Дилемата на всеядното животно

Два дена четох 12-страничната статия на Майкъл Полан в "Ню Йорк Таймс" - Unhappy Meals. Информативна, забавна и добре написана, защо да не я резюмирам, вместо да работя, тоест да превеждам книга за здравословното хранене?:)

Всъщност авторът си я резюмира сам в 3 кратки изречения: Яжте храна. Не твърде много. Предимно растителна. Под "храна" той разбира истинска храна, а не полуфабрикати. Или, както казва на заветната 11 страница - не яжте нищо, което пра-пра-пра-баба ви не би разпознала като храна. И не купувайте храна, на чийто пакет пише, че е здравословна!

Храненето става все по-научно, специалистите се наричат "диетолози" (nutritionists?), които обясняват кои съставки на храната са полезни и съответно трябва да се включат в менюто ни - витамини, минерали и прочие. Открити са "неоспорими" връзки между храненето и болести като рак, сърдечни заболявания, диабет. В диетологията, както и в други науки, има "моди" - последно прочетох с радост, че кафето е по-полезно като антиоксидант от плодовете и зеленчуците;) Но наличието на "хранителни вещества" в храната не бива да е определящото за нея, според Полан. Храната е по-скоро връзката на човека с околната среда - и като всеядно животно той е на върха на хранителна верига, за която рядко има познания и проявява интерес. Храненето също е е културен феномен, иначе казано, начин на живот, научен от майки и баби, повод за социализиране и изобщо - изключително сложно явление, а научният подход е редукционистки по подразбиране.

Пример за такъв редукционизъм е бета каротинът, който се съдържа в морковите, но се предлага и като хранителна добавка. Изваден от контекста на "храната", той не само че не действал като антиоксидант, но и можел да увеличи риска от някои видове рак. Модерните омега-3 мастни киселини (препоръчвани за всичко от психиатрични заболявания до инсулт) могат да са вредни, ако се приемат в големи количества (например рибено масло) без лекарски надзор. Месото, особено свинското, е смятано за вредно заради високите нива на мазнини, но "последните изследвания" твърдят, че диета с намалено количество мазнини не повишава здравето на хората. Много интересно беше и описанието на начина, по който се провеждат тези изследвания - на група хора в продължение на няколко години им се задават въпроси, свързани с храненето, от типа на "Колко пъти сте яли риба през последните 3 месеца?". Респондентите обаче много често... забравят или дори нарочно лъжат, не се вземат предвид всички фактори за усвояването на храната от отделните лица, а оттам учените предлагат противоречиви съвети за "здравословно хранене".

Като цяло ми допадна идеята за "всеядност" - хранете се разнообразно, с други думи. Не купувайте пакетирана храна с непознати думи в съдържанието. Гответе. Отглеждайте си сами храната (е, това за хората със село). Опитвайте традиционните кухни на други народи - италианска, гръцка, френска. Хранете се с удоволствие, но запълвайте 80% от стомаха си (принцип на жителите на Окинава, наречен "хара-хачи-бу"). И не купувайте евтина храна. Това за американците е приложимо - според статията те харчат едва 10% от доходите си за храна, - но в България... не знам.

Принципът EICTE (всичко е свързано с всичко), разбира се, го има и тук - изтощените от химически торове и монокултури почви не могат да произвеждат здравословни растения, хранените с фураж и хормони животни не могат да произвеждат здравословно месо. Здравето не е само в рамките на телата ни - което е добро за природата като цяло, е добро и за нас.

Stars Die

This is a quote from an astrology site:)

This is a period of general regeneration, which may not be entirely pleasant. Most of us are attached to the past whether or not it is good for us. And this influence will root out precisely those elements of the past that are not good for you, even those aspects that you have forgotten about. Problems that you may have lost track of entirely but which are still working unconsciously in your life may reappear and become active now, usually but not always to your detriment. This influence is associated with forces for change that are inherent within the hidden depths of things. Therefore you should not blame the unpleasant changes that occur now on circumstances or persons in your environment. Look within yourself to see how the groundwork for the present is laid in the past. Many things may be destroyed at this time, and the destruction will be ruthless if you defend them with rigidity. The action of this influence upon unyielding entities is particularly harsh. Therefore you should simply allow the things of the past to fade and allow the future to be born on their ruins. If you can do this, the potential for positive change is very great.

