Thief In Da House

Нали помните онзи момент от Бриджит Джоунс 2, когато тя каза нещо като: Писна ми да ми се случват само кофти неща, крайно време е да ми се случи нещо хубаво. След което я арестуваха азиатските полицаи:)

Е, аз си казах нещо подобно тази сутрин и на обяд детегледачката ми се обади, че на връщане от училище е сварила отключено и със следи от обир. Следите от обир, чувала съм от очевидци, са извадени чекмеджета и нахвърляни вещи. Спорно е дали сутринта съм оставила отключено или не, но както ми обясни Икю, брава като моята се отваря много лесно, а аз не слагам резето като съм в София. Дам, имаме метална врата, която слава Богу не е разбита, защото това вече щеше да разбие сърцето ми, не за друго, ми трябваше да ходя и при ключар. И все пак обирът е станал посред бял ден една седмица след като съм почнала да ходя на работа извън къщи и съм взела нова детегледачка. И от интернет доставчика снощи ми се обадиха пак, да проверят дали съм изпълнила указанията;) Мakes you think, but I will not!:) Down with paranoia:D

На полицията, разбира се, не се обадих. В асансьора срещнах съседка, която каза, че също са я обирали и когато извикала полиция, те я посъветвали да обиколи заложните къщи, а също така й поискали документ, че е собственик на откраднатото злато. Аз такъв документ нямам, нито пък имам желание да ходя по заложни къщи. Освен това комуникирането с полицаи изобщо не ми е сред любимите занимания. Не стига, че са ми влизали чужди хора в дома, ами и още чужди хора да викам... не, не. Ще спестя малко пари на данъкоплатеца и няма да занимавам полицията с petty theft, а също така ще си запазя част от нервите, които ми трябват, ама много.

В чест на гореспоменатата Бриджит Джоунс, ще дам кратък списък на липсващите вещи.

1. Венчална халка - 1 (и без това не ми трябва вече).
2.Пръстен с камък, подарък от екс-свекървата - 1. (вж по-горе).
3. Златни обеци, подарък от мама - 1 чифт.
4. Дигитален фотоапарат, подарък от Алвин - единственото, за което ми стана жал.

Всъщност, стана ми жал и за крадците. Казах на Рада, че това, че са ни обрали, е лошо, но сигурно е още по-лошо ти да си обирджията. Особено в дом като моя, в който няма нищо кой знае какво за крадене. Нали компютърът, усилвателят и тонколоните са тук:) А пък Рада каза нещо, от което почти се разплаках:

"Мамо, аз съм твоето злато".

Тук мислех да изнеса проповед как не бива да се привързваме към тленни неща, но няма. Смятайте, че съм я изнесла, на фона на John Williams - Imperial Attack.