Meaning of Liff Live

Рада е взела почти всички букви и сега са на "дз". Домашната й работа по български днес беше да състави изречения с думите "дзън", "дзънкам" и... "дзъркам". Краткото проучване сред филолози не доведе до особени прозрения за значението на последната "живатска" дума, затова измислихме изречението: "Никой не знае какво значи "дзъркам". Поне обясних на детето какво значи живат. Питах Гугъл и единственото, което ми показа, беше следното:

Мисълта ми беше да мога да влизам вв Фтп то и да мога да дърпам други анимета , защото много често торентите дето ги намирам или са прецакани , или спират на бруталните 99.99% . Даже във анимес-бг то .... а пък някои серии вобще ги няма ... Админ - сан , я кажи как може да стане едно плащане та чи да мога да си дзъркам в ФтИпИТо ?

O_O

Възможно е да означава "гледам", сродно със "зъркели". Знае ли човек. Предлагам на бившите живатци да измислят едно яко значение на този глагол.

Използвам случая да разкажа за посещението ми в полицията, откъдето си извадих служебна бележка, че на "тъжителката" й липсват личните документи. Първо чак на третия ден опити успях да се видя с господина, към когото ме бяха насочили и който отговаряше за мен. Признавам, опулих ей-такива зъркели като влязох в... канцеларията им. По-ретро помещение не съм виждала от години. В една неголяма стая имаше 4 бюра опрени едно в друго, 4 древни компютъра и разни бумаги. Главният пич приличаше на Шаво от SOAD (не беше арменец;) и ми каза, че те сами са си осигурили компютрите. ОМГ. Хората вътре бяха цивилни и доста по-млади от мен, като двама от тях седяха на един стол (сигурно, за да освободят на мен). Изобщо, в стаята имаше народ колкото за купон. Ситуацията се изясни като споменаха, че са стажанти от Академията на МВР, специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред". ОМГ пак. На стената имаше разни календари, карта на района и два незабравими надписа. Единия на метална табелка, видяла много престъпления сигурно:

"Работи не само с ръце,
а и с ум и сърце".

Другият го забравих с точност, но беше от Матей Преображенски, нещо в смисъл:

"Искай всичко в писмен вид, защото хората са нечестиви и се отмятат."

Занимаваха се с мен половин час, докато ми сътворят бележката, с която трябва да обикалям паспортна служба, КАТ, НСИ и кой знае още какви родни институции. На фона на всички тези гадости как да не си купиш билет за концерта на Мейдън?

Оптимистично погледнато, ми се размина глобата за "недобросъвестно отношение" към личните документи (от 20 до 150 лв.). От друга страна, фотографът, който ме снима за лична карта и ме изкара много красива, ми препоръча да си направя фотосесия, защото "хубостта е до време". Изобщо живатът отново придоби цвят. Сигурно защото се отказах от опитите си да изглеждам нормална и вече съм пак free(lance) and single:}

Three Sides To Every Story

Напоследък четох доста за интеграцията на деца с увреждания в общообразователните училища. Ето три гледни точки.

Едно (против).
Две (за)
Три (най-интересната).

Най-тъжното от всичко ще бъде, ако мотивацията за закриването на специалните училища (помощни училища за бавноразвиващи се и училища-интернати за малолетни престъпници) е това, че излизат много скъпо на държавата. Да, скъпо е да се грижим за нещастни, болни и криминално проявени деца. Друг е въпросът, дали наистина изолирането им е по-добро за тях и обществото.

В първи клас имах съученичка, която после преместиха в помощно училище. То се намираше точно до моето училище и имахме общ двор. Не си спомням да е била значително по-умствено изостанала от други мои съученици и ако действието се развиваше сега, може би щеше да е подходяща за интегрирано обучение. Знам ли... Още помня как изглеждаше и как се казваше. Помня как гледах децата от помощното училище и ми беше мъчно за тях.

Моя приятелка учителка имаше в класа си в английската гимназия дете със СОП (специални образователни нужди). Тя беше от тези, които са против интеграцията, смяташе, че мястото на детето не е там, само пречело на учебния процес и "изнудвало" останалите деца с недъга си.

Mine, Yours, and The Truth.

What's Left to Hope For?

