Толкова са заболели от СПИН в болницата в Бенгази, където са работили нашите медицински сестри. Тук няма да коментирам налудничавото обвинение, че децата са били умишлено инжектирани с вируса, нито световните конспирации срещу Великата Джамахирия, нито наглите аналогии с терориста Меграхи. Искам само да кажа, че децата са имали лошия късмет да се родят в Либия и да се разболеят сериозно, за да влязат в болница и да се наложи кръвопреливане. Имали са невероятно лошия късмет, вместо излекуване кръвопреливането да им донесе смъртоносна болест. Имали са твърде лошия късмет да са мюсюлмани и да ги управлява Кадафи. А също така голяма част от тях няма да доживеят да пораснат, а ще умрат. Но за това в нашите медии никой не пише.
Животът е несправедлив, но хората имат вродена жажда за справедливост, която понякога се изражда в отмъщение. Но какво е дори справедливото наказание, ако не отмъщение на общността срещу индивида, погазил правилата й? Ние сме същества, способни да създадат невероятно количество закони и нормативни актове, управляващи отношенията помежду ни. Правото (а според някои и моралът като цяло) също е относително и зависи от а. законодателите на страната, б. съдебната система. Всички сме съгласни, че спазването на законите е задължение за цивилизования човек. За убийство във всички древни цивилизации, които аз съм чувала, се наказва със смърт. Аз лично съм против смъртното наказание, но го разбирам - то е в родовата ни памет, в кръвната вражда и в "око за око, зъб за зъб". Отнемането на човешки живот се счита за най-голямото престъпление и в наши дни, но ние като по-цивилизовани сме заменили смъртната присъда с доживотен затвор. В този смисъл, какво трябва да е наказанието за, примерно, непредумишлено убийство на 400 деца?
Ако освободят медицинските сестри, в Либия трябва да се започне ново дело, срещу "неизвестен извършител". Директорът на болницата е едно добро начало. Нима не съдят безбройно много лекари и за по-малка "престъпна небрежност"? Без изкупителни жертви и политически игри, престъплението срещу децата трябва да бъде разкрито и наказано. Защото те със сигурност са невинни и поне за това либийският парламент е прав.
Животът е несправедлив, но хората имат вродена жажда за справедливост, която понякога се изражда в отмъщение. Но какво е дори справедливото наказание, ако не отмъщение на общността срещу индивида, погазил правилата й? Ние сме същества, способни да създадат невероятно количество закони и нормативни актове, управляващи отношенията помежду ни. Правото (а според някои и моралът като цяло) също е относително и зависи от а. законодателите на страната, б. съдебната система. Всички сме съгласни, че спазването на законите е задължение за цивилизования човек. За убийство във всички древни цивилизации, които аз съм чувала, се наказва със смърт. Аз лично съм против смъртното наказание, но го разбирам - то е в родовата ни памет, в кръвната вражда и в "око за око, зъб за зъб". Отнемането на човешки живот се счита за най-голямото престъпление и в наши дни, но ние като по-цивилизовани сме заменили смъртната присъда с доживотен затвор. В този смисъл, какво трябва да е наказанието за, примерно, непредумишлено убийство на 400 деца?
Ако освободят медицинските сестри, в Либия трябва да се започне ново дело, срещу "неизвестен извършител". Директорът на болницата е едно добро начало. Нима не съдят безбройно много лекари и за по-малка "престъпна небрежност"? Без изкупителни жертви и политически игри, престъплението срещу децата трябва да бъде разкрито и наказано. Защото те със сигурност са невинни и поне за това либийският парламент е прав.
5 comments:
"Имали са твърде лошия късмет да са мюсюлмани"
?????????
@ konstantin
Прочети коментарите към статията в "Дневник". Това имам предвид.
Ееми, лош късмет си е. Точно сега си е ебаси каръка да се родиш в Либия. Или Иран.
Е, и Северна Корея, но те са атеисти по конституция :)
ami tam nqma nishto zasqgashto islqma ?
По-малко склонни сме да им съчувстваме поради религиозната им принадлежност.
Post a Comment