат тема за разговор за няколко дни напред:)

Вечерта ходих на Ямато, слушах барабани, гледах пантомима и чудесно си изпразних мозъка, ако това се предполага да е целта на медитацията. Добри са японците, но са извънземни, рамен - това е положението. Обсъдихме с Cow дали това, че на десктопа ми в момента седи Cloud или по-точно неговият меч, има връзка с инфантилността на японците. Аз бях щастлива, че се видях с френдка за пръв път от две и кусур години насам и още можем да си говорим, че и да обсъждаме. Some things never change:)

Като че ли ми липсват църковнославянските песнопения и е време да ида до Невски една от неделите, които няма да работя. Трябваше да е тази, но се успах безобразно. Почти успях да наваксам липсата им с часове наред слушане на Communic, които са най-хубавото ми откритие от Riverside насам. Спомних си цитата "The best music is essentially there to provide you something to face the world with." А светът в неделя вечер има нужда от много, много музика.

Един френд каза, че няма екс, с когото би издържал да се вижда 3-4 пъти в месеца, както правя аз с моя, докато си прехвърляме децата. В неделя вечер е най-страшно, защото поне половината пъти Михаил плаче. Снощи плака много, държа баща си за ръката и повтаряше "Искам тати да живее тук". (Ако някой се съмнява, че ад има, да спре да се съмнява на момента.) Аз се държах спокойно, докато тати беше тук, но щом вратата се затвори зад него, прегърнах Миш и се разплаках и аз. Какво му казвам? Че разбирам, че му е мъчно за тати, но така е по-добре, защото ако живееше у нас, щяхме много да се караме. Добре де, спирам с мелодрамата, ето малко черен хумор.

Рада (полупрезрително):
- Ама сте ревльовци и двамата. Бива ли такова нещо, мамо, стегни се, ти не си дете.
Аз:
- Ние с Мишо имаме нежни сърца (bleeding hearts and artists, muahaha) и затова плачем. Ти си дебелокож темерут.
Тя:
- Да, аз съм зодия Козирог.
:)

Няма много връзка, но Бейв е спечелил конкурса на тазгодишната Таласъмия. Честито!

Eньовден

Първи ден от живота на детето на двама от най-любимите ми хора на света:) Well done, W.!

Преди години таткото ми каза, че му е интересно да види децата ми като тийнейджъри, на което отговорих, че и аз нямам търпение да видя децата му като тийнейджъри:Р Скоро ще има тийнейджър и у тях, след някакви си 12-13 години;)

Добре дошъл на планетата Земя, малък човек. Знам, че си в добри ръце и те чакат много хубави неща. Пожелавам ти вълшебно детство, усмивки и смях.

С обич,
"леля" Хаз

Fairytale Gone Bad

Now, this is a *different* Finnish band - Sunrise Avenue;)



Just listen.

Lyrics *in English* here. No more rabbits in my hat:)

A comment in youtube:

"I believe sunrise ave is almost the best from finland but the rasmus is also good :D"
lol!

Edit: More of the same here. I just love self-referencing. Also, I see something Lennon-esque in this guy ^_^.

Magic and Mayhem

In the streets on Halloween
There's something going on
No way to escape the power unknown

Магията може да те направи известен, каза Рада по повод любимата ни песен Fame. Каза още, че хората искат да са известни, защото известните са богати, аз се съгласих най-общо, но подчертах, че обратното не важи, може да си богат, без да си известен. Може ли всъщност?

Как да е, тя ми съобщи, че възнамерява да изучава книги за магии и да стане известна. Така става то, когато децата се оставят на самотек в богословско отношение - подозирам, че това се дължи на комиксите Witch, които не купувам, но и не забранявам, имаме плакатчета на стената в детската редом с иконите (ахам, eclectic runs in the family). Духовната природа на човека не търпи празно, но това е друга тема, тук ще напиша какво говорих на Рада за магията, за да не забравя после, че отиде последователността във възпитанието. И не, не е You shall not suffer a witch to live;)

Представи си електрическа печка-духалка. Натискаш едно копче и тя започва да топли. Магия, биха си помислили хората преди 100 години, а и за моята баба електричеството е било новост. Някога за да се топлят, хората отивали в гората, секли дърва, возили ги с каруцата у дома, там ги цепили, подреждали ги в бараката, след това ги слагали в печката/камината и ги запалвали - нелека задача, има си чалъм. След изгарянето на дървата печката трябва да се почисти от пепелта. Целият този труд сега е заменен с едно електрическо копче. Това искаме да постигнем като ползваме магия в други области на живота.

Но в света не можеш да получиш нещо за нищо и за електрическата печка също е хвърлен много труд. Хората са учили висше образование електроника и електротехника, правили са открития в лаборатории, после печката е била проектирана и изработена в завод, после е била пусната на пазара, рекламирана (тва го пропуснах де;), мениджърите на търговските вериги са я разпространили навсякъде, продавачката ти я продала и си я носиш в къщи. Всъщност, сумарно целият труд зад електрическата печка не е по-малко от този при печката с дърва, а ПОВЕЧЕ.

Със замахване на вълшебната пръчица, произнасяне на заклинание, или каквото там се прави (приложната магия никога не ми е била интересна, признавам), магьосникът получава резултат, за които привидно не е положен никакъв труд. Но ние знаем (какво значи "знаем" знаят хората от МАС), че съществува невидим свят, населен с разумни същества - ангели, демони... в зависимост от културната традиция. Именно тези същества извършват работата по магическия резултат. Вероятно тяхното време тече по различен начин от нашето, а и те имат повече способности. Като феите в "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" - ох да, щях да пиша за нея, Алвин ми я прати специално, ама по-натам - сега съм заета... да се гърча:)

Та магьосникът е един черен експлоататор на фейски (тролски, джуджешки, демонски) труд, който получава слава без да плаща и представя shortcut през реалността, който дефакто не е никакъв shortcut. А Рада се потресе само от споменаването на думата "демони", трябва да разуча в кое филмче са най-страшните зли същества.