"Децата на хората" е синьо-тъжен, блусов филм, но не с американски блус, пълен с драматична енергия, а с британска тъжна музика - меланхолична, резервирана, студена. Такива са и песните към филма - примерно кавър на Ruby Tuesday, малко известна песен на Джон Ленън и, изненадващо, Тhe Court of the Crimson King, от едноименния ми любим албум на King Crimson. Потисната и мрачна атмосфера в стил Пинк Флойд, царете на антиутопията.

Ако филмът беше видеоклип, щях да го гледам безброй пъти. Щях да изтърпя дори баталните сцени, каквито принципно не обичам, сцената с раждането и разни сюжетни недомислици. Щях да искам да гледам близкия план на Клайв Оуън, безутешните лица на обезнаследените хора от бъдещето, прекрасната къща-оазис на Майкъл Кейн и съпругата му инвалид. Щях да препрочитам графитите, да гледам рекламните табла, да попивам уханието на безнадеждност, лъхащо от всеки кадър.

От този режисьор съм гледала третия "Хари Потър" и "Големите очаквания" - и от двата имам спомен за униние, тъга и мрачно бъдеще, свързано с още по-мрачно минало. The future is a thing of the past. Лагери за бежанци, мизерия, омраза и насилие мисля, че ще има до края на света. А светът, както става ясно и от филма, виси на тънка нишка - дебела колкото пъпна връв.

Chicks To Like

Ужас, превърнах се в спамър. Но не мога да не линкна този апотеоз на женската изменчивост и мъжката глупост.

Chicks. Enjoy:)

Видяно при Смокини и черници.

F*** The Million Dollar Kitchen

На 1 април 2007 Pain of Salvation свирят в Атина. Все ми се струва, че по някое време от живота си всеки уважаващ себе си (по)читател на древногръцка философия трябва да посети скромните останки от Елада. Концертът е един добър повод. ^_^

Вариантите за придвижване са няколко:
1. Самолет до Атина. Това ще е първото ми летене със самолет от 1997 насам:) Доста скъпо вероятно, но пък спестява време.
2. С моята кола до Атина с компания, за предпочитане с още един шофьор, който да ме замества, че си е далече. Разбира се, пътищата в Гърция са прекрасни.
3. Друг транспорт?

Предложението включва двудневен престой в Атина след концерта - 2 и 3 април - и обикаляне на руини и музеи. С други думи - бонус трек:) Също и възможност да изпробваме дали можем да пътуваме с лична карта в Европейския съюз. (Ъм, нямам лична карта:/ Според фройдизма честото губене на лични документи означавало личностна криза;)

Заглавието на поста е от Pain of Salvation - Cribcaged и е свързано със замисляния от две години ремонт на терасата на кухнята - дограма, изолация и тия тридесет и три работи.

Оферти се приемат на hazel_bag (at) yahoo (dot) com

Edit: Лина ме светна, че билети се продават тук. Струват 75 лева, а името на подгряващата група не е Poem, a Poet (също толкова тъпо име, съвсем като за мен:Р). Другата подгряваща група е Wastefall - гръцки прогресив метъли, които не звучат никак зле, а и разни съседи в lastfm ги слушат, което е добър атестат.

Ако искам все пак логическата връзка между концерта и кухнята да е и, а не или, сега трябва да ида да работя.

Oh no, not I...

... I will survive.

I took a long walk today in a forgotten part of the city. I haven't been there for years. The pavement still remembers my steps, the trees still stand tall like they used to, and even the air is filled with the scent of you and me. Nothing that ever happens can take this memory out of me. I may go many places, I may act out a multitude of personalities, but a small piece of me will always be the woman you loved from here to eternity.

И последен цитат от "Малкия принц":

И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...

The Attack of the Macro Idiot

Днес сутринта в 10-минутния интервал, в който оставям Мишо на градина, ми разбиха стъклото на колата и ми откраднаха чантата с всички документи и малко пари. Бриджит Джоунс ряпа да яде:§

Очевидци твърдят, че видели сив мерцедес (ме преследва в живота), шофиран от пич с шапка и очила, който се изтеглял от местопроизшествието на заден с бясна скорост и почти предизвикал катастрофа. Хак да му е.