More stars here.

Girl Power

I don't take blogging too seriously which probably stems from the fact that I don't take myself too seriously. Except, of course, when I do;) So I don't keep drafts of posts, except, of course, when I do. I found this one in the draft section of my posts and I didn't even remember where it was from, so I googled it. The full article about a monstrous pagan (ahem) practice of female circumcision.

Excerpt:

Advocates of female genital mutilation most of them members of a dominant male hierarchy, zealously guard the belief that an uncircumcised woman is unclean, impure and unfit to marry and bear children or attain respect in old age. They charge the increasingly vocal opponents of the practice - many of us living on American soil - with trying to undermine African culture.

Their accusations obscure the appalling truth, a truth my mother, sisters, cousins and female friends understand too well. We have suffered agonizing pain, shock, loss of blood, septicemia and tetanus. Too many of us have quietly bled to death or died later of complications. The rest of us face a lifetime of chronic vaginal and uterine infection, for we no longer possess protective labia to bar the entry of germs. And there are other effects: I will probably never achieve orgasm, but will endure painful intercourse and menstrual agony until menopause. This is the true legacy of female genital mutilation, a barbaric practice that has claimed more than 100 million living victims.

Truth is worse than fiction. Much worse.

В уикипедия статията я няма на български. Ето какво ми направи впечатление оттам:

ООН и "Амнести Интернашънъл" до 1996 г. наричат практиката "осакатяване на женските гениталии", но след това се въвежда термина "изрязване на женските гениталии", защото предишният термин, цитирам, "може да намеква за прекалено осъждане от страна на външни лица както и липса на тактичност към индивиди, подложени на изрязването". Терминът "обрязване" е отхвърлен още по-рано, за де се избегне паралела с мъжкото обрязване.

Както и да се нарича, при настъпване на полова зрялост, а понякога дори и преди това, момичетата биват подлагани на хирургическа интервенция на премахване на части от половите органи, най-вече клитора. Не е съвсем сигурно дали се практикува за пръв път в Древен Египет, но в момента изрязването е разпространено в Африка, Близкия Изток и Индонезия, като начин за запазване на женското целомъдриe. Използвало се е и в САЩ за лечение на хистерия през 20 век.

Изобщо... ето FAQ.

439 малки арабчета

Толкова са заболели от СПИН в болницата в Бенгази, където са работили нашите медицински сестри. Тук няма да коментирам налудничавото обвинение, че децата са били умишлено инжектирани с вируса, нито световните конспирации срещу Великата Джамахирия, нито наглите аналогии с терориста Меграхи. Искам само да кажа, че децата са имали лошия късмет да се родят в Либия и да се разболеят сериозно, за да влязат в болница и да се наложи кръвопреливане. Имали са невероятно лошия късмет, вместо излекуване кръвопреливането да им донесе смъртоносна болест. Имали са твърде лошия късмет да са мюсюлмани и да ги управлява Кадафи. А също така голяма част от тях няма да доживеят да пораснат, а ще умрат. Но за това в нашите медии никой не пише.