End of the World

take this pill, it will make you feel dizzy
and then give you wings

Lord, make me an instrument of thy peace.
Where there is hatred, let me sow love;
Where there is injury, pardon;
Where there is doubt, faith;
Where there is despair, hope;
Where there is darkness, light;
Where there is sadness, joy.

O divine Master,
grant that I may not so much seek
To be consoled as to console,
To be understood as to understand,
To be loved, as to love;
For it is in giving that we receive;
It is in pardoning that we are pardoned;
It is in dying to self that we are born to eternal life.

Споменавала съм вероятно, че съм лош християнин? Че обичам повече себе си, отколкото ближния, че имам извънмерна склонност към сарказъм, че не мога да прощавам с години? Дори да не съм го споменавала, сигурно за по-прозорливите е очевидно;)

Сега гледам това стихче, публикувано и преди, и виждам точно обратното на всичко, за което се моли св. Франциск. Искам *мен* да ме утешават, разбират и обичат, искам да получавам, да бъда опростена... все нормални неща за "аз"-а, би казал човекът от 21 век. Предменструален синдром, би казало медицинското лице. "Прощават ти се греховете", би казал изповедникът.

Четейки за Doubt, Despair и Darkness, май е време да довърша тъй отдавна започнатия Sandman. Лошото е, че покрай това непушене не мога да изчета текст, по-дълъг от половин екран. Затова, няма нищо по-хубаво от музиката (и понякога текстовете):

In the autumn of my madness when my hair is turning grey
For the milk has finally curdled and I've nothing left to say
When all my thoughts are spoken (save my last departing birds)
Bring all my friends unto me and I'll strangle them with words

In the autumn of my madness which in coming won't be long
For the nights are now much darker and the daylights not so strong
And the things which I believed in are no longer quite enough
For the knowing is much harder and the going's getting rough

Let the Joy Begin

isn't it great to see how life begins
things may change

Страшно се трогнах от тази статия в Капитал. След 6 години несполучливи опити за свое дете, семейството прибягва към осиновяване. В статията пише, че са чакали 7 месеца, което ми говори, че са дали много пари... може би не толкова, колкото за медицинските процедури. Свалям шапка на тези хора, както и на стотиците други, които осиновяват деца и ги отглеждат с любов.

Навремето и ние имахме репродуктивни проблеми и знам какво е да чакаш всеки месец, роднините да те подпитват и абсолютно всички освен теб да имат бебета. Осиновяването беше изключено за нас обаче, защото работех само аз, екс-ът беше студент и живеехме под наем. А за да осиновиш, освен психически здрав, трябва да си и финансово стабилен. Помня едно мило 5-годишно русичко момиченце от дома в Угърчин, което едва говореше и което приличаше на мен... Мислех си за нея, мислех колко е по-добре да осиновиш новородено, но и тогава отглеждането щеше да е трудно. При нормалното родителство тялото на майката се подготвя за ролята си дълго време, а като осиновиш дете си е шок. Хех, така един вид и майката е като бащата - трескат ти в ръцете едно бебе, казват ти твое е, гледай го сега, нищо, че си хормонално неподготвен;) Освен това аз съм антифен на изкуственото хранене (децата ми никога не са се хранили от шише)... а дали всъщност не измислиха начин за кърмене и от осиновителки - ами да, поне частично.

Колкото и да разправям, че генът е по-важен от възпитанието, най-близките ми хора не са генетично свързани с мен и нямам основания да смятам, че и с децата ми няма да стане така. При осиновителите няма да има вглеждане в извивката на веждите, спомени "аз се научих да чета на 4" и негодувание "как можа точно суетността да вземе от свекървата". Обаче ще има усещане, че си част от нещо по-голямо, увереност, че всички сме клонки от едно огромно дърво и надмогване на духа над материята. Осиновяването е едно от делата, които регенерират разкъсаната тъкан на вселенската справедливост. Поклон.

Symphony X - Whispers

As I lay my head to rest
your absence will surround me

Гледам си големия буркан "Медец" и не мога да спра да се усмихвам.

Шушутаж означава "превод на ухо" в реално време; обясниха ми, че натоварването е същото като в конферентна кабина, даже кабината е по-лесна, защото звукът се чува по-качествено в слушалки. От кабината изпитвам ирационален страх, най-вече защото се използват електрически уреди;) Иначе знам, че ще се справя, защото чисто лингвистично не бях по-зле от опитната ми колежка. Схващам бързо, обработвам информацията бързо, предавам я точно и ясно - по-подходяща съм за устен, отколкото за писмен превод, където е нужно внимание към детайла, което никак не ми е от силните страни. За устния превод трябва да тренирам интонация, артикулиране, равномерност на гласа, отсяване на паразитни думи. Или по-точно не трябва, защото всъщност не ми се работи това:)

Като цяло е умерено забавно, работиш в луксозна обстановка, срещаш хора и научаваш нови неща (и ти плащат за това). Бях облечена съответно, социализирах адекватно, включих се в създаването на маркетингов хит, смях се и издържах кафе паузите без да запаля цигара. Но предпочитам да изкарам същите - и дори по-малко - пари с работа от къщи, езувене, слушане на музика, браузване и социализиране с хора по кю. И да не остава детето ми последно в детската градина. Въпрос на приоритети.