След като чаках полицията близо 3 часа, отидох до застрахователя и до Автостъкла "Кобра" за ремонт на стъклото. Друг е въпросът, че не мога да карам, щото и книжката ми я няма. Да е жив и здрав Паганел, който както обикновено беше на линия и ми помогна. Също и Мордред и Гимли, които се проявиха като великите приятели, каквито винаги са били. Благодаря ви, хора. Там беше и една позната от "Покров Богородичен", която стоя до колата, докато аз изтичам до нас да си взема телефона. Слава Богу, телефонът и ключовете от къщи НЕ бяха в чантата.

Сега, знам, че съм макроидиот и чанта в кола не се оставя. Обаче, много се изкушавам да попитам: "Защо пак на мен?".

The answer lies within. Искаше ли да живееш without serendipity? Искаше. Ами ето.

В чантата беше и панелът от мп3 плейъра. Love is not music.

1<3

Сега ще кажа нещо много мъдро. Едно дете се гледа много по-лесно от две. Ама не два пъти по-лесно, а поне 4 пъти по-лесно. Което значи, че три деца се гледат 9 пъти по-трудно от 1. Anyway, това не е third kid rant. От уикенда Михаил е с диария и повръщане, обаче аз безцеремонно се обадих на Тати и заявих, че трябва да си вземе болнични и да си гледа сина. Той каза "добре " и аз се озовах с половин челяд за гледане. Усещането е неописуемо, искам да съобщя на всички родители с едно дете, че живеят в рая:Р

Иначе е прекрасно да имаш дъщеря. Говорите си за женски работи, пазарувате, спорите кой парфюм да си купите, обсъждате книги ("Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" последно), сглобявате лего. Не е истина. Рада имаше спасителна база и хеликоптер, сглобени от френд, но ги разглоби и на Мама Кръжочничката (тм) й се падна честта да сглобява. Хеликоптера го оправих, но с базата се морих много. Липсваше една носеща колона и оттам цялата конструкция ставаше леко халтава. Но на фона на огромния превод, който имам да правя, дори легото беше забавно. Макар че само крайно извратен мозък може да измисли конструктор с толкова много части, които непрекъснато се губят, намираш ги на най-невероятни места изпод мебелите и имаш чувството, че живееш в Леголанд. На приятелите, измислили този подарък на децата за Коледа: ЩЕ ВИ ГО ВЪРНА НЯКОЙ ДЕН:Р

"Кръжочничката" в горния абзац е стар лаф от моята младост - еди-кой си членува в кръжока "Ръцете ми пречат". Не познавам по-несръчен човек от мене. (Ако има такъв, моля да се обади да си направим кръжок.) Последният ми подвиг е, че си порязах пръста на барабана на American style пералнята ми и вече една седмица не иска да зараства. Днес най-сетне си купих тетрациклинова паста и се надявам и този път да избегна пълно уподобяване на Фродо Деветопръсти.

Майтапа настрана, с две деца животът е много по-хубав. Ок, излъгах, това Е third kid rant:D

Cantha II And Other Stories

Обичам дракони и пагоди, пък! Нищо, че с този лаг не може да се играе и не си взех прасе:)

След двудневно превеждане на термини от строителството, багери, самосвали, бетон помпи и други радости за душата, човек като едното нищо прослушва даркуейв - Sopor Aeternus & The Ensemble of Shadows. Мислех, че по-откачен германец/германка от пича от Lacrimosa нема, па то имало. Ана Варни пеел/а за смъртта, самотата и смяната на пола и бил/а много депресиращ/а. Според мен е ок за слушане, но за гледане не става, освен може би тук. Това се случва с хората, подложени на тормоз от родителите си:/

В пъти предпочитам албума To No Avail на Lost in Tears, който открих на харда си съвсем без да искам и не помня откъде го имам. Като изключим идиотското име на групата (има някаква мистерия тук с тия шантави имена на групи, колкото по-тъпо името, толкова повече ме кефи музиката), албумът се очертава да ми стане любим - има предпочитаната от мен комбинация между нежност и грубост и ме отпуска невероятно. На който ми го е дал - благодаря:)

Телеграфично отбелязвам препрочитането на "Малкия принц" за пръв път от 4-5 години насам, подсети ме нави. Тази книга е опасна, може да предизвика катарзис и рев. Не се препоръчва на хора със слаби сърца.

Спомних си първата си сигнатура във форум: "Езикът е извор на недоразумения".

И втората: "Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници".

А сега цитирам това:

"Времето, което си изгубил за твоята роза,
я прави толкова важна."

