Unlikely?

И всеки път си казвам, че повече няма да поствам стихове, и все нещо става. Аз всъщност не си падам много по поезия:)

ЛУДОСТ

Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш –
като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
да ме заплюят мъжете, а пък жените – прокълнат…
Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки,
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока.
Да ме обикнеш майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,
и да се кръстят старците, и да ме плашат със Бога –
мога без Бога, майсторе, само без тебе не мога –
че ми е пусто в къщата, а пък в градината – суша.
…Като те виках, майсторе – луд ли бе, та ме послуша?

Венета Вълева

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

Стефан Цанев

Мда, Стефан Цанев. Не обещавам, че няма да поствам и други негови неща.