За най-голямо свое постижение считам, че успях да прикрия дълбокото си презрение към маркетинга, продажбата на излишни неща и тия 99 работи. Медът обаче НЕ е от излишните неща и веднага прилагам viral marketing и ви казвам, че този мед е много-много як, ухае на дъхави билки и наистина се казва "Медец". Един от участниците раздаде на всички присъстващи по един буркан и макар в него да няма виагра, беше култ:) Произвежда се предимно за износ, а тук се продава във "Фантастико", "Билла" и забравих още къде, но вярвам, че изпълниx функцията си на sneezer ;)

Понеже юни месец още не е свършил, не мога да не спомена етапите на влюбването, които са същите като при обвързване на клиента с бранд (!). Може ли на английски, че ме мързи да превеждам?

Infatuation Process
Predisposition->(Competition)->Temptation->(Fear and Cynicism)->Seduction->Verification

След това увлечението преминава или в обич, или в разочарование. Етапите в скоби са по избор и са негативни, зациклянето на тях може да спре развитието на процеса. На друго място прочетох, че допамин, един от хормоните на влюбването - деба таз наука - се отделя и под въздействие на никотин. Значи съм права!:D

Accident of Birth

Two words from the priest
Three verses from the cantor
One clang from the bell

Не съм див пролайфър - не искам, не мога и нямам право да съдя, защото съм живяла прекалено дълго и са ми се случвали прекалено много неща. В България абортът по желание е законен до 12 седмица, а по медицински причини - до 20-та. (Имах съученичка, която до 5 месец си мислела, че е напълняла. Интелигентно момиче инак. Предложили й аборт по медицински причини, тя отказала. Дъщеря й вече е на 15 или 16.)

В Англия, Шотландия и Уелс абортът е законен до 24 седмица. Разбира се, само около 10% от абортите се извършват след 12 седмица дори и там. Но 2% от анкетираните тук, смятат, че е ок да се прави аборт до самото раждане. Което не се различава много от детеубийство, практикувано от дълбока древност и до днес. Доста сексистки при това. Да не забравяме, че медицината е вече толкова напреднала, че могат да оцеляват бебета, родени в 25 седмица - ето тук. (Идиотските имперски мерки означават съответно 22 см и 226 г. О_о ) За мен това напълно обезсмисля разграничението "дотук да - оттам не", независимо дали моментът е 12 седмица или раждането. А дебатите "откога нероденото бебе изпитва болка и не е ли добре да го обезболим, преди да го убием" са най-малкото извратени.

Границите са не другаде, а в главата ни, сложени там от обществото според някои, от Бога според други, от дявола според трети. Както многократно съм казвала, законността на дадена практика не я прави автоматично редна, правилна ... добра. Законно е просто онова, което група демократично избрани от мнозинството хора се събират и решават, че е закон - което изобщо не знам дали е по-меродавно от Тората, Шериата или законите на Ликург. Човек трябва да постъпва според изискванията на съвестта си (категоричен императив), дори когато законът забранява/разрешава въпросната дейност. Как се формира съвестта ли? Дълга история:)

А Православната църква, въпреки лошия си пиар, всъщност след аборт препоръчва същото, каквото след всеки грях - покаяние.

The Origins of Ruin

Winds of change,
bring songs upon my memory.

Днес леко помръднах с ръка и разлях почти цяла чаша с кафе в ъгъла на кухненските шкафове, под шкафовете, под печката, из цялата кухня. Една секунда невнимание, уж малка грешка, а ми струва половин час чистене и бърсане - махнах защитните прегради под шкафовете и избърсах докъдето стигнах. Порязах се на парченце стъкло, изцапах се с паяжини и се размислих. Толкова пъти ми се е случвало да го духам страшно дълго време след привидно минимален пропуск. Sometimes the punishment doesn't seem to fit the crime. Но пък кой съм аз, че да съдя...

Гротескното в ситуацията беше, че току-що се бях върнала от маникюр и имах чудесен лак:D Освен това се чувствах поглезена и много женствена. (Не съм забравила за поста "Колко струва да имаш добре поддържана красива жена". Само да се съберат още 1-2 deadlines и почвам!:) А сега палецът ми кърви и нямам сили да сложа пак преградата. Timing is my middle name;)

Напоследък се чувствам като в машина на времето, защото чета едни неща, писани преди години от разни хора и си мисля, че ако тогава бях познавала тези хора, щях съм много щастлива. После си спомням, че сега ги познавам, но възниква въпросът това същите хора ли са, или техни по-късни версии. Все едно да играеш само GW: Nightfall, без да си играл Prophecies; да слушаш новите Symphony X и да се запалиш, без да си слушал The Divine Wings of Tragedy. Или пък да се запознаем сега, а преди да четеш блога да не си чувал за мен.

Добрата новина е, че ако се взра внимателно, намирам общи неща между сега и тогава. Не съм слушала Symphony X от 5 години (дълга история), но след като с Ангра бях ок, реших, че може би е време да опитам пак. Чух Of Sins and Shadows и разбрах, че не е било още време, но пък няма да спра да ги слушам я:) Даже новия албум ще слушам. Лично за мен няма нищо лошо в "още от същото", когато същото е хубаво. Ще синтезирам, доколкото мога, миналото и настоящето и няма да се питам дали същото е повече от различното. Ако искам различно, има и други групи. Например Redemption:}

Somewhere South Of Heaven

you gotta face your ghosts
and know with no illusions
that only one of you
is going home again

За пореден път се убедих в парадокса, че човек колкото по-зле се чувства, толкова по-добре изглежда. Добре де, не човек, а жена, в случая аз. Това не го казвам от скромност, ами си е обективно наблюдение, подкрепено от група учени. Не знам дали се дължи на все още видимите ми червени кичури или на никотиновата дъвка, която реши проблема със сънищата и никотиновия глад. Естествено, създаде друг, но то с решенията е така.