Happy New Canthan Year

Вчера най-после изпълних дълго отлагания план да взема китайско за вкъщи от ресторанта до работа. Казва се "Хуа Синг Син Лоу", каквото и да означава това. Много е вкусно, дори децата одобриха ориза, макар леко да се намръщиха на патицата със зеленчуци (по линия на всеядното животно това).

Докато чаках за поръчката, млада китайка говореше по телефона, дълго, упоително и много музикално. Този език верно не стига един живот да го научиш:) Накрая ми каза, че се обаждала в Китай и днес там било нова година. Честита нова година, казах аз. Това е и годината на Глигана, какъвто се явявам аз съгласно китайския хороскоп. Ето таблицата на лунния календар.

Of all God's Children
I have the purest heart.
With innocence and faith,
I walk in Love's protective light.
By giving of myself freely
I am richer and twice blest.
Bonded to all mankind
by common fellowship,
My goodwill is universal
And knows no bounds.
I am the Boar.

Българският сайт "Всичко за Китай" е тук, ако случайно не знаете. И пак ако случайно не знаете, моята героиня e в Канта, където също има Нова година.



Все още трябва да работя по 12 часа на ден;)

Music Is Best

I'm kinda late with my top 2006 albums post, but hey, what are deadlines for?

Green Carnation - The Acoustic Verses
Maj Karma - Ukkonen (must see/hear)
Tool - 10,000 days
Tenhi - Maaet
Blind Guardian - A Twist in the Myth
OSI - Free
Isis - In the Absence of Truth
Queensryche - Operation Mindcrime II
Audioslave - Revelations
Amorphis - Eclipse
Mogwai - Mr Beast

Bonus: one 2007 album: Pain of Salvation - Scarsick. It rocks.

Memory lane here.

Incarnations

Днес си подарих тази книга. Чела съм само откъси, при това на английски. Надявам се и българският превод да ми хареса.

По това веднага може да се разбере, че имам много работа и в следващите 12 дни ще работя по 12 часа на ден:)

Земята накрай света

Прочетох "Мили мой Мио" от Астрид Линдгрен едва сега, заедно с Рада, която сигурно я възприе съвсем различно от мен. Така и трябва. Някои заблуди е добре да не се разсейват още на 7. Нека отложи неверието си колкото се може повече. You want to be fooled, както се казваше в прекрасния филм "Престижът", за който може и да напиша, ако дойде ред.

И аз искам да бъда излъгана. Искам да вярвам, че Босе, момчето без родители, отглеждано без обич в приемно семейство, отпътува с помощта на вълшебна ябълка и дух от бутилка към Земята накрай света и там намира баща си, краля. (Абсолютно всяко споменаване на бащата е заедно с титлата - "баща ми, кралят" - всички ли деца мечтаят за царствени родители, дали идва от колективното несъзнавано?) Намира и златогривест кон, хем същия, хем по-хубав от товарното конче, което познава от улиците на Стокхолм. Намира най-добър приятел, със същите очи като единствения му приятел от игрите, в чийто дом е ходил на гости и тайно му е завиждал, че има родители. Намира дворец, градина, където си прави колиба, кладенец, който шепнешком разказва приказки в нощта, птици, които пеят разкъсващи сърцето песни, намира звезди, които обичат да им свирят с овчарски свирки. Намира, естествено, и страховит враг, от чието име розите повяхват и въздухът хладнее.

Изненадващо за самия него, но не и за всички останали, младият принц поема на съдбовно приключение, за което е предопределен от стотици, стотици години - да премери сили със злия рицар Като в огромния му черен замък насред злокобно езеро. Клишетата се нижат едно след друго - майстор ковач му прави меч, който сече камък; изкачват се по стената на замъка, залавят ги, хвърлят ги в тъмница; поредица от щастливи случайности довежда до щастливата развръзка. Това все пак е приказка, нали? Но след победата над злодея, в тронната му зала се мярва едно тайнствено птиче, дошло неизвестно откъде, което ме трогна до сълзи. Забитият в каменното сърце меч е облекчение за Като, защото повече от всичко той е мразел себе си. Вероятно неслучайно всички отвлечени от Като омагьосани деца са превърнати в птици. Останките от "лошия" обикновено са зловещи и гнусни, но тук те са птица, която отлита с весело чуруликане след дългия плен - чудна метафора за милосърдието. Нека повярвам поне в това:)

