Silent Lucidity

Master of illusion, can you realize

Your dream's alive, you can be the guide but...

Ако четете това, историята има сравнително щастлив край.

В края на самотния октомври се подхлъзнах и паднах лошо на прага на кварталния супермаркет, където бях отишла да купувам боя за оранжевите мъфини-тикви за хелоуинското парти на Мишо. Ударих си палеца на дясната ръка, но успях да направя мъфините същата вечер, да работя почти 2 седмици след това, както и да развеждам две смени гости из Люкс и околностите. Понаболяваше ме, но не особено много.

Точно преди да заминем на къмпинг, ме пратиха с ритници на спешно отделение, където бързичко ме обездвижиха, въпреки че не видяха счупено на рентгена. Оттам нататък животът стана труден:) Накратко, след като от първата болница ме обявиха за здрава, махнаха ми шината и ме пратиха на кинезитерапия, отидох на ортопед в друга болница, за който си бях записала час три седмици преди това, и той най-сетне се сети да ми назначи ехография. Ехографията откри скъсан лигамент и ми сложиха шина за още три седмици, като ми казаха, че ако не зарасне, ще ме оперират. 

Шината, обхващаща само половината длан, беше синя и стилна, но от нея имах денонощни болки, които не стана ясно откъде идват и не са затихнали напълно след свалянето й. Третият лекар ми направи ехограф и не видя възпаление - твърди, че лигаментът е зараснал и няма нужда от операция. Повод за малка радост:) Тръгнах на кинезитерапия и ме боли още повече, но това било нормално, твърдят младите и красиви люксембургчани, които се грижат за палеца ми. Едва ли чак е нормално, но какво да се прави... Има и светлина в тунела - злополуката ме принуди да наема чистачка, Рада и Мишо се научиха да готвят, верни приятели ме караха насам-натам при нужда и отново започнах да слушам много музика. В тази връзка - Spotify e в България. Ликуй, народе!

Днес Мишо имаше коледно тържество с българските деца и аз, понесла купени шоколадови бисквитки *sigh*, се качвах по стълбите към класната му стая, когато изведнъж чух ангелски хор. Деца пееха в тишината, явно часът още не беше свършил, но бяха излезли в коридора. Не тръгнах към тях и останах на стълбището. Изведнъж се появи процесия от около 20 дечица с бели роби, момиченцата с гирлянди в косите, момченцата с високи островръхи шапки. Носеха запалени свещи и внезапно осъзнах, че пеят на фински нещо за Лусия. Наистина нямам думи да опиша колко бяха вълшебни...

После проверих и се оказа, че днес е денят на св. Лусия, древна мъченица на християнската вяра, която се чества основно в Скандинавските страни. Чуйте песента на шведски тук.

The best music is there to provide you with something to face the world with.

Glory of the Empire

They won, but for what cause?
What we do echoes in eternity

Бях в България три седмици и сякаш всички, с които разговарях, ходеха на протестите. Това показва, че приятелите ми са Хубави, Умни и Интелигентни и това го казвам без капка ирония.

Някога се опитаха да ме вкарат в политиката - бях отряден председател и ходех на заседания на дружинния съвет на пионерската организация в училището ми до 7 клас. След това трябваше да прокарвам училищната политика на местно ниво, тоест в класа. Не бях популярна сред съучениците си, но се справях някакси с разпределението на задълженията и писането на отчетите. А и бях най-добрата ученичка в класа, което вероятно е означавало, че съм имала свободен ресурс и енергия да изпълнявам всички допълнителни организационни задачи, в които така или иначе не вярвах особено, бяха мръсна и неблагодарна работа, но все някой трябваше да я върши.

От друга страна, имам приятелка, която на същата възраст е искала да стане дружинен ръководител, тоест член на партията и политическа личност. След промените не членува в партия, но се занимава с политика на метаниво. Наистина е един от най-добрите организатори, които познавам, има невероятни способности да убеждава, да вдъхновява и да ръководи. И, кхъм, да манипулира, разбира се. За нея хората са като тесто, от което извайва върхове на кулинарното изкуство там, където аз щях да замесвам обикновени питки.

Да наречем тези два подхода към политиката "насъщен" и "гурме".

По-голямата част от политиците са организатори на дейности, за които повечето хора нямат време и желание да се занимават. Редовите граждани дори не биха присъствали на заседание на общински съвет, защото ще умрат от скука. Там се приема дневен ред, набелязват се приоритети, вземат се решения, постигат се компромиси, поема се отговорност. Работи се по прозаични неща като цена на билетите за градски транспорт, осветлението в парковете, бюджета за общински жилища. Примерно де, измислям си тези неща в момента. За тяхната реализация е нужно да си работлив, да можеш да защитиш гледната си точка срещу общинския съветник, който иска да даде разрешение за още билборди, и да си достатъчно гъвкав като мислене, за да можеш да лавираш между частното и общото. Това е насъщният подход към политиката.