Микро-идиотията ми вчера се изрази в забравяне да си платя телефона и после в забравяне, че съм забравила. Обадих се на трима различни хора и получих системно съобщение, преди да зацепя, че проблемът не е в тях. В допълнение, цял ден са ме търсили за работа и успяха да се свържат с мен едва днес, а аз тайно се надявах устният превод да ми се размине. Справям се прилично, но за съжаление е необходимо да се виждаш с хора. Споменах ли за червените кичури? А за дългогодишната ми война срещу лейбъла "блондинка"?

Майка ми предложи Рада да замине още този уикенд при тях и аз открих, че не искам да я пускам, защото ще ми липсва. Това не е никакъв аргумент, разбира се. Тя обаче е пипнала конюнктивита на Мишо и сега остава, за да се лекуваме една седмица с капки. А и още не съм й прочела субтитрите на Return of the Jedi, не сме напомпали гумите на колелото и не сме ходили пак на Витоша.

Опитвам се да се усмихвам насред лудницата от хиляди неща за вършене. Това е съветът и на един macro sage, на чието писание вчера се смях с глас. Наистина:) Enjoy!

30 Seconds to Mars - From Yesterday

on his face is a map of the world

Повторението е майка на разни неща:)

Fuck it, dude. Отивам на китайско с IQ и ако и тогава не пропуша вбесено, значи има шанс за мен. После ще гледам Chung King Express. Пълна тематична уикенд програма:)

Събота започва в понеделник

Choose ... wondering who the fuck you are on Sunday night.

Онзи ден ми напомниха за депресията, която те обхваща в неделя следобед и е знак, че трябва да си смениш работата. Мен точно тази депресия никога няма да ме хване, предвид гъвкавото ми работно време и способността ми да работя под напрежение;) Пратих си огромния превод тази сутрин, но вместо обичайната еуфория на облекчение от свършената работа, нещата клонят повече към отчаяние.

Толкова по-просто е, когато си пристрастен. Вземаш си дозата, животът се успокоява и влиза в ритъм. Центровете на удоволствието ръкопляскат, ендорфините струят из тленната ти обвивка и за малко всичко във вселената е наред. Няма нужда от отговори, нито от взаимност и музи, няма нужда от по-голям свят, няма нужда от минало и бъдеще - раят е тук и сега. Добре, че не пробвах хероин. И двата пъти, когато бях на косъм от първата си доза, се оказвах бременна и това ме спираше.

Днес трябва да си купя още никотинови заместители, които нищо не заместват, понеже отделят 14 мг за 24 часа, wtf? Всъщност не искам да си купувам. Искам да се обвия кротко в пашкула на обезболяването и да не се чудя who the fuck I am on a Sunday night. Не искам да сънувам кошмари. (В упътването на лепенките си пише, че при някои хора е налице промяна в съня или сънищата. Аз проблеми със съня никога не съм имала - освен с прекъсването му сутрин, де - но сънищата стават все по-реалистични. Това важи и за хубавите сънища - снощи сънувах такъв... От тези, които сутрин те разплакват, защото не са истина.)

Всъщност отказването изобщо не опира до воля. Опира до това колко болка можеш да издържиш и колко вяра имаш, че болката ще премине в един момент и ще се почувстваш по-добре. Но това се отнася за всяко човешко страдание - не само за абстинентния гърч. Всички ни боли понякога и искаме да свърши. Някои дебелокожи темерути може би ги боли по-малко, знам ли. Едни жени раждат за пет минути, други за 10 часа. Няма справедливост. И ако в неделя вечер получиш прозрение, че си проклет наркоман, това стъпка нагоре ли е, или надолу? Нима 12-те стъпки наистина помагат, дори на асоциални копелета като мен?

Съвсем предвидимо, на мен ми помага музика, особено скоростен метъл с много крясъци. Вчера дори минах на Металика и набързо изслушах десетината парчета, които навремето не ме кефеха - от типа на Blackened. Не съм забравила и Master of Puppets, съвсем по темата;) После гледах Мейдън на фестивала в Донингтън - концертът беше също толкова хубав, колкото и нашия, да не говорим за невероятното усещане, че си в 21 век и гледаш концерт на живо по интернет. Ангра, Адажио и Брулените хълмове продължават да вършат чудесна работа, заедно със Стратовариус. Ще пробвам и In Flames. Като ще е падение, да е падение:)

А, и си спомних една книга, чийто автор спрял цигарите за една година, за което време не успял да напише абсолютно никакъв свързан текст. Та след това пак пропушил, защото, нали, с писане си изкарва хляба. Добре, че аз не съм така:D

Кнехт

Горното е превод на заглавието на тази песен, една от най-любимите ми, без да знам защо. Означава нещо като прът, на който се връзва лодка на кея.

Wuthering Heights - The Bollard

A strong wind blew across the bay
A word for happiness on that day
The workers board their trains for home
Their shirts were dirty and damp

And I stood there just like before
A nod from a stud or a smile from a whore
It all seemed so impermanent though
I think that it never will change

I went down the old narrow road
That leads to the shore and to Sally's old boat
I went aboard and I rowed away
To get to the other side

And they all lit a fire on the beach that night
And all their troubles were out of sight
I just walked in and I tied the boat
To a tree in the edge of the wood

And they all sang a song called the bottle of smoke
They blew their whistles... Their drums they stroke
And the fair young ladies thеy danced in the night
To the sound of the band in the flickering light

Снощи моят френд в крайна сметка донесе бира у нас, за да сведем до минимум времето ми за откъсване от работа. Обсъдихме живота, вселената и всичко останало, наблягайки на коли, пари и жени. Последните три са изключително интересна тема, когато си абстинентен. Въпреки че ми се налагаше да мисля, докато си говоря с един от най-умните хора, които познавам, не запалих нито веднъж, а той си пуши. Bottle... Smoke...