Разказът е осеян с суперлативи - най-черната планина, най-дълбоката пещера, най-големите и ярки звезди, които Мио е виждал. Какво ли е виждал малкият сирак? Дори палачинките, приготвени от майката на тамошния му приятел са като палачинките, приготвени от майката на приятеля от истинското му детство, но по-хубави. Мио настоява със страстно убеждение, че е намерил много по-хубав свят от нашия и се ядосва, че не може да го покаже на стокхолмското си другарче. Повтаря многократно, че баща му, кралят, не е негодник, както го е нарекла приемната му майка леля Едла. Изброява всичките си сбъднати мечти с отчаяна вяра, че наистина са се сбъднали. Но след победоносното завръщане на Мио, следва един от най-силните и тъжни финали, които съм чела и ще цитирам повече, отколкото смятах:

"Има вече доста време, откак съм в Земята накрай света. Рядко се спомням за дните, когато живеех още на "Упландска". Сещам се понякога само за Бенка, защото той толкова прилича на Юм-Юм. Дано не му липсвам много на Бенка. Защото никой не знае по-добре от мен колко тежко е да ти липсва някой. Но Бенка имаше все пак татко, майка, пък и сигурно си е намерил някого другиго за най-добър приятел, да, сигурно.

Случва се да се сещам понякога дори за леля Едла и чичо Сикстен и вече някак не им се сърдя. Питам се само какво ли са казали, когато изчезнах. Ако изобщо са забелязали, че съм изчезнал. Толкова малко ги беше грижа за мен - може пък изобщо да не са забелязали, че съм изчезнал. Ами да, леля Едла може би си мисли, че стига да слезе в Тегнерската градина, да я пообиколи и веднага ще ме намери на някоя пейка. Може би си мисли, че седя на някоя пейка под фенерите, хрупам ябълка и си играя с празна бирена бутилка или друг някакъв боклук. Може би си мисли, че седя и зяпам къщите с осветените прозорци, с децата, седнали да вечерят заедно със своите майки и татковци. Да, може би тъй си мисли леля Едла и я хваща яд, къде ли се бавя с любимите й сухари.

Но леля Едла греши! О, тя греши и още как! Босе не седи на пейката в Тегнерската градина, не! Защото той е в Земята накрай света. Той е в Земята накрай света, тъй да знаете! Там, където шумолят сребърни тополи... там, където в нощта искрят и пръскат топлина огньове... там, където има хляб за гладни гърла... там, където живее неговият баща, кралят, когото той страшно обича и който също много го обича.

Да, така е. Бу Вилхем Улсон е в Земята накрай света и му е хубаво, много хубаво при неговия баща, краля."

И докато го преписвах, забравих за "ненадеждния разказвач" и за малко повярвах, че има наистина Земя накрай света.

Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Любов между двама мъже. Не, не е това, което си мислите. Действието се развива, доколкото става ясно, в средновековна Германия. Нарцис е учен, богослов и аскет, а Голдмунд е скитник, влюбен в живота тук и сега, художник и любовник на безброй жени. И двамата се опитват да открият същината на света - единият по пътя на логиката и рационалното мислене, другият с четката и длетото, а преди това - чрез емоционално вживяване в заобикалящата го природа, в хората, в произведенията на изкуството. И двамата искат да превъзмогнат тленността, да докоснат вечността и да станат такива, каквито са измислени да бъдат.

Винаги съм обичала книги, в които героят се развива от детството до старостта (bildungsroman). Сега прочетох този красив роман за порастването, намирането на себе си, остаряването и смъртта. Един приятел ми каза, че Хесе пишел юношеска литература, но нима търсенето на себе си свършва на 20 години? Вярно е, че на младини човек може безнаказано да задава въпроси и да прави грешки, а на зряла възраст това се смята за неприемливо. Но "осъществяването" на човека, реализацията на добродетелта, е процес, продължаващ цял живот. Иначе би било скучно:)

Какво значи да се осъществиш според Нарцис (Голдмунд се съгласява):

