Dec 12, 2011

The Shadow Hunter

В България ядяхме кисело мляко всеки ден. Знаехме, че тук ще е различно, но от първото пазаруване се оглеждам за заместители на киселото мляко. 

Отначало вземах едно с бифидус, има Би в името, 98 цента от "Алима", но децата нещо не му се зарадваха. В замяна на това бойкотирания в България "Данон" тук го купуваме много често - най-вече в картон с 8 малки опаковки по 125 грама. Каква е тази разфасовка 125 грама, кажете ми! Половината време купувам плодови, другата половина - натурални. С натуралните правих баница, но не посмях да застроя пилешката супа. Обикновено им слагам по едно млекце в кутията за училище плюс някакъв плод и/или бисквитки.

По препоръка на приятели закупих Fromage Blanc (1 kg, там е истината), което има вкус на изцедено кисело мляко и на мен доста ми харесва. Оттогава обаче нещо не мога да го открия в супермаркетите, явно не търся на правилните места. (Ако това беше старото ми аз, сега щях да се впусна във философстване на тема консуматорското общество, но сега просто ме мързи. Може след коледното пазаруване да се вдъхновя.) Сега само исках да кажа, че купих био кисело мляко, при това в стъклено бурканче, което те пак не харесаха. Обаче взех едно натурално "Про-диге" на местния производител Luxlait, което предизвика прилив на носталгия у Рада.
Отвори го, отпочна го направо от кутийката с лъжица и възкликна: "О, Пършевица! Родопея! Бор-чвор! Герма! Верея!". Аз се разкикотих, но после ми стана мъчно. Още малко ще помнят вкуса на онези млека и после тукашните ще станат "нашите"...

No comments: