May 13, 2006

Plumbers and Poets. Beat That!

Some poems by Sevdalina Ilevska, written in high school.
I have obtained permission from the author:)

---

Аз съм сал, към живота привързан

с много дълго въже.

Приютявам полупремръзнали,

полумъртви мъже.

Даже давам им да размътят

самотата ми, да я разплискат.

Точно тъй си представям смъртта –

да живееш, когато не искаш.

КАТО РЕКА

Град, във който живях на шега, ей така,

в който вече не зная кому да почукам.

Аз си тръгвам от тебе като река –

все изтичам и все има ме тука.

Град, колкото шепа голям,

вързан здраво с две магистрали.

Какви измерения да ти дам –

две кина, казарма и хали.

Град с умерен климат и нормални валежи,

в който всичко е ясно като на длан.

Теглят силите центробежни –

силно стягаш своя капан.

Аз тека, надалече от тебе тека,

кой знае към погром или слука.

Аз си тръгвам от тебе като река –

все изтичам и все още съм тука.

---

Върху меката пръст кротко мъти снега.

Колко много омраза се превръща в тъга.

Просто моят приятел ми е вече познат.

Просто вече научих какво е хазарт.

Доброволно съвети обискират съня.

А вали от небето непризната вина

сякаш мънички котви спуска облачен кораб.

Всъщност има ли смисъл въобще да говоря…

---
Късни жеги. Изпръхнала пръст

и сплъстени треви между буците.

Сякаш лятото спря насред път

свойта жълта и прашна каруца.

Суховеят целува пръстта

пред очите на строгия климат.

От дърветата литват листа

като малки вълшебни килимчета.

---

Само още една крачка нататък

и разбираш, че си се лъгал.

Човекът е като малко стъкълце на земята –

блести под точно определен ъгъл.

---

Душата, татуирана със имена и дати,

срамува се от себе си и мрази голотата.

Бои се от очите ти, че там ще се огледа.

Протяга пипалцата си, опипва всяка педя.

А хората стърчат като бодли по тротоарите,

изострени от чакане, опърлени от старост.

Очите им са блажни, телата им са потни.

Душата ми, душата ми е толкова самотна.

Когато те целуна, от спуканата устна

ще бликне капка кръв и тя ще ме напусне.

Ще пъпли по ръката ти, ще литне най-накрая,

калинката – душата ми – ще ни ожени в рая.
---

Нещо някак си се е случило

и нощта тътне като лавина.

Уж в ръката си държа ключа,

а не мога оттатък да мина.

Драскам с нокти, удрям с юмруци

мълчаливо-мъдрата брава.

Тишината нервно закуца,

но изплува като удавена.

Вън небето кърмеше залеза –

моя светъл мечтан отпечатък.

Ако трябва години ще чакам,

но ще мина оттатък.

---

Надеждата ми – тя е като плевел

и как да я изкореня с ръка –

пониква, щом страхът ме е обсебил

и избуява, щом я отрека.

Вирее въпреки добрия разум

и има тайнствено-секретен код.

Надеждата – единствена зараза,

която заразява от живот.


И за да не си помисли някой, че съм сантиментална: e-bane за водопроводчика. Пресен битовизъм :)

7 comments:

ikew said...

Охо :)

Поезия, която харесах
that's new

alvin said...

Страхотно.
Пропуснах обяда, за да прочета нещата 3 (три!) пъти.

И всичко това е от хай скул, така ли?

Интересно ми е какви неща пише авторката сега. Залагам левче, че не е писала стих от година :)

PS - Хаз, толкова е абсурдно да представяш на английски толкова силна българска поезия, че сърце не ми дава да ти кажа да спреш. Така е още по-култаджийско :)

hazel said...

Ех, Алвине:) Авторката ми е наборка и приятелка от години. Аз я чета от гимназията (дам, списание "Родна реч") и когато известно време след запознанството ни разбрах фамилията изпаднах във фенски потрес: Ама ти ли си това? Поетесата?! Тя много се притесни:)

Сега не знам дали пише поезия, не е лесно с мъж, две деца и отговорна работа. Но ще попитам за по-нов материал. Изглежда неизбежно, щом и ти и Икел се зарибихте;)

Anonymous said...

Ех, благодаря от всички органи за стихчетата. Метнах ги наекс :)

alvin said...

Хаз, аз разбрах веднага, че авторката е някаква твоя съученичка, ти какво си помисли?
Както и да е, облога за левчето е в сила :)

hazel said...

Не е съученичка, ама съм обяснител. Познаваме се само от 10 години;)

Anonymous said...

It would be nice if you translated the stuff =p