Weekend Warrior

What if I wanted to fight
Beg for the rest of my life
What would you do?

I took an impossible project to do over the weekend (that is, impossible for anyone but me), sent the kids to Dad's place, and started working. First I cleaned the kitchen, of course;) I'm one third through, so I might as well go out for a beer with a friend. A smoker friend, so wish me luck.

Withdrawal is still gnawing at me on the inside, so after a short afternoon nap with nightmares I went to the store and bought some junk food - ice cream, pretzels, chocolate. Easy, I ate that while kids were not home even when I smoked:D

Despite the heavy amount of work, I don't mind deadlines on Monday. They don't make me feel normal in the regular sort of way (my time off is Monday and Tuesday when everybody else works) but they remind me of the time when I was very happy. I'm reasonably happy even now, but I can't say with all honesty I've got everything I need, like I did before. This quote from Wikipedia sounds daunting.

Major depression may influence smoking cessation in women. Quitting smoking is especially difficult during certain phases of the reproductive cycle, phases that have also been associated with greater levels of dysphoria, and subgroups of women who have a high risk of continuing to smoke also have a high risk of developing depression.

The hateful phase of the moon is coming soon, cower:D

Anyway, I'm determined to reach untold heights of self-management, mainly by listening to music. Yep, another addiction. Wuthering Heights is a good band for reducing the risk of depression (listen). I'm afraid they'll top even Maiden this week in my charts. Also, 30stm did not show up on Download live webcast. I missed their time, but apparently they didn't want a webcast, so I went and watched some videos on youtube.

Ladies and gentlemen, I give you the hottest male born in 1971. A fantastic live act, too.



The same song with more entertainment value and Jared with his regular makeup^_^

Here's another one where a young Chinese emperor has a very unusual request for a birthday present. Amazing full version - allegedly the first American music video, shot in China.

I know I'm an idiot, but I just realized I once knew Jared Leto's double.

Addiction Quotes

"Every form of addiction is bad, no matter whether the narcotic be alcohol or morphine or idealism."
Carl Gustav Jung

"A moderate addiction to money may not always be hurtful; but when taken in excess it is nearly always bad for the health."
Clarence Day

"Why is it drug addicts and computer aficionados are both called users?"
Clifford Stoll

From one of my favorite movies:

Beginning:

"Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on Sunday night. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourselves. Choose your future. Choose life... But why would I want to do a thing like that? I chose not to choose life. I chose somethin' else. And the reasons? There are no reasons. Who needs reasons when you've got heroin?"

End

"So why did I do it? I could offer a million answers - all false. The truth is that I'm a bad person. But, that's gonna change - I'm going to change. This is the last of that sort of thing. Now I'm cleaning up and I'm moving on, going straight and choosing life. I'm looking forward to it already. I'm gonna be just like you. The job, the family, the fucking big television. The washing machine, the car, the compact disc and electric tin opener, good health, low cholesterol, dental insurance, mortgage, starter home, leisure wear, luggage, three piece suite, DIY, game shows, junk food, children, walks in the park, nine to five, good at golf, washing the car, choice of sweaters, family Christmas, indexed pension, tax exemption, clearing gutters, getting by, looking ahead, the day you die."

Mark Renton

Download Now!

Download Festival at Donington, UK, 8th - 10th June, 2007.

LIVE WEBCAST HERE.

Stage times for all days here, the orange circle marks those artists with webcast available - among them 30 Seconds to Mars *wow*, Velvet Revolver, and Iron Maiden. Also, Turisas - nice music, horrible to watch.

Guitar Hero players will be offered a unique opportunity to play to the same crowds as Iron Maiden, My Chemical Romance and Linkin Park, as RedOctane teams up with 2007’s Download Festival to create the greatest gaming stage ever.

:))

To get eclectic (and nostalgic) again - here's the video I pasted by mistake in a comment to a previous post. This is my first favorite foreign-language song ;) Except that one, of course.

Creative Quietude

gramofonin neula kiertää
samaa ympyrää

What does it take to stop loving? I had this cerebral-logical-abstract discussion with a friend the other night, and we came up with some creative solutions. Thanks, W:)

1. Position your loved one as inferior to you, and therefore not worth bothering. For this purpose, you will obviously need to find some imperfections in him/her. Which takes a tremendous effort sometimes, when you're in love.
2. Increase your own value, by working to improve yourself, which will again lead to depreciation of the other person.
3. Order your life in a manner which excludes the lover. His/her presence will seem like an intrusion which upsets the balance.
4. Just wait and time will heal it. Don't do anything to make it happen though. Wu wei, I would say:}.

Nightmares...Calling Me

all my life's blood is slowly draining away

Сънувах най-страшния сън в живота си. Сега е избледнял, но продължава да бъде кошмарен. Сигурно се дължи на абстиненцията (никой да не се смее).

В съня постъпвах в могъща компания, разположена в красива сграда с вътрешен двор, лъскави коридори и невъобразим лукс, която, сега си мисля, напомняше на английски университет. Всъщност като че ли компанията беше за медицински услуги. Ръководител беше една жена, която контролираше служителите си като марионетки и те правеха всичко, каквото им нареди, с дума или мисъл. Спомням си лично на мен как ми заповяда да ям някаква суха зърнена закуска и аз това ядох. Хора сновяха навсякъде и изпълняваха нарежданията й безпрекословно и видимо с голямо удоволствие.