Животът е несправедлив, но хората имат вродена жажда за справедливост, която понякога се изражда в отмъщение. Но какво е дори справедливото наказание, ако не отмъщение на общността срещу индивида, погазил правилата й? Ние сме същества, способни да създадат невероятно количество закони и нормативни актове, управляващи отношенията помежду ни. Правото (а според някои и моралът като цяло) също е относително и зависи от а. законодателите на страната, б. съдебната система. Всички сме съгласни, че спазването на законите е задължение за цивилизования човек. За убийство във всички древни цивилизации, които аз съм чувала, се наказва със смърт. Аз лично съм против смъртното наказание, но го разбирам - то е в родовата ни памет, в кръвната вражда и в "око за око, зъб за зъб". Отнемането на човешки живот се счита за най-голямото престъпление и в наши дни, но ние като по-цивилизовани сме заменили смъртната присъда с доживотен затвор. В този смисъл, какво трябва да е наказанието за, примерно, непредумишлено убийство на 400 деца?

Ако освободят медицинските сестри, в Либия трябва да се започне ново дело, срещу "неизвестен извършител". Директорът на болницата е едно добро начало. Нима не съдят безбройно много лекари и за по-малка "престъпна небрежност"? Без изкупителни жертви и политически игри, престъплението срещу децата трябва да бъде разкрито и наказано. Защото те със сигурност са невинни и поне за това либийският парламент е прав.

On Pain of... Pain

Three times did I try to post the video directly here but something went wrong, and finally resorted to embedding. Shut your mouth and don't tell me I'm an idiot;)

I had 90 listens of Pain on last.fm (yes, I know, the name is insanely dumb, still, there are two bands with this name, mine is the industrial metal one), before Ikew showed me the video (tnx). Mordred introduced me to their intriguing cover of The Beatles' Eleanor Rigby (tnx). Their album Nothing Remains the Same caught me at first listen, it is a combination of energetic beat and melodic darkness, with a tinge of humorous undertones.

Since this is a post on music, why don't I mention my latest music discoveries (better late than never) - Meshuggah (tnx last.fm) and Peter Hammill (tnx and turn on this plugin occasionally). A classic example of EICTE - Peter Hammill is a friend of David Wingrove, whose Chung Kuo series I'm reading right now. The fifth book - Beneath the Tree of Heaven, is dedicated to Peter Hammill, in admiration, and has the following motto:

"Senses dimmed in semi-sentience, only wheeling through this plane, only seeing fragmented images, prematurely curtailed by the brain, but breathing, living, knowing in some measure at least the soul which roots the matter of both beauty and the beast".

From Sleepwalker, Van Der Graaf Generator (fronted by Hammill)

After I read all the eight books from the Chung Kuo series (over 3500 pages), I might write a word or two:)

More EICTE: In Book Four of Chung Kuo I found this quote at the beginning of Chapter 12:

Who, if I cried, would hear me among the angelic orders?
And even if one of them suddenly pressed me against his heart,
I should fade in the strength of his stronger existence.
For Beauty's nothing but beginning of Terror
we're still just able to bear,
and why we adore it so is because it serenely disdains to destroy us.
Every angel is terrible. And so I repress myself,
and swallow the call-note of depth-dark sobbing.
Alas, who is there we can make use of? Not angels, not men;
and even the noticing beasts are aware
that we don't feel very securely at home
in this interpreted world.

Rainer Maria Rilke, Duino Elegies; First Elegy

Око да види, ръка да пипне

Тази новина за наши сънародници в Австралия (завиждам леко, и аз искам в Австралия!) ми напомни, че онзи ден за пръв път видях от банкоматите, които според някои имат устройства за крадене на данни от банкови карти, а според други - сканиращи устройства за защита от крадене. Картинка и коментари има при pro-1. Въпреки вечния ми стремеж да представям като еднакво валидни и двете гледни точки за явленията, все ми се струва, че "другите" не са прави в този случай. Особено предвид, че те са банката. Нали, не върви да ти се обадят и да ти кажат "има съмнително изглеждащ ваш банкомат еди-къде си" и ти да кажеш: "о, благодарим ви, и други ни се обадиха, ей-сега ще го разкараме".