"Съвършеното битие е Бог. Всичко друго, което съществува, е само половина, то е част и е в процес на формиране, смесено е, състои се от възможности. Бог обаче не е смесица, той е едно, няма възможности, а е съвършена действителност. Ние обаче сме тленни , за нас няма съвършенство, няма пълно битие. Там обаче, където крачим от потенциалното към делото, от възможност към осъществяване, имаме част от пълното, истинско битие, с една степен се приближаваме до съвършеното и божественото. "

Хесе говори за стихийността на женското начало, за вълшебството на физическата любов и непонятната сила на майчинството. За разлика от други книги, които поставят жената да е чакаща, уседнала и символизираща дома, тук женственото отвежда Голдмунд да странства. Той овладява изкуството да накара всяка жена да се чувства любима, прекрасна и единствена, а самият той извлича от тяхната любов единната и всеобемаща представа за прамайката Ева - тайнствен образ, който през целия си живот мечтае да сътвори.

Красотата и страданието, вплетени в света, копнежът по любов и хармония, бунтът срещу Бога и срещу смъртта, стремежът към безсмъртие, необятната мъдрост и сладост на изкуството - понеже понякога ме е страх да мисля за тях сама, искам да ги чета в книги. Точно в книги като тази.

The Company We Keep

“...the quality of our lives was said to be in large part identical with the quality of the company we keep…our happiness was found in a pursuit of friendship, of something more than our limited ‘selves’.”
Aristotle, Nicomachean Ethics

Понятието "ненадежден разказвач" (unreliable narrator) изглежда не е особено популярно на български. Въведено е от Уейн Бут в книгата "Реторика на прозата", все още непреведена на български, която разглежда взаимоотношението автор/читател и говори за "имплицитен автор", който естествено не е реалният творец, а конструкт. Ненадеждният разказвач може да е такъв поради психологическа нестабилност (лудост), детска психика (разказвач-дете), силно пристрастие или просто невежество, а понякога го прави преднамерено с цел да заблуди читателите/зрителите като ги манипулира да повярват в достоверността на разказа. Внимателният, теоретично подкован, или просто препрочитащият читател разпознава признаците на ненадежден разказвач и прозира зад фасадата на текста. За обогатяване на четенето може да послужи обикновен въпрос от типа на "Как различаваме добрите от лошите в една книга?" (или филм - класическите примери, за които се сещам са "Обичайните заподозрени" и "Герой"). А който е чел "Убийството на Роджър Акройд" от Агата Кристи - знае от малък:)

Should I believe this narrator? Am I willing to be the kind of person that this storyteller is asking me to be? Will I accept the author among the small circle of my true friends?

Макар че съвременната литературна теория говори за мрежовост на текста, за декодиране на смисъла и семантични лабиринти, в книгата си "The Company We Keep: An Ethics of Fiction" Бут сравнява процеса на четене със създаване на приятелство с книгата. Той нарича разказвача "потенциален приятел" - would-be friend. Добрите приятели, както и добрите книги, ни въздействат благотворно, вдъхновяват ни и ни карат да желаем по-възвишени неща. Те може да са много различни от нас, но трябва да са добронамерени, за да се осъществи връзка с тях. Текстовете също така са арени за комуникация между автор и читател - среща на индивиди, споделящи своите разкази. Изборът на книга прилича на избора на приятел и по това, че приемаме те да ни влияят и да бъдем определяни като "приятелят на Х" и "читателят на У". В хода на това общуване ние ставаме част от едно по-голямо цяло и се променяме, за добро или зло. Ето още въпроси от Бут за процеса на четене:

Is the pattern of life that this would-be friend offers one that friends might well pursue together? Or is this the offer of a sadist to a presumed masochist? Of a seducer or rapist to a victim? Of the exploiter to the exploited? Is this a friend, lover, a parent, a prophet, a crony, a co-conspirator, an agent provocateur, a bully, a quack therapist? Or perhaps a sidekick, a lackey, a vandal, a bloodsucker, a blackmailer…?

Цялата статия е тук.

Този пост е провокиран от три неща: разговор с Алвин по кю, този негов пост и коментарите към него, и прочитането на "Мили мой Мио" на Астрид Линдгрен, за която може да напиша отделно, че сега се отнесох:)

In the Highest of Tides

Gom Jabbar's new site. Enjoy the lyrics, gallery, even his myspace page, if you have patience.

I got this postcard from him and his wife:

If you ever need
a sunbeam to lean on,
look around you,
but never behind.

For a brighter shade of love:)