По стаите се провеждаха експерименти с хора и се лееше много кръв. Имаше натрупана купчина ребра, които очевидно бяха човешки (точно вчера четох нещо за реброто на Адам и мислех да го линквам, може да е оттам). Усещах мириса на твърда убеденост в собствената правота. Отношенията между колегите бяха съвсем приятелски и културни. Всички обожаваха шефката и бяха добре възнаградени за това, забравила съм конкретните подаръци, които им правеше, но бяха много, много скъпи. Аз обаче реших, че няма да остана да работя там и почнах да й мънкам нещо (не съм герой дори насън), че си гледам сама децата и не мога да работя толкова много часове. Не че помня какво трябваше да работя, сигурно да съм преводач на някой д-р Менгеле, аз друго не умея:D Тогава тя ми предложи 10 000 лв (не заплата - тя беше много по-висока с всички бонуси - а нещо като входна такса, ама обърната) и безплатна детегледачка и аз помня, че се поколебах. Ако нещо не може да се купи с пари, се купува с много пари. Тогава сънят изведнъж стана lucid и се събудих по желание. По-страшно от реките от кръв беше неописуемият ужас, че си в робство на велик манипулатор.

На сутринта не ми се пушеше, усещах мозъка си като измит с маркуч. Някъде другаде съм писала, че кошмарите пречистват подсъзнанието. Но ЧАК пък толкова да има нужда от почистване?

Angra - Painkiller

God is a concept
by which we measure
our pain

Предния път ползвах никотинови дъвки и беше по-лесно наистина. Ще видим след седмица като свършат лепенките, може да пробвам пак. Положението е... зле. Не мога да се съсредоточа, утре имам да предавам филм и съм на 48/226, двете деца дигат врява (Миш има конюнктивит и не е на градина), трябва да готвя 4 яденета на ден by default, нали сме в лятна ваканция, вали дъжд и не можем да идем на разходка.

Понякога си мисля:
Ако измия още една чиния...
Ако раздигам още една играчка...
Ако почистя още веднъж хранителни отпадъци от пода...
Ако чуя още веднъж "мамо, ела"...
Ако сгъна още една дреха....
...ще пищя така, че ще ме наемат в хорър филм.

Абстиненцията от никотин е страшна работа, хора. Нещо като да нямаш нет, ама плюс physical damage;) Аз хубаво казвам, че номерът е да се пристрастя към друго, но не съм. Нищо, че е юни... Разбира се, има помощни средства. Слушам Ангра и Адажио и показателите са стабилни. Засега.

Отвреме навреме ще поствам разни причини, поради които не пуша. Те ще бъдат енигматични, несвързани и тъпи, но не ми забелязвайте.

Не пуша, за да изкопая различен извор на болка, а не този, който си имам. Така от другото боли по-малко. Миналата година по това време си ресетнах статс в last.fm. Call me wierd:)

WorldShift Announced

When you quit (smoking), your whole world shifts.

Here:)

Let the hype begin!

Hey_Zyl Mode On

I shall not want
Psalm 23

Горното се превежда "нищо няма да ми липсва" и е мотото на кампанията, започваща днес. Над лакътя имам кръгла лепенка, струваща много пари, и ми е черно пред очите (дали ще се подобри зрението ми, образно казано?), защото от сутринта не съм пушила.

Всичко започна снощи, когато запалих цигара по време на загадката "ген-възпитание" Лорън Харис и си помислих, че докато пеят Мейдън, няма да пуша. И не пуших. И не ми се пушеше, защото мислех за друго. После запалих по пътя към колата. (Караше един пич от Варна, с когото привидно се бях запознала точно преди концерта, приятел на Боби. След концерта като ме попита накъде съм, той получи прозрение: "Ама аз съм бил на гости у вас!" Прозрението споходи и мен, щото през цялото време се чудех откъде ми е познат. Iron Maiden - Revelations:) В колата седяхме 45 минути, докато излезем на булеварда и през това време на мен пак ми се припуши. Не че не можеше, все пак се движехме на интервали от един метър, но не го направих и казах на Боби, че отказвам цигарите, за да мога да разказвам на внуците си, че не пуша от концерта на Мейдън насам и той умря да се хили. Сега става ли ясно колко беше яко?:)

Сутринта обаче запалих цигара и Михаил каза знаменателната реплика:
"Ти пушиш сутрин, също като дядо."

Това преля чашата и аз оставих децата сами, което правя много рядко, и хукнах към аптеката за лепенки. Лепенките, искам да ви кажа, изобщо не ми помагат. Взех си от средносилните, за пушачи до 20 цигари на ден (аз пуша по около половин до една кутия на ден напоследък), но не усещам никакво шибано действие. Пуши ми се като на кон и К. първи изпита бича на моята абстиненция:

chrome: ahahahahaha
16:07:51 chrome: may lepenkata e defektna

Освен това съм разсеяна (да, може и още повече от нормалното), адски раздразнителна (горките ми деца) и горе-долу всичко, за което се сетя, ме разплаква. При това положение, цигарите винаги съм ги считала за по-малкото зло, защото като пуша ставам По-Добър Човек (tm). Само че сега известно време няма да съм по-добър човек. Ще съм hey_mnogo_zyl, какъвто ми беше никът едно време, ще поствам по 2 пъти на ден и ще лея сарказъм с кофи. Това беше официално предупреждение.

Защо спирам ли? Защото някъде миналата година първата точка на Онзи Списък се модифицира на "непушач, който да НЕ ме понася като пуша, за да ме мотивира да спра". Да, знам, че това упражнение вече съм го правила (да живее Марк Твен), рекордът ми е две години. Сега не искам да обещавам нищо, искам само да живея one day at a time, с вяра, че "Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа". Искам да бъда umoved and unmoving, да съм независима от билка, която сама по себе си е хубава (най-мразя антиникотиновия устрем на бившите пушачи), искам нивото на ендорфините ми да се поддържа от по-малко вредни неща и да повярвам отново в чудеса.