Както и да е, "моят" банкомат пак е на ПИБ и се намира на бензиностанцията на OMV на "Цариградско шосе" от страната на Младост 1. Аз ...ъъ... таковата, не се обадих на ПИБ. Даже и на служителите на бензиностанцията не се обадих. Просто влязох и платих с ПОС. Сега ми хрумва, че нищо не пречи и в него да е имало устройство за крадене на данни, муахаха.

Current mood: paranoic.

Art For Art's Sake

"A distinction must be made between eroticism and pornography; the media have blurred the disparity to an unforgivable degree. For those intelligent enough to recognize the difference, erotica will continue to hold a unique fascination. Social evils should not be confused with the pursuit of true beauty.”

David Hamilton

As your average intelligent pursuer of beauty, I was intrigued to follow a link from armydreamer to a photography site. This is a photographer who became famous for his depictions of pre-pubescent naked girls. One of his books is 'The Age of Innocence', containing beautiful portraits of young girls, and here are some great-looking tulips:) He has made some films labelled as softcore.

My rant is not about child pornography as you may think;) but about the distinction between 'social evil' and 'true beauty', Hamilton's assumption being that pornography is a social evil. I have been meaning to write about the influence of pornography but I can't seem to find the time and inspiration. The depiction of a human body is beautiful, but it may be arousing too. What's wrong with arousing? Nothing, it's just not the same as beautiful. It's a different... aesthetic category. I once had this argument about an amateur video some of you probably remember, showing half-naked women on the beach, my opponent claimed the video was art, I claimed it was erotica. The film-maker kept silent:)

Anyway, my thoughts went to the self-perception of women, which is not the same as the male perception of women. As a heterosexual woman I'm not aroused by images of naked girls, so it is hard for me to judge whether Hamilton's art is porn. But then again, as a non-visual person I'm not often affected by any images, so I cannot draw the line. Do I become more beautiful when photographed by a great artist? Definitely. Do I become more beautiful when photographed naked by a great artist? Dunno. Never tried either:)

Here's the artist's profile in a different context. ^_^.twity to af true beauty.” — David Hamilton

Nature vs Nurture

Природата е мъдра. Тя е предвидила много неща, но не и съвременната индустрия на масовата реклама и пропаганда.

Тази статия е за влиянието на рекламата върху децата. И не само:)

5 неща, които разтърсиха света

За да не изглеждам арогантна и "над тия неща" (каквато всъщност съм си;), пък и да рекламирам новия изглед на Лина, ето 5 неща, които я знаете, я не знаете за мен.

1. На първото си кандидатстване в СУ ходих на изпити със самолет .
2. На ваната ми има мъничко петно от излющено и водопроводчикът ме предупреди, че до около година ще се наложи да я сменя.
3. Пропуших, пропих и тия три работи на 18.
4. Бях огромна фенка на филма Heavenly Bodies и съм го гледала колкото Return of the Jedi, a именно - 13 пъти за няколко месеца.
   
5. Когато отидох при професорката-светило-специалист по инфертилитет, тя само ме погледна дълго и каза: "Ти ще имаш деца". Psychic powers ftw!

Scattered Through The Universe

Съвсем без да искам прочетох "Тайнственият пламък на кралица Лоана" от Умберто Еко, защото се озова у нас за втори път, пътуваща от един френд към друг. Сюжетът няма особено значение - след инсулт възрастен мъж губи личните си спомени, но пък помни всичко, което някога е прочел на хартия. Последното се демонстрира от многобройни цитати и препратки, обяснени в бележки от преводача в края на книгата. Ако читателят е начетен, ще разпознае (част от) алюзиите, ако не - няма:) И двата случая бележките са леко безсмислени, но предполагам, че на преводача му е било забавно да ги рисърчва. Кара те да се замислиш за това колко голяма част от "аз"-а е амалгама от прочетени и запомнени чужди думи. Тук фенове на книгата се включват в анотация на английското издание.

