Съвсем без да искам прочетох "Тайнственият пламък на кралица Лоана" от Умберто Еко, защото се озова у нас за втори път, пътуваща от един френд към друг. Сюжетът няма особено значение - след инсулт възрастен мъж губи личните си спомени, но пък помни всичко, което някога е прочел на хартия. Последното се демонстрира от многобройни цитати и препратки, обяснени в бележки от преводача в края на книгата. Ако читателят е начетен, ще разпознае (част от) алюзиите, ако не - няма:) И двата случая бележките са леко безсмислени, но предполагам, че на преводача му е било забавно да ги рисърчва. Кара те да се замислиш за това колко голяма част от "аз"-а е амалгама от прочетени и запомнени чужди думи. Тук фенове на книгата се включват в анотация на английското издание.
Втората част разказва за опита на героя да си припомни себе си като отива в къщата на детството и изравя безброй книги, плочи, списания, комикси, учебници и тетрадки. Резултатът е прилична картина на 30-те и 40-те години в Италия, през погледа на дете и тийнейджър, с цветни илюстрации. Особено се забавлявах на текстовете на песни във възхвала на Дучето и на описанието на ровенето из тавана. И аз искам да имам таван. Което ме навежда на мисълта, че в къщата на моето детство просто няма място за съхранение на толкова много стари писания и чудеса. Това е да си богат и да имаш имение, другите моля да не получават амнезия от описания вид.
В едно интервю Еко заявява, че не е искал да си пише автобиография, затова е избрал този уж завоалиран подход. На мене лично ми приличаше на четене на блог, даже заглавията на главите са като заглавия на постове (ок, мои постове, повечето цитати или алюзии към разни други неща, примерно настоящият е от цитирания в анотациите Данте - "I saw, in its infolding depth, bound with love into one volume, all that which is scattered through the universe." Ъъ, прочетох анотациите само на първа и последна глава:). Само човек с тежка психическа травма може да изпадне в такива детайли по реконструирането на миналото си и търсене на себе си. (Ох, той всъщност има тежка психическа травма.) После получава още един инсулт, изпада в кома и ЧАК тогава си спомня всичко, включително - естествено - момичето, в което е бил влюбен като ученик и чийто образ е наслагвал върху всички следващи жени, които е обичал. Прекрасен образ, който да съзерцаваш в часа преди смъртта (упс, спойлър).
Да, светът е прекалено голям, за може да го обеме едно човешко съзнание. Затова мъглата е целебна, а забвението - лек. А самият тайнствен пламък е метафора за уникалното възприемане на света от всеки човек, защото заглавието всъщност е заглавие на един глупавичък комикс, изплагиатстван от "Тя" на Х. Райдър Хагард. Чела съм я като малка, наред със Салгари, Дюма и разни други увековечени от Еко популярни автори. Всъщност, чела съм и Дантевия "Ад", но мисля, че трябва да го препрочета, този път следван от "Чистилище" и "Рай".
First things first.
Втората част разказва за опита на героя да си припомни себе си като отива в къщата на детството и изравя безброй книги, плочи, списания, комикси, учебници и тетрадки. Резултатът е прилична картина на 30-те и 40-те години в Италия, през погледа на дете и тийнейджър, с цветни илюстрации. Особено се забавлявах на текстовете на песни във възхвала на Дучето и на описанието на ровенето из тавана. И аз искам да имам таван. Което ме навежда на мисълта, че в къщата на моето детство просто няма място за съхранение на толкова много стари писания и чудеса. Това е да си богат и да имаш имение, другите моля да не получават амнезия от описания вид.
В едно интервю Еко заявява, че не е искал да си пише автобиография, затова е избрал този уж завоалиран подход. На мене лично ми приличаше на четене на блог, даже заглавията на главите са като заглавия на постове (ок, мои постове, повечето цитати или алюзии към разни други неща, примерно настоящият е от цитирания в анотациите Данте - "I saw, in its infolding depth, bound with love into one volume, all that which is scattered through the universe." Ъъ, прочетох анотациите само на първа и последна глава:). Само човек с тежка психическа травма може да изпадне в такива детайли по реконструирането на миналото си и търсене на себе си. (Ох, той всъщност има тежка психическа травма.) После получава още един инсулт, изпада в кома и ЧАК тогава си спомня всичко, включително - естествено - момичето, в което е бил влюбен като ученик и чийто образ е наслагвал върху всички следващи жени, които е обичал. Прекрасен образ, който да съзерцаваш в часа преди смъртта (упс, спойлър).
Да, светът е прекалено голям, за може да го обеме едно човешко съзнание. Затова мъглата е целебна, а забвението - лек. А самият тайнствен пламък е метафора за уникалното възприемане на света от всеки човек, защото заглавието всъщност е заглавие на един глупавичък комикс, изплагиатстван от "Тя" на Х. Райдър Хагард. Чела съм я като малка, наред със Салгари, Дюма и разни други увековечени от Еко популярни автори. Всъщност, чела съм и Дантевия "Ад", но мисля, че трябва да го препрочета, този път следван от "Чистилище" и "Рай".
First things first.
No comments:
Post a Comment