Откривам новия label antidroga, в чест на някогашния фън канал в irc. Ще съм досадна, злобна и провокативна повечето време, но понякога ще съм вдъхновена, забавна и проницателна. Покълващото семенце може да се обърка с развалено, ако не знаеш какво да гледаш. This is the first day of the rest of my life.

Scream For Me

'Scream for me, Sofia', he asked.
And I screamed.

Имам силно развито чувство за лично пространство. Не обичам хора да се приближават до мен и да ме докосват, приятелите ми знаят, че не се ръкувам за "здрасти" и "довиждане" и като цяло мразя тълпи.

Снощи обаче бях в мелето пред сцената и не ми мигна окото. Скачах и крещях, крещях и скачах, пях и все едно не бях на себе си. Сигурно такова е било усещането при мистериите в древността. Пречеха ми само високите хора пред мене, затова се настаних зад дебеловрат нисък тип, който два-три пъти се опита да прави пого, обаче дори това не ме притесни. Аз бях на концерт на Мейдън. Това се случва точно веднъж в живота и на мен ми се случи на 4 юни 2007 г.

Нямам какво да кажа за музиката, който иска да знае, е бил там, който не иска да знае - ами не иска да знае. Така или иначе не мога да съм обективна. Имаше шоу от класа, Брус се преоблече и развя the Union Jack за The Trooper; имаше рогата особа, която се появи на The Number of the Beast и ми напомни, че на дявола човек трябва да се присмива; имаше танк с Еди, който мязаше на извънземно; имаше си стени и ефекти, както си му е редът. Имаше магия. Нищо чудно да е била само в моята глава, но музикантите изглеждаха да се кефят на това, което правят, а не само да работят яко за пенсия. Тези хора са на по 50 години! Може би не са се уморили още, защото са в началото на турнето, а може би имат the spark.

И съвсем между другото, не валя. Thank God.

The Show Must Go On

when you've been particular places
that you know you've never been before
can you be sure?

Днес беше първата продукция на Рада в читалището. Имаше маса с бонбони и сладки, една майка беше украсила старото пиано с воали и цветя, беше много арт. А наскоро им ремонтираха тавана и сложиха модерно осветление, така че сега само древните столове развалят пейзажа.

Детето се притесняваше много и се стараеше, направи само една грешка като свиреше ансамбъл първо пиано (изсвири общо три). Тя още не може да стига педала като хората, та другото момиченце й го натискаше. Другите деца, които свириха, се справиха нелошо, имаше някои доста добри. Наслушах се на Моцарт, Бах, Хайдн, Чайковски и Прокофиев. Рада не е изключителен талант, но постига много предвид минималното време, което влага. Освен това леко си помръдваше пръстенцата, докато батковците и какичките свиреха, което го приемам като добър знак. На Михаил му писна малко след средата и хукна да си взема сладки от трапезата. За едно от момчетата поспорихме дали е батко или татко:) В интерес на истината и аз обърках една кака с мама... много се шашнах, като излезе последна да свири някакви скучни сонати. Не бива така да се завършва концерт!

И като казах концерт, сетлистът в Словения е бил:

1. Different World
2. These Colours Don't Run
3. Brighter Than A Thousand Suns
4. Wrathchild
5. The Trooper
6. Children of The Damned
7. The Reincarnation of Benjamin Breeg
8. For The Greater Good of God
9. The Number of The Beast
10. Fear of The Dark
11. Run To The Hills
12. Iron Maiden

----- ENCORES: -----

13. 2 Minutes To Midnight
14. The Evil That Men Do
15. Hallowed Be Thy Name

Имам 5 любими песни тук, плюс прилична извадка от новия албум, но The Pilgrim го няма. Правя някакви безумни рокади, за да има кой да гледа децата, имам deadline утре сутринта и вдругиден, ходя на зъболекар за първата коронка в живота ми и чакам един билет по куриер от Смолян, докато се моля да не вали. Честно, чувствам се metalhead:)

21 Things

... I want in a lover. A wonderful song.

В далечната 2004 г., когато останах сама и планирах да остана single for life, бях измислила списък с критерии за мъж. Така ги бях докарала, че такъв да няма:) Доколкото си спомням, бяха следните:

1. Да е непушач, но да ме понася като пуша. (Димът от двама пушачи ми идва в повече, вижте и този пост на Amber; непушачите в общия случай не търпят пушачи.)
2. Да няма компютър. (Това е много важно изискване - у нас място за втори компютър няма, а и целта е да не можем да се запознаем по интернет.)
3. Да гледа децата, докато ходя да се катеря. (Идеята е да не мога да го срещна в тогавашната си среда от катерачи и да обича деца. Чужди;)
4. Да е добър в леглото. (Тогава имах тв и гледах "Сексът и градът". Лошо, Седларов:)
5. Да е достатъчно добре финансово, за да не се налага да го издържам аз. (Тук коментарите, вярвам, са излишни.)

Така... да видим мога ли да измисля още 16, за да направя tribute to Alanis.

June 2007 Update

6.Да слуша моята музика с кеф. (Предвид mainstream коефициента ми в last.fm, вероятността да срещна такъв клони към нула.)