Втората част разказва за опита на героя да си припомни себе си като отива в къщата на детството и изравя безброй книги, плочи, списания, комикси, учебници и тетрадки. Резултатът е прилична картина на 30-те и 40-те години в Италия, през погледа на дете и тийнейджър, с цветни илюстрации. Особено се забавлявах на текстовете на песни във възхвала на Дучето и на описанието на ровенето из тавана. И аз искам да имам таван. Което ме навежда на мисълта, че в къщата на моето детство просто няма място за съхранение на толкова много стари писания и чудеса. Това е да си богат и да имаш имение, другите моля да не получават амнезия от описания вид.

В едно интервю Еко заявява, че не е искал да си пише автобиография, затова е избрал този уж завоалиран подход. На мене лично ми приличаше на четене на блог, даже заглавията на главите са като заглавия на постове (ок, мои постове, повечето цитати или алюзии към разни други неща, примерно настоящият е от цитирания в анотациите Данте - "I saw, in its infolding depth, bound with love into one volume, all that which is scattered through the universe." Ъъ, прочетох анотациите само на първа и последна глава:). Само човек с тежка психическа травма може да изпадне в такива детайли по реконструирането на миналото си и търсене на себе си. (Ох, той всъщност има тежка психическа травма.) После получава още един инсулт, изпада в кома и ЧАК тогава си спомня всичко, включително - естествено - момичето, в което е бил влюбен като ученик и чийто образ е наслагвал върху всички следващи жени, които е обичал. Прекрасен образ, който да съзерцаваш в часа преди смъртта (упс, спойлър).

Да, светът е прекалено голям, за може да го обеме едно човешко съзнание. Затова мъглата е целебна, а забвението - лек. А самият тайнствен пламък е метафора за уникалното възприемане на света от всеки човек, защото заглавието всъщност е заглавие на един глупавичък комикс, изплагиатстван от "Тя" на Х. Райдър Хагард. Чела съм я като малка, наред със Салгари, Дюма и разни други увековечени от Еко популярни автори. Всъщност, чела съм и Дантевия "Ад", но мисля, че трябва да го препрочета, този път следван от "Чистилище" и "Рай".

First things first.

Some Are a Melody, Some Are The Beat

Сред многото прекрасни подаръци, които получих за Нова Година (честита да е), беше аудиосистема за кола Panasonic, която замести откраднатия ми преди година и половина древен радиокасетофон. Ходенето по мъките започна с гаранционната карта на устройството, съдържаща списък с оторизираните сервизи, където да ми го сложат:) Първо отидох в най-близкия такъв сервиз, където ми казаха, че не слагали и ме уведомиха, че сигурно има само едно място в София, където слагат. След дълго звънене в централния софийски сервиз (да не се бърка със затвор), ми вдигнаха, казаха ми, че не слагали и ми дадоха телефона на тези, дето слагали. Дългото звънене на този телефон не доведе до нищо, освен свободно в слушалката и унищожени невъзстановими неврони в главата ми. Може пък и да не работят още, празници, това-онова. Дадох им един ден срок.

На другия ден ситуацията не се промени, теглих една майна на гаранцията и започнах да търся друго място, където да ми го сложат (това продължава да бъде Panasonic-a). Аз ли криво търсих, гугъл ли криво ме разбра, не знам, звънях на още две места, където казаха, че не слагали. Накрая щастливата развръзка настъпи благодарение на френд, който ме светна, че срещу блока ми от другата на страна на булеварда има такъв сервиз. (Всички прилики с приказни и романови сюжети са случайни.) Та там ми го сложиха благополучно и ми пуснаха радио Романтика:Р Аз бързо превключих на "Ретро", където символично прозвуча Alphaville - Forever Young. Поздрав за нас, които бяхме млади през 80-те:)

Да не забравя да кажа къде се намира сервизът за монтаж на автомобилна електроника: Младост 3, блок 326. Препоръчвам го.

И съвсем без никаква връзка: ето новия ми герой в Guild Wars: Nightfall. Казва се Toccata and Fuga, защото обича chants, shouts, arias, and songs:)