 При гурме подхода се изисква да имаш много по-широк поглед към нещата и да си, както е модерно сега да се казва, харизматичен визионер. Да се наясно с миналото и да си го анализирал в детайли, но и да разбираш бъдещето и да си отговорен към него. Да умееш да привличаш хората към себе си и да ги цениш не само като твои избиратели, но и като личности. Да владееш груповата динамика, да можеш да прокараш мост между идеите и нещата, да градиш търпеливо, но без да се страхуваш да разрушиш и да започнеш отначало. Да разбираш лидерството като служение. 

Иначе казано, би трябвало всеки да може да си сготви за ежедневна консумация, а за гурме готвачите трябва талант и обучение. 

Когато говорим за "морал в политиката" обаче едва ли говорим за личностните качества на политиците. Моралът впрочем няма много общо с личността, той предполага универсално надчовешко разбиране за добро и зло, трудно съвместимо с постмодернистичната липса на определености и истини. Когато искаме справедливост, прозрачност и "чуваемост" от политиците си, дали всъщност не искаме да бъдем забавлявани по наш вкус? Дали не искаме филмът, за който сме платили (с данъците си), да задоволява нашите естетически потребности, актьорската и режисьорската работа да са на ниво, а сценарият поне малко да следва книгата. Не се ли замисляме за къртовския труд, необходим да се създаде закон, за непрекъснатата хамалогия по прилагането му? (То и за правенето на филм се иска къртовски труд.) Прекалено много мислим за политиците и твърде малко за политиките, а искаме или не, "системата" е необходима за функционирането на обществото, както е необходим и правилникът за движението по пътищата. Чувала съм, че в Катманду предимство на кръстовище имал по-едрогабаритният автомобил, но там е уж третият свят, нали? 

През последните 20 години трябваше да бъдат осъдени много корумпирани и алчни политици, но съдебната ни система е загнила и воняща и не работи. Трябваше да бъдат осъдени и много алчни и безскрупулни не-политици също така. В България от две десетилетия има процъфтяващ неправителствен сектор, който се бори за демократични практики, прозрачност и прочие, но резултатът от техния труд не се поставя под съмнение, за разлика от този на политиците. Участието на гражданите би следвало да започва от доброволни дейности на ранна възраст, от мисъл за другия и за общността, от учене на отговорност и отчетност – accountability - или, с други думи, за мой голям ужас, от пионерска организация. Но концепцията за общото благо е чужда за съвременния краен индивидуалист, какъвто, боя се, съм и аз.

Storm of Swords

The North remembers...

Третият сезон на Game of Thrones свърши на косъм от съвършенството. Такъв си беше отначало докрай, най-добрият досега, макар че първият винаги ще има специално място в сърцето ми, защото го гледах, без да съм чела книгите.

Имаме една позната, която разрешава на 11-годишното си дете да гледа сериала, но аз съм планирала да разреша на Рада едва през 2016, буквално PG -16. Aко дотогава английският й е станал толкова добър, че да може да прочете Song of Ice and Fire в оригинал - берекет версин, дето се вика:) Таман ще е излязла и шестата книга, рекъл оптимистът. Засега обаче ще трябва да ме търпи как гледам на слушалки поредния епизод, защото нямам търпение да дочакам да си легнат, и да ми задава по някой разсеян въпрос. За Мишо пък съм 95% сигурна, че никога няма да прочете книгите, но докато той на свой ред стане на 16, ще сме останали сами двамата (силно се надявам Рада да иде да учи висше някъде другаде), поради което  подозирам, че ще ми е трудно да оказвам PG, пък и като нищо ще са го спойлнали съучениците му за този стар сериал. Но ето, аз гледам стари сериали като Сопрано и наистина не знам какво става на финала...може пък и той да се запази Unsullied. 

In other news, време е за предпоследния полусезон на Breaking Bad, защото финалният полусезон започва на 11 август. При него, за разлика от GoT, няма и грам guilty pleasure, това си е изкуство от класа - актьорска игра, режисура, сценарий, камера. Даже обмислям дали да не го започна отначало. Брайън Кранстън, Аарон Пол, Винс Гилиган - знам, че ще бъдете дори отвъд съвършенството.

The Calm Before The Storm

Парус
М.Ю.Лермонтов

Белеет парус одинокий
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..

Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы, - он счастия не ищет
И не от счастия бежит!

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!

1832

:) found this in drafts, enjoy