7. Да може да готви и/или да има желание да се научи, но да не ми дава акъл като готвя аз. И да яде;)
8. Да купува препарати за почистване като свършат. Хинт-хинт.
9. Да може да понася хаос в големи количества - Chaotic Neutral e eдно добро начало.
10. Да може да чете и да пише. Със стил.
11. Да обича гори и планини, но не и плаж.
12. Да има особено чувство за хумор. Ъм, примерно да му е забавно да ме чете. Да го разсмивам - това е обратното на стандартното изискване към мъжа да разсмива жената.
13. Да бъде така зашеметен от мен, че да не забелязва какво ми липсва:)
14. Да има нулев сексуален интерес към момичета в пубертета, в каквото скоро ще се превърне Рада.
15. Да има нулев интерес към момчета в пубертета. ^_^
16. Да е competitive, без да е амбициозен и да не се комплексира, когато аз съм по-добрата.
17. Да обича блондинки. Ама искрено и лично. Много по-лесно е, когато си нечий тип.
18. Да проявява здравословен интерес към метафизиката и да е толерантен към вярата ми. Да изповядва точно моя вид вяра е малко прекалено дори за такъв списък:)
19. Да e с кафяви очи, ако може. Никакви бицепси.
20. Да понася да бъде обичан. Това всъщност и аз не го умея, но никога не е късно да се науча.
21. Да е различен micro idiot macro sage.

Брей, измислих ги. I'm in no hurry I could wait forever...

I'm Not A Number, I'm A Free Man

Disclaimer: None of the music listened to here or elsewhere makes me a metalhead.

От това ентри в уикипедия е следният цитат:

A recent study has pointed out that ... "liking heavy metal may be a sign of intelligence in youngsters."

Цялата статия, със снимка на Брус Дикинсън.

Прослушах Мейдън в подготвителен клас, след дългогодишен отказ да имам каквото и да е общо с по-тежката музика. Може да се каже, че най-твърдото парче, което ме кефеше, беше Helter Skelter от Белия албум. Е, и Пърпъл слушах, но те не се броят. Май:)

Английската гимназия ме придоби като кадър единствено и само заради Бийтълс и аз очаквах да намеря там купища сродни души, защото единственият друг човек, когото познавах и ги слушаше, остана да повтаря 7 клас и се премести в друго училище (това нейното е дълга и интересна история, която сега няма да разказвам). Какво беше разочарованието ми, когато открих, че от целия випуск само някакъв безинтересен пич от съседния клас е фен. *sigh* Това беше преди интернет и social networks, а текстовете на песни се вадеха с rewind:)

Та, годината е 1986, влюбих се в Мейдън от първа нота и изпитах нещо доста близо до conversion experience. Flight of Icarus и целият албум Piece of Mind са ми любими до ден днешен и ги слушам с почти същото удивление. Тогава за пръв път бях част от голяма група фенове. Хората, които ме зарибиха по Мейдън, свиреха в училищната банда, и на тях бях фен. Още помня как един от тях свиреше Wanted Dead or Alive на Бон Джоуви по купони - много беше атрактивен, мдам, сигурно оттогава датира фетишът ми към китаристи и дрезгави гласове:) Но принадлежността към общност не беше най-важното - музиката ме отнесе с парцалите. The Number of the Beast харесвах умерено, но обожавах Powerslave, който дори съм виждала на истинска плоча, и невероятните Somewhere in Time и 7th Son of the 7th Son, дълго преди да бях чувала за Кард. No Prayer for the Dying не ме впечатли, но Fear of the Dark изкърти всички мивки и винаги е бил в топ десет на любимите ми албуми за всички времена. Не че има финализиран топ де:) Скоро след това когато прослушах DT, си казах "Maiden meets Marillion, now that's perfection".

Не, сериозно, никога не съм се възприемала като метъл. Цялата субкултура на черните якета, тениски и прочие ме отблъскваше и още през 1987 г. обясних, че няма да ида на концерт на Мейдън, защото Еди е противен, ами кротко ще си ги слушам вкъщи. Същото разправях и за Металика, които прослушах с Master of Puppets, но от други хора и чак на 16:) Абсолютно не разбирах цялата дандания с куфеенето и кубинките. Музиката си е музика, защо трябва да изглеждаш като идиот и да миришеш на такъв? Когато Мейдън дойдоха в България, цялата тайфа едновремешни фенове отидоха, само аз не - не можах да им простя, че са без Брус и Ейдриън, а и сигурно е имало известна доза "аз пораснах и съм над тия неща". Може да съм нямала и пари. Екс-ът не им се кефеше. Тия три работи:)

Явно порастването е било до един момент и след това съм почнала да се инфантилизирам, защото на концерта в понеделник не само ще ида, ами и съм пред сцената. Бях си обещала, че ако дойдат с Брус, съм там, дори да съм пенсионер с бастун. Сега съм почти с бастун, последният им албум става и ще изтърпя Еди и останалите простотии, защото Мейдън са много големи и някои мечти се сбъдват, дори 20 години по-късно.

Heh

Интернет всички знаем за какво е, а тези, които не потребявате, сигурно умирате от скука, каза един френд.

Нищо подобно. На мене никога не ми е скучно. Случва се да се колебая кое да направя от многото неща, които бих могла да правя, и накрая да не правя нищо, но и така е добре.

В конкретния случай темата е позната, твърде позната. Обаче има twist!

Friend: osven tva muju niaa koi znae kolko da uchi .. niakak si
22:34:07 haz: а така! ето това погрешно нещо може да се научи от порното, че мъжът няма какво да учи
22:34:42 haz: мъжът ИМА какво да учи, точно колкото и жената
22:35:15 Friend: ee ne sym syglasen .. muju e samoroden talant v taia oblast , kakvoto i da napravi to stava hit
22:35:37 haz: аре да не ти търся статистика за симулираните оргазми
22:36:47 Friend: ne vijdam kakvo obshto ..
22:37:01 Friend: ne otgovarai

:))) След толкова години, още ме разсмива. Respect.

И преди съм писала за симулирането, но a picture is worth a thousand